Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Тоест честата употреба на отрицателни думи, пък макар и лишени от достатъчно силно чувство, от воля рано или късно довежда до отрицателни последствия, именно заради повтаряемостта, тоест ритъма. Разбрах. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Колкото една мисъл е по-концентрирана, колкото човек по-съзнателно я отправя, толкова по-жизнеспособна ще е тази мисъл. Емоцията и чувството с които се отправя мисълта също са от съществено значение. Една мисъл лишена от чувство е слаба. Риътъмът е следващия важен фактор. Ако една мисъл се повтаря често, периодично, особено ако интервалите на повторението са еднакви, дори и за кратко време, силата и се акумулира. Конкретно на въпроса: от значение е най-вече мисълта и чувството, затова че в първия случай отрицателното влияние ще е нищожно, за разлика от втория. Все пак би било добре повторението на думи изразяващи негативност, дори и непреднамерено да бъде преодоляно преди да се е превърнало в навик, най-вече като се осъзнае безсмислеността на повтарянето им. Както винаги - едно от чудесните обяснения на Станимир! Мога само да добавя, че облечена в думи, една и съща мисъл от един и същи човек с един и същи интензитет и периодичност ( т.е. при равни др. условия) е по-силна от необлечената. И още - няма безсмисленост дори в механичното повтаряне на фраза. Отдавна мисля за наложеното вече в обществото повтаряне на видоизменени псувни, като хората се правят, че са безобидни. Вече са модни дори сред децата. Аз съм внимателна към словото, не се опитвам да си причинявам неприятности. А ...всеки си има право на избор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 29, 2008 Доклад Share Добавено Декември 29, 2008 Прочетох, че учени са остановили, че ругатните произнесени спрямо растения дори на тих глас оказват зловредно влияние върху растенията. В мен изникна въпроса, а не е ли по - важно чувството, което влагаме в думите, а не толкова самите думи като поредица от звуци, или пък силата на звука. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 (edited) Прочетох, че учени са остановили, че ругатните произнесени спрямо растения дори на тих глас оказват зловредно влияние върху растенията. В мен изникна въпроса, а не е ли по - важно чувството, което влагаме в думите, а не толкова самите думи като поредица от звуци, или пък силата на звука. Аз мисля като Станимир - от значение е най-вече мисълта и чувството! Сред жените от шопския и трънския край е много разпространено монотонното нареждане на клетви, обикновен без никаква емоция, просто си „каканижат“ . Естественно говоря за жени над 60 г. Злоба рядко се влага. От техните думи голям ефект няма. Срещала съм обаче хора, обикновено мълчаливи, но ако кажат нещо обидно, като че ли с нож удрят. Мога само да добавя, че облечена в думи, една и съща мисъл от един и същи човек с един и същи интензитет и периодичност ( т.е. при равни др. условия) е по-силна от необлечената. И още - няма безсмисленост дори в механичното повтаряне на фраза. Отдавна мисля за наложеното вече в обществото повтаряне на видоизменени псувни, като хората се правят, че са безобидни. Вече са модни дори сред децата. Късметче, ти ме накара сериозно да се замисля! Колко ли такива думи има в речника ми? Редактирано Декември 30, 2008 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Ани, в твоя речник едва ли. Аз мисля като Станимир - от значение е най-вече мисълта и чувството! Сред жените от шопския и трънския край е много разпространено монотонното нареждане на клетви, обикновен без никаква емоция, просто си „каканижат“ . Естественно говоря за жени над 60 г. Злоба рядко се влага. От техните думи голям ефект няма. Срещала съм обаче хора, обикновено мълчаливи, но ако кажат нещо обидно, като че ли с нож удрят. Но не подценявай каканиженето, то е традиция. А при традициите понякога е забравена причината да се породят. Поддържа ги живи ефективността им - жените по тези краища може да не знаят, защо правят точно това и точно по този начин, но знаят ефекта и го искат. Една рана от нож може да е по-безвредна от една повърхностна гнойна рана. Има лек и за двете и той е пак в силата на мисълта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 (edited) И аз мисля като късметче. Всичко е от значение и не бива да се подценява! Лично за себе си мога да кажа, че забелязах разликата, когато в началото чисто механично си наложих да мисля и се изразявам в позитивна форма - например: не "Не искам да съм болна!", а "Искам да съм здрава!". Също така почти съм престанала да употребявам думичката "трябва", но за нея решението ми е донякъде лично, предполагам, че за много хора тя е нужна. Филолозите могат да поразсъждават как се отразява тази думичка на народите, в чийто език "трябва" е модален глагол и се употребява по-често, отколкото в други езици; в интерес на истината обикновено имат поне по два такива модални глагола - единият е "трябва, нужно е, необходимо е", другият е "трябва, задължително е, налага се". hrisko_89Публикувано на Днес, 00:31 Прочетох, че учени са остановили, че ругатните произнесени спрямо растения дори на тих глас оказват зловредно влияние върху растенията. В мен изникна въпроса, а не е ли по - важно чувството, което влагаме в думите, а не толкова самите думи като поредица от звуци, или пък силата на звука. Самите думи са информация. Като такива са много важни сами по себе си. Спомни си как д-р Емото при опитите си замразява еднакви бутилки с вода, но получава различни кристали, ако върху едната бутилка е била залепена бележка с надпис "любов", а на другата бутилка - "омраза". Разбира се, най-силен би бил ефекта, когато е 3 в 1 - т.е дума, мисъл и чувство, но всяка от компонентите по отделно си влияе сама по себе си. Редактирано Декември 30, 2008 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 (edited) А смятате ли, че в някои книги се надценява силата на мисълта, че може такива книги да вдъхнат напразни надежди у някои хора, имам впечатление че ако човек вярва на 100% в това, което пише в книгите излиза, че всички които са приложили прочетените съвети са станали милионери, напълно здрави, с безоблачни отношения.И ако не стане всичко така, значи не си вярвал достатъчно, понеже ограниченията са само в твоя ум. А май не става така в живота. Редактирано Декември 30, 2008 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mary6 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Един велик Учител е казал че една положителна мисъл е хиляди пъти по-силна от много отрицателни.Светлите ,чисти мисли са по-силни,но все някой трябва да ги произвежда.Смятам че това е причината точно по Коледа да стават най-много чудеса,ами ако хората са настроени позитивно,празнично по-често в ежедневието си какво ли може да се случи,чудесата ще са непрекъснато покрай нас,и няма да има страдание,защото положителните мисли ще изчистят окончателно тежките вибрации. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 (edited) Може би за да няма никакви страдания, не трябва да живеем в материален свят, може би тук винаги ще има страдания, били те и в минимална доза.Според Н.С. Лазарев, когато човек е разгневен и започне да троши, псува в този момент желанието му да убие, агресията му се разсейва във физически действия и формула за размножаване и по този начин той не наврежда с мисълта си на този, който го е ядосал. Редактирано Декември 30, 2008 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 (edited) Нямам представа къде да постна тази мисъл затова ще си позволя да го направя тук. Смятам че е важно и е добре да се помисли над тези думи на Учителя: "Важно е да не мислите зло един другиму! Това искам от вас! Вашите мисли много ме засягат. Не ме карайте да повръщам, защото ще опръскам всички ви." Дънов, Петър Мисли за всеки ден от 15.април 2004 Малко са шокиращи, но понякога шокът действа отрезвяващо. Поздрави! Редактирано Декември 31, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 (edited) Хора, имам чувството че ми се случи нещо странно, но може да е случайно и да си внушавам. Рекох да постна в един сайт статия за силата на мисълта. Първият път като я постнах не излезе цялата статия, а само края на статията, от цялата статия само за края съм напълно сигурен ( 100%), че не би навредил на някой, че е правилен. За останалите неща имам леки съмнения, особено след мнения които прочетох напоследък тук. При вторият опит си рекох, че ако не излезе значи не трябва да я поствам. Пробвах и хоп абсолютно нищо от статийката не излезе. Дали това е някъкъв знак, аз понякога съм упорит, може да опитам и трети път. Редактирано Декември 31, 2008 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 (edited) трети път. А аз чета това: "Бог говори на един човек за едно нещо най-много три пъти и то по три различни начина. Първия път ще го каже на ума на човека, втория - на сърцето му, третия път - на волята му....' П.Дънов "За силата на мисълта", глава "Закони на мисълта"* Аз пробвам до 2 пъти. Ако реша все пак да го правя, знам че си е моя воля и аз нося последствията. Затова и народът казва: Един път стомна за вода, 2 пъти стомна за вода, на третия се счупва. ............ Ако не се отклониш, скоро ще намираш такива съвпадения за нормални и дори понякога ще ти липсват. ------------ * Продължение на цитата - в тази тема: http://www.beinsadouno.com/board/index.php...ic=6063&hl= Редактирано Януари 1, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 Сигурно става въпрос за някакви тъпи бъгове в сайта, пробвах 9-10 пъти, и все с частичен успех ( излизат малки части от статията), надали Бог би се занимавал толков пъти с мен. Такива технически проблеми и друг път е имало. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Март 30, 2009 Доклад Share Добавено Март 30, 2009 ... 1.Според вас какви са качествата на мисълта? 2.Мисълта има ли скорост? Ако да, колко бърза е тя? Има ли начин да се измери? 3.Как разбирате дали даден човек има силна мисъл? ... Конкретно и в по стегнат вид, може би отговорите на въпросите са: 1. За качества трудно (почти невъзможно!) е да се говори от гледна точка на сетивата, които притежаваме... Определяне на мисълта от гледна точка на морални ценности - добра, лоша, положителна, отрицателна, също е субективно, спорно и... може би излишно да се прави (губене на време!). По-скоро за мисълта може да се говори като за филтриране, концентриране, енергийно зареждане ... 2.Мисълта няма компонента скорост. 3. Силата на мисълта се установява по косвен начин... Например бързината на реализиране на определени желанията и стремежите са съизмерими с тази компонента. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Март 30, 2009 Доклад Share Добавено Март 30, 2009 Относно скоростта на разпространение на мисълта, можем да прочетем в книгата "Духовните учения и българите" 1999год.отпечатана в град Троян,на стр.119. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Март 30, 2009 Доклад Share Добавено Март 30, 2009 Кармата преди всичко се образува от наклонностите, мислите и подбудите на човека, постъпките са второстепенни фактори. Будистите казват:"Кармата е мисъл." "Писма на Елена Рьорих";изд.Словена;гр.Варна;2002г.том1. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 Ами мисъл е . Защото какво е карма - това, което ни се случва, нашата съдба, нашата реалност. А тя се определя най-вече от мислите, които храним (с емоции). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
testman Добавено Май 21, 2009 Доклад Share Добавено Май 21, 2009 Здравейте, Нека да обсъдим силата на мисълта. В една книга бях прочел че мислите заемат огромно място от нашият свят. Тоест ние съгражадаме околността с мисълта си поне на теория. В Подсъзнанието може всичко на Джон Кехоу е описано как да се използва тази сила за леки промени в живота. Авторът описва как с мисъл може да се излекува почти всяка известна болест, нещо повече човек може да бъде много здрав ако знае как да контролира мисълта си. Умът е велик лечител е казал Хипократ.Мисълта е вид енергия. С тренировки на съзнанието можем да стигнем до по високо ниво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Септември 3, 2009 Доклад Share Добавено Септември 3, 2009 (edited) Имало едно време една групичка от малки жабчета, ... … които си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ... Състезанието започнало ... Истина Ви казвам: Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например : "О, пътят е толкива труден!!! Те НИКОГА няма да достигнат върха." Или пък: "Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!" Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ... ... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ... Тълпата продължавала да крещи: "Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!" Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ... ... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ... Това няма да се предаде! На самия края всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха ! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи? Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта? Оказало се, че... Победителят бил ГЛУХ!!!! Поуката от тази история е: Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте ... … защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези, които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете повлиява на действията ви! Следователно: Бъдете ВИНАГИ… ПОЗИТИВНИ! И преди всичко: Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете: Аз мога да го направя!" Изт. Редактирано Септември 3, 2009 от Ася_И Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 3, 2009 Доклад Share Добавено Септември 3, 2009 Много е хубаво това с жабчето Ася ,благодаря! Когато се научим да покоряваме върховете вместо с глухота с мъдрост, разбиране и любов значи сме си свършили работата. За съжаление обаче все още ,често ми се иска просто да съм оглушала. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 4, 2009 Доклад Share Добавено Септември 4, 2009 Когато хората ни казват, че ние нямаме сили, че е невъзможно да постигнем нещо, че светът е черен и лош, те искат да ни кажат друго всъщност. Те ни казват, че те самите усещат, че нямат сили, че не виждат възможности да постигнат нещо, че не могат да повдигнат клепачите си, за да отворят очи и да видят слънцето, красотата, живота - а виждат само сенките, създадени от собственото им съзнание. Когато някой се опитва с думи да ви затвори прозорците, да ви върже крилете - това е всъщност зов за помощ! Той иска да му покажете, че човек може да има сили за това, че има възможности, които той все още не е видял, че слънцето грее зад нековите клепачи и той може да ги отвори за красотата и живота. Щом ние можем, значи и той може.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Септември 4, 2009 Доклад Share Добавено Септември 4, 2009 Когато хората ни казват, че ние нямаме сили, че е невъзможно да постигнем нещо, че светът е черен и лош, те искат да ни кажат друго всъщност. Те ни казват, че те самите усещат, че нямат сили, че не виждат възможности да постигнат нещо, че не могат да повдигнат клепачите си, за да отворят очи и да видят слънцето, красотата, живота - а виждат само сенките, създадени от собственото им съзнание. Когато някой се опитва с думи да ви затвори прозорците, да ви върже крилете - това е всъщност зов за помощ! Той иска да му покажете, че човек може да има сили за това, че има възможности, които той все още не е видял, че слънцето грее зад нековите клепачи и той може да ги отвори за красотата и живота. Щом ние можем, значи и той може .... 7. Мога! Можеш! Може! Можем! Можете! Могат! 8. Мога аз! Можеш ти, Господи, Който Си в мене и в моята душа! 9. Може Великият Дух, който ни ръководи, можем ние, можете вие, Които сте в нас и в нашите души! 10. Могат Твоите всички духове, Които ни ръководят! .... ( из МОЛИТВА ПРИ ИЗГРЕВ, БЕИНСА ДУНО) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 4, 2009 Доклад Share Добавено Септември 4, 2009 През насстоящия етап от живота си съм във фаза на конкретизация. Тоест витката от житейската ми спирала тече надолу, към уплътняване, материализиране, конкретизиране по принцип. За да може така стъпила когницията здраво на земята после пак да се устреми към фините познания. Пиша това като обяснителен контекст на настоящето си мнение за силата на мисълта. Според съвременната наука за познанието, когнитивната наука, мисълта определено има централна важност в съществуването ни като разумни същества. изследват се асоциативните зони на мозъка, задръжните функции на префронталната кора, пораждането на мисълта от комплексното сливане на сензорните сигнали и паралелната им обработка в мозъка. Слухови в темпоралния лоб, зрителни в окципиталния и т.н. Изучава се детайлно и експериментално паметта. Може да се каже, че работната памет, нейната скорост на извличане на данни от дългосрочната памет в съчетание с обработката на сензорните сигнали, както и обемът и на задържане на паметови следи в момента (обем на вниманието, съзнанието), представлява ядрото на интелигентността. Мисъл без памет няма! А паметта е поне няколко основни вида. Семантична, смислова - асоциира се с темпоралните дялове на кората. Епизодична - запечатани сетивни и преработени в паметови епизоди паметови следи. Процедурна, праксис - памет за умения, навици, последователност от процедури - свързва се с малкия мозък и базалните ганглии. Според когнитивната психотерапия, "чувстваш това, което мислиш". Тоест мисленето има решаващо значение и за емоционалния и психоенергийния ни живот, а оттам и за социалния ни такъв. Как тогава няма да има сила и значение мисълта?!?! В когнитивната терапия основна е концепцията за автоматичните мисли. Това са стрелкащи се в работната памет (съзнанието) полусъзнателни мисли, които се продуцират под въздействието на стимули от реалността върху базовите когнитивни схеми. Тези схеми включват емоционално наситени базови убеждения, несъзнавано дълбоко програмирани в нас най-често през ранните ни години, а и по-късно мисли. Тези базови мислеубеждения имат огромна сила на въздействие върху животите ни. Те са като невронни пътечки, вериги, през които автоматично прокарваме информацията, проникваща в нас при досега ни с другите, социума и т.н. Филтри, вътрешни карти, призми. Ние рядко ги виждаме обаче тези призми, защото са в мазетата на дългосрочната ни памет, т.н. подсъзнание (ако някой още ползва тази дума). Това подсъзнание си има собствен живот, силно е и далеч от рационалността и логиката. Ако в тези базови когнитивни схеми имаме мислеубеждения като: "светът е ужасно място!", "Хората са злонамерени и ме нараняват!", "Не си вярвам!", "Аз съм глупава, грозна..." и т.н., ние пречупваме възприятието си на всяка житейска ситуация през тях. Тези именно емоционално наситени и дълбоко гравирани в невронните пътечки на дългосрочната ни памет мисли продуцират автоматичните мисли и емоции в работната памет. Брилянтността на когнитивната терапия се състои в гениалната и яснота, директност и конкретност. Тъй като автоматичните мисли имат огромно значение за добруването (защото могат да са и позитивни) или злощастието ни, развиването на една добра авторефлексия разрешава тяхното "улавяне", докато прелитат през работната памет и автоматично повличат съответстващи им емоционални реакции и поведенчески стереотипи. Защото мисълта поражда емоция, а емоцията тласка действието и телесната симптоматика. Има и реципрочност, разбира се. Та - долавянето на автоматичните мисли и емоции, точното им измерване, буквално в проценти, помага за ясното им осъзнаване и промяна. Когато се осъзнава възникването им, те могат да бъдат оборени с помощта на логиката и съзнателното възнамеряване за оптимизъм и щастие. Тогава силата на несъзнателната ни вяра в тези мисли намалява силно, съответно негативните емоции намаляват до минимум. продължителната работа по тази методика (когнитивно реструктуриране, рефрейминг) води до пренаписване на базисните схеми, програми. Пренаписването им с нови, оптимистични, адаптивни мислеубеждения. След известно време такава работа и поразчистване на психомазето, човек може да започне да променя не автоматичните мисли, което има индиректно влияние върху базовите когнитивни схеми, а самите схеми със съдържащите се в тях мислеубеждения. Как? Като при регистрирането на автоматична мисъл чрез поредица от въпроси се "спуска" до тези базови мисловни емоционално наситени импринти. Въпросите са от типа "Какво означава това за мен (тази мисъл)?", "И какво ще стане ако...(автом. мисъл)?". Това е техниката на "падащата стрела" от когнитивната терапия. Всичко е променимо - стига да имаме намеребието и мотивацията да извършваме промяната. Защото базовите убеждения се защитават, съпротивляват се, произвеждат нежелание за промяна, рационализации, дисоциации, отричне и т.н. Свикнали сме да сме си в нашата си дупка, кално и мрачно е там, но си е нашата и имаме невронен навик да следваме именно тъмните невронни пътечки на депресивните си или тревожни убеждения... Тези защите също е нужно да се осъзнаят, виждат когато се проявяват и смекчават постепенно - ако човекът иска да го прави. Защото често когато се събудят отричането и съпротивите го карат да бяга от промяната в терапията, да има пасивни детски очаквания за едва ли не магическа промяна без усилията му или въобще бяга от терапята. Свободна воля! Няма терапевт, който да не е осъзнал тези процеси - поне ако е норнално кадърен. Та - мисълта има сила чрез начина си на протичане. Чрез връзката между сензорната перцепция на социалната реалност, въздействието и върху базисните когнитивни мисли-убеждения и пораждането на автоматични мисли в съзнанието (работната памет). Защото ако "психичното мазе'' не е разчистено съзнателно, процесът на възнамерено творческо мислене е силно оцветен от тези базисни мислевярвания, съответно изкривен. и тук стигаме до ПРАВАТА МИСЪЛ. Права, тоест неизкривена от когнитивни изкривявания вследствие на изкривено филтриране, пречупване на информацията. Говоря за информацията, получавана по сензорните пътища, но ако приемем, че има и друга, духовна такава, същото важи и за нея, защото преминава през същите базови призми! Погледната от друга, не толкова информационна, но енергетична позиция, силата на мисълта идва от подкорието. От емоционално - либидния контекст на мотивацията, нагона, психичната сила идваща от здравите електрохимични процеси на предаване на информацията на по-базово, емоционално и нагонно ниво. Тоест, от здравия тласък за живот, нагона за живот (либидо) или нагона към смъртта (мортидо), които тласкат когницията ни и биват сублимирани от нея в социални, професионални и творчески дейности. Добре е в по-млади години, когато тези нагони, носещи психичната ни сила са в изобилие, да съумяваме да ги впрягаме в когнитивно творчество. За да можем по-късно и на стари години да се ползваме от вече установените невронни пътечки на мъдростта, дори при намален нагонен дебит! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Септември 4, 2009 Доклад Share Добавено Септември 4, 2009 Орли, не знам колко "витката от житейската ти спирала тече надолу, към уплътняване, материализиране, конкретизиране..”, ама това, което казваш – на теория е прекрасно, но звучи идеалистично "устремено към фините познания”. Защото нещата не са толкова прости. Хората си харесват "боклуците в мазето” – от една страна. Нищо, че се правят, че им пречат. От друга – осъзнаването на нещо, само по себе си нищо не значи и не винаги механизмът на "разчистване” се задейства. Защото ние не получаваме това, което мислим и искаме, или смятаме, че тряба да мислим и искаме – а това, което е дълбоко движещото ни желание.. Независимо как се мъчим да се самопрограмираме, самозаблудим, самопредставим в собствените си и чуждите очи. Огледай се! Човекът си остава все още твърде зависим от желанията си. Мисли едно, говори друго, прави трето, желае четвърто… а живее все постарому. Да, мнозина опитват. Да, надскачат себе си… за определен период от време. И после – пак в старата схема. Строят нова къщичка.. от стари кубчета. Не вярвам да не си го забелязал, не вярвам и да не си го изпитал на гърба си – и като човек, и като терапевт. Но, вярвам, че оптимизмът ти е полезен! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 6, 2009 Доклад Share Добавено Септември 6, 2009 Мисълта е "стерилна" и няма никаква сила сама по себе си. Силата е в Е-моцията, която прави мисълта дейна...А това, че повечето емоции нямаме практическата възможност да осъзнаваме в "реално време" е причина за това, че от хубави мисли да се пръкват трагични резултати... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.