Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Силата на мисълта

Recommended Posts

Ако посееш мисъл, ще пожънеш постъпка.

Ако посееш постъпка, ще пожънеш навик.

Ако посееш навик, що пожънеш характер.

Ако посееш характер, ще пожънеш съдба.(Такерей)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако посееш мисъл, ще пожънеш постъпка.

Ако посееш постъпка, ще пожънеш навик.

Ако посееш навик, що пожънеш характер.

Ако посееш характер, ще пожънеш съдба.(Такерей)

Много ми допадна... 10х Вендор...

Даже си го записах... :)

Поздрави и добри мисли...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много се говори за мисълта, за развиване на мисловните способности, но тъй или иначе развиваме единствено интелекта си, а за това, че мисълта трябва да се развива и във вертикална посока се забравя. А именно абстрактното мислене е липсващото звено между личността и душата - това звено, което би дало неописуема мощ на силите ни, и то мощ насочена за добро. Без него съзнанието ни не може да се изкачи до т.нар. каузално равнище, където душата обитава. Хората възприемат абстрактното мислене като нещо отвлечено, откъснато от живота, но това съвсем не е така. Абстрактното мислене е синтезиращо. То обхваща и свързва всички детайли в едно цяло. То примирява противоречията и разрушава всички прегради. То е разбиране на живота и на взаимосвързаността на елементите му. То е разбиране за принципите и законите на мирозданието. И най-важното от всичко - абстрактното мислене е неегоистично. То е висше проявление на любовта. Това е и изходната точка от която трябва да започнем да го развиваме.

Съгласна с основната идея - ще си позволя няколко допълнения от личната си гледна точка.

Абстрактното мислене наистина представлява "висше проявление на любовта", но само при условие,че не се откъсва от конкретното, а се развива в хармония с него. Само тогава, когато то наистина синтезира (т.е. обобщава и търси връзки с натрупаната вече) непрекъснато постъпващата информация, а не се вари в собствения сос на абстрактните построения, приемайки една абстракция като доказателство и основание за "синтезиране" (измисляне) на нова такава.

Нещо повече - основната опасност, която крие в себе си откъсването на мисленето от непрекъснато постъпващата конкретна (сетивна) информация от средата се крие в обръщането на посоката на взаимодействие "конкретно-абстрактно". В такива случаи абстрактните построения започват да филтрират информацията така, че да отговаря на схемите им. Този феномен е добре проучен в (психо)лингвистиката и се използва в невролингвистичното програмиране. Това "патологично" абстрактно мислене може би са имали предвид ученията от древността до днес, говорейки за "пясъка в очите ни, въжетата на ума ни..."и т.п. Това, според мен, има предвид и Христос, изричайки "Ако не станете като децата, няма да влезете в царството небесно." Една от основните характеристики на детското мислене е именно естествената (все още) посока на абстрахиране, която съпровожда усвояването на родния език....

Дали абстрактното мислене винаги е неегоистично..... наблюденията ми от живота ме карат да не съм толкова сигурна в това. Всичко зависи от приоритета - ако абстрактното мислене е плод на властващо его, то става много по-егоистично от конкретното и тласка съзнанието в посока, обратна на любовта - страха. Това, за което говори Станимир, според мен, е абстрактното мислене на "служещото" его - егото, което "е разбиране на живота и на взаимосвързаността на елементите му. То е разбиране за принципите и законите на мирозданието".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много се говори за мисълта, за развиване на мисловните способности, но тъй или иначе развиваме единствено интелекта си, а за това, че мисълта трябва да се развива и във вертикална посока се забравя. А именно абстрактното мислене е липсващото звено между личността и душата - това звено, което би дало неописуема мощ на силите ни, и то мощ насочена за добро. Без него съзнанието ни не може да се изкачи до т.нар. каузално равнище, където душата обитава. Хората възприемат абстрактното мислене като нещо отвлечено, откъснато от живота, но това съвсем не е така. Абстрактното мислене е синтезиращо. То обхваща и свързва всички детайли в едно цяло. То примирява противоречията и разрушава всички прегради. То е разбиране на живота и на взаимосвързаността на елементите му. То е разбиране за принципите и законите на мирозданието.....

Дотук и аз съм съгласна със Станимир. :thumbsup2:

Но със следващото изречение, не съм. Не мисля , че абстрактното мислене е неегоистично, даже напротив. Според мен, то е причина за егото. Тоест различното тълкуване на абстрактните понятия. Защото знаем, че те се тълкуват различно от всеки, всеки влага различно значение в едно и също понятие. От там произтичат и многото разногласия по една и съща тема, понякога. Та всички ние не даваме ли тук обяснения и определения на абстрактни понятия ? И какво разнообразие се наблюдава. :feel happy:

...Нещо повече - основната опасност, която крие в себе си откъсването на мисленето от непрекъснато постъпващата конкретна (сетивна) информация от средата се крие в обръщането на посоката на взаимодействие "конкретно-абстрактно". В такива случаи абстрактните построения започват да филтрират информацията така, че да отговаря на схемите им. Този феномен е добре проучен в (психо)лингвистиката и се използва в невролингвистичното програмиране. Това "патологично" абстрактно мислене може би са имали предвид ученията от древността до днес, говорейки за "пясъка в очите ни, въжетата на ума ни..."и т.п. Това, според мен, има предвид и Христос, изричайки "Ако не станете като децата, няма да влезете в царството небесно.".....

Ето и с тази част от разсъжденията на Донка съм съгласна. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:yinyang: Така де. И все пак - не виждам какъв му е проблемът на самото абстрактно мислене, тук според мен иде реч за вкопчването в него като основна ценност и критерий за абсолютна истина. Това, разбира се, е егоистично не по-малко, ако не и повече, отколкото вкопчването в конкретните плоскости, с които оперира умът. Но пък не инструментът е основно виновен за некоректното боравене с него, нали? <_<

Абстрактното мислене много лесно може да бъде "опровергано", съдейки за него само от позициите на конкретното мислене, което не признава други реалности, освен достъпните нему; и обратното е също вярно. Но ако ги вземем като взаимно допълващи се опции; и при това ги хармонизираме с другите важни човешки модуси, като чувства, воля и интуиция, еволюционният им потенциал (включително на абстрактното мислене) ще е в състояние да се прояви. И - дано! :feel happy:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Установих, че така наречената от мен рамка на съня е истинска, защото нашият Творец създава рамката и тя е еднаква за всички. Нашите споразумения за това как да наричаме предметите в рамката също са верни, защото така описваме виртуалната си реалност. Буквата А е А, защото казваме така и се съгласяваме. Думата куче описва вид животно, което сме приели да наричаме куче.

Знанието , използвано по този начин, е само средство за общуване. Но почти всичко абстрактно е лъжа: кое е правилно или неправилно, кое е добро или лошо, кое е красиво или грозно. Установих, че над 90 процента от складираните в ума ми убеждения почиват върху лъжи, особено концепциите ми за самия мен: аз мога да правя това; аз не мога да правя онова. Аз съм такъв; аз никога няма да бъда еди- какъв си. Проблемът всъщност не е в знанието; проблемът е в онова, което замърсява знанието- а то е лъжата.

Дон Мигел Руис- "Гласът на знанието" :3d_016:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Умът е многопластов и това, което аз наричам абстрактен ум, може би не съвпада с общоприетото значение. Тези цитати може би ще разяснят идеята, която влагам в термина "абстрактно мислене".

303. ...

Както съществуват три свята, така има и три своя на мисълта, в които човек може да мисли едновременно. Под неговото земно мислене може да премине фината мисъл, а някъде в дълбините да засияе огнената искра. Мощно е въздействието, когато тези три слоя съвпаднат, но обикновено в човешкото съзнание цари разногласие. Земното мислене ражда привидно привлекателни идеи, финото мислене ги осъжда, знаейки техния истински произход, а огнената искра може изобщо да не блесне.

Понякога човекът попада под влиянието на три различни подбуди. Нима при такова разногласие е възможно да се добие някаква сила? Нека си припомним старата приказка за това, как в един човек влезли едновременно ангел и демон и започнали един през друг да му нашепват своите наставления. Любовта обаче запалила у него огнената искра и едва тогава дамонът оставил човека.

Поучително е да се наблюдава как се сменят мислите от трите слоя. Земната мисъл не е непременно по-лоша от фината. Не са редки случаите, когато тя е водила хората към достойни действия, докато фината се е влачила по отдавна изживян път. Огнената искра винаги е съвършена, но трябва първо да се възпламени.

Ние следим наслоенията на мислите и се радваме, когато трите слоя се обединяват. Да не забравяме, че само основното деление е на три - подразделенията са доста повече. За простота в наблюдението обаче ще вземаме предвид трите основи.

Мислителят наставлявал учениците си строго да съблюдават единството на мислите си. Той наричал това единение музика.

Агни Йога - Надземното

Ето и нещо от Беинса Дуно:

И тъй мнозина мислят, че когато Любовта дойде в човека, тя ще въздейства върху неговия ум. Не, Любовта няма да въздейства на ума, но умът трябва да гледа през очите на Любовта. Любовта е среда, през която се пречупват лъчите, които идат от Божествения свят. Щом умът гледа през очите на Любовта, той ще разбира Божия закон и порядък в света.

При сегашното развитие на човека, умът има две проявления, които учените наричат обективно и субективно проявление, т.е. обективен и субективен ум. Обективният ум живее само в миналото, той не прозира в бъдещето. Този ум схваща нещата материалистично и се върти навсякъде, както се въртяла пещта на Настрадин Ходжа. Един ден Настрадин Ходжа си направил една пещ. Дошъл при него един познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на изток? – Де да я туря? – На юг. Настрадин Ходжа го послушал, турил устата на пещта на юг. След това дошъл друг познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на юг? – Де да я туря? – На север. – И така може. Той турил устата на пещта на север. Дошъл трети и му казал, че по-добре ще бъде, ако тури устата на пещта на запад. За да угоди на всички свои познати, Настрадин Ходжа турил пещта си на две колелета, че кой накъдето пожелае, на там да я обръща.

Казвам: такова нещо представлява пещта на обективния ум. Тя е построена на две колелета, че да може да се обръща на всички посоки. Всички неуспехи в живота, всички морални падения се дължат все на обективния ум на човека. Това не се дължи на злата воля на човека, но в обективния ум се включва съдържанието на миналия живот. Когато види, че направите нещо, което не е по негово желание, обективният ум ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубеди, да не го правите. Запример някой иска да стане сутрин рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще почне да го разубеждава: Поспи още малко докато изгрее слънцето, защото вън е студено, 15 градуса студ, ще се простудиш. Виждате, че този човек слуша обективния ум и не става да си направи молитвата. Много хора стават неврастеници, заболяват от ред болести, защото се поддават на съветите на обективния ум. Той казва: Не се качвай на този трен, защото ще дерайлира; не излизай сутрин рано на разходка, защото ще се простудиш; Не се качвай по планините, ще паднеш и ще строшиш крака си. По този начин той наплашва човека, връзва го на едно място и му става господар. След това човек започва вече да вижда неправилното положение, в което е изпаднал, но мъчно може да се освободи. Забелязано е, че всички хора, в които обективният ум е силно развит, говорят много, като преповтарят едни и същи неща от миналото.

Субективният, вътрешният ум или, както мнозина го наричат, Истинският Човек, не е нищо друго, освен Божественото начало в него. Той живее и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето, и каквото каже на човека, излиза вярно. Той има интуиция, в отличие от обективния ум, който няма никаква интуиция. Обективният ум обича да плаши човека. Той му казва например: Не минавай през това място, има приготвена засада против тебе, ще те убият. Ти обаче не го послушаш, минеш през този път и виждаш, че никаква засада не те чака. Той казва: Не влизай в тази гора, защото има мечки, които ще те нападнат. Ти минеш през гората и виждаш, че никакви мечки няма. Субективният ум е добрия съветник на човека: каквото каже, всичко става. Ти се тревожиш нещо, но той, без да дава някакви доказателства, казва: Имай търпение, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи.- Как ще се оправи? – Имай търпение, ще видиш как ще се оправят работите. Обективният ум всякога има желание да спъне човека. Като види, че някой е много ревностен в духовния път, той му казва: Слушай, толкова години вече, откак се подвизаваш, ставаш рано, молиш се, правиш добро, сега вече трябва да си починеш; ти си по-добър от другите, нека сега те поработят вместо тебе. Ако продължаваш да живееш по този начин, ще станеш смешен за хората. Съвременните хора са дошли до областта на обективния ум, но трябва да се справят с него. Щом дойде човек до тази област, той се раздвоява и ту решава да тръгне напред, ту отлага. Вие се намирате в положението на човек, който се качва на плета, иска да прескочи, но пак слезе долу, отложи; пак се качи на плета, пак слезе. Най-после трябва да стане някаква катастрофа, някакъв катаклизъм, който да го застави да се качи на плета, да прескочи и да мине на отвъдната страна. Обективният ум се проявява и в религията, и в науката. На него се дължи консерватизмът на хората. Достатъчно е веднъж да ги обсеби той, за да ги държи вързани около себе си като коне. Ето защо хората трябва да се освободят от него и да станат като майки, които крият от децата си какво мислят да правят или какво са направили. Когато майката свари сладко, тя скрива гърнето от детето си, да не знае де ще го сложи. По същия начин и вие трябва да криете от обективния ум всичко, каквото сте намислили да правите. Ако детето знае, де е гърнето със сладкото, то ще мяза на онази попска дъщеря от варненско, която обичала да вади парченцата тикви от гроздовия петмез. Един ден бащата казал на жена си: Кажи на Марийка да извади от гърнето малко гроздов петмез, да си хапнем. Майката изпратила Марийка да извади малко петмез. Минало известно време, бащата чакал да му донесат петмез, но Марийка не се явява. Той казал на жена си да види защо Марийка не идва. Майката отива в килера и вижда, че Марийка седи там и се страхува да се яви при баща си. – Защо не донесеш от петмеза на баща си? Той чака в стаята. – Няма тиквички в петмеза, останало е само сок. – Защо няма резенчета от тикви? – Марийка ги изяла. По същия начин обективният ум върши много пакости на човека. Той ще изяде всичките резенчета тикви от петмеза и ще се бои да признае погрешката си.

Обективен и субективен ум

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

някъде бях срещал от Учиеля да дава каква е скоростта на мисълта

(но не помня къде точно :feel happy: )

но от друга страна си мисля че законите на умствения свят може да се различават от тези на физическия.

Скороста на мисалта е толкова голяма,че ако не се обязди със силна вяра и любов,може да бъде истарвана в пространството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Наскоро обсъждахме с един от участниците темата за силата и бързината на мисълта.

Според вас какви са качествата на мисълта?

Мисълта има ли скорост? Ако да, колко бърза е тя? Има ли начин да се измери?

Как разбирате дали даден човек има силна мисъл?

Може би тук може да се приложи някой математически и физични фомрули като ключове за разгадаване на този въпрос.

Какво мислите? :rolleyes:

Иво

Доколкото знам хората които говорят по бързо и вървят бързо имат и по бърза мисъл.А за бързината на мисълта бях чел разни констатации от руски и американски учени но за да не сбъркам нещо другата седмица ще цитирам.А учителя беше споменал в някоя от лекциите си че египетските пирамиди са построени именно чрез силата на мисълта,а също и беше дал едни упражнения за силата на мисълта,едното си го спомням че беше да се опитаме да скъсаме добре опънат тънак конец,като се концентрираме.И едва ли някой учен с по консервативно мислене би се съгласил с това твърдение за пирамидите :) .

Чел съм и в някоя от лекциите на учителя че ако 100 или 1000 човека ( не си спомням добре ) си концентрират мисълта в една точка могат да разтопят скала или 10 човека отправят добри мисли към даден болен то те ще му подобрят състуянието.

Редактирано от veselinvalchev1981

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истина е това за пирамидите и силата на мисълта.

Доказвам си почти непрекъснато, колко сила има в нас.

Има хора, предаватели на мисли и е добре, че са поизчистили злото в сърцата си иначе и мислите щяха да са.... Има и приемници, всеки приема според емоциите и чувствата си в определен момент.

Това доказва, че всички сме свързани и има обмен помежду ни. Дано повече заредени с Любов мисли да има.... :3d_046:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силната мисъл е заложена в повечето хора, но у малко у тях е сразвита, тренирана и концентрирана.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истина е това за пирамидите и силата на мисълта.

Доказвам си почти непрекъснато, колко сила има в нас.

Има хора, предаватели на мисли и е добре, че са поизчистили злото в сърцата си иначе и мислите щяха да са.... Има и приемници, всеки приема според емоциите и чувствата си в определен момент.

Това доказва, че всички сме свързани и има обмен помежду ни. Дано повече заредени с Любов мисли да има.... :3d_046:

Вярно е! :hypocrite:

Мисълта... най-великата сила в света!

Онази мисъл, стойностна и висока.

Няма по-мощна сила от мисълта!

Вярно е! :hypocrite:

Силната мисъл е заложена в повечето хора, но у малко у тях е сразвита, тренирана и концентрирана.
Вярно е!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес попаднах на нещо което знаех, но все пак прочитането му ми въздейства много силно.

Най-възвишените хора са тихи, спокойни и неизвестни. Това са хората, които наистина познават силата на мисълта. те знаят, че дори ако се затворят в пещера и помислят пет изпълнени с истина мисли и след това издъхнат, тези пет мисли ще се пренесат във вечността. И наистина, мислите им ще преминат през планини и океани и ще се понесат над света. Те ще се загнездят дълбоко в сърцата и умовете на хората и ще дадат тласък на мъже и жени, които ще ги приложат на практика в човешкия живот.

Карма Йога - Свами Вивекананда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Същинският живот не се състои във външната страна. Когато в ума ти влезе една добра мисъл и ти я подхранваш, тя дрехи не иска, шапка не иска и т.н., само да я отхраниш и върнеш в невидимия свят, ти си добър човек пред Бога. И тъй, в света ние може да отхранваме добрите мисли, без да ни знае светът, и това може всеки един. И аз казвам, че разноските, да се отхрани една добра мисъл, струват само един грош. И няма човек, който да не може да отхрани една добра мисъл.

Когато посрещате

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силата на мисълта е нещо, което го притежава всеки един от нас, някои знаят как да го използват, но други не. Докато човек мисли, излъчва сигнали в засимост от тяхната сила, те могат да се разгадаят от околните, но при всички случаи - МИСЛИТЕ СЛАБО ИЛИ СИЛНО ВЛИЯТ НА ОБКРЪЖЕНИЕТО, волево искане или личен магнетизъм....Няма "най-вярна" теория по въпроса, хората, които притежават тази сила са силно изявени личности, лидери, способни да изпълнят всяко едно от собствените си желания. И оттук възниква един въпрос

КАК ДА РАЗВИЕМ ТАЗИ СИЛА В САМИТЕ НАС?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е достатъчно мисълта само да е силна, т.е. концентрирана. По - важно и първо условие е тя да бъде възвишена и да идва от високо поле на съзнание. Затова и едно от нещата, които препоръчва Учителят е ученикът да бъде сляп за погрешките на хората и да не се изкушава да критикува. Това наистина изисква висота на съзнанието и много любов в сърцето, което е окото на душата и трябва да се пази чисто, за да бъде и погледът чист - когато гледаш на нещата и хората през очите на Любовта, ти започваш да виждаш тяхната истинска, божествена същност и техните временни слабости остават извън обсега на този поглед.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да развием тази сила - лесно. Мисълта става особено силна в условия, които са критични за тялото - гладуване, продължително лишаване от сън; също при медитация.

Според мен по-важно е да се научим да изчистваме мислите си (от странични мислички с противоположни посоки), а най-важно е да се научим да ги контролираме. Една неправилна мисъл, подплатена със силна емоция и задържана дори за кратко в съзнанието, може да доведе до доста големи проблеми (изпитана рецепта :rolleyes: ).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С това, че лишаването от сън води до усилване на мисълта, не мога да се съглася. Тук имам предвид както конкретната, така и абстрактната мисъл. Медитацията заглушава конкретното мислене и човек може да приеме и схване идеи, с които не би могъл да се свърже в нормално състояние. Тук вярата е от съществено значение, когато човек медитирайки желае да получи "отговор" на даден въпрос. Съмнението би създала непроницаема преграда около медитиращия. До същия резултат води и прекалено силното желание да получи отговор.

Концентрацията е необходима, когато медитацията9молитвата-мисълта ни е със съзидателна насоченост. Тогава от значение е способността ни да се съсредоточаваме и визуализираме. Вярата разбира се отново е задължителна. Тука огромно значение има и ритъмът.

Всичко свързано с конкретното мислене се тренира с упражняване. За абстрактното мислене е необходимо човек да се научи да разглежда нещата безпристрастно, от максимално много гледни точки и най-вече да се научи да ги разбира и примирява. Синтезът предполага именно това, а не тяхното противопоставяне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам концентрирана ли трябва да е мисълта или не, чиста, или някаква друга, обаче аз миналата седмица материализирах покупка на точно определен вид и цвят колело(велосипед),

След като първоначално нямаше никакъв шанс да се сдобие синът ми точно с това колело. Имаше варианти за други, но не за това, което искахме.

И все пак излязохме от магазина с желаното.....не ми се пише подробно, защото историята е дълга.

Днес пък човек, който вече 3 месеца не иска да работи с мене...изведнъж поиска. Като влязох при нея , толкова много бях убедена, че тоя път няма да ми каже "не"....че явно Вселената, или съдбата, не е могла да реагира по друг начин, освен като ми угоди

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С това, че лишаването от сън води до усилване на мисълта, не мога да се съглася.

Предполагам, че е индивидуално.

При мен специално след 36 часа без сън се появява състояние на особено изчистване на мисълта, както и след медитация. Подобно състояние достигам след няколко дни гладуване, както и в края на големите пости. За силата и чистотата на мисълта си съдя по това, че пожеланията ми в тези моменти се сбъдват почти без изключение и в много кратки срокове, а гаданията ми в тези моменти са много точни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е достатъчно мисълта само да е силна, т.е. концентрирана. По - важно и първо условие е тя да бъде възвишена и да идва от високо поле на съзнание. Затова и едно от нещата, които препоръчва Учителят е ученикът да бъде сляп за погрешките на хората и да не се изкушава да критикува. Това наистина изисква висота на съзнанието и много любов в сърцето, което е окото на душата и трябва да се пази чисто, за да бъде и погледът чист - когато гледаш на нещата и хората през очите на Любовта, ти започваш да виждаш тяхната истинска, божествена същност и техните временни слабости остават извън обсега на този поглед.

:thumbsup2: Много точно!

Силата на тази мисъл не е толкова материализираща - по-скоро е като благоприятна почва, в която покълва и расте семенцето на човек, който се страхува да отвори потенциала си или по някаква причина е загубил вяра, че го притежава. Отначало мисълта осигурява " тъмно и влажно" - не се очакват видими резултати, но това е най-важният период - развиват се корените и стъблото за бъдещия цвят. В този период всяко "разравяне", за да се провери дали наистина се развива семето, всяко нетърпение и разочарование могат да смажат кълна. Мисълта праща само топлина - одобрение и окуражаване на нещо, което не се вижда...

Когато се подаде първото стръкче - първият знак, че там нещо е пораснало - мисълта се разпределя на светлина и топлина към стръкчето. Но се дозира внимателно - предозирането им може отново да спре растежа и изсуши постигнатото като хербарий.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имах два случая наскоро, които отново ме накараха да се изумя от силата на мисълта - за кой ли път!

Първият беше преди няколко дни. Сутринта около 7 - малко след като се събудих с добрата молитва... не знам защо се замислих за това, че когато нещо има да стане и аз съм по някаква случайност вътре, дава ми се лекота, сила, находчивост и благоприятни ситуации... усеща се че лети човек. обаче ако реша да излезна от това нещо по някакви свои съображения - свободна съм да го направя и нищо лошо няма да стане - все едно съм слезнала на своята гара... и Делото ще си продължи нататък с други хора....

Един час по-късно отворих мейла си и намерих писмо от много близък по дух приятел - застинах - в него пишеше същото, дори част от думите бяха същите.... Писмото беше написано и пуснато в часа, в който аз бях започнала да мисля за това...

От две седмици гледам всяка сутрин ключодържател, който ми подари дъщеря ми през лятото - бях го сложила на място, на което го виждам всяка сутрин и вечер. Всеки път нещо в мен много силно искаше да го сложа на мястото на стария - подарен ми от мъжа, с когото създадохме щастлив дом. И все не ми даваше сърце... След седмица намерих ключодържателя откачен от гривната на ключовете в джоба на чантата си - ей така, някак си сама се беше счупила някаква малка пластинка... Когато казах на Емо, той се засмя и ми сподели, че и той си е мислел по същото време тайно да ми го смени с този на дъщеря ни, защото ме е виждал как го държа всяка сутрин и вечер.... но не е искал да ми налага желанието си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Ако човек понякога волно или неволно казва лоши неща, но без да влага силно чувство в тях, без особена воля, дори понякога механично, да навреди по - малко на околните и на себе си ( дори въобще да не навреди), отколкото някой който винаги е премерен в думите си, казва добри неща, но му се случва волно или неволно да излъчва лоши мисли подплатени със силна агресия ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото една мисъл е по-концентрирана, колкото човек по-съзнателно я отправя, толкова по-жизнеспособна ще е тази мисъл. Емоцията и чувството с които се отправя мисълта също са от съществено значение. Една мисъл лишена от чувство е слаба. Риътъмът е следващия важен фактор. Ако една мисъл се повтаря често, периодично, особено ако интервалите на повторението са еднакви, дори и за кратко време, силата и се акумулира.

Конкретно на въпроса: от значение е най-вече мисълта и чувството, затова че в първия случай отрицателното влияние ще е нищожно, за разлика от втория. Все пак би било добре повторението на думи изразяващи негативност, дори и непреднамерено да бъде преодоляно преди да се е превърнало в навик, най-вече като се осъзнае безсмислеността на повтарянето им.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×