Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, 
Искам да споделя моят проблем със Вас, с надеждата че можете да ми помогнете или посъветвате.
Аз съм момче на почти двадесет от Разград. От 4 години ме мъчи глупава тревожност и напрегнатост във цялото тяло. Получавам паник атаки от време на време. Всичко почна преди 4ри години, когато бях навън с двама приятеля (единият беше наркоман). Аз не съм пробвал никакви наркотици и някак си исках да пробвам. Този мой приятел(наркоманът, да го наречем), запали една цигара с така нареченият "чай"(наркотикът е марихуана с всякъкви отрови пръскан, мисля че дори пръскат мухозол, но тогава не го знаех) Той си дръпна и даде на мене и на другият ми приятел. Всичко беше ок, докато по едно време се почуствах някъкси бавен, движенията ми се забавиха много, и се уплаших да не припадна или дори по лошо да умра и реших да ида до един магазин да си купя нещо за пиене. Както вървя сърцето ми почна да тупти все по бавно и аз някъкси го чувах все едно е до ушите ми , паниката ми се засилваше все повече. Виждах някъкси забавено. Едвам стигнах до магазина и се проснах на касата. От там магазинерката ме познаваше и ме сложи да седна и ми даде вода, това мое състояние продължи около 30- 40 минути. След това се пооправих и моите приятели ме закараха да се разходя малко и до нас. Не казах на никого за това. На другия ден бях добре както преди и след това около няколко месеца на рождения ден на приятелят който беше с мене при инцидента с наркотика( не наркоманът, а другият). Решихме да се напием като големите мъже. Събрахме се няколко момчета и две момичета доколкото помня. Всичко беше супер докато не почнах да пия много и на екс, за да се направя на големият пияч пред едното момиче, защото го харесвах.(сега като го пиша и разбирам колко е глупаво всъщност). Мисля че изпих на екс половината бутилка водка и бира след това. Бях добре за известно време и реших да ида по малка нужда. Отидох и си свърших работата и изведнъж ме хвана алкохола. Почнах да вървя бавно и тромаво, и преди се бях напивал но не толкова. Изведнъж в главата ми искочи случката с наркотикът и паниката ме обзе отново.( тогава не знаех какво е паник атака, в последствие научих чрез интернет). Помня че стоях прав и се бях подпрял на една маса. Страхът беше неописуем в мен, но се държах за да не се изложа пред приятелите ми. Стоях на тази маса в продължение на няколко часа, защото като мръднех в някоя друга поза имах чувството че ще припадна. Мина ми малко и приятелите ми ме закараха до вкъщи. Легнах и заспах долу горе спокоен. Сутринта ми беше жадно и нямах никаква енергия, доколкото си спомням, трябваше да ида за закуски до закусвалнята и едвам отидох. Беше ми зле и не отидох на училище. Стоях няколко дена в нас и тогава почна една тревожност, една паника,страх. Мислех че ще припадна, ще ми се случи нещо лошо всеки момент. Дотогава не бях чувствал нещо подобно и отделно ме беше страх от самите симтоми на страха в мен.(като цяло от тях ме беше страх най-много).Беше ме страх дори да изляза навън,което до тогава не ми се беше случвало и слагаше допълнително страх.. Пак се правих на корав и не казах на нашите. Реших на своя глава да ида до личния си лекар. Казах и, че съм препил преди няколко дена и се чувствам ужасно. Тя ме прати с направление при друг лекар. Другият лекар ме прегледа и ми даде направление за болницата. Благодарих и си мислех, че всичкия този ад ще приключи в болницата. Нямаше как и казах на нашите. Отидох в болицата и ме сложиха на системи,инжекции и стоях 3 дни ,доколкото си спомням. През тези дни тая тревожност че ще ми се случи нещо лошо продължаваше. След като излязох почнах постепеноо да се упасявам за живота си в всеки аспект на живота си. Тревожността растеше със всеки изминал ден, а аз не казвах на никого ,защото ме беше страх да не ме помислят за луд. Дотогава не знаех че е тревожност дори. Мислех само за това и при най-малкото стягане в мен си мислех че припадам и ,че отново ще ми се случи случката с наркотикът и след това напиването. Постепенно разделях приятелите си и намалявах излизането си с тях. Пуших дори цигари преди и след болницата ги спрях от страх че те може да са виновни за състоянието ми. Викаха ме да излизам, а аз винаги си намирах оправдание. Нищо не ми се правеше. Преди много неща ми доставяха удоволствие, а след това нищо. Дори и в нас не ми беше напълно спокойно. След това занесох безпокойството ми и в училище, и навсякъде. Промених се много. След това реших, че трябва да направя нещо по въпроса. Почнах голямото търсене в интернет, Когато не намирах нещо на български, търсех на английски. Като цяло ми се изястниха нещата. После събрах малко смелост и казах на баща ми за проблема. Казах и на майка ми след това,(те се разделиха и затова ги разделих). Посъветваха ме с каквото могат, но не ми помогна особено. Реших да ида при личния лекар и да разкажа за ситуацията си. Тя ме разбра и ме прати на психиатър. Успокоих се малко и отидох, с надеждата, че ще ми помогне. Разказах и на нея за проблемите ми обстойно. Тя ми изписа веднага антидепресанти и бензонили или нещо такова. Мислех, че това вече наистина ще ми помогне и ги пих за около седмица. Бях като зомбиран и ги спрях. Ходих редовно при психиатъра с надеждата, че ще ми каже какво да правя,ще ми обясни какво се случва с мен. Нищо подобно, само ми говореше за лекарствата, от сорта дали ги пия,как ги пия и темподобни. Отказах се от психиатъра. От тогава не съм ходил. Четох сумати информация по темата и много ми харесаха Вашите статии и погледът Ви върху нещата(на г-н Баев), и затова реших да се обърна към този форум. Допреди няколко месеца ми беше по-спокойно, но напоследък пак почва старата история, Сякъш съм си създал навик с времето да се тревожа за всичко. Най вече се страхувам да не се изложа пред хората, от припадъци и от самите симтоми на страха. И затова и при най-малкото усещане за страх се мъча да се държа на ниво, да се правя на спокоен пред хората. Трудно ми е да се сдържам на работата и напуснах ,а почнах преди една седмица. Шефката ме гледаше странно. Когато трябва да свърша нещо навън, го обмислям, предъвквам как ще стане, кое как трябва да направя. Преди около 3 месеца замръзнах на една спирка и се паникьосах отново и оттогава ме е страх от замрзване. Знам че няма , но пак се тревожа. Имам мотивацията да се променя, но не знам как и се обръщам към Вас, ако може да ми дадете някакъв съвет. Благодаря за отделеното време.
Даниел 

Линк към коментар
Share on other sites

Ако прочетеш тук из темите, ще видиш, че преживяваното от теб е типично. Да, за теб си е твоята си тегоба, а за нас, психотерапевтите, е нещо с което работим ежедневно. Ситуацията на употреба на марихуана и алкохол, служещи за тригер на тревожна "въртележка", е масово срещана. Отначало преживяванията, които си имал под въздействието на "чая" и водката, са били неутрални телесни ефекти, дори търсени такива от мнозина. Различна обаче е била реакцията ти на тях - уплашил си им се, почуствал си, че губиш контрола и това те е стреснало силно. Нещата са се поуталожили, но при препиването, както сам пишеш, същата страхова реакция мощно се е задействала отново. Оттам насетне, се въртиш като хамстер в това психично колело - телесни, симпатикотонични усещания --> негативна ментална реакция, пълна с катастрофизирани когнитивни изкривявания --> страх, в основата на който лежат нехативни вярвания за ставащото, подлежани вероятно от благоприятни за това характерови черти --> поведение на страхуване и тревожни опити за избягване на ситуации и места, в които се увеличават страховите преживявания --> още повече и вече дори автоматизирано поддържане на телесната симптоматика и т.н. и отново в същата въртележка, оттук до кривата круша и обратно... Докато не излезеш от нея. Това се прави най-успешно в процес на психотерапия, в който се променя менталното отношение, а оттам и емоционалната реакция. Работата по мисленето е както формално когнитивена, през промяна на автоматизираните когниции и вярвания рационално, но така и през тялото, преживелищна и през работа с транс, хипнотично. Поведението на отбягване умишлено се заменя с поведение на предизвикване - активен спорт (който предизвиква цялата ти симпатикотинична симптоматика), дишане, въртене, нарочни социални поведения, сблъскващи с тревожността...

Самото вадене от въпросната въртележка нагажда и характеровите ти черти до резониращи с пулса на Живота, до по-гъвкави, до повече смелост, спонтанност, доверие в Себе си, тялото, съдбата си, до повече любов, харизма и творчески дух! 

Това е - намери успешен при тревожните състояния психотерапевт и поработи по себе си. 

Браво за осъзнаването на липсата на релевантност на хапчетата в процеса на справяне. Браво и за добрия ум и схватливостта, които виждам в теб. Ще се справиш бързо! Кажи на майка си и баща си за нуждата си от психотерапия, за да ти помогнат, намери качествения колега и всичко вече е наред!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за бързият отговор! Искам да попитам само да съм сигурен- Дали моят страх спрямо симтомите на тревожността, и постоянното ми внимание и мъчене да ги контролирам е соматизация. И промяната ми на менталното ми отношение към усещанията и контрола ми над тях са ключът към "спокойствието". И как точно става тази промяна ? Питам, защото в Разград няма психотерапевти, доколкото знам, а аз не искам да се занимавам с лекарства, а сам да се справя с проблема, защото мисля, че ако си променя мислите спрямо тревожността и подхода и към нея тя ще се махне. И дори в бъдеще да дойде да имам правилната нагласа.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Страхът ти от страха и невротичният контрол препораждат симптомите, като избутват/ потискат страха ти. Повече се бориш, повече страх и симптоми. За самопомощ, чети тук из темите, както и в блога ми. Ако става, супер. Ако много се проточи обаче, България е малка, а добри терапевти има! Успехи!

Линк към коментар
Share on other sites

Момче, аз съм психиатър, пиша от почти десет години постове, които са като за учебник и в никой от тях не може да намериш такива сложни думи като ,,соматизция,, и ,,ментално,,.

Нещата са много прости и ти си ги отбелязал - СТРАХЛИВ си.Е, какво да направи човек който иска да се справи със страхът си.Само едно е, да се научи да бъде СМЕЛ.

Спри да четеш психологични форуми и такива за болести, чети и търси информация за смелостта, как да я придобиеш.

Това ти трябва, да се научиш на смелостта на мъжа който си .

Соматизация....уф.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Благодаря за отговорите. Реших да ида при специалист и ще е скоро,защото вече стана по-зле и колкото и да се опитвам сам да си помогна,става до някаде, при по-слабите състояния. Но напоследък става все по-зле и от седмица  някъде е кошмар. Усещам това състояние на дереализация по цял ден и мускулите ми са сковани и в главата ми изплуват постоянно мисли от рода "Ще спра да си усещам тялото" и наистина не го усещам както трябва, вероятно от адреналина. Постоянно  тялото ми е напрегнато и пак с тая"буца в гърлото" и стягане в корема. Не мога, колкото и да се опитвам да се отпусна. вглъбен съм в усещанията на тялото си и колкото да се мъча да се разсея не става. Явно съм си създал навик да се тревожа 24/7 и немога да го премахна.  Ще отида на специалист но дотогава искам да попитам "дали наистина от една много силна тревожност и то постоянна ,може да спра да усещам? (смисъл сетивото за допир)" ,колкото и глупаво да звучи защото тая мисъл ме плаши най- много. И може ли да ми стане нещо от толкова много стрес? 

Линк към коментар
Share on other sites

По-вероятно е, нещо да спре да ти става от толкова стрес, но и това се оправя.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Постоянно ми възниква мисъл че света в който живеем е нереален ,че сънувам и това ме плаши изключително много. Знам че не е вярно но не спира да ми се върти в главата и не ми дава мира.Това значи ли ,че съм луд?

 

Редактирано от daniel_petkov
Линк към коментар
Share on other sites

Не си и няма да бъдеш луд, нищо общо няма. Ние обаче можем да станем папагали да повтаряме... Няма как през нета за това състояние да станат нещата, потърси опитен колега!

Линк към коментар
Share on other sites

И, светът е, наистина нереален. Всеки от нас гради собствен свят, така че, на земята има поне седем милиарда светове.

Приеми го най-после и живей спокойно в твоя свят.

Линк към коментар
Share on other sites

Реших да приема всичко и мисли ,и чувства и дереализацията, и усещанията и всичко ,и всичко си отиде. За в бъдеще пак възнамерявам да направя така, колкото и да е трудно !

Благодаря, за отговорите и подкрепата!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...