Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Slyncho

Тревожност, лекарства и психотерапия

Recommended Posts

Здравейте,

Обръщам се към специалистите тук с молба за съвет. Нещата започнаха преди малко повече от месец със странно за мен усещане за напрежение в тялото и мускулите, последвано по-късно от внезапно силно стягане на главата, мисълта, че ми се случва нещо ужасно,, страшна уплаха и че трябва да търся веднага лекарска помощ, след това сърцебиене,кръвното ми беше скочило до 160 при положение че по принцип е нормално към ниско.По повод вдигнатото кръвно обиколих ендокринолог, кардиолог, резултата беше, че нещата са ок. Личният лекар ми каза, че кръвното е на нервна почва и ми изписа билкови препарати. Само че след още два-три силни пристъпа на нервност, напрежение, които не можех да овладея, чувството беше като че някой ми влива адреналин в кръвта, се самонасочих към психиатър, който постави диагноза тревожно разстройство. След второто посещение конкретизира генерализирано тревожно разстройство. Имах си и стяганията в главата, гаденето, челюстта ми беше стегната от несъзнателното стискане, и дереализацията се беше появила (разбрах че така се нарича чак като се разрових изплашена какво ми става), и ужаса,че полудявам, че другите ще разберат, че живота ми, такъв какъвто го познавах свършва...Психиатъра ми изписа лекарства, ципралекс по схема и атаракс, който беше заменен после от Бриека. Бях много объркана, изплашена и единствената ми мисъл беше, че трябва да се овладея, за да мога да ходя на работа,иначе ми се струваше, че всичко се срива и ще свърша изоставена от мъжа си и приятелите си, неспособна да работя и да се грижа за себе си.Постепенно започнах да чета, и този форум, и статии, и психологията на смелостта на Орлин Баев и се питам дали трябваше да започна с лекарствата, към всичко се добави и това притеснение.Искам да започна работа с терапевт, но от това, което изчетох разбирам, че едва ли не няма смисъл да се прави заедно с лекарства.От друга страна естествено ме е страх да ги спра. Психиатъра каза, че тревожността ми е висока и по нейни виждания ще ги пия около година, от което съвсем се стегнах. Страхувам се да няма и депресия, тъй като четох, че често възникват заедно или тревожността води до депресия, постоянно се самонаблюдавам, анализирам се, да не би едно или друго да е симптом на депресия.....Съжалявам за дългия пост, накрая и въпроса ми: Има ли смисъл да започна работа с терапевт при положение че пия лекарствата и ако започна и имам промяна, дали ще е възможно спирането им по-рано от тази една година, за която говори психиатъра? Благодаря на всички, които се включат с мнение!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Неправилно си разбрала-психотерапията е възможна и желателна при всякакви условия.Без нея, трайното повлияване на тревожността е съмнително и за това, след спирането на медикаментите тя се връща.

Започнете възможно най-бързо психотерапия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви, д-р Първанов,

Вече започнах търсене на специалист, с който да започна работа, ако смятате, че би било допустимо и удачно, моля за някаква насока, за София. Ако още някой смята, че може да ме насочи с име, бих била благодарна!

И последен въпрос, задължително ли тревожното разстройство е смесено с депресия или води до нея, не знам защо, но възможността да развия депресия ме плаши изключително много...

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обикновено, когато се работи терапевтично не натоварваме състоянието с диагнози и определения, защото няма състояние, което да е точно такова каквото са го описали учебниците. Всъщност психотерапията се стреми да види състоянието над диагнозата. 

Депресия - е много сложен термин, той не се поставя просто така. Нямаш депресия, разбира се, имаш повишена тревожност. Тук въпросът е "Какво те притеснява толкова много, че тялото ти реагира така?" Ето това ще установите в психотерапевтичната работа. Котато това се случи и тялото ще се успокои, а може би и по - рано. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Това, за което ви се дава да преживеете това нещо, е явно за да започнете да се грижите за себе си.

"Бях много объркана, изплашена и единствената ми мисъл беше, че трябва да се овладея, за да мога да ходя на работа,иначе ми се струваше, че всичко се срива и ще свърша изоставена от мъжа си и приятелите си, неспособна да работя и да се грижа за себе си. "  Вижте колко парадоксално звучи това и за какъв мазохизъм говорим. Ако не отговарям на критериите просто край! Това е един първичен, атавистичен страх, който е свързан със страха от изоставяне на индивида от стадото.  Всеки един човек има този страх, някой хора обаче го осъзнават и работят върху него. Сигурен съм, че и вие ще бъдете една от тях. Други несъзнателно изпитват този страх, който ръководи съзнателното им поведение. 

   Всички имаме страхове! Идеята е, че вие имате уникалната възможност сега да се научите да вижте динамиката на страховете и да коригирате дезадаптивното си поведение. И отново подчертавам всички ни е страх:) И вашият психолог и психиатър и папата даже, във всеки един от нас живее това чувство. Въпросът е дали ще се оставим страхът да ни смачка или ще използваме енергията, която ни се дава. 

 Тревожността е енергия, която ви се дава за да правите промени. Какви ще бъдат тези промени и в каква насока, това зависи изцяло от вас? Но тревожността води винаги до промяна независимо дали е добра или лоша! По някой път се заблуждаваме, че е е лоша, защото хората сме свикнали винаги да асоциираме новото с лошото. 

Това, което сте усетили по тялото са енергийни блокажи, които с терапевтична работа ще отпаднат. Или по-точно ще се разхлабят. Хапчето няма да ви помогне да си оправите живота. Вие сте тази, която е нужно да свърши цялата работа. Терапевта е насочваща фигура, но това не го прави маловажен. Всеки един от нас хората има нужда от помощ, потърсете я и вие! 

Върнете си вярата в себе си. Това е първото нещо, което е нужно да направите и то ще доведе до спиране на хапчетата. В последствие ще се учите на нови адаптивни поведения  и възприятия спрямо света, които ви заобикаля. Колкото и големи да сме, то си оставаме едни бебета на тази земя и когато си мислим,че сме най-здраво стъпили на тази земя, то живота ни кара да лазим. И това се случва постоянно. И това ни помага да видим нещата от по-различна перспектива. Започнете терапия и нещата ще поемат в правилната посока.

 Малко любов, малко отношение, по някой път и майната му на всичко, малко сълзи, някоя друга усмивка и живота отново кипи :)))

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диагнозата за теб наистина е без значение, през годините са ми поставяли диагнози като страхова тревожност, социална фобия, социална тревожност, страхова невроза, паническо разстройство, генерализирана тревожност и незнам си още какво, но това хич не ми помогна.

Душата има нужда от учение, а не от това медикаментозно лечение и диагностициране. Да, душата нещо я боли и ти знаеш какво е породило тази болка, но точно това знание е някъде дълбоко натикано. За теб в момента това знание е заключено през девет тъмници в десетата и оковано с тежки вериги. Именно затова казвам учение, а не лечение. Учение как да освободиш себе си от наложените догми, мисли които не са твойте мисли, чувства които не са твоите чувства. Медикаментите биха потиснали съзнанието ти да се отвори към промяна, пихотерапията би помогнала да се освободиш от тези окови.

Редактирано от DilianaD

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

на картинката са представени обобщени данни за ефективността на антидепресантите при депресия - данни, споделени от топ терапевт в САЩ за последните 20 години - д-р Д. Бърнс. Извадил съм ги от една негова книга за тревожните разстройства. В нея доста аргументирано обяснява как пиенето на антидепресанти по повод тревожни разстройства помага точно толкова, колкото пиенето на витамин Ц при диария (това е моя метафора, за да е достъпно разбирането).

Малко съм афектиран и от съседната тема, в която се споделя един списък с почти всичко, което съществува на пазара и е изпито от жената в рамките на година. Ефект = 0, че и по-зле май...

Никой, по никакъв повод, колкото и именит да е, да ме прощават колегите, не може да ти каже колко и защо трябва да пиеш антидепресанти. Това са си чисто и просто застраховки, за да има време да играете в дози, схеми, комбинации и препарати - време, в което и да не си болна, ще се поболееш.

Намери наистина добър терапевт в страховете и олекоти живота си. 

Успех!

2017-03-12_22-22-42.png

Редактирано от Георги Балджиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички, които са коментирали и споделили виждането си, за мен беше изключително важно.

Определено ще започна терапия, защото имам нужда от помощ за да се променят нещата.... и аз.

Благодаря Ви

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страшното идва тогава, когато не го разбираме и се лутаме какво става вътре в нас. За да се спасиш от ужаса  го превъзмогни с терапия и много вяра в себе си, че си белязана да живееш своя живот по осъзнато. Лошо ли е това? Как страхът ми става в  увереност и смелост? Тези отговори може да ги откриеш в спокойното ходене по твоя път в психотерапията. Антидепресантите само ни отклоняват от съзнателния път към промяната и ни пречат. Те ни говорият и за бягането ни от отговорност. Смисъла е в това да поемем отговорност, като намерим отговорите на зададените въпроси в ума и сърцето ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×