Jump to content
Порталът към съзнателен живот
nofunatall

Сънуваме ли всяка вечер?

Recommended Posts

чудя се дали сънувам всяка вечер,защото много рядко си помня сънищата.:( много бих искала да си ги помня поне само за малко ,за да знам за какво е ставало дума и дали това има нещо общо с предстоящия ми ден.Вие колко често сънувате?Иначе може ли да се накарате да сънувате нещо чрез някакви специални медитации или нещо от сорта?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, всички сънуваме всяка вечер, но не винаги помним какво сме сънували. Не е задължително да ползваш специални медитации, за да се научиш да помниш сънищата си. Достатъчно е преди да си легнеш или малко преди да заспиш няколко пъти да си повториш: "Аз помня сънищата си". Също е добре да държиш специална тетрадка "Дневник на сънищата" под възглавницата си и фенерче, за да описваш всички свои сънища след като се събудиш. Колкото повече сънища записваш, толкова по-добър ще ставаш в запомнянето им. Аз съм успявал да запиша до 6 съня за една нощ.

Сутрин като се събудиш не отваряй веднага очи, не мърдай. Първото нещо, което трябва да направиш е да се опиташ да си спомниш какво си сънувал и то в максимално много детайли. Проиграй го във въображението си няколко пъти и след това стани и го запиши. Докато пишеш ще ти идват нови и нови спомени и детайли.

Ако някой знае други методи за помнене на сънищата, ще се радвам да прочета.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ми се иска да си създам по-ясно обяснение за сънищата. Аз сънувам всяка нощ, все различни сънища, с различни хора, много рядко хора от физическата ми среда, на различни места, сцени от обикновено ежедневие, все едно филми. Затова много обичам да спя. :sleeping::king: Твърде наклонена съм да вярвам, че става дума за неосъзнати астрални пътешествия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че всички хора сънуват, но не всеки помни.

Иначе и аз много сънувам, по няколко филмчета на нощ си прожектирам, различни....странни, интересни и обикновени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest BENITA

Препоръчвам ви книгите на Карлос Кастанеда,мисля че там ще намерите всичко по този въпрос, а и не само по този :3d_146: .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък се насънувах, сънища, сънища, сънища, аман!

Затова стоя будна. Не искам вече да сънувам, ще стоя будна и ще завиждам на блажено спящите.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз мисля ,че ние винаги сънуваме .

Независимо дали филмчета или по - осъзнати сънища.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спорно твърдение. Но все пак зависи какво разбираш под сънища. Ако говориш за несвързани картини от подсъзнанието - може би си прав.

Редактирано от Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънищата често се намаляват с духовното израстване. Поне ако то е балансирано и има дълбоко изчистване на подсъзнанието.

Ако те помоля още малко да развиеш това мнение ? Моля те и благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънищата често се намаляват с духовното израстване. Поне ако то е балансирано и има дълбоко изчистване на подсъзнанието.

Значи аз съм много назад още. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мечтая си за онзи ден благословен, когато ще престана да сънувам поне за една нощ. :3d_027:

"eh nai-setne nakoi s moq problem!Az ne prestavam da sunuvam i tova ve4e me poburkva, makar 4e pove4eto ot suni6tata mi sa dosta stranni i vpe4etlqva6ti .Ne moga da se naspivam ,a sum taka moje bi ot 9-10 -godi6na sega sum na 19 . poburkva6to e !" :3d_027::(

Ех най сетне някой с моя проблем! Аз не преставам да сънувам и това вече ме побърква, макар че повеето от сънищата ми са доста странни и впечатляващи. Не мога да се наспивам, а съм така може би от 9-10 годишна сега съм на 19 побъркващо е!

Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица!

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз последно време сънувам все някви гадни сънища свързани с болницата, явно съм повлиян от операцията на апендисит и не се събуждам практически наспан :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не само всяка нощ, но и не спирам през цялата нощ. :3d_027:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

В Берлин най-редовно заспивам в метрото. За секунди ме отнася. И дори и пет минути да са, успявам и да сънувам. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Аз пък съм заспивал по рейсовете. :D Да, всяка вечер сънувам, тази нощ сънувах как един великан ме гони с бухалка, а после помогнах на сестрата и татко да убият огромна пчела. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Сигурно сънувам, но не го осъзнавам затова казвам, че по принцип не сънувам т.е. при мен това се случва много рядко, а когато се случи не се чувствам добре след това. Събуждам се в лошо настроение, изпитвам някаква вътрешна тревога и се чувствам по- уморена отколкото съм била. Рядко, но се случва, но другото което ми се е случвало (предполагам, че и с повечето хора е така) да летя насън и тогава съм имала усещането, че го правя съвсем съзнателно. В такива случаи се чувствам перфектно след това :). Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да сънувам всяка вечер и помня сънищата си.

Обикновенно са кошмари,все се опитвам да избягам от хората.Те се държат постоянно грубо с мен.Все се намирам в много лоша реалност.Но вече им свикнах на сънищата.То е ясно че никога няма да сънувам сън които да е приятен за мен,в които да почувствам доброто.

Много е хубаво да помниш сънищата си стига да са нещо хубаво.А моите са пълна гадост и простотия.Не мога да се измъкна нито от тях нито от реалността.Само страдам и в двете реалностти.

Това кошмари свързани с училище,с роднини или наи-гадното с започване на работа ме депресират дори в съня.

Голяма простотия нестига че се депресирам в реалността,а и съня ме депресира.

:3d_168::3d_168::3d_168::3d_168::3d_168:

Редактирано от tomodashi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да сънувам всяка вечер и помня сънищата си.

Обикновенно са кошмари,все се опитвам да избягам от хората.Те се държат постоянно грубо с мен.Все се намирам в много лоша реалност.Но вече им свикнах на сънищата.То е ясно че никога няма да сънувам сън които да е приятен за мен,в които да почувствам доброто.

Много е хубаво да помниш сънищата си стига да са нещо хубаво.А моите са пълна гадост и простотия.Не мога да се измъкна нито от тях нито от реалността.Само страдам и в двете реалностти.

Това кошмари свързани с училище,с роднини или наи-гадното с започване на работа ме депресират дори в съня.

Голяма простотия нестига че се депресирам в реалността,а и съня ме депресира.

:3d_168::3d_168::3d_168::3d_168::3d_168:

tomodashi, не плачи, ами се замисли защо е така. Ако помислиш, ще видиш, че е нормално да е така. Щом в реалността си депресиран и не се чувстваш комфортно, няма как в сънищата да си спокоен, радостен ... Двете неща са пряко свързани.

Колкото и да се жалваш и колкото всички ние да ти съчувстваме и да се опитваме да те подкрепим, ободрим и насърчим, нищо няма да се получи, ако ти сам не решиш да предприемеш нещо, за да се променят нещата.

Честно казано много хитро си го измислил това да си представяш, че си генетично различен, но помисли - ако беше така, ти щеше да си световно известен, ухажван от най-престижните генетични лаборатории :3d_014: .

До сега съм чувала за генетично променени растения, но за животни и хора :3d_027: .

Тази измишльотина за гените ти помага да продължиш да бягаш от отговорност - защото колкото и да не ти се иска да го чуеш, точно това правиш: не желаеш да поемеш отговорност за собствения си живот в каквото и да било отношение.

Във всичките ти постове блестят ярки противоречия - малко примери:

- тъп съм, за нищо не ставам <-> учих се добре, приеха ме за студент;

- не мисля лошо за хората, искам да съм с тях <-> хората се държат грубо с мен, искам да избягам от тях;

...

Но ти си затваряш очите, строиш нелогични конструкции, само и само да не погледнеш страшната истина в очите - а именно, че ти сам държиш ключа както на твоето страдание, така и на твоето щастие!

И така вече 29 години! Докога?!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"че ти сам държиш ключа както на твоето страдание, така и на твоето щастие!"

Аз държа ключа към своята смърт.

Мнозина ако преживеят моят  тъп и обречен живот одавна да са преминали с голямо желание в отвъдното. :3d_119:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"И така вече 29 години! Докога?!?"

Мисля да се откажа от живота си в съвсем скоро време.Наи-накрая ще се свърши. :3d_139:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×