Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Слънчева

442.От смърт в живот-НБ, държана от Учителя на 3 януари 1932 г., София, Изгрев.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Добрата Молитва

В начало бе Словото  - песен

От_смърт_в_живот -беседа

Молитвен наряд за край:

Ще се развеселя - песен

 

Ще взема 5 глава от Евангелието на Йоана, от началото до 31 стих.

Ще взема последната част от 24 стих: „От смърт в живот".

Животът, това е осмисляне, от гледището на Земята осмисляне на човека, на човешката мисъл. Смъртта, това е обезсмисляне на човешката мисъл. Мнозина от вас нямате ясна представа какво нещо е смъртта. Смъртта е придружена с едно разлагане, с разединение на краткосрочния и дългосрочния живот. Това, което разединява краткосрочния живот с дългосрочния живот, това е смъртта. Има един процес на разлагане, образува се особена миризма. Всички същества, които умират, имат особена миризма. Затова не се изисква голяма философия, за да позная кога ще умре човек. Щом започне да мирише, може да е година, две преди, но той вече е започнал да се разлага. Още приживе се разлага. Казвате: този човек много мирише. - Смъртта е влязла и проверява дали вече може да го вземе. Че смъртта е врата за живота, това са поетически изрази, значи затворът е врата за човека. Като го турят в затвора, да намери Бога. Това не е научно. Следователно смисълът, който ние търсим, това е животът. Вън от живота човешката мисъл, човешкото съществувание нямат цвят, нямат израз, нямат стремеж. Най-голямото изкуство е човек да придобие живота.

Под Думата „придобиване" не се разбира да имате живот и да ви го вземат - това не е придобивка, това е загуба. Под думите „придобиване на живот" се разбира да владееш ония принципи, върху които животът е съграден, и да ги имаш всякога пред вид. Всякога, когато може да ти вземат туй, което имаш, то е вече смъртта. Тогава ще бъдеш в едно положение на страх. Страхът не е нищо друго, освен смъртта. Щом човек се бои, смъртта е близо. Щом любовта е близо, животът е там. Често ние се забавляваме със съвременната наука. Това е едно условие за човешкото въображение, за човешките способности. Някои казват: Науката това доказвала, онова доказвала. Действително, науката е доказала много неща. Но някога тази наука, която доказва нещата, се загубва, няма я. Днес наука в пълния смисъл на думата няма, това е временна наука, на временния живот. С умирането на Адам онази наука, която Бог повери на първия човек, изчезна. Жалко е, че Адам умря и занесе науката със себе си; и остави Матусал, син Енохов, живял 969 години подир него, но и той замина, и занесоха науката, и никаква наука няма. Ние виждаме, нашата наука е до 120 години. Една наука, която се простира до 120 години, какво може да знае? Една наука, която не знае какво има на Слънцето, една наука, която не знае какво има на месечината, една наука, която не знае какво има на планетите, която не знае какво има на звездите, която не знае какво има в празното пространство, която не знае какво има долу в центъра на Земята, която не знае какво има в самия човек, не знае как е направен неговият мозък, какви жлези има, как се изявяват те - каква наука е тя? При това като гледаш тези големите, учените хора, големите деца, научно разправят, доказват нещо и след няколко години го отричат, доказват друго. Вие отивате при тях с букварите си да ви разправят за последните научни данни, те си дават вид на професори, а и вие си давате вид на професори.

Хубаво е това. Аз говоря оптимистично. Мен ми е много приятно да срещна един професор, и казвам: ето едно учено дете, което отива с буквара в училище, на добър път, много се радвам. Този професор мисли, че знае нещо. Не е лошо да мисли така, защото да мисли, че не знае, е още по-лошо. Нека мисли, че знае, хубаво е. Хубаво е да мислим каквото искаме, но когато дойдем до онзи, действителния живот, ние трябва да имаме едно знание, не да се пустослови. Например, лесно е да кажем: каквото Господ казал. Тази дума има съвсем друго значение. Господ какво ти е казал? Отвън каквото е казал Господ. Че отвън и вятърът говори, и слънцето говори. Всичко отвън говори, как ще познаеш гласа Божий? Казвате: Господ говори отвътре. Че отвътре говорят и безумните, и глупавите хора. Казва псалмопевецът, че разумният говори отвътре, от сърцето си. Отвред се говори. Как ще познаете гласа Божий? Наука се изисква за това. Вижте някой музикант като вземе камертона, зависи как ще схване тона: един схваща абсолютно точно тона, но друг музикант схваща с 10 вибрации по-ниско, трети схваща с 30 вибрации по-ниско. Тонът не е верен. И целият хор не върви, има един дисонанс. Басът криво пее, алтът криво пее. Сопранът криво пее, и тенорът също. Като пеят криво всички, всичките пеят да се заглушат. Колкото повече кряскат, толкова повече се объркват. Капелмайсторът трябва веднага да ги спре. Като сбъркат, пак да ги спре. Една пауза ще направи, нищо повече. Но понеже имаме честолюбие, мислим какво ще каже публиката. Че публиката е по-невежа от капелмайстора. В дадения случай диригентът е най-важното. Той ще се влияе от публиката! Какво разбира публиката? Тя може да каже дали е правилно или не е правилно нещо, но диригентът има главната дума.

От_смърт_в_живот

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Цитат

 

Питат: какво нещо е Любовта и безлюбието? Безлюбието, това е една пустиня, дето нищо не расте, дето всичко е замръзвало, няма вода, нито птици - нищо няма. Това е пустиня. Представете си, че живеете в един такъв свят. Като дойде Любовта, всичко в тази пустиня започва да расте. Извори се явяват, светлина се явява, животни, птици, хора - всичко има. И животът наново почва. Следователно когато Любовта дойде в твоя двор, ябълки ще израснат, сливи ще израснат, круши ще израснат, жито ще израсне, и веселие ще имате. И мисъл ще имате. Когато Любовта си замине, всичко туй ще изсъхне и нищо няма да остане. Сега казвате: искат нас да ни убедят, да ни представят другия свят, оня свят. Милтън е писал за ада, но както Милтън е силен, когато пише за ада, така и този италиански поет Данте е силен, когато описва ада. Много хубаво описват, понеже те описват Земята. Защото Земята е адът. По-голям ад от Земята няма. Когато Господ създаде света, една малко ангелче четяло една книга; то ходело в първо отделение и в буквара му имало написано, че е създадена Земя, че била особена, че на нея живеели хора, че имало там хубав живот. Заинтересувало се то и започнало да се моли , на един голям ангел да го заведе на Земята, да види тия красиви същества - понеже Господ ги е създал, трябва да са красиви. Големият ангел го турил на крилата си, донесъл го на Земята. Малкото ангелче като погледнало хората, казало: „Аз ти казах на Земята да ме занесеш, а не в ада. Туй не е Земята! – Туй е Земята, а това са хората, от които ще излезе нещо хубаво един ден." Ангелчето казало: „Занеси ме в небето, че когато дойде хубавото, тогава ме доведи тук."

Единственото същество, което ни подтиква към възвишеното в света, това е Господ.

 

От смърт в живот

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Цитат

 

Силата на човека седи в мозъка му, но животът му седи в сърцето. Трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо не може да ни ползва, ако ние не можем да придобием живота.

Казва Христос: „Аз за това дойдох, да им дам живот в изобилие", и да се научат хората как трябва да живеят. За това има специфични методи и начини, не само празни думи. Цялата природа отвън: всички растения, плодове - ябълките, крушите, сливите - всички скъпоценни камъни, после металите - всички елементи са тясно свързани с човека. Те крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. Сега учените хора използват силите на природата само за механически процеси, например електричеството е за осветление на градовете, за лекуване на известни болести; но някой път правят по-големи пакости, отколкото добро. Казвам: тепърва трябва да се проучва Природата. Ние казваме „Природа". В Природата са внесени съкровищата на нашия живот и ние тези съкровища трябва да ги изследваме и да извадим онези сили, които са скрити в тях. Тогава ще дойдем във връзка с един свят, близък до Природата. Защото тази Природа, която се открива, това е едното й лице, това са отрицателните природни сили, които действат засега. Ние живеем в една Природа, която има смени, тъмнина и светлина, живот и смърт. Другото лице на Природата е, където животът е непреривен процес и един непреривен прогрес.

***********************

Спретнете се през тази година да имате един глас. Спретнете са да учите. Късно ще лягате, рано ще ставате, ще учите. Няма да заповядвате никому. По-малко ще ядете, повече ще работите. През тази година това се изисква. Ако така работите, през тази година ще се подмладите с 5 години. Идущата година с още 5 – 10. Идущата още с 5 – 15. За десет години по 5 години като се подмладявате, с 50 години ще се подмладите, а пък за сто години по 5 - с 500 години ще се подмладите. Ако с 500 години можете да се подмладите, то е вече „От смърт в живот".

 

От смърт в живот

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×