Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте! Живея с приятеля си от почти 4 години, 3 и малко повече от половина. Преди около 2 години време му изневерих, т.е. когато връзката ни е била на 1 година. Тогава нещо не вървеше, дори си мислих, че ще се разделим и нещо все ми липсваше, но разбрах, че съм сгрешила и не споделих нищо с приятеля ми. Той винаги е държал много на мен и ми е вярвал, грижил се е много за мен и кучето ни. Разделяли сме се 2 пъти, при което той се изнасяше от квартирата и когато разбереше, че не можем един без друг се връщаше при мен. Последния път беше лятото и ми каза, че ако пак се разделим ще е окончателно. През това време след изневярата постоянно ме питаше дали съм му вярна и аз естествено го лъжех... Последните няколко месеца започна да пита все по-често и ми казваше, че ако си призная ще е по-добре и че по-имам шанс да ми прости, при което аз реших, че не искам да го лъжа повече и си признах. Съответно се разделихме. Понеже в момента няма много доходи и няма възможност да се изнесе, живеем заедно. Аз много съжалявам за постъпката си и реших, че трябва по всякакъв начин да му го показвам и доказвам. Започнах да го обгрижвам повече, купувах му всичко, което обича, оставях му изненадки, готвех това, което обича, чистя повече, защото много държи на това, винаги гледах да има изгладени дрехи и всичко да е както трябва Когато виждах, че той се радва на тези мои жестове, въпреки че ми каза нищо да не правя, защото сега сме просто познати съквартиранти и не съм длъжна, аз продължих. Вечер след работа гледаме филми заедно, заспивах върху него, спяхме в една стая и се къпехме заедно, но в един момент каза, че не може повече започна да спи в другата стая и да се къпе сам. През цялото време ту се държеше мило, ту грубо, обиждаше ме, а аз само преглъщах и търпях държането му, защото знам, че съм виновна и си го заслужавам. След няколко дни имах рожден ден, бях се затворила в стаята си и плаках много, мислех да пия белина. По едно време той дойде при мен и ми подаде подаръка си, накара ме да стана и да се почерпим, защото имам празник, а на мен въобще не ми беше до празненства. Съгласих се с него, наляхме си по едно питие и го помолих да си помисли дали може да ми прости, защото аз не спирам да плача и много се измъчваме. Каза, че ще си помисли. Дори ми каза, че ще ми подари още един подарък като за момент забравим какво се е случило и се държим както преди. Тогава легна при мен и аз се опитах да го целуна, но той не ми отвърна и каза, че искам много, а аз отвърнах, че ще чакам когато е готов. Следващите дни отново спяхме заедно и се къпехме задно, до снощи когато пак подхванахме темата и ми каза, че дори не се доближавам до него с това, което правя. Отново си легна в другата стая, аз не исках, но той каза, че не го интересува, да правя каквото искам, само да оставя да спи и легнах до него.Плаках цяла нощ и цял ден. На всичко съм готова да го убедя, че много съжалявам и че много обичам. Мислех си да ида при някого за известно време и да го оставя сам. Той искаше да заминава на бригада в Америка, но заради мен остана, а сега, когато не съм пречка, е решил да иде. Казах му, че ще го чакам след колкото и време да се върне. Искам да направя каквото трябва, чувствам се много безсилна, не ям нищо и нищо не ми се яде, не знам какво да направя...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Още утре го изгони. По-добре тази вечер.Той не те заслужава.

Ясно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Право е да се каже, че съпругата е половината на мъжа, защото жененият мъж е половин човек" - Ромен Ролан

Твоят човек без да е женен не е стабилен...

В кръга на шегата.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като чета . И да те е обичал в момента си му чужда .

Цитат

През цялото време ту се държеше мило, ту грубо, обиждаше ме, а аз само преглъщах и търпях държането му, защото знам, че съм виновна и си го заслужавам

Колко години мислиш че ще издържиш .Ако си готова за 20 г. няма лошо , продължавай .Но без да показваш уважение към себе си , няма и да получаваш такова . Поне уважение .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Александър ти е отговорил, ще допълня само-в момента той чрез теб  си ,,вдига,, ниската самооценка.В случая, каквото и да правиш за него, той го разглежда от презумпцията ,,колко съм важен,,. и тъй като дълбоко в себе си съвсем не се чувства важен, каквото и да даваш, той няма да се промени.

Страх го е, че ако започне да има нормално поведение, ти ще спре6 да даваш и няма кой да ,,зарежда,, самооценката му.

Така че, с него си обречена и колкото по-бързо го изгони6, толкова по-добре. 

Предполагам обаче, че ако на истина се опиташ да го направи6, трудно ще се отървеш от него, кой тогава ще подържа самочувствието давайки му възможност да се държи грубо и неблагодарно към него.Съгласи се,че не са много жените, готови така да се унижават както ти го правиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×