Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
irenavaseva

неизяснена сексуалност

Recommended Posts

Здравейте, благодаря предварително за помощта. Аз съм момиче на 22 години. Тревожи ме един въпрос - къде са границите между любовта и приятелството? Притеснявам се, че изпитвам чувства към човек от моя пол. Не съм имала връзка до сега. Имам нуждата да чуя, че е нормално да изпитвам дадена приятелка по-близка от другите и да искам да и опра глава на раменете или да я хвана за ръката - в крайна сметка го виждам постоянно и навсякъде. Но само към нея изпитвам такава нужда. Не ме привлича сексуално - сякаш изпитвам емоционална връзка с нея. Но това ме плаши, защото изпитвам вина към нея за това, което ми се върти в главата. Не го смятам за нормално. Често се хващам да мисля за нея. Изпитвам вина и към родителите си, защото ако наистина се окаже, че харесвам момичета, сякаш никога няма да ги зарадвам както всеки друг родител се радва - дъщерята да си намери приятел ( и евентуално да си имат дете) . Не се приемам такава. Когато връщам лентата назад, се сещам, че детската ми любов беше момче. Допадали са ми 2-3 момчета през живота ми. Силни приятелства с момичета също около 2-3 пъти съм създавала ( в смисъл, че пак съм усещала такова привличане). Проблемът ми е, че не мога да се приема и да се разбера. Не знам харесвам ли момичета, харесвам ли момчета. Никога не съм имала връзка, та дори и нямам опит, върху който да разсъждавам. Отчайвам се с всеки изминал ден, защото тази вина расте. Сякаш трябва да разбера каква е реалността, а после да я приема. А не мога....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Расте вината и оттам нормалното приятелско кликване между личностите ви, се превръща в натрапливо гонене на мисли, които идват пак и пак. Всъщност, когато махнеш тази скалъпена от обществото морална цензура, която сега живее в теб, спокойно можеш да си общуваш и да осъзнаеш, че е супер готино да сте добри и близки приятелки. Тоест, вината идва от това, че ти се струва, че мислите противоречат на нормите в теб. Промени нормите, разшири ги, поработи с мисленето си. Виж, че първо, тези мисли отначало са нормални, просто желание за добра дружба. Стават нахални и плашещи те, когато ги интерпретираш изкривено и погрешно, като неправилни. Тогава те могат да отместят фокуса си в сексуален - не защото отначало са такива, а защото с неправилното си тълкуване и потискането им, компресираш и либидо, което прихващайки се за отначало супер нормалните мисли, ги изопачава до такива със сексуален оттенък. А на практика и преди да се бориш с тях, те са си едни чудесни нормални мисли за приятелство. Та, това, което имаш да правиш, е да промениш тълкуванието на мислите, да видиш, че са просто мисли за другарство, но малко попребити от морала ти, се изкривяват. Когато приемеш мислите и махнеш борбата, те се нормализират. Не си гей, но тъй като с твърдата си вътрешна борба си си докарала мисли, че си, можеш да си кажеш: "Приемам се изцяло, такава или онакава!". Приемайки се наистина, отвъд думите, но в една дълбока релаксация и спокойно отношение към тези мисли, те се стапят до обикновени. Тогава знаеш, че всичко е наред!

Виж тази ми статия от вчера (имам и други по темата - ако имаш желание, намери ги): Справяне с натрапващите се мисли

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×