Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Неврологични проблеми?


Recommended Posts

преди 2 часа, stelyana каза:

Психотерапевтката също ме попита защо не искам да съм здрава и тогава се сетих, че когато бях на 13-14-15 години постоянно исках да се разболявам, за да се прибирам при мама и татко, понеже много ми липсваха, а аз учих в друг град. Може нещо оттогава да ми е останало. Даже сигурно.

То в стратегическата терапия не напразно има един много хубав постулат, който гласи: "Няма болни хора, има болни взаимоотношения" - тяхна е била отговорността да не изпитваш необходимост да прибягваш до такива методи за прибиране у дома. Било те е страх, страх те е и сега. Но било какво било тогава, било... това понастоящем е напълно поправимо и в терапията си вероятно ще го направите.

Нещо друго:

"Поискай и ще ти бъде дадено" е това, което ти се е случило. Слава Богу, че ангелите-хранители са те пожалили и са ти дали чувство за болест, без реална такава. Ама като ходиш да търсиш под вола теле и си си надиплила куп диагнози (с които докторите общо взето ти казват - "Не знам какво ти е и ти го казвам професионално, за да те респектирам"), какво да се прави..., т.е. "Който търси, намира".

Хубаво е, че пишеш тук и даваш реални доказателства, че цитата от Библията и поговорката работят, при това чудесно работят! Защото си способна да превръщаш в реалност мислите си (то всички сме способни, но ти го научаваш едва сега). Та, какво би написала наново срещу "Поискай и ще ти бъде дадено" и "Който търси намира"? Но бъди конкретна, моля те, защото ангелите-хранители чули недочули общи пожелания като "да съм добре и щастлива", може да ти донесат пак някоя виртуална реалност, без да искат.

П.П. Което ама хич не означава да не надуеш музиката до дупка, нали?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 96
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Георги, и ми се плаче, и ми е смешно. Какво искам ли, искам да променя начина, по който мисля или направо да спра да мисля, че да не се обърка пак нещо... Пълна каша е в тая глава, от четене на диагнози, от съвети на близки, от лекари, от духовни хора... Не знам кое е истинно в тоя живот, в какво да вярвам, къде е центърът в мен, а не тая разпиляност, която буквално ме парализира. Дори ме е срам да си призная какви изледвания съм си правила на своя глава и колко пари пръснах, а можеше да купя толкова неща на дечко. 

Вчера така ми се стегнаха нервите/ мускулите, че буквално чувах как ми хрускат прешлените. И всичко това от един вятър, обаче вятърът сигурно е бил последната капка, пренапрежението е било вече в мен.

 

Мислите ми са винаги катастроични, не мога да се отпусна и да се зарадвам на тоя живот, все си мисля каква съм в чуждите очи, дали съм достатъчно добра, дали съм достатъчно умна, дали изглеждам добре. Сега и тия усещания в тялото за капак. Страх ме е да излизам сама, яд ме е, че се стигна до тук... Че не успях навреме да осъзная колко грешно мисля.

Искам да открия мястото си в живота, да разбера смисъла му, да се облегна на него и да забравя всички страхове. Да вярвам на себе си и Вселената.

 

Линк към коментар
Share on other sites

,, Искам да открия мястото си в живота, да разбера смисъла му, да се облегна на него и да забравя всички страхове.  ,,

Не си откривай мястото.Избери го.Кажи си ,, В този живот аз ще бъда ......,, и изброй всичко, което искаш да бъдеш. Напиши си го на стената, за да  го чете6 по няколко пъти на ден.Казвай го всекидневно на близките си и приятелите си. Повтаряй си го на ум и най-вече, следи да не се отклоняваш от тази си представа.

Смисъла- предлагам ти да избереш за смисъл, осъществяването на това ,,Аз ще бъда,, 

Това е, колко е просто само.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, д-р Първанова, този път ще изпълня съвета ви. Много, много просто изглежда наистина, аз съм се отчаяла и всичко ми е сложно...Ще дам всичко от себе си. Стискайте палци.

Линк към коментар
Share on other sites

В този живот аз ще бъда...

...смела, за да изживея този живот като активна личност, а не парализирана в ъгъла на мислите си.

...човек, който цени себе си, вслушва се във вътрешния си глас, може да казва "не", изхождайки от възгледите и поребностите си, а не на всяка цена да угоди на другите.

...жизнерадостна, умееща да се радва на простичките неща, на това, че просто е. /аз не мога да се отпускам в радостта от страх, че може да стане нещо лошо, но това беше автоматично, сега го осъзнавам/.

...здрава, психически и физически.

...в прегръдките на положителните емоции /а не между зъбите на дълбоките демони/.

...умееща да отпускам съзнателно тялото си, да намирам време за пълноценна отмора. Да медитирам, да слушам тишината, концентрирана в пустото, празно пространство на нищото. Да бъда.

... активна физически, авантюрист, мечтател.

 

Това е засега. Със сигурност ще се сетя и за още.

Линк към коментар
Share on other sites

Страхотно е.

Сега смени бъдеще време с настояще и следи и отбелязвай  всяко едно действие или  мисъл, които не отговарят на представата ти.Само ги следи, не ги коригирай.

Линк към коментар
Share on other sites

Добре. Да видим, дали съм разбрала правилно, да си запиша в сегашно време каква искам да бъда в този живот, да си го чета и повторям многократно, да го споделям с близки и приятели, тоест съзнателно да избера себе си... Да следя да не се отклонявам от тази представа, а когато все пак се случи, да го отбелязвам без корекция. Да записвам ли нещп в тая връзка?

Линк към коментар
Share on other sites

Тази тема все повече заприличва на страници от най-добрите учебници по психотерапия.

Ще е наистина тъжно, ако четящите с подобни проблеми не предприемат действията, които са препоръчани тук.

Редактирано от Кермит
Линк към коментар
Share on other sites

За обратна връзка:

От 30.03 не съм получавала паническа атака. Имах вегетативни смущения, които успявах да овладявам. Записала съм, както д-р Първанов посъветва, всичко "в този живот аз съм..." и си го чета всеки ден. Все повече се убеждавам, че телесните усещания са плод на мислите ми и нищо повече. Продължавам и психотерапията. Последният път психотерапевтката ми показа упражнение за квантова синхронизация- концентрираш мислите си в три телесни точки и умът "увисва". Също ми даде задача да опиша какво в себе си не харесвам или от какво се срамувам, в отпуснато състояние да си се представя- примерно на 10, 12, 16 години и да поговоря с това момиче и да му простя. Второ, да си направя списък какво харесвам в себе си. 

По повод квантовата синхроизация, попаднах на книга на Кинслоу, който обяснява за нея. Интересно четиво наистина. За мен това си е медиатция с отворени очи. Практикувам и упражненията от нея. Също така правя и водените медитации на Орлин Баев от youtube.

С две думи, съм много по- добре. Благодаря на всички за подкрепата. Благодаря на Орлин, г-н Първанов и Георги. 

Ще пиша отново, каквото и да се случва.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Честит празник!

Здравейте,

 

Вчера отпразнувах месец без панически атаки. Вече няма да пранувам, за да не ги очаквам :) Вече не са част от мен. ;)

Все още имам вегетативни смущения, които овладявам успешно. Разбрах механизма на случването им. Когато усетя някое стягане, страхът ми го усилва и ето ти началото на атаката. Знам и вярвам, че и стяганията ще приклюват. Много, много ми помага да си представям думата "смела", която в съзнанието ми сменя шрифта и големината си. Понякога е от дървени летвички, друг път е огромна и балонена. Тя е на първо място в списъка ми, за това каква съм в живота си.

Чета и книги. Разшири разбиранията ми книгата "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Препоръчвам я.

Когато интелектът е слаб, се отдаваме без филтър на усещанията и емоциите, което може да изиграе много лоша шега. Преди бях тези чувства и тези емоции. Спрях да им вярвам. Появяват се и изчезват. Не се страхувам. Когато се появява тревожност зная, че това е резултат от старите мисли.

Тепърва ми предстои да опозная себе си без страха. 

Редактирано от stelyana
-
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте, отново на всички четящи темата ми.

Аз съм добре, поне емоционално е така. 

Оказа се, че се е получил някакъв страхотен срив в имунитета ми след раждането. От няколко седмици страдам от силно главоболие и болки в тялото. Получих и проблем със синусите. След изследвания се оказа, че имам активна инфекция с Цитомегаловирус, който е виновен за усещанията ми в тялото, фибромиалгията и т.н. 

Нещата са се понатрупали, стресът, въпросният вирус, който голям процент от населението е изкарал през живота си без да разбере, понеже сиптомите са грипоподобни. Сега съм на терапия и се надявам, че нещата ще се подобрят след като и това излезе наяве. Самосиндикално реших да си пусна тези излседвания, защото хипохондрията ми пак се обади след телесните дискомфорти, но този път беше по различно. Нямаше отчаяние в мен, просто исках да намеря причината за страданието си и да я разреша.

Стресът и страхът също понижават имунитета и тогава оставяме отворена врата за такива гадинки.

Усетих нужда да споделя как вървят нещата. Вървят!

Винаги има светлина в тунела.

Бъдете здрави, ментално и физически.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Здравейте,

 

Скоро не съм споделяла какво се случва с мен. Ще се радвам, ако помогна на някого или някой помогне на мен...

Та, така, чувствам се добре. Това, което за мен даде силен тласък за излизане от дупката, в която бях, беше списъкът, който д-р Първанов ме посъветва да направя. Точките в него се гравираха дълбоко в подсъзнанието ми и силата им се включва автоматично в трудни моменти.

Споменах по- горе, че неприятните усещания в тялото ми останаха, бяха по- слаби, но все още ги имах. Реших да се свържа с д-р Пашкулев чрез онлайн формата му за консултация. Изготви ми индивидуален план, който включва хранителни добавки, есенции на Бах, режим на хранене и упражнения. Вероятно ще съм му благодарна до края на живота си. Постоянно поддържаме връзка, той откликва на всички мои съобщения. Тялото си чувствам в пъти по- добре. Подобри се и сънят ми, не ме боли тялото, а мигренозните пристъпи се случват рядко.

Аз обаче продължавам да търся информация за себе си, за това защо ми се случва всичко това. Не преставам да чета във форума и особено мненията и съветите на психотерапевтите.

Не си давах сметка по- рано, но сега знам, че голям процент от тревожността ми се дължи на факта, че като дете и тийнейджър силно заеквах.  Исках да изявявам спокойно себе си, да питам, да се включвам в разговори, но не можех, всичко в мене се свиваше на топка от това спиране и постоянно напрягане, постоянното самонаблюдение и самоконтролиране. Чувствах се като вързана, а трябваше да бягам. Всеки ден в училище треперех, когато се искаше от мен да разкажа урок, да изкажа мнение. Когато си чуех името сякаш ток преминаваше в стомаха ми.

Завърших гимназия и нещата се успокоиха, защото в университета записах задочна форма на обучение, а изпитите бяха в писмен вид. Работата ми за сметка на това обаче, е свързана с много телефонни разговори, но там се появи притеснение, дали си върша добре задълженията, дали се уча бързо, защото за мен тя беше нещо напълно ново- учих финанси, а изчислявах щети на автомобили. Тогава някак фокусът се измести от това, дали ще заеквам към това дали ще се справя с естеството на работата си.

Така през последните 8 години заекването ми се минимизира до положение, че трудно някой би разбрал, че имам такава особеност.  Проявява се по- забележимо когато бързам да обясня нещо или съм много притеснена. На този етап от живота ми, не ми създава проблем, но мисля, че е останала цялата тревожност, свързана с него и въобще отношението ми към самата мен, ниското самочувствие, самонаблюдението, контролът... Донякъде автоагресията, знам ли! Всичко това тежи наистина.

В семейството ми, заекването се предава по наследство. Дядо ми по бащина линия заеква,  единият му племенник, баща ми и чичо ми не, но аз и първата ми братовчедка заекваме. Като при продължава да е силно изразено.  Наскоро разбрах няколко много интересни факти от семейната ми история. Оказа се, че прадядото на баща ми по бащина линия е бил убит при инцидент на сватба много млад, когато дядо му е бил малко момче, а жена му е останала сама с 5 деца, които с много трудности е успяла да изгледа. Живяла е до 80+, но накрая не е успявала да се обслужва самостоятелно и понеже е била горда жена е сложила край на живота си-  обесила се е. Хората от тази ми родословна линия са в двете крайности- или болезнено чувствителни или безкрайно груби.

 

Поздрави на всички.

 

 

Заекването за мен е една много тежка окова. Исках да покажа на света каква съм, какво мога, какво знам, а не можех, не знаех как. Нямаше кой да ми покаже как да се справя с това, защото никога на никого не съм споделяла какво ми причинява заекването. То убива спонтанността. Въпреки, че не заеквам, аз все още се страхувам от разговори и срещи с хора.

 

 

 

Редактирано от stelyana
Линк към коментар
Share on other sites

За справянето със заекването - психика и речева техника:

 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, Орлин,

 

Благодаря за споделянето. Аз вече нямам проблем със заекването... А с онази останала тревожност в мен от детството и тийнейджърството, свързана с него. Това осъзнаване ми помогна да се почувствам много по- добре.

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Поздрави!

Ако си позволите да гледате видеото, да вникнете в посланията му, както и да прочетете статиите ми относно заекването, бихте забелязала, че прибързаните заключения, които правите са излишни, тъй като то е връхче на айсберг, докато всъщност основната част под него е именно това притеснение от публични изяви. В клипа,  в статиите си за заекването и за социалната тревожност обрисувам път за справяне. Благодаря за осмислянето предварително!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Всичкото това осъзнаване аз получих от статиите ви, чела съм ги неведнъж. Заради информацията в тях потърсих и историята на рода си. Помогна ми много и книгата ви "Трансперсонална психология- свещена сексуалност". Вие, вашата история, знания, опитност станахте голяма част от причините да съм много по- добре.

 

Благодаря.

Линк към коментар
Share on other sites

Дай Боже, повече хора да прочетат последните ти постове и последват примера ти.

Благодаря ти от тяхно име за обратната връзка!

Линк към коментар
Share on other sites

Това ме радва истински - благодаря за добрите думи!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...