Розалина

431. Дайте ни от вашето масло - 11 октомври 1931 г.

4 мнения в тази тема

Молитвен наряд за начало:

„Отче наш"

„В начало бе Словото"

 

Беседа: 431. 29 януари - 2017 г. - Дайте ни от вашето масло - 11 октомври 1931 г. София – Изгрев.

Тайна молитва.

 

Ще прочета 25 глава от Евангелието на Матея.

„Имаше человек, проводен от Бога"

Неразумните рекоха на разумните: „Дайте ни от вашето масло!"

Цитат

 

Всичко в света прогресира. Едничкото неизменяемо същество, което никога не се мени, това е само Бог. Той не се мени по единствената причина, че е вечен, безграничен, съвършен в Себе Си, а всичко друго, което се съдържа в Битието на Бога, търпи изменение, постоянно се променя. Благото на всички хора единично, индивидуално, семейно, обществено, общочовешко седи именно в тези промени, които стават.

Всеки миг, всеки момент трябва да се прилага по нещо ново у вас. Не се спирайте върху това, че сте утвърдени. Мнозина мислят, че са утвърдени. Те мязат на онзи евангелист, за когото един американски проповедник разправя следния случай. Едно малко дете отивало в тази именно американска църква и било много доволно от песните и от молитвите, които там се изпълнявали. Баща му обаче не ходел на църква. Детето, като се връщало, всякога разказвало на баща си какво се е пяло и правело в църквата. Един ден то запитало баща си:

– Татко, защо ти не ходиш на църква, нито пееш, нито се молиш?

– Аз, татковото, съм утвърден, да се молят и да пеят тези, които още не са утвърдени.

Детето се радвало, че баща му е утвърден. Един ден то се качва с баща си на една кола с един кон, но по едно време колата спряла и конят спрял - нито напред, нито назад иска да върви. Детето казало на баща си:

– Татко, конят се утвърди.

Желая хората да не се утвърдяват. По-добре конете да си вървят напред, без да се утвърдяват. И желая последователите на едно учение да си вървят, без да се утвърдяват, но да вървят все напред и напред, от слава в слава. И аз считам, че истинският живот е живот на вечно подмладяване.

 

„Благословен Господ Бог наш".

Днешната неделна беседа изобилства с примери и тълкувания  ,чрез които много ясно се осветяват библейските послания.А това  за мен лично е много ценно.Има един пример за светията ,който прекарал цели 20 години в планината и станал наистина свят и чист човек в мислите и чувствата си.Срещала съм този пример и в други беседи .Тълкувала съм примера ,но все нещо не ми достигаше .В днешната беседа срещам интересното  тълкуване на Учителя ,което ми е много ценно ,защото ми дава пример .

 

Редактирано от Розалина
Рассвет и Слънчева харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата! “Всичко тече, всичко се променя“, но Божественото е неизменно...

Тези, които изучават древните книги, които изучават старите писания, все още не могат да разберат един такъв преносен, фигуративен език, какъвто е езикът на Природата. В нея всичко е само изложение в картини, всичко е наглед разхвърляно. Тъй да се каже, Природата никога не ни говори на наш език. Ние сами си тълкуваме, правим си някакви преводи от онова, което тя прави. Но какъв е езикът на Природата, никой не знае; как точно говори тя, никой не знае. Природният език няма никаква граматика. Кои са нейните съществителни, прилагателни имена, местоимения или глаголи, и това никой не знае.

И сега ние се спираме върху думите, които Христос е изказал преди 2000 години. Ако ги разберем така, както Христос ги е разбирал преди 2000 години, значи, че сме останали много назад, понеже сам Христос от 2000 години насам е направил голям прогрес. Христос преди 2000 години не е бил такъв, какъвто е днес. Днес Той е съвсем друг. Всичко в света прогресира. Едничкото неизменяемо същество, което никога не се мени, това е само Бог. Той не се мени по единствената причина, че е вечен, безграничен, съвършен в Себе Си, а всичко друго, което се съдържа в Битието на Бога, търпи изменение, постоянно се променя. Благото на всички хора - единично, индивидуално, семейно, обществено, общочовешко - седи именно в тези промени, които стават. Тези промени могат да бъдат нормални, могат да бъдат и анормални. Например разболява се човек - това е анормална промяна; осиромашава - това е анормална промяна. Обаче забогатява човек - това е нормална промяна. Вземете например думата „богат", богат човек - това е дума, която означава нормално състояние. Прибавите ли към тази дума частицата ,,-аш" - „богаташ", вече се изменя съдържанието на думата, тя означава вече анормално състояние. Като кажеш „богат човек" търпи се това, но като кажеш „богаташ", тази дума става вече опашата. Какво й придават тези две букви? Какво означава частицата „аш" на края на думата? Частицата „аш" на думата „богаташ" показва, че този човек така живее, че оттук-оттам зачеква, лъже хората, а иска да им покаже, че уж по Бога живее. Тъй щото в думата „богат" има нещо нормално, но като се каже „богаташ", в тази дума има вече нещо криво. Или думата „буржоа" – и в нея има като българското „богаташ". Като се каже „аристократ" или „nоЬle man", е пак същото - българското „богаташ".

Сега, това са идеи, изразени чрез известни думи, които аз не вземам в друг смисъл, освен в смисъл на онзи велик закон, който регулира нещата в нашето съзнание. Например, ако вземем едно парче месо, в първо време то е прясно, има червен цвят, но ако поседи няколко дни, то започва да се разваля, да мирише. Природата в това отношение определя нещата. По същия закон много думи, с които ние си служим, са започнали да се разкапват, да се разлагат, да миришат и затова им трябва малко сол, за да се спре този процес на разлагане. По същия закон ние не можем да живеем стария живот. Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват. Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено. Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено. Нещата в природата абсолютно не се повтарят. Казвате: защо ни говорите тези неща? Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи. Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време. Няма защо да ви преповтарям старите истини. Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен. Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша. Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша. Това и баба знае. Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения. Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте. Дотегна ми това нещо. Не мога повече да търпя." Ама Господ ти е изпратил тази болест. - „Какъв е този Господ?"...

 

Сега ние ще оставим настрана тези догматични въпроси. С тях може да се занимава само онзи, който ги е създал. Догмите са предмет на едно догматично учение, те са собственост на известни философи, на известни традиции. Тази тяхна собственост ние не искаме да я вземем, те нека си я пазят.

Казвам: два пътя има, които хората трябва да разбират. В единия път вървят онези, които вярват в Бога. Те са хората на прогреса, идеалистите, те вярват в някакъв Бог и казват, че този Бог живее в сърцето им. Другите пък вярват в природата, но те трябва да я разбират, да живеят съгласно нейните закони. Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа. И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои. Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите. За тях тя е много отзивчива. Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса. Ще кажете: как може да стане това? То е нейна работа, това е факт. Който знае езика на Природата, ще види колко отзивчива е тя. На разумния, който може да й говори на нейния език, и тя веднага може да му отговори; за онзи, който не може да говори на нейния език - ни глас, ни услишание.

И тъй, безумните казали на разумните: „Дайте ни от вашето масло!" Вие можете да кажете: „Че нали тези, разумните, са били милосърдни, защо да не дадат от своето масло на онези девици?" Маслото в този случай представя условия за произвеждане на човешките мисли. Човешката мисъл не се продава; светлината не се продава. Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа. Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш. Тя е свободна, тя си ходи навсякъде. И човешката мисъл е напълно свободна. Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна. И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли. Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна. Тя върви във възходящ път. А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека. Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви. Само тази светла Мисъл е в състояние да гради. Ще кажете, че животът е лош. Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош! Това е нещо относително, то е нещо само временно. Студено е, но студът може да се превърне в топлина, да се смени времето. Ти може да си сиромах, но сиромашията може да се смени, да се превърне един ден в богатство. Всичко зависи от вашата разумност, която имате.

Ние често се произнасяме за живота, но без да размислим добре върху нещата. Ако един човек, живял порочен живот, се постави в положението на един безумец, който иска пари на заем от праведния, от светията и му казва: „Моля ти се, помоли се за мен на Господа да ми прости греховете, това е нещо, което не може да бъде. Праведният може да се помоли за него, но само ако той обещае да работи; без да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другият да се моли за него да му се простят греховете - такова прощаване, такова правило никъде в природата няма. И после, някой може да каже: аз живея много добре. Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен. Това са две фази на еволюция. Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш. Всеки ден трябва да прибавяш нещо. Всеки ден си носи нещо ново. В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте. И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване. И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва. Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало. То е мислило, като е расло. Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си. Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл. Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира. Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение? Той сам няма никакво съзнание. Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко. Друг пример: когато на бойното поле пред теб падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши? Тя сама ли дойде при теб или някой друг я изпрати? Тя не дойде сама, някой я изпрати, и като стигна до теб, пръсна се, направи пакост, но тя не съзнава нищо от това, което е извършила. Обаче онзи, който я изпрати до теб, той знае какво може да извърши и какво е извършила.

Казвам: има известни човешки мисли, които мязат на гранати. Те са изпратени отвън. Има известни човешки мисли, които мязат на житните зрънца. Те са изпратени за съграждане на човека. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде. Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем. Само от нея можем да взимаме нещо назаем. Но тя всякога държи отчет за нещата. Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат. Вземете например кой носи тежките работи в живота? Юнакът, здравият човек носи тежките работи. На коя кола турят повече тежести? На здравата кола. Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние? Кому дават най-голямото богатство? На умния човек. Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата. Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат. Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя. Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя. Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя. Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк. Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот. Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не...

Дайте_ни_от_вашето_масло

Розалина, Рассвет и Донка харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази история ми е поучителна, защото в последно време ме занимава въпроса за лъжата. И по-специално, когато разбера, че някой ме лъже, как да реагирам?... И кога лъжем себе си, кога бягаме от онази Истина вътре в нас?... Може би, когато не искаме да излезем от зоната си на комфорт?...

Сега, да ви разправя една история. Когато Бог създавал света, Той създал и лисицата, която назначил за виден професор, да преподава своите науки. При този професор, назначен от Бога, дохожда една кокошка, много хубаво облечена и му казва:

- Искам да постъпя в твоя университет, да ме учиш. За твоите уроци ще ти дам едно перце от себе си.

- Не, с перца аз не се занимавам. Ти даваш ли ми онова, което е под твоите перца отдолу?

- Как ще ти дам това, което е под перцата ми, не го давам.

- Тогава и аз не мога да те приема в училище.

- Щом не приемаш мен, аз съм млада, имам десет малки деца, тогава приеми поне едно от моите деца в училището, да го изучиш.

- Като е за децата ти, готов съм, ще ги приема в училището си и ще им дам такова едно образование, че да бъдат добре подготвени за обществото.

И кокошката започнала едно по едно да ги праща да се учат. От време на време тя ходела при лисицата да пита какво правят децата й, дали добре се учат. Лисицата казвала: „Много добре се учат, много бързо прогресират, след време ще станат като мен професори."

Най-после тази работа дошла до ушите на Господа. Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш? Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата. И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата? Докато тя като професор престане да лъже. Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави.

Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно. Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение. Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл? На кой професор изпращаш своите свещени мисли? И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан. Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни. За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина. Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения. Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения. Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." 

Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми. Как нарече това същество? Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е „И" - принципът, който твори. Втората - „О" - принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие и последната буква е пак повторение. Евреите произнасят това име така: „Иот хей ват хей".

Човек трябва да научи своето име. Ако отворите Откровението, ще видите, че там се казва: „Ще ви дам ново име." Всеки човек трябва да знае своето име. Силата на човека седи в неговото име. Като каже човек името си, в него се съдържа нещо мощно. Под думата „животно" се разбира същество, което ходи само по своите желания, без да разбира. Не че лошо живеят животните. Те не разбират какви ще бъдат последствията на нещата, последствията на техните постъпки. Ти можеш да желаеш да ядеш и пиеш, но трябва да знаеш последствията на тия свои желания...

Дайте_ни_от_вашето_масло

Редактирано от Слънчева
Донка и Рассвет харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Ако вие всеки ден или всяка минута не можете да поставите в себе си по нещо ново, дали аз ви говоря или вие си говорите, или други ви говорят, то е все едно. Ако не можете да внесете в себе си, в своя живот, нещо ново, вашият живот се губи. Това показва, че сте в един негативен път и се израждате, не се прераждате, не прогресирате. Защото под думата „прераждане", което мнозина не приемат, аз разбирам закон на еволюция, закон на развитие. Значи, човек не се преражда, но се развива, расте. Всеки момент, всеки ден той расте и се развива. И действително, всеки ден всяко нещо трябва да расте, трябва да се развива.

Дайте_ни_от_вашето_масло

Слънчева, Рассвет и Розалина харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!


Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.


Влизане Сега