Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

430. Да се облечете с новия человек - Неделна беседа,  4 октомври 1931 г.

Recommended Posts

„И да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в Правда и в святост на Истината.(Послание к Ефесяном, 4:21)”

„Отче наш”

„В начало бе Словото”

Ще прочета 4 гл. от „Послание к Ефесяном”.

„Милосърдието е градина райска”

Неделна беседа:  Да се облечете с новия человек - 4 октомври 1931 г. София – Изгрев.

„Благословен Господ Бог наш.” Тайна молитва.

11 ч. 15 м.

Цитат

 

И сега, нас ни заставят да търсим Бога да му се молим, да Го търсим вън от себе си, като един човек. Бог не е Човек. Той не е като нас. И ако Той е човек, Той е най-идейният човек, за когото ние даже нямаме понятие. Той е безсмъртен, който обхваща всичко в себе си. Казва се за Бога, че е дълготърпелив, благосклонен, милостив, чува страданията на всички същества промисля за всички същества в света. Няма същество в света колкото и да е малко, колкото и да е дребен животът му, в което Той да не прониква и да не му помага. Как ще схванете този велик ум, как ще схванете това велико сърце и тази велика душа, която помага на всички същества? Но същевременно, когато те види, че вършиш някакво престъпление, че насилваш някого, Той веднага ще изпрати някой по-силен от теб, да постъпи и с теб по същия начин. След това ще изпрати стражар, който да хване другия, и т.н. Той ще те постави в същото положение, да видиш какво вършиш ти с другите и да си извадиш урок, С това Бог иска да ти каже, че живееш един живот, който не е съгласен с Него Ти убиваш, Бог съживява. Ти измъчваш някого, Бог му помага. Тогава върши доброто! Кое е по-хубаво в живота: да връзваш някого или да го развързваш? Да му взимаш хляба или да му го даваш? Да му взимаш здравето или да му го даваш? Да му взимаш водата или да му я даваш? Кое е по-хубаво? Да даваш в света е по-хубаво от всичко друго. Тогава и ние във всички области на живота така трябва да постъпваме. Така трябва да бъде даже и в Любовта. Казваш за някого; „Аз го много обичам”. Че като го обичаш, ти искаш да продадеш любовта си ли? - „Да знаеш, колко те обичам!” - Колко искаш да ти платя за тази твоя любов? Че отде знаеш, че и аз не те обичам? Ти ми направи едни обуща, които ми направиха толкова много мазоли! Ти ми направи едни дрехи, но те са толкова тесни, че откак ги облякох, добър ден не съм видял. Направи ми такива едни дрехи, та като ги облека, светъл ден да видя с тях. Направи ми такива обуща, че като ги обуя, да ти благодаря. Питам: какво искаш още? Да имам един брат, който да мисли, че светът е създаден само за мен. И ти да имаш един брат, за когото да мислиш, че светът е създаден само за него. Но после, да имаш един баща, за когото да мислиш, че светът е създаден само за него. Да имаш една майка, за която да мислиш, че светът е създаден само за тази майка. Това аз наричам идеален свят. А не да мислиш че светът е създаден само за теб. Това не е твоя работа. Нека майка ти, баща ти, сестра ти, брат ти мислят, че светът е създаден само За теб. Нека те мислят така а ти за себе си остави, нищо не мисли.

Казвам: това е новото учение. Ако хората не мислят така, светът не може да се поправи. Така е и в Природата.

Да се облечете с новия человек

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата! Колко знание и мъдрост има в беседите и колко прекрасен би бил живота ако ги приложим... Приложеното слово, става плът...

И сега, казвам, че в света има промисъл. В този Божествен промисъл едни вярват, а други не вярват. На мнозина животът се вижда като нещо случайно, като че има в него някакъв произвол. Привидно е така, има някакъв произвол, но за мъдрия човек не е така. Той ще види, че в света има известен ред и порядък. Така е и за всеки, който разбира - той вижда навсякъде ред и порядък. И в Природата съществува един ред и порядък, съществува едно царство, което не може да се уподоби нито на монархия, нито на теокрация, нито на демокрация, нито пък на република. Някои видни окултисти го кръщават с името „Синархия”, а в Евангелието го наричат с името „Царство Божие”. Под думата „синархия” ние разбираме най-разумните хора в света, които са се докоснали до тайнството на живота, които са минали през ред изпити, завършили са своята еволюция и наистина могат да се нарекат „хора”, а не които нищо не знаят.

Та казвам: понякога се повдига въпросът какво управление да има човек. Монархическото управление у човека се представя чрез главата, теократичното - чрез дробовете и дихателната система, а демократичното - чрез стомаха. Монархията води своя произход от бащата, теокрацията води своя произход от майката, а демокрацията - от синовете и дъщерите. Или: бащите създадоха монархията, майките - теокрацията, а синовете и дъщерите създадоха демокрацията. И понякога ме запитват кое управление е идеално. Казвам: като съедините монархията, теокрацията и демокрацията в едно, вие приблизително ще имате едно управление, подобно на това в Природата: това Божествено управление, което наричат синархия. При туй не трябва например да дойде монархическото управление и да изхвърли теократичното или обратно. Всички управления трябва да функционират едновременно, така е и в Природата. Обаче в обществения живот не е така, в индивидуалния живот на хората не е така. Външността представя външния човек. Това, което става вън от хората то временно отдалечава умовете. Много пъти ние се самоизмамваме мислим, че като се изправи светът, това ще ни помогне нещо. Това е едно заблуждение. Като се говори, че светът трябва да се оправи, това подразбира, че отношенията, които съществуват между хората и Бога, както и помежду им, не са още прави. Това не значи, че и Природата не е права. Нима ако някой баща е оставил голямо наследство на своя син, а той се предава на пиянство и изхарчва всичко, това значи, че бащата го е оставил на сина си за тази цел именно? Ни най-малко. И когато Бог е създал света, нима Той го е създал с цел хората да вършат ред престъпления, както виждаме, че става? И ако хората вършат престъпления, те са извън естествения ред на нещата. И всякога, щом човек излезе от този ред на синархичното, на Божественото управление, започват постепенно да го сполетяват всички нещастия и страдания. В Божественото управление съществуват само радост и мир, а извън него в света съществуват само страдания и мъчения. Защото всички хора на Земята все имат някакво заблуждение: те искат да станат царе, да станат управители на света, да станат богати и т.н.

Да станеш цар, това е в реда на нещата; да станеш богат, пак е в реда на нещата. Защото всеки човек, който е създаден от Бога, има вече царско произхождение, а Бог е цар на царете. И затова ние казваме, че всеки човек, който е създаден от Бога, не може да бъде прост човек. Прост човек е само онзи, който не е създаден от Бога. Създаденият и роденият от Бога има всички привилегии, всички права. Така трябва да се разбират нещата. Казва Давид: „В грях ме зачена майка ми.” Щом в грях те роди майка ти, значи Бог не те е създал, създал те е някой човек - майка ти, баща ти. Следователно твоята участ ще бъде такава, каквато е участта на майка ти и на баща ти. Каква е участта на малкото вълче? Очаква го смърт, нищо повече. За какво е годен вълкът в света? Овцата я очаква живот, понеже от нея се интересуват хората - от нейното мляко, от нейната вълна - има какво да допринесе донякъде на човека. И ние виждаме, че овцете се размножават и разплодяват, понеже има какво да допринесат за хората, и вълците се загубват постепенно, понеже нищо не допринасят на хората. И мисля, че през последната година в Англия са убили вече и последния вълк. В културно отношение тя е достигнала много нещо, понеже е успяла да изтреби вълците от земята си. Тя е изтребила физическите вълци, остава й сега да изтреби и астралните или духовните вълци, вълците на заблужденията.

И тъй, новият човек - това е идеалът, с който трябва да се облечете. Или, това са елементите, които човек трябва да привлече в себе си, за да представи формата на Човека. Ето какво аз подразбирам под думата „Човек”: Човек е само онзи, който може самостоятелно да се освободи от всички свои страдания и да превърже средата, в която живее, в рай. Човек е само онзи, който може да укроти всички животни, които живеят около него, да ги тури на работа и да ги накара да вървят по неговия път. Човек е само онзи, който може да укроти всички бълхи и въшки, да не живеят в главата му, в гърба му и да го глождят, но да ги впрегне на работа - да ги изпрати да копаят на лозето му и да жънат на нивата му. Сега е точно обратното: човекът се е впрегнал на работа, копае и жъне, а „въшките” и „бълхите” оставил свободно в себе си да гуляят. 

И във войната нямаше нито един офицер нито един полковник, който да няма на главата или по тялото си от тези гуляйджии. Сега мимоходом само казвам каква е задачата на човека. Той трябва да изучава онзи велик, разумен закон, който функционира днес в живота, и да знае с каква храна трябва да се храни; да знае още как да подобри условията, в които живее, да знае как да пресъздаде себе си. Както сега сме устроени, ние сме хилави, крехки и с такива тела, каквито са нашите, в много отношения животът ни виси на косъм. Поглеждате някой човек, на вид здрав, но чувате на другия ден, че умрял от разрив на сърцето или от задушаване, или от падане някъде, или пък се удавил и т.н. Ние виждаме как най-малките причини спъват човека. Значи тялото, в което живеем, не е така сигурно. Някой приел някаква неестествена храна и се разстроил стомахът му, и умрял. Даже и най-силните, и най-учените хора често плащат с живота си, като са приели някаква неестествена храна. Новият, разумният човек трябва да подбира своята храна, да поставя всички растения, всички животни на тяхното място и, ако направите една аналогия, човек трябва да постави и своите мисли и желания на тяхното място. Злото в света седи в това, че ние искаме да премахнем злото. Това е неразбиране на онази велика идея, която съществува в света. Знаят ли хората какво нещо е злото? Знаят ли хората какво нещо е доброто? Някои казват, че злото трябва да се премахне. Злото по никой начин не може да се премахне, но може да се тури на неговото място. Лошите хора никога не могат да се премахнат, но те трябва да се турят на тяхното място. Вървите по една от софийските улици и кракът ви се блъска в един камък, който излязъл от паважа. Казвате: кой тури този камък тука? Минава втори, трети, четвърти и всички ритат, блъскат камъка и казват: голямо безобразие е това! Кой е оставил този камък всред пътя, да се блъскат хората в него? Минава един разумен човек, поставя камъка на неговото място в паважа и никой повече не се блъска в него. Няма нищо лошо в този камък, но, понеже е излязъл от своите естествени отношения, затова е лош - всички хора се блъскат в него. Така и всеки лош човек не е нищо друго освен камък, излязъл от своето място. Турете този камък на мястото му и той ще престане да бъде лош. Вие можете да разбивате този камък с чук, но като не разбирате закона, няма да постигнете нищо. Турете този камък на мястото му! Или, другояче казано: впрегнете тази енергия на работа. Лошият човек е производителен, той иска да го поставите на някаква работа. Ако не му дадете никаква работа, тогава той се проявява както той разбира.

Преди няколко години имаше два хубави примера в София: с един гимназист и с един студент. Първият, гимназистът, свършил гимназия е много добър успех и поискал някаква служба, но не му дали. Като видял, че не може да се настани, той поискал от един свой приятел сто лева на заем и си купил с тях едно точило, да точи ножовете на хората. Така тръгнал той из софийските улици да точи ножове. Като го виждали някои, които го познавали, веднага се спирали и се запитвали как е възможно този способен млад човек да се постави на това положение, да точи ножове? Казвам: ако той не вземе такава работа, тогава ще трябва да върши друго нещо, което не е желателно нито за самия него, нито за хората около него. Студентът пък имал да довърши още няколко семестъра в университета, но нямал от никъде нищо и затова се принудил да стане ваксаджия, та по този начин да си изкара малко средства да довърши науките си. Като го видели познати в това положение, съжалили се над него и събрали една сума, с която му помогнали да завърши университета. Казвам: има някои, които ваксаджии ще станат, други ще вземат точилото на гърба си и ще точат ножовете на хората, но има и някои, които нито ваксаджии ще станат, нито точилари ще станат, те ще вземат пушки на рамо и ще отидат в гората, и де кого срещнат, ще казват: „Горе ръцете!”

Та при сегашния строй ние казваме, че сме културни хора, че имаме наука, знания, закони, но ако съвременните хора искат да узнаят доколко са истински културни, нека направят следния опит: нека само за една седмица спрат функциите на всички закони, на всички учреждения, нека всички стражари се магнат от своите места и да видят при това положение на работите доколко и как ще се проявят хората, като знаят, че ще бъдат свободни от всякакви закони и от всякаква власт.

Сега тези, които са на власт, ще кажат: „Ще станат най-големите престъпления” - Може би - предполагат. Онези пък, които не са на власт, ще кажат: „Не, няма да станат никакви престъпления.” - Може би - предполагат. Обаче и едното, и другото са твърдения, които трябва да се проверят. Ако не за една седмица, то нека се направи този опит поне за един ден - да не функционира никаква власт; да се види кой как ще постъпи, щом се оставя свободно на своята съвест и съзнание. Този опит е интересен да се види докъде са дошли хората в своето разбиране и от него ще може да се извлече една добра поука. Ще кажете: това ни останало сега, да оставим хората да живеят един ден без закони и без власт, докато имаме толкова важни икономически въпроси за разрешение. Та икономическите работи много лесно могат да се разрешат. Трябва да се постави този закон в действие: богатството на човека да бъде толкова, колкото той може да носи на гърба си. Това, което той може да носи на гърба си, това ще бъде неговото богатство. Колко може да носи човек на гърба си? Сто килограма злато ще може ли да носи? Ако му дадат «то килограма злато да ги занесе на сто километра разстояние, аз вярвам, че още на петия километър, като срещне някого, ще му каже: „Много ми е това злато, което нося, искаш ли да ти дам десетина килограма?” Ще му даде десет килограма и ще остане с 90. На другите пет километри ще срещне Друг човек, на когото също ще даде още десет килограма злато. Така ще постъпва на. всеки пет километра път и като дойде на стотния километър, той ще носи едва десет килограма злато, което е истинското негово богатство. И тогава той ще си каже: благодаря и за толкова, другото ми беше излишно.” Това е с парите, които не се ядат, но същото нещо е и с това, което се яде. Това не е мое твърдение, но това е един велик закон, който функционира в живота. За нас единственото богатство седи в това, което човек днес може да изяде. Това е богатството, с което човек разполага. Това, което днес изядеш: хлебецът, сиренцето, масълцето, кокошчицата, пуйчицата, агънцето - аз се абстрахирам от това, дали то е много или малко - но това, което днес можеш да изядеш, то е твоето богатство, което никой не може да ти вземе...

За кои хора се отнася това? Два вида хора има в света: едните аз наричам хора на тъмнината, а другите хора на светлината. Хората на тъмнината имат право да ядат каквото искат, а хората на светлината нямат право да ядат каквото искат. На тях е забранено да ядат каквото искат. Хората на тъмнината имат право да се женят колкото пъти искат и за колкото жени искат: за една, за две, за три, за четири, за пет, ако' искат и хиляда жени могат да имат. На хората на светлината не е позволено да се женят. На хората на тъмнината е позволено да имат деца колкото искат, а на кората на светлината се позволява да имат само едно дете. Това е един факт. Ние виждаме, че и Бог има само един син. Бог дъщери няма. Никъде в Писанието не се казва, че има дъщери. Там се говори за осиновяване. По закона на осиновяването Бог има хиляди, синове и дъщери, но те са осиновени, а по закона на раждането Той има само един син: „Единородният Син” се казва за Него. Така се нарича Той и в църквата. Някой твърдят, че и други синове имал. То е друг въпрос.

„Да се облечем в новия човек, който е роден в Правда и в святост на Истината.” Истината в този смисъл - това е най-голямата свобода, в която човек може да живее. Човек постоянно трябва да мени своите възгледи, и не само веднъж. Това е цяла наука. Цялата прочетена глава показва пътя, по който трябва да вървим и да се развиваме. Когато косата ти побелява, ти трябва да знаеш защо; когато лицето ти се набръчква, ти трябва да знаеш защо; когато остаряваш, ти трябва да знаеш защо става така; когато краката ти отслабват, ти трябва да знаеш защо. Ти трябва да знаеш причините за всичко това и да ги премахнеш. Някой казва: ще се мре. Не е въпросът само, че ще се мре, всички боравят с термина „ще се мре”, но човек трябва да знае защо ще се мре. Знаете ли какво нещо е умирането? Смъртта подразбира глупавите условия в живота. Глупавият човек е поставен в непоносими условия, в ада, да страда и да не знае какво нещо е светъл ден. Тъмнина, страдание е това. Но животът не седя в страданието. Божественият живот седи в радостта, която трябва да се прояви. Скръб и радост -това аз не подразбирам живот. Щом дадат някому скръб, вземат” му радостта; ако пък му дадат радост, вземат му скръбта. Обаче човек не е нито в радостта, нито в скръбта. Скръбта и радостта са елементи извън човека. Който съзнава тези две състояния на скръб и на радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът. Радостта на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът. Или може да се вземе скръбта и да изпиташ радост, но и това още не е човекът. Това не е животът. Човек трябва да бъде господар и на скръбта, и на радостта в себе си. Като дойде радостта при него, той трябва да я приеме. И като дойде скръбта, той пак трябва да я приеме. Радостта мяза на една хубава мома която като дойде при теб, ти ще я приемеш, ще й дадеш една българска кобилица на рамо, два кърчага на кобилицата и ще я изпратиш за вода. После ще й дадеш нощвите и брашното и ще я накараш да омеси хляб; после да го опече и той ще бъде най-вкусният хляб. Като дойде скръбта при теб, ти пак ще я приемеш. Тя е също така мома, както и радостта, но толкова грозна, че едва ще я издържиш; но като дойде при теб, ти веднага ще й дадеш мотиката и ще я изпратиш да ти копае на нивата или на лозе то Ще я впрегнеш на работа. Като се върне от работа, ще я Поставиш в една стая, в съседство със стаята на радостта, и там ще си приказвате. Радостта ще бъде една слугиня, и скръбта ще бъде друга слугиня на човека. Те ще се разговарят през преградата, а човекът ще ги навестява от време на време. Всяка сутрин той ще отива при едната и при другата и ще каже на първата: сестра Скръб, вземи мотиката и иди на нивата да копаеш. После ще каже на радостта: сестра Радост, вземи кобилицата и иди за вода, а после размеси хляба в нощвите я го приготви.

Светските хора поне има с какво да се залъгват. Те от единия до другия края на живота си се трудят, трудят, като казват: да си създадем една работа, да си направим една къща, че поне на стари години да има де да живеем. Във Варненско един български адвокат се заловил за едно предприятие, от което спечелил 500 000 лева. Той си казал: „Поне се осигурих вече." На другия ден обаче четат некролог, че еди-кой си богаташ умрял и оставил 500 000 лева на държавата. Във време на войната един български полковник, като се страхувал да отиде на солунския фронт, там да участвува, пожелал да остане някъде в тила, да запази живота си, и успял, взел някаква служба в тила. Обаче един ден, във време на едно от заседанията, пада една граната и му отрязва единия крак. Както виждате, граната и в тила го намерила. Много офицери и полковници и на бойното поле остават живи, а много от тях и в тила измряха. Казвам: праведният можа да премине през куп гранати и да остане неувреден. Разправяше един офицер случай с един от техните войници. Във време на сраженията със сърбите главният офицер изпратил този войник да занесе някакво известие, но той трябвало да мине точно през линията, дето ставало най-страшното и ожесточено сражение. Този войник минавал през огън от куршуми, но нищо не го хващало. Той си минавал, като че ли нищо не става около него и си мислел за работата, която непременно трябвало да свърши. Той знаел, че ако не свърши работата си както трябва, ще бъде застрелян. От това се страхувал, а не от този огън от куршуми и гранати, които се сипели наоколо му. Вървял съсредоточен в мисълта си да занесе това известие точно навреме. Страхувал се от своя полковник, от своето началство, а за куршумите не искал даже и да знае. Казвам: ако и ние като този български войник сме така съсредоточени в това. което Бог ни казва, няма да ни е страх от сърбите - нека стрелят, колкото искат. Нека говорят хората, каквото искат. Ние ще си вървим съсредоточени в себе си, никакъв сръбски куршум няма да ни засегне. Та този офицер разправяше: „Като гледах как спокойно вървеше този войник всред град от куршуми, мен ми трепереха гащите (но да си остане между мен и теб). Като върви, онези снаряди - тьк-тък, но той си върви изправен, мисли си за работата.” Казвам: отличен пример е този. Така е и с всеки човек, който има една Божествена идея в себе си. През каквито и страдания да минава, той казва: „Каквото Господ иска от мен, ще го направя!”

Някой пита: „Какво трябва да се прави?” Ти ще обичаш Бога и ще знаеш, че всичко в света е създадено само за Него, нищо повече. Този Бог няма да го поставите някъде вън от себе си - в Слънчевата система или някъде във Вселената, но ще го поставите в себе си и ще си кажете: „Аз живея за Бога; светът е Негов и за Неговата слава живея! И който се опита да служи на Бога той смърт няма да види. Онзи човек, който служи на Бога в този смисъл, той ще постигне всичко, каквото желае. Ти ще живееш само за Бога и тогава ще станеш учен човек. Де са учените хора в света? Де е Сократ, де е Платон, де е Аристотел, де е Кант, де е Толстой? Костите им все са останали някъде, но де са те самите? Човек не е в тази смъртна форма, той е в словото, той е в ума, той е в душата. Това, което остава безсмъртно, е Човекът. Толстой е този, който живее в сърцата на хората. Кант е този, който живее в умовете на хората. Аристотел, Сократ и досега още живеят. Не е човекът нещо механическо. Не. Думите, които аз ви говоря, те са моята плът. Живота е вътре в словото.

Да_се_облечете_с_новия_человек

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Цитат

 

Вие можете да вярвате в Бога, можете да вярвате в някаква църква, моите похвали за това, но всичко това не може да ви спаси. Може да ви спаси само онзи момент, в който вие възприемете Бога. Кажете: „Всичко е създадено от Бога и аз мога да живея за Него.” За да се спасите, не е достатъчно само да бъдете член на някаква църква или да сте гениален човек или светия. Ако се проявите като светия, вие ще имате одобрението на хората и ще пишат цели трактати за вас, но това ни най-малко няма да ви направи гражданин на Царството Божие. Но денят, в който вие решите да служите на Бога, тогава Бог ще ви каже в душата така: „Всичко, каквото виждаш, е за теб.” Ти ще кажеш в душата си; „Господи, всичко е за Теб.” Но Той ще ти проговори в душата: „И слънцето, и звездите, и луната – всичко, каквото виждаш, съм създал заради теб.”

Когато Бог ти проговори, ти ще се облечеш в новия човек.

 

Да се облечете с новия человек!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

Sign in to follow this  

×