Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Да се похваля . Гледах клип за паник атаките- момиче разказваше какво е изживяла-мислила е ,че се задушава. И моят гениален мозък- ами ако почна да се задушавам и умра,започнах да следя дишането си , да си представям разни неща. Но реално -СТРАХ . Нереално,нещо ,което няма как да стане. Само натраплива мисъл. На правилен път ли съм

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 60
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Влезе ми натраплива мисъл в главата да не да ми спре въздуха и да си мисля като тая жена ,че се задушавам . И веднага разпознах,че е такава 

Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

Искам да ви питам нещо последно,защото взех решение да спра да се ровя в интернет. Как да се справя със замайването,след като вече имам диагнозата страх и вие потвърдихте ,че не се припада.

Линк към коментар
Share on other sites

Попаднах на една страхотна мисъл,която още нямам смелостта да следвам. - " Отдай се на най-големите си страхове и чак тогава ще бъдеш свободен! "

Линк към коментар
Share on other sites

Само питаш, питаш, питаш.Така до никъде няма да стигнеш.

Хвани и прочети темата си и ПРАВИ, нещата които сама си писала и които сме те посъветвали.

И, това с ,,диагноза страх,, направо ме разби.Не ти ли е ясно. че родителите ти са страхливи-поне единият, за това и ти си се научила да си страхлива.

Линк към коментар
Share on other sites

Здрвейте отново ! Реших да ви обясня ,защо не мога да посетя психотерапевт. Нямам финансовата възможност на този етап, от работата си покривам разходите ,а наще гледат бебе . Майка ми е в майчинство. Имат много разходи с малкия ,а аз само я тормозя с тези мои ирационални страхове. Нещатата не бяха толкова зле преди да се появи замайването и подкосяването на краката. Минаха 2 седмици още не съм припаднала. Но колко и всички да ме убеждават ,че това е адреналин .. страхът ме е превзел и не ми дава мира..грозните картини, мисли. Да знам ,че решението не е да лежа и да плача просто искам да живея нормално. Не искам кой знае какво от живота . Младо момиче съм,живее ми се ,излиза ми се ,но сърце не ми дава да се отпусна по вълната на живота . Страх ме е ,че ако се отпусна страхът ми ще се реализира и ще припадна. Не искам да ви досаждам и да пълня темата само. Изчетох ,че студент се е справил сам ,чрез приемане на симптома . Щом той е успял и аз мога вероятно. Знам,че силата е в мен ,но как да я използвам ,защото на 20 години няма да пия химия и да си живея със заблуда. От вас това научих-хапче за страх няма.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Milichkaaa22,

Всичко което описваш тук сме го преживянали всички и са нормални реакции на организма в следствие на стрес,умора или липси в организма.Припадала съм около 5 пъти.Бях в продължение на 2 месеца с 20 желязо при норма 120 и 6 феритин при минимум норма 12 с 24 часово сърцебиене пулс 110 и такава силна умора и чернилки пред очите че не можех да вървя и си повтарях на ум ляв-десен за да си координирам движенията.Вероятно незнаеш че тези ниски показатели водят до недостиг на кислород към органите и мозъка и вероятно за това трудно се съсредоточавах и като че ли забранях или по-точно не можех да си спомня неща.Както и да е тук съм и ти пиша и незнам какво четеш но явно не си разбрала най-важното:Човешкият организъм е най-мощната система,която има способността да се приспособява към външни промени и условия и да се САМОВЪЗСТАНОВЯВА! Така че време ти е да повярваш в тялото си и да спреш да си мъчеш мозъка с неща за които докторите учат и стажуват 7 години за да ги разберат.Получавала съм паник атаки много пъти ,душало ме е в продължени на година,от силин стпан също ме избива та припадък :И КАКВО ОТ ТОВА???Не си само ти нито аз на всички се случва!Помня имах така един период когато бях на 19 около месец и нещо постоянно ми се виеше свят и ме люлееше и да беше ме страх да изляза за да не взема да припадна но излизах нарочно и гледах възрастните хора и си казвах :Те не припадат и не се страхуват да излязат защо аз да го правя и така!Скоро пак се наложи да пия желязо и ми прималяваше та реших да кажа на приятеля ми че вероятно може да се случи в някой момент да припадна да не се паникйоса,и той ме пита какво да правя,отговорих му:Няма се плашиш ще падна и после ще стана не ми е за пръв път!

Та спри да се занимаваш с глупости да се правиш че припадаш и да четеш четеш и да се фокусираш върху страха ами осъзнай че да ти е лошо и нещо да те боли е нормално и както казваше баща ми :Ако се събудиш един ден и нищо не те боли значи си умрял!Така че живей моето момиче сега да не се събудиш на 60 един ден и да ти светне лампата тогава че си си пропиляла живота в мислене на какво може или неможе да ти стане!

Весели празници на всички!И благодаря Ви,че Ви има!

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

Изчетох ,че студент се е справил сам ,чрез приемане на симптома

Това просто изречение е връхчето на много месеци(години) работа .И е имало побутване от терапевти .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Миличка22, чета темата ти и се чудя, какво искаш да получиш като отговор? Да, интересно ще ми бъде какво очакваш да се случи, как да се случи, кога да се случи, какво направи ти, за да започне нещо да се случва? Или пишеш в очакване на съвет, но не по-сложен от това да се хвърлиш един-два пъти на леглото, съвет който да отговаря на разбиранията ти - искам нещо да се случи, ама аз да не се напрягам много и ако може да ми е приятничко докато го правя, но в никакъв случай трудничко... Три страници ти изписаха хората с ценни и работещи техники, а ти им сервираш - От вас това научих-хапче за страх няма. Браво Миличка 22!

Един не можел да пее защото бебето спяло, друг не можел да изиграе припадне, някой нямал пари, четвърти пък искал хипнозката да му реши проблемите, пети мрънка, че терапевта не му вдигал телефона, шести не усетил да има промяна след две седмици терапия и затова се отказвал .... Щом това са непреодолими препядствия за вас, то гаранция, че след втората лична среща сами ще избягате. Факта, че пишете в този форум предполага, че сте се запознали с работата на отговарящите терапевти и търсите точно техните съвети. Защо тогава пренебрегвате труда им, времето което инвестират за да ви помогнат и то безвъзмездно докато си седите на диванчето?

Всеки иска да бъде като студент, но ти замисляла ли си се той през какво е минал, за бъде там където е сега? Илюзия е, че е прочел една-две форумни странички, че е получил един-два готови съвета и хоп - вече е на шест... А и защо си мислиш, че щом нещо е работело при него, то ще е подходящо и за теб? Ти него ли си, с неговите проблеми и страхове, с неговите разбирания и готовност за промяна ли си? Едва ли...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...