Jump to content
Порталът към съзнателен живот
J.Doe

Как се превъзмогва преноса?

Recommended Posts

 

Цитат

 

Така е, звучи подходящо всеки да намери подходящият за себе си начин "да бъде", но хората или поне лично аз, сякаш имат нужда да бъдат част от нещо по-общо, по-цялостно като разбиране за живота. Какво става с човека, индивидуализирал себе си, иградил негова лично и уникално разбиране за света и смисъла, несрещащ себеподобни, с който да сподели светогледа си?

 

Промени ли се, веднага се среща с другите - тези, които са като него (новия него). Оказва се, че те отдавна са били наблизо, но той не е бил на тяхната вълна. 

Ние СМЕ част от нещо общо и по-голямо от нас. Това не е човешка група, към която да сме привързани и зависими - това е целият свят. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

J.Doe, не разводняваш темата, защото фалшивата идентификация е важна част от този вид патологична за мен любов. Само че е сложна (особено изглежда за някои) тема. Една елементарна част от тази фалшива идентификация е примерно силната полова ориентация. Колкото по-силно се възприемаш като определен тип "жена", толкова повече и възниква нуждата от определен тип "мъж". И обратното естествено. Т.е. ако се върнем на несъвършената ни природа, тя е естествено там, физически обусловена в лицето на тялото ни. Но е там някъде и баланса между половете, защото е също добре известен факт, че сме уникална комбинация на мъжкото и женското. Дори само този прост пример е елементарно доказателство защо не съществува такова нещо като "пълноценност" тук. Физиката прави нещата черно-бели, крайни, човек трябва да се изразява по краен начин обусловен от физико-социалната си роля (особено чрез "очакванията" на другите). Душата има ли пол обаче? Няма, тя е баланс (макар и с някаква уникалност) подобно на самият ни Създател. Този баланс, 50-50 има ли как да стане тук? Риторичен въпрос, отговорът е пределно ясен за този който не се идентифицира с тялото си... И това се отнася за много, много неща... 

Така че пак с този прост пример, какво е "трансформацията". Не в някаква промяна на "аз-а" който е отдолу, не е дори неговата пълна реализация, а е донякъде в борбата на тези две същности. Едната е истинската, или Божествено заложената, "ядрото", а другата е физическата, привидната, желанието, изживяването. Пак не въвеждам концепция, която е непозната за всеки дори "casual" християнин. С това не твърдя, че самото тълкуване на тази концепция от християнството е кой знае колко правилно. Тълкуването трябва ти да си го направиш. Трябва ти да го "усетиш", и няма защо да се лъжем, до голяма степен това става точно чрез изживяването на илюзии, крайности, физическият опит. Този процес който изживяваш, не е нищо по-различно от опит за самоидентификация. Всеки физически опит който изживяваме реално е именно такъв - процес на самоидентификация, защо в себе си съдържа този неизменен конфликт на двете различни природи на човек - истинската и привидната. Това преживяване ни е дадено, за да намерим истинската си същност и отделим фалшивостта, фарса, претенцията, слабостта, грешните представи за собствената ни природа, а от там и живота. Как разбираш, че това се получава? Не знам, но знам как определено не можеш да го разбереш - чрез някой/нещо друго... Това е нещо което трябва да постигнем сами, и това е смисъла на индивидуализма който ни е даден. С което стигане до последният ти въпрос, който може да се разглежда пак със същото изконно противоречие на човешката природа между същност и фасада. Взаимоотношенията които хората изграждат помежду си са почти изцяло на ниво фасада, защото те имат такова отношение към самите себе си, и очакват другите да подкрепят този им образ. Така че е повечето от нормално, разрушавайки собствената си фалшива фасада, да виждаш все повече тази у другите, а те да започнат все повече да те отритват, защото не поддържаш тяхната. Това е другата страна на тезата, че човек създава собствената си реалност, т.е. един вид той става сляп за всички останали... Има ли нещо противоречиво в това? Ако успяваш да смилаш това което пиша, не. Висшата форма на духовност (което е познаване на себе си), е аскетизмът, и той присъства под някаква форма в абсолютно всяка истинска духовна практика. Това е напълно естествен процес на съзряване, което е най-висшата форма на доказателство за сила и самодостатъчност (естествено в рамките на ограничената ни природа). Слабият човек, напротив, търси другите (пак в оня патологичен смисъл, не като естествен съзнателен стремеж). За съжаление като цяло изградените взаимоотношения са базирани на споделени слабости и нужди (които при това не винаги съвпадат, и се получава тази несподеленост). Иска ми се да кажа, че хората могат да бъдат заедно заради истинската си същност, да общуват истински, да работят заедно, да има такова нещо като "истинска" любов, не произтичаща от човешки слабости и фалш. Предполагам е постижимо в някаква степен, но е доста рядко... Опитвал съм се да си го обясня, и единственото което се сещам е силната привързаност на човека към илюзиите му. Човек изпитва най-силната си любов към собствените си илюзии, а онази "другата" е доста на заден план. Илюзиите се изживяват много силно, физически, разтърсващо, задължаващо. Така че ето ти и обратната страна на монетата. Ако осъзнаеш егоистичният начин по който ти с и склонен да "обичаш", би ли искал ти да бъдеш "обичан" по същият начин? Истинският процес на самопознание, е бавен, болезнен, самотен. Зависи до къде искаш и можеш да стигнеш. В днешният бурен и хаотичен свят, аз лично не мога да намеря място за себе си някъде "по-средата". Така че не мога да говоря за нея, един психолог би бил много по-подходящ за тази цел, тъй като такава му е и работата. Като цяло търсенето на подходяща среда е до голяма степен въпрос на проби и грешки, в която е важно да се научиш да отстояваш себе си и търсиш хора които ти импонират. Повечето хора правят обратното обаче - влизат в среда която ги моделира по определен начин, за да им създаде "поза".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 1/31/2017 at 16:08, iti каза:

Според мен, по-добрата нагласа не е да се питаш по-добре ли ще се чувствам, или какво ще постигнеш, а - "това ли е истинският ми аз?", "в тази ситуация, наистина ли съм аз?", "към какво наистина се стремя?", "какво реално се случва?"

Цитат

Твърде важни въпроси, който отдавна ме измъчват, но не знам дали няма да се разводни темата, ако се задълбоча в тях. Може би, бих си позволила отново да попитам някого, който е намерил себе си (защото ми се струва, че огромен е процента на хората, загубили, затрупали, идентичността си) как разбираме, че сме на прав път и какви са критериите? Аз съм един от хората, които отдавна остави личността си някъде там, за да изкове план за оцеляване, несъобразен с лични преференции, знам ли. Но не е минала и година, в която да не се търся, в която да не опитвам нови поприща, преживявания, усещания. До момента, винаги се чувствам някак откъсната от себе си, всичко което съм сега и всичко, което правя го оценям, до някаква степен, като стойностно и добро, но чувството е друго, не знам, отново се връщаме на самотата. Може би, намирайки себе си, чувството на изолация би намаляло.  Бих оценила опита на хората тук. 

Кой съм ,,Аз" ?  Има два начина на задълбочаване .Единия е съзерцаване  себе си сред света .Насочваш погледа към същноста . Там където я няма логиката на думите .Където има само отношения , емоций , образи .В същност това е единствения начин :) . ..Другия е ,когато искаш да трансформираш преживяното в думи за да го споделиш .На практика точно при тази трансформация се получават различията , неразбирането , А , от там и чувството за самотност ,изолация или неразбраност .Просто процеса на обясняване е такъв , че човек се концентрира в идеята .И  я изгражда с логика и думи за да добие тя осезаем вид .Веднъж изказана , тя е част от него . Ето защо и най малкото нечие съмнение към нея , се усеща лично , като заплаха . Казвам го по този начин ,за да подчертая основния интересуващ ни фактор за преживяванията ни .Това е страха ,независимо в какъв вид е и дали е осъзнат .Той определя голяма част от взаимоотношенията ни .....Мисля това се опитваш да направиш :) Да си обясниш новите преживявания със старите мисловни филтри .А новите , както ни казва Дънов трябва да са на база любовта .

В съзерцание , медитация , можеш да добиеш представа за душата си .За личната си съдба .

п.п.  съгласен съм с Iti .   Философстването ,размишленията без да се познаваш поне мъничко , могат само да те объркат , Ако не се придържаш към вече известни духовни ценности .Тях всяка култура си ги има . Например ; десетте Божи заповеди ; моралния кодекс на йога и т, н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, itiАлександърТ.А., благодаря за размислите ви. Мисля, че разбирам какво имате предвид, някои неща чисто с ума си не мога, но усещам някакви емоции, вълнение, нещо като реакция, която не е негативна. Усещам, че това е нещо, което искам да направя, да успея да разруша фалшивостта си и да прогледна за други неща. Дали по един или друг начин, самотата се усеща, мисля, че няма значение в кой от двата варианта ще я разгледаме - дали две фалшиви фасади общуват или едната,вече поразрушила своята,бива изолирана от другите, тя е налице. Страха от необозримостта на пътя, от неопределеснотта, непринадлежността също. Като прашинка понесена във въздуха се чувствам .. не знам. Аз злоупотребявам с мисленето, с въртенето на хиляди различни мисли,варианти, възможности,съдби. Философствам над себе си, над другите, над света и битието неспирно, до дискомфорт, не мога да си отдъхна или да се отпусна. Не мога да се примиря с напълно материалното, искайки го, не намирам утеха в нищо, освен в тайнството на сънищата си, а как искам да почувствам облекчение. И изведнъж се оказвам на някаква точка от живота си, в която разбирам как нищо не знам за себе си, не знам как да се определя, не знам какво правя и към какво конкретно да се целя ... заобиколена от никой,който може да ме разбере или може би всеки може, но не можем да нагодим общуването си или страха от излагането на най-личното е по-голям. Знам, че това пак е търсене отвън, но ако не познаваш себе си и не познаваш никой отвън,който да те отрази, пътя е трънлив. Един човек само по себе си  какво е, ето раждам се на Земята и няма друг, аз съм единствения жител. Какво съм аз и защо съм? Как така човеците сме така откъснати, къде в природата има същество, което не знае за какво служи, нима мравката се пита по цели дни какво ли е делото и? Не е ли делото ни единствена проекция на вътрешният ни свят, баланса не се ли състои в адаптиране условията, в които сме попаднали, намиране функцията си в цялостта на света, спомагайки усъвършенстването му, усъвършенстваме и себе си. Какво са мислите, думите без размаха на действието? Доказателството за наличието на Бог, не е ли неговото дело - Вселената, Света, ние? Ако Бог нищо не бе създал, би ли съществувал, за кого, какво би би бил? 

Имам наблюдения на някои типове, така да кажем, духовни хора. Последно време имах възможността да разговарям, по-скоро пиша, с човек посветил себе си на източна култура, на веганство, медитация и йога, всичко от което подкрепям и в никакъв случай не критикувам. Но след разговора ни не мога да спра да се питам, какъв е смисъла? Концентриран в себе си часове наред, необщувайки и неживеейки активно сред средата, която му е зададена първоначално, някак изолиран от света и отпътувал за другаде. Това не би ли бил примера, за който говорим, този човек, може би е изцяло в контакт със себе си, по-висок процент независим от околната среда и другите, одухотворен по начина по който самият той е предпочел, но къде е смисъла? Нима има жива, та дори нежива, материя, която да не взаимодейства с другите, да не е част от цялото, да можем да я премахнем? Тук за мен има противоречие, вътрешно усещам, че не мога да се съглася, не го съдя, но за мен лично, това не може да е път. Какво различава човека от животното? Колкото и да се опитваме да слеем и изравним значението на всичко, нима ние хората не сме любопитни индивиди - способностите ни да мислим, да съзнаваме и несъзнаваме, да изграждаме и рушим вътрешни, и не само, светове и реалности, да общуваме, да използваме езика, да действаме, да предприемаме, да вървим дори срещу себе си, да налагаме волята си върху собствените си желания, не е ли удивително. И ако изведнъж вземем едно такова чудо и го поставим статично, в състояние на вътрешна изолация, възпрян поток от мисли, чувства, изпразвен от страсти, желания, грешки и проби, какво е това същество? Защо е живо, какво предназначение има? Сама за себе си стигам до  

духовен живот/вътрешен свят

————————————————

материално съществуване,

интеракция със света, взаимодействие, ДЕЛО

което изглежда просто, но от моята позиция най-сложното нещо.Простете ми, ако незнанието ми ме кара по грешни пътеки, аз далеч не съм в позиция да казвам каквото и да е, просто средата тук ме кара да разсъждавам, да се вълнувам и да имам желание да споделя мислите си. За мен дотук прочетеното и изказано има благотворен ефект върху мен, не знам какъв точно, но знам, че събужда емоции, което,за мен, е индикатор за вътрешни преживявания, които оценям.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" къде в природата има същество, което не знае за какво служи, "

Винаги ми е била странна тази човешка необходимост да се "служи" на нещо. Предполагам идва от усещането за собственото ти несъвършенство, а от там и желанието да идеализираш нещо извън теб чрез "служене". Далеч по-сложното естествено се оказва да се научиш да "служиш" на себе си... И ето пак се върнахме на причините за преноса... Даже  втори път.. 

"Защо е живо, какво предназначение има? "

Търсейки това "предназначение", си търсиш фасада... За твоето противоречие, потърси противоречие в това което съм писал, отговорил съм ти... Просто не искаш да го приемеш,  защото не е и лесно за приемане. Да, има граница между вътрешният истински свят, и материален илюзорен свят. Опитвал съм се да я преодолея, защото и за мен източният път ми изглеждаше по подобен начин, въпреки че винаги силно съм го уважавал (поне повече от западният). Поне проваленият ми опит доказа хилядолетна традиция... Както писах, това не значи, че всеки може или трябва да извърви този път на аскетизъм докрай. Примерно харесвам модерните течения на живот в минимализъм (като Tiny House Movement). На запад се заражда сред съвсем нормални хора които осъзнават, че външната среда всъщност започва да ги натоварва, и всичките тия материални неща с които се затрупват никога не ги задоволяват, а причиняват само стрес. И хората разкарват от живота си всичко без което могат да живеят. Бих казал, че такава "хигиена" е нужна и спрямо т.н. приятелският кръг. Без някаква философска подготовка и мъдрене, усещат че така се живее по-добре... Това е просто пример, само с мислене не се решават тия въпроси, трябва живеене, за да се убедиш в някои неща. Изпадането в прекалено интроспективни състояния си е също доста опасно. Особено в тези от тоя тип - какъв е смисълът, какво ми е предназначението... За съжаление можеш или да си отговориш грешно, или да не си отговориш въобще, зле и в двата варианта ако го вземеш прекалено навътре. Нещо по-дълбоко си задава тези въпроси без отговор и това е Аз-ът. И ако се замислиш, това са естествени въпроси за него, но те са само това - въпроси. Той самият не се крие в тях, а съществува просто защото Е. И това е важна част от източният мистицизъм според мен, за да се освободи този Аз от "фасадата" която той създава за себе си.

Редактирано от iti

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Винаги ми е била странна тази човешка необходимост да се "служи" на нещо. Предполагам идва от усещането за собственото ти несъвършенство, а от там и желанието да идеализираш нещо извън теб чрез "служене". Далеч по-сложното естествено се оказва да се научиш да "служиш" на себе си.

Усещането на собствено несъвършенство тръгва от нечие мнение и винаги е грозно преплетени идеи .Обикновено поради непознаване вътрешните причини , движещи събитията .Интересно е че явните различия се приемат по толерантно .Напр. факта че съм 10 см. по нисък , не ме прави по грозен или по , не човек .До като различията в характера или постъпките , вече много трудно се понасят .И най невероетното е че много сами себе си не понасят заради такова недомислие .А че е недомислие е лесно да се види и по  логичен и по , съзерцателен начин . Да , човек не е в постъпките си или в мислите си , Той е Аза , който върши сега това , а вчера беше друго .И ако не харесва свършеното днес утре може да е различен .Утре има възможност да действа по приятен за себе си или околните , начин  . И найстина да има тази възможност , трябва повечко да е разбрал за случващото се днес . Трябва разбиране не рушене . Не рушене на навици , а създаване на нови .Размишленията трябва да бъдат на база вече утвърдени духовни ценности .Наглед банални и ясни неща са неразбрани в същината си .

J.Doe ,ще ти разкажа един сън : 

    Изведнъж се появи силен вятър .Не студен , а силен до там , че ме изтласкваше в страни . Държах се за оградата до следващия порив , който счупи дъската и ме понесе към гората .Такава виелица не бях виждал .Дървото по пътя ми и което моментално сграбчих , изглеждаше стабилна защита ,Задържах се , колкото да мога да чувам по ясно воя на стихията и усещам силата и , гледайки как превива дърветата и отнася всичко свободно стоящо , със себе си .Тръпки ме побиваха , чудейки се до кога мога да издържа , на явно усиващите се пориви .Не виждах сигурност никаква . Не можех да направя нищо , да се скрия или задъжа за нещо по стабилно . Страхът ми бързо нарастна .Само миг и бях отнесен .Летях между огъващите се дървета , които сякаш път ми правеха .Летях подмятан между неравностите на терена , без възможност да се задържа . Хора , предмети , прелитаха в страни , само увеличавайки чувството за самотност и обреченост .Тук съм сега  ,сред воя на вятъра и толкова сам , покрай летящия пейзаж .Нарастващия ужас сякаш изтиска някакво учудване за размера на стихията .Какво я ограничава ? И ето , вече напусках земята .И там межу планетите , вятъра нямаше ограничение , отнасяйки ме все по далече . Къде ли ?Щеше ли някога да докосна нещо твърдо с краката си , да спра да бъда  подмятана перушинка ?...И се сетих , аз съм тук сред вятъра , но цял . Със усещанията си , мислите си . Неуязвим?........И , видях че седя на скамейката .

Умът е само инструмент Грешим ако винаги му вярваме .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Винаги ми е била странна тази човешка необходимост да се "служи" на нещо. Предполагам идва от усещането за собственото ти несъвършенство, а от там и желанието да идеализираш нещо извън теб чрез "служене". Далеч по-сложното естествено се оказва да се научиш да "служиш" на себе си.

Всъщност има само един начин да се служи и това е на Бог. Друг е въпросът кой как разбира това понятие... 

За себе си лично мога да го определя така:

- аз самата имам някакви качества и способности, прилагането и реализирането на които, ми носи удовлетворение и усещане за растеж и развитие. 

- в процеса на прилагането и реализирането на тези качества аз създавам "продукт", който е нужен на други хора около мен.

-Те от своя страна ми създават практическата възможност за прилагане и реализация и за създаване на продукта, от който имат нужда. 

По този начин аз не служа на хората, нито те на мен. Ние сме свързани "през небето" - като двете пискюлчета на мартеничката. 

Цитат

 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има доста за преживяване по тази тема, създаде ми известни емоционални трусове напоследък, но започвам малко да разбирам. Много, над което да се разсъждава, да се почувства, да се преживее. Благодаря ви за дискусията, чета и препрочитам понякога и си вадя всеки път по нещо. Можеше професионалистите да изкажат своята гледна точка, но забелязвам, че това е деликатна тема. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 14 часа, J.Doe каза:

Можеше професионалистите да изкажат своята гледна точка, но забелязвам, че това е деликатна тема. 

Ти не идваш ли точно от професионалисти, и не я ли направи още по-деликатна... Не се заяждам, но явно на повечето хора не им идва отвътре това нещо саморефлексията... Народът неслучайно е казал - помогни си сам, за да ти помогне и Бог. Външният опит за помощ може да има негативен ефект, каквато според мен е и самата ситуация която описваш...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 2/19/2017 at 1:48, iti каза:

Ти не идваш ли точно от професионалисти, и не я ли направи още по-деликатна... Не се заяждам, но явно на повечето хора не им идва отвътре това нещо саморефлексията... Народът неслучайно е казал - помогни си сам, за да ти помогне и Бог. Външният опит за помощ може да има негативен ефект, каквато според мен е и самата ситуация която описваш...

Напълно съм съгласна, тяхното мнение ми е интересно, само и единствено, от гледна точка на справянето с тези ситуации в практиката, тъй като това е често срещано явление, а никой не говори по темата.

И тук пишат психотерапевтите, но думата описваща ситуацията най-точно, е определено - деликатна. В чуждестранни форуми забелязвам, че хората малко по-свободно говорят за това или може би, защото са повече и чисто процентно се пише повече, не знам. Но, според мен, преноса е много важна част от цялостното разбиране на човек за себе си, крие много и различна информация за характеристиките ни, както повърхтностни, така и доста дълбинни и, отново само по мое мнение, е важно да се говори за това, да се оформи разбиране за процеса, да може спокойно да се обсъждат елементите му и това преживяване да се интегрира напълно в личността. Усещам едно такова смущение по тази тема, напрежение, по детски чисто, някак много автентично и първично, слона в стаята е тръгнал да се търкаля по гръб, а всички нервно посръбват чай и си говорят за времето. И не проецирам само собствените си преживявания, усещането е такова, където и да срещна въпроса. По мои наблюдения, четения и проучвания, исторически преглед и съвременен, явлението се случва много често, както при краткосрочни терапии, така и при по-дълги, и бил преноса негативен или положителен, това трябва да се отбелязва, да се проучва внимателно с помоща на терапевт и да се попие максимума от тази информация. Разглеждам го като сонда, директно спусната на място, пълно с ценни знания - първични такива, недиференцирани като наука, необлечени в думи и мисли, точно толкова чисти, незамърсени от съзнание и автентични, колкото и самото неудобство от повдигането на темата. Има нещо страшно непристорено, оригинално, искрено (genuine) в процеса, в отношенията и самата връзка между двамата човека, работещи за общата цел, философският камък на душата, на терапията, усеща се, както Фройд се изразява, царски път, към извора на същността, без следи от телесни преживявания и ограничени човешки представи, процес на чиста духовност, духовна лекота невкарана в рамка и разбиране, нещо, което не се третира с ума и съзнанието. 

Сигурна съм, че има много клиенти, пациенти, терапевти, хора, които просто "давят" всичкото това ценно знание. Преноса не се среща само в психотерапията, наблюдава се в толкова много други области и затова смятам, че е важно да се акцентира върху важността на темата. Имам усещането, че времената ни са толкова вцепенени в материалното, че дори и духовността е подвластна на това, всичко по-фино, ефирно и деликатно се пропуска умишлено, потъпква се, в името на съвремието ни, не знам ... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 22.02.2017 г. at 9:22, J.Doe каза:

Сигурна съм, че има много клиенти, пациенти, терапевти, хора, които просто "давят" всичкото това ценно знание. Преноса не се среща само в психотерапията, наблюдава се в толкова много други области и затова смятам, че е важно да се акцентира върху важността на темата

Да,преноса го има навсякъде.Моето обяснение за преноса,така като съм го разбрала,което ми помогна да го избягвам.

Когато човек приписва мисли и чувства на други хора,които може и да са налични у другите,но може и да не са, но при всички случаи са налични у този,който ги прехвърля на другите,а не иска да ги види в себе си.Обикновено става несъзнателно.Дълбоката психика обективизира това,което не   искаме или не можем да видим в себе си.

Преди време тук в портала,имаше тема "Да сътвориш врага".Преноса е един от начините да виждаш в отсрещния враг.

Добре е да споделяме и пишем,но без практика няма резултат.Тя е лакмуса,която определя кой какво е научил и разбрал.В началото на практиката много често има съпротива,идваща от стария навик или стереотипа на мислене.Не е лесно,но е преодолима с повече търпение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 2/24/2017 at 18:11, Cveta5 каза:

Да,преноса го има навсякъде.Моето обяснение за преноса,така като съм го разбрала,което ми помогна да го избягвам.

Когато човек приписва мисли и чувства на други хора,които може и да са налични у другите,но може и да не са, но при всички случаи са налични у този,който ги прехвърля на другите,а не иска да ги види в себе си.Обикновено става несъзнателно.Дълбоката психика обективизира това,което не   искаме или не можем да видим в себе си.

Преди време тук в портала,имаше тема "Да сътвориш врага".Преноса е един от начините да виждаш в отсрещния враг.

Добре е да споделяме и пишем,но без практика няма резултат.Тя е лакмуса,която определя кой какво е научил и разбрал.В началото на практиката много често има съпротива,идваща от стария навик или стереотипа на мислене.Не е лесно,но е преодолима с повече търпение.

Tака е, спор няма, практика и работа по себе си. Благодаря ви за ползотворната дискусия. Форумът определено е интересно място. С любопитство чета и следя и други теми наоколо, определно има какво да се научи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 2/22/2017 at 9:22, J.Doe каза:

към извора на същността, без следи от телесни преживявания и ограничени човешки представи, процес на чиста духовност, духовна лекота невкарана в рамка и разбиране, нещо, което не се третира с ума и съзнанието. 

Съгласен съм, но трябва да си дадеш сметка за разликата между естествени и изкуствени човешки взаимоотношения. Някои хора могат да ми се обидят, но за мен да отидеш на психотерапевт, за да говориш за дълбоко лични неща (изключвам стандартни и ясни психически проблеми които трябва да се лекуват), е малко като да отидеш на проститутка за секс. И двете са преди всичко услуги за които си плащаш. Не че има нещо лошо в това, но трябва да си наясно, че някой прави нещо за теб, просто защото това му е работата. Това не са естествени взаимоотношения в които имаме равнопоставени роли. И от там според мен, неминуемо идва една порочност, която винаги ми е била противна, макар и в някаква степен интересна. Но може би не самата тя, а това положение, да стигнеш до там - да си плащаш по директен начин, за да се преструва някой, че му пука за теб, или да ти позволи да ти пука за него. Имам един любим филм, Екзотика, който се върти около тази тема, но е като цяло, поне за мен, рядко дълбок и тежък. За мен, няма по тежка тема от тази колко е сам всъщност човекът като същество, и многообразните начини по които той се опитва да компенсира това. Повечето от тях за съжаление - силно деструктивни и опасни. За мен, главният проблем е липсата на равнопоставеност и взаимност, желанието ти да влезеш в определена роля, а другия да изиграе нейната противоположност. Което за мен не се нарича взаимност, а зависимост, не любов, а пренос. И докато идеята да се постигне това за което говориш в наистина чист, духовен вид, според мен е до голяма степен wishful thinking, то идеята да платиш на някой, за да се преструвате че се интересувате един от друг, е факт от живота. Поне аз се замислям, колко подкупно същество е човекът, за колко малко пари би влязъл в света на другия, с ясното съзнание, че до голяма степен е преструвка, роля. И колко неистово трудно е за него, да направи това по свое собствено желание. Нима това не описва целият ни живот на тази планета? Нима в някакъв вариант, хората не играят роля за пред някой, защото очакват другия да изиграе роля за пред тях. Иронията е, че накрая ни излиза по-скъпо, отколкото да отидем на някоя "проститутка"... А кога нещата стават "деликатни" с "проститутката"? Когато и кажеш, че искаш нещо "повече" от ролята която тя изпълнява, когато прекрачиш най-сериозната граница - между истината и лъжата. Този елемент го имаше в друг класически филм от близкото минало - "Хубава жена". Там целувката беше тази граница, всъщност най-ценният и интересен момент в иначе типично комерсиален филм. Според мен гледай тези филми, но от психологическа гледна точка. Наистина поставяш този човек (и самата професия) на пиедестал, и не виждаш и другата страна на ролята която играят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Положих усилия да изчета всичко...но честно казано ми беше бая трудничко...леле що думи, леле що...умуване и що чоплене и нищене...и прилагателни и съществителни....а твърде малко, почти никакви глаголи. И не знаене кога се пише И и кога Й! Също така пълен и кратък член. При цялата претенция за изтънченост на изразяването...изведнъж виждаш, че не се познават елементарни граматически правила! И това го казвам съвсем не за да критикувам, а за да демонстрирам нещо, което се набива на очи. И то е че се избягват прости неща, а се забива вниманието в сложни, оплетени, претенциозни...мисловни конструкции. 100% съм сигурна, че имаш проблеми с оргазма. Че не можеш да достигнеш до оргазъм. Защото вместо да се отпусне ума и да остави тялото да изживее своята част от нещата, той през цялото време наблюдава и анализира и отнема това, дето се полага на тялото....чат пат оставя тялото да изпита нещо само и само после да го заглозга като гладно куче кокал....и да се наслаждава....и неизпитаното, неизживяното от тялото става повод за търсене, търсене, което пак е в услега на ума. Нужен е ОРГАЗЪМ. Съвсем материален и съвсем телесен. И повечето, да не кажа всички въпроси ще отпаднат автоматично е ще стане ясно като бял ден цялата илюзорност на подобен род търсене.  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 2/18/2017 at 9:17, J.Doe каза:

Има доста за преживяване по тази тема, създаде ми известни емоционални трусове напоследък, но започвам малко да разбирам. Много, над което да се разсъждава, да се почувства, да се преживее. Благодаря ви за дискусията, чета и препрочитам понякога и си вадя всеки път по нещо. Можеше професионалистите да изкажат своята гледна точка, но забелязвам, че това е деликатна тема. 

Съжалявям, че се включвам чак сега, но Александър е прав, в малкото свободно време успяваме да прегледаме основно форума "психотерапия онлайн", заради конкретните питания по актуална психологична проблематика.

Преносът е изключително често срещан в психодинамиката на терапевтичния процес. Определения няма нужда даваме, в гугъл лесно излиза всичко. Ясно е обяснен. 

Не успях да изчета цялата тема, но в общи линии се е размила доста и се е разминала с питането доста сериозно.

Когато има преност от такъв характер, ако не се усети от терапевта /защото той  обикновено се усеща/ , е важно клиента да сподели, особено когато се случва усещане за влюбване. Казвам усещане, защото първоначалната индикация за влюбване е телесна и тя често се припокрива с усещанията на други състояния. Когато клиент ми сподели, че всеки път, когато идва към кабинета получава стягане в корема, повишена тревожност или други подобни усещания, като например, че винаги в деня на консултация е добре, а в другите дни е зле,  ние задължително ги коментираме, за да изясним на какво се дължи това покачване нивото на стрес. Ако това не се изговори, всеки човек, според психологичната проблематика може да ги облече в различни мисли. Ако са налице определени фактори, това усещане може и да се облече в мисли за влюбване. 

Ако този момент е пропуснат и се е случило "влюбването" т.е. вече са се активирали определени хормони в следствие мислите, започва да се разглеждат чувствата, емоциите и представата на човека за "влюбването" : 

- Какво е това за него?

- Кога го е изпитвал? 

- Към кого?

- Как се развиват влюбванията и т.н. В една от методиките се нарича "разгъване на ситуацията"

Най - често там излиза и преноса или кой образ, чувство или емоционален дефицит от реалния си или фантазен живот, човека припознава в терапевта. От там нататък работата е според индивидуалната проблематика. 

Оставена неизяснена тази ситуация, често се пренася в друга проблематика или остава незавършена до появата на следващ обект.

В случая като клиент си постъпила правилно, не е добре, че не се е случил процесът по изясняване на ситуацията, често това решава подтисната травма. 

 

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И добри попадения има в тази тема, както и много весели закачки... :)

Оргазмът е хубаво нещо. Необходимо, но недостатъчно условие е за пси преработката. Безспорно липсата на оргазмен секс при човек с нормално либидо невротизира. Малцина искат и могат да сублимират в духовност, а и степените на това сублимиране са много, като съвсем не изключват сексуалността, прихваната от любовта. Случвало ми се е да мисля, че когато някой човек (с когото/която работя) вече употребява либидото си активно и всичко ще се нормализира. Уви, не е съвсем така. В съвремието народът е по-често потънал в секс и оргазми, но е все по-невротизиран. С това казвам, че и сексът и оргазмите си имат оптимална мяра, второ че освен количеството, има и качество и трето, че невротичната психодинамика може да персистира и при най-качествения секс, тъй като не зависи само от него, а от по-цялостни фактори.

За преноса: има естествен и нормален пренос в психотерапията и в кое да е качествено общуване. В майсторската психотерапия, наричам такъв дълбок пренос на доверие хипнотичен. Само когато го има, резултатите се появяват. Липсва ли, всичко е кауза пердута. На фона на този дълбоко хипнотичен, изпълнен с доверие пренос, се случва и позитивния и негативния трансфер. И двата са нормална част от терапията - служат за осъзнаване на събудени психични движения и съдържания. Понякога позитивният пренос прераства във влюбване. Когато човекът, с когото се работи, има достатъчен когнитивен капацитет, отново се ползва - осъзнава се как проектира собствени очаквания за ти обекта в психотерапевта, които нямат общо с него, вижда се как такова влюбване идва най-често от дадени характерови незрелости, не е по-различно от кое да е допаминово надрусване и няма нищо общо със здравата любов. Един вид, "попарва" се леко случващото и фокусът се насочва отново към целите на психотерапията - характеровата преработка, подлежаща тревожното състояние. 

Дали психотерапията е нещо като платени срещи за разговор с приятел, нещо като отиване при пси проститутка? Ха ха. Де да беше - бих си реализирал неизпълнената мечта за дейно участие в сутеньорско-компаньонския бизнес... Тц тц, язък, няма шанс за това, ееехххх.... :) Психотерапията, която се практикува от ценящите живота си терапевти, няма общо с това по каквито и да е параметри. Защото отиди при приятел да ти помогне за обсесивно компулсивното ти р-во, за генерализираната ти тревожност, агорафобията, паническите ти атаки, тревожната ти депресия, социалната ти тревожност... Освен потупване по рамото и малко общи съвети, "стегни се малко" и бля бля, друго няма как да получиш, а страхът ще продължиш да си го носиш в пазвата, пу пу... Ефективният психотерапевт обаче знае и може да ти помогне как да си помогнеш мотивирано. В мига, в който види, че нещата вървят, разрежда и спира сесиите. Така че, психотерапията и проституцията - хм, в негативния пренос на пишещия, наситен с незнание и бърсане на собствени неосъзнати напрежения, сигурно. На дело, нищо общо!

С обич не контрапреносна, а човешка, Орлин :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 3/30/2017 at 21:38, Misha64 каза:

Положих усилия да изчета всичко...но честно казано ми беше бая трудничко...леле що думи, леле що...умуване и що чоплене и нищене...и прилагателни и съществителни....а твърде малко, почти никакви глаголи. И не знаене кога се пише И и кога Й! Също така пълен и кратък член. При цялата претенция за изтънченост на изразяването...изведнъж виждаш, че не се познават елементарни граматически правила! И това го казвам съвсем не за да критикувам, а за да демонстрирам нещо, което се набива на очи. И то е че се избягват прости неща, а се забива вниманието в сложни, оплетени, претенциозни...мисловни конструкции. 100% съм сигурна, че имаш проблеми с оргазма. Че не можеш да достигнеш до оргазъм. Защото вместо да се отпусне ума и да остави тялото да изживее своята част от нещата, той през цялото време наблюдава и анализира и отнема това, дето се полага на тялото....чат пат оставя тялото да изпита нещо само и само после да го заглозга като гладно куче кокал....и да се наслаждава....и неизпитаното, неизживяното от тялото става повод за търсене, търсене, което пак е в услега на ума. Нужен е ОРГАЗЪМ. Съвсем материален и съвсем телесен. И повечето, да не кажа всички въпроси ще отпаднат автоматично е ще стане ясно като бял ден цялата илюзорност на подобен род търсене.  

Разбирам вашето негодувание от допуснати граматически грешки, напълно разбираемо е. Приемам радушно забележката, като ясно разбирам как непрактикуването на български език за няколко години може да осакати правопис и правоговор, и мерки ще бъдат взети. Хубаво е да има съвременни будители, които да наблягат на правилното използване на езика, но наред с това, смятам, че е също толкова редно да участват в темите с едно по-добронамерено отношение, с градивно мнение по зададените теми, би било добре да се вложи и личен опит и наблюдения, като не на последно място, да се обърне внимание на личните отражения в написаното. Претенции тук нямам никакви, аз съм никоя и не се боря за нищо в среда от анонимни представители на даден форум. Ако погледнете към себе си, може би ще забележите как тази претенция живее някъде из вас и тя ви кара да отрегиарате по начина, по който го правите и ако вие я пуснете, може би ще се почуствате по-добре. Разбирам вашата фиксация върху телесното изживяване и, вярвайте ми, страшно бих се радвала ако нещата се изчерпваха просто с един оргазъм. Бързам да ви успокоя, че няма нужда да се тревожите за моите оргазми, в това отношение не изпитвам никакви дискомфорти и затруднения. Предполагам теорията ви работи за вас, но се опасявам, че не всички сме еднакви и не всеки може да възстанови психичният си баланс само чрез задоволяване на тялото. Благодаря ви все пак за включването.

Благодаря и на професионалистите за отговорите, интересно е да се прочете и подплатено от опита мнение.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, разбира се, точно така е. Права сте! Ако претенцията и умственото усложняване не живееха у мен нямаше да ги забележа и у вас!  Или най-малкото нямаше да се подразня така. Нещо повече, аз писах в друг пост, че...се разпознавам почти във всички пишещи.....Затова не приемайте лично това което написах, то не е срещу ВАС като личност, то е срещу явлението, което причинява много проблеми на хората. Явлението на умствената усложненост...което е възможно при един много добър интелектуален потенциал. Преди да успея да отделя явлението от личността си аз самата водех битка срещу това нещо, което най-общо ще нарека его. И което неправилно идентифицирах със себе си. Но после разбрах, че АЗ и умът /и егото като негов продукт/ не сме едно и също нещо. Аз нарочно ви предизвиках. За да мога да ви покажа идентификацията. И да ви накарам да се разграничите. И да разберете, че отношението ми към вас като човек, какъвто съм и аз,  е напълно доброжелателно и ако има негодувание, дразнение то е срещу идентификацията с ума и егото, умът който  в 99% от случаите ни води за носа и ни оплита в сложни драми и казуси...където губим време, сили и ентергия, а нещата са всъщност много прости. Прости като един оргазъм, нещо естествено за някои, но също така почти непостижимо за други. Мойте уважения и съжалявам ако съм ви причинила неприятни емоции.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

един бивш мой шев , когато някой се нервираше от неудачите в работата , Се радваше от съпричастноста на работещия .За него този човек обичаше това което работи ,и показател бе , че това го вълнува . :) 

Весели празници

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 4 часа, Misha64 каза:

Да, разбира се, точно така е. Права сте! Ако претенцията и умственото усложняване не живееха у мен нямаше да ги забележа и у вас!  Или най-малкото нямаше да се подразня така. Нещо повече, аз писах в друг пост, че...се разпознавам почти във всички пишещи.....Затова не приемайте лично това което написах, то не е срещу ВАС като личност, то е срещу явлението, което причинява много проблеми на хората. Явлението на умствената усложненост...което е възможно при един много добър интелектуален потенциал. Преди да успея да отделя явлението от личността си аз самата водех битка срещу това нещо, което най-общо ще нарека его. И което неправилно идентифицирах със себе си. Но после разбрах, че АЗ и умът /и егото като негов продукт/ не сме едно и също нещо. Аз нарочно ви предизвиках. За да мога да ви покажа идентификацията. И да ви накарам да се разграничите. И да разберете, че отношението ми към вас като човек, какъвто съм и аз,  е напълно доброжелателно и ако има негодувание, дразнение то е срещу идентификацията с ума и егото, умът който  в 99% от случаите ни води за носа и ни оплита в сложни драми и казуси...където губим време, сили и ентергия, а нещата са всъщност много прости. Прости като един оргазъм, нещо естествено за някои, но също така почти непостижимо за други. Мойте уважения и съжалявам ако съм ви причинила неприятни емоции.

Не, напротив, никакви негативни емоции, всичко е точно разбрано, затова и ви благодарих за включването. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×