Jump to content
Порталът към съзнателен живот
stelyana

Неврологични проблеми?

Recommended Posts

преди 11 часа, stelyana каза:

Разбирам какво ми обяснявате, особено извън пристъп, но аз всеки ден имам симптоми с различна интензивност и страхът не е следствие, страхът е симптом. 

 

 

Ето в това изречение ясно се вижда съпротивата, към промяната. Няма как да ти се получи отделянето от състоянието, защото това което описваш е точно обратното на това за което писах. Описваш - Контрол, съпротива и желание всичко да спре веднага. Обратното, разбиране приемане и преминаване през симтомите на тялото с разбиране, тогава няма да се появи страха. Мислите ти са лоши, това е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Първанов, ще го направя следващия път.

От положението, в което съм в момента, мога да кажа, че усещането е, че нещо ти включва ток. Една обреченост ме обзема и в обкражението ми, ако някой вземе, че се паникьоса от състоянието ми, съвсем се засилва страхът ми,  тоест щом отсреща човек се страхува без да е тревожен като мен, значи няма начин да не съм много болна. Страх ме е, че ще умра в страшни мъки, че детенцето ми ще живее без мама и дали някой ще е толкова загрижен за него, колкото мен. 

Нервите ми се оголват, силният шум ме свива някъде през средата- слънчевият сплит. Ставам мнителна, колкото и да ми се обяснява, че нещта са добре, че този път този метод ще ми помогне, аз не вярвам и той съответно няма как да подейства. Не вярвам на себе си. Тоест аз вече съм си определила диагнозата, край, никога няма да бъда щастлива. Вероятно съм болна от нещо много сериозно, а лекарите не са компетентни да разберат от какво. 

Георги, не ми се отдаде възможност да заема позата, понеже не бях у дома. А какво ще кажат хората? Те дори не разбраха какво ми е. Мисля си, че тази техника си я измислил специално за мен, да ме накараш да повярвам, че това е моето лекарство и атаките ще спрат. Разкрих ли те? :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как така, нали час по-скоро трябва да разберем какви са мислите.Ако питаш мен, веднага трябва да си направи6 една криза.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, stelyana каза:

Георги, не ми се отдаде възможност да заема позата, понеже не бях у дома. А какво ще кажат хората?

 

Понеже, обаче, защото и най-вече поради това,че едва ли според зависи с една или с две думи, хич да не е, колкото и да е - пак е начин да кажа - аз не нося отговорност ... :)

Искаш обяснение, ама не правиш нищо...

 

Виж сега, станаха много сюжетните линии и аз предпочитам да се присъединя към тази на д-р Първанов - напиши мислите си. А при положение, че получаваш внимание от 4-ма специалисти, редно е да направиш една криза преди 17.00

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина много съжалявам, че днес не ме разтресе паниката. Имах целодневни вегетативни смущения и при всяко бях в готовност за атака, дори си приготвих лист и химикал, но нищо. Всичко спираше, сигурно защото мислите ми са други и реакцията съответно- също.

Утре ще ми правят ЯМР на главата, така че би трябвало да се случи. От страх.

Редактирано от stelyana
,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, че не те е разтресло кризата, не е добър знак. Може би и тя се е уплашила от идните изследвания, като Ямр и тнт. Понеже ти казваш, че каквото прочетеш това преживяваш, ако ти напише някой, че си здрава със сигурност няма да повярваш. Така, че по-добрият вариант е да приемеш, че си болна за момента! Много болна, неизлечимо болна, безкрайно болна! И да приемеш, че абсолютно никой не може да ти помогне. Абсолютно никой, нито терапевт, нито поредният доктор, абсолютно никой! Има само един човек, за който аз се сещам, че може да ти помогне. Но не съм сигурен, че той иска! Ако познаеш кой е този човек, който може да ти помогне да се излекуваш, от това, че не си болна, ти наистина ще се излекуваш? Кой е този човек?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.,, Всичко спираше, сигурно защото мислите ми са други и реакцията съответно- също. ,,

Нима искаш да кажеш,че между мислите и чувствата ти има връзка?

Абсурд.Това не може да бъде.Никаква връзка няма.Но, дори ида има, нима може да контролираш мислите си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за отделеното време.Помагате ми много. Да изкарам проблемите си насветло. Разбирам, че страхът и стресът са ме хванали за ръка и аз ги мисля за сигурен приятел. 

преди 10 часа, Stefan Grekov каза:

Това, че не те е разтресло кризата, не е добър знак. Може би и тя се е уплашила от идните изследвания, като Ямр и тнт. Понеже ти казваш, че каквото прочетеш това преживяваш, ако ти напише някой, че си здрава със сигурност няма да повярваш. Така, че по-добрият вариант е да приемеш, че си болна за момента! Много болна, неизлечимо болна, безкрайно болна! И да приемеш, че абсолютно никой не може да ти помогне. Абсолютно никой, нито терапевт, нито поредният доктор, абсолютно никой! Има само един човек, за който аз се сещам, че може да ти помогне. Но не съм сигурен, че той иска! Ако познаеш кой е този човек, който може да ти помогне да се излекуваш, от това, че не си болна, ти наистина ще се излекуваш? Кой е този човек?

Със сигурност първо сама трябва да си помогна. Като преосмисля вярванията си, увежденията си, нагласите си... въобще да подложа на съмнение не съветите и помощта, а онова което вече е в мен и ме е докарало до това положение.

Д-р Първанов, разбирам провокацията. 

Благодаря още веднъж.

Ще пиша какво ново се случва с мен. И да видим какви са тия мисли повреме на атака...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
  • пак се почва, много ме стяга в главата и трябва да легна
  • сигурно някой кръвоносен съд е стеснен и ще се пръсне или имам аневризма
  • /една жена ми каза онзи ден,че вегетативните смущения може да се дължат на паразити/ сигурно съм пълна с паразити и ме изяждат отвътре
  • нашите са надалече и не мога да ги видя за последно
  • никога повече няма да видя детето си, как ще живее без майка
  • гръбнакът ми е стегнат и сигурно кръвта не може да стигне мозъка
  • сърцето ми ще се пръсне и не мога да дишам
  • гади ми се, сигурно нямам здрав орган
  • страх ме е от смъртта
  • защо не съм като другите хора, какво не ми е наред, от какво съм болна
  • трябваше да бъда по-близка с нашите, да им споделям повече, сигурно затова Господ ме наказва

Може да е имало и други... Кризата не беше много силна, защото мъжът ми взе тоя път нещата в свои ръце- потопи ми краката в много топла вода и започна да ми говори, да ми обяснява, че е само атака и скоро всичко ще свърши. Още ми треперят ръцете, но страхът поизчезна.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тоше, къртиш!!! Наводняване с рифрейминг от хумор, в певчески караоке вариант, с помощта на съвременните технологии! Къртиш - яяяяякоооооооо! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди това го пробвах и с други мелодии, на АББА и Бони М, но с ,,Реките на Вавилон ,, е най-добре.

Сутринта в 7 часа го изпях на жена ми, замина много развеселена на работа.

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хихи... Ще го направя, д-р Първанов, но трябва да потърся малки тапи за ушите на бебето.

За сведение, днес излезе резултатът от ЯМР на главата- всичко е в норма, както и ангиографията. Сега следва и шийните прешлени, ендокринолог другия месец... и спирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 16.02.2017 г. at 17:51, stelyana каза:

Хихи... Ще го направя, д-р Първанов, но трябва да потърся малки тапи за ушите на бебето.

За сведение, днес излезе резултатът от ЯМР на главата- всичко е в норма, както и ангиографията. Сега следва и шийните прешлени, ендокринолог другия месец... и спирам.

Това е като да кажеш,че след 1 месец спираш цигарите. Звучи добре, даже много...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, отново. Искам да споделя с всички вас как вървят или по- скоро не вървят нещата с мен. Посетих няколко лекари. Направих широк спектър от изследвания на хормони, задно с въпросния кортизол, за който писах в началото на темата, според ендокриноложката, която е с доста добра оценка в града ми, всичко е ок. Според ревматолог имам фибромиалгия, според невролог имам нервовегетативна дистония, според психолог имам генерализирана тревожност с паник атаки... Ако не беше смешно, щеше да е плачевно.

Вчера дори не успях да отпразнувам рождения си ден, денят започна наистина прекрасно, съзнателно не съм си мислила за никакви нерви и атаки. Разходих детето в парка с една приятелка и изведнъж се появи вятър и въздухът стана много влажен, усетих как главата ми се стегна отвътре, бях като в тунел, в който изчезвах, получих вътрешно треперене на всички нерви от двете страни на гръбнака, започна да ми се гади, появи се сърцебиене. Ушите ми ту заглъхваха, ту бучаха... Гръбнака се скова и се вцепених изцяло. Всичко това продължи с различен интензитет около 5 часа. Излишно е да споменавам, че в момента се чувствам разбита, всички нерви ме болят, гръбнака не мога дори да го раздвижа. Отчаяна съм... Ходя на психиотерапевт, което ужасно трудно съчетавам с гледането на детето и вместо нещата да се подобряват, телесните ми усешания задълбават.

Този пусков механизъм, свързан с промяна на времето, се е случвал и друг път. Започвало е болезнено стягане на нервите от студен вятър, след което часове симтоми...

Потърсих информация за вегетативната дистония, прочетох, че е свързана с нарушения в кръвната циркулация и въпреки, че не е причинена от органични заболявания, тя може да доведе до сериозни такива, особено в мозъка. 

По препоръка на психотерапевта правя упражненията на Хасай Алиев и коремно дишане, обаче по време на атака всички мускули/нерви са толкова сковани, че е невъзможно при всички усилия да помръдна корема си, за да дишам по необходимия начин, който се очаква да ме успокои.

Чуваствам, че няма изход от положението ми...

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, stelyana каза:

 Според ревматолог имам фибромиалгия, според невролог имам нервовегетативна дистония, според психолог имам генерализирана тревожност с паник атаки...

 

Всеки специалист с неговата терминология ти е казал едно и също нещо. Фибромиалгията, дистонията и паник атаките са симптоми на едни и същи психологичен проблем. Няма физиологичен проблем при тях.

 

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,нервовегетативна дистония, според психолог имам генерализирана тревожност с паник атаки.. ,,

Toва е едно и също, а фибромиалгията е част от тях.С две думи, няма разминаване. Просто психиатрите и невролозите имат различни термини за едни и същи неща.

Но, със съжаление виждам,че ти не си ме послушала и направила това, което те посъветвах.Виждам, че от тогава е минало повече от месец и  ако бе последвала съвета ми и правила нещата всеки ден, днес, всичко това щеше да е само един неприятен спомен.

Жалко! Решението да е пред теб и ти да не го ползваш.Не те разбирам, наистина ли искаш, всичко това да продължава и си губиш времето в напразни страдания? Какъв е смисъла от това? Озадачен съм.

Моля те, поясни ми, защо не искаш да се чувстваш добре! Моля те!

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря много, че ви се занимава все още...

Д-р Първанов, наистина не съм изпълнила заръката ви, но как да го направя с това малко дете, как да пусна музика силно и да пея. В добрия смисъл, детето ми е едно малко зверче...Допълнително ще го превъзбуждам и няма укротия после. Ще кажете, че просто се оправдавам и съм безволева. Може и така да е, търся някаква готова формула отвън, даже  и това не знам дали търся... Усилията сякаш допълнително ме напрягат. Примерно знам, че днес ще стана от леглото и ще направя упражненията на Хасай Алиев, ще поразтребя дома и разни такива ежедневни занимания, и всичко това като мисли ме натоварва. Натоварва ме, че все още не е свършено. Постоянно бързам и съм припряна... Постоянно притеснена за здравето на близки, за моето... Че нещо наистина сериозно ми има, а лекарите не ги е грижа да разберат какво е то.

Психотерапевтката също ме попита защо не искам да съм здрава и тогава се сетих, че когато бях на 13-14-15 години постоянно исках да се разболявам, за да се прибирам при мама и татко, понеже много ми липсваха, а аз учих в друг град. Може нещо оттогава да ми е останало. Даже сигурно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, да - оправдания винаги ще има и то много убедителни. Страх те е, че ще изгубиш сигурността на мъничката дупчица в която си живрукаш в момента, която макар и тъмна и влажна и да не мирише много добре, поне си е позната и сигурна. Извън нея е много страшно! С тази си нагласа няма да стигнеш далеч... И изпей тази песен, не утре, не след месец - изпей я днес! Пусни я на детенцето, попей му - какво по-хубаво от това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×