nasko966 Добавено Април 23, 2017 Доклад Share Добавено Април 23, 2017 Здравейте, пише ви едно 21 годишно момче, студент. От известно време се появиха натрапчиви мисли в главата ми. Всичко около мен ми се струваше нереално. Бях постоянно съсредоточен в мислите си и ме обвземаше страх да не полудея... Естествено тръгнах по доктори, защото мислих, че имам здравословен проблем. Правих си кръвни изследвания, преглед на очите, дори скенер на главата и всичко е ОК. Невроложката при която бях ми изписа Деанксит и ми каза да го пия, ако имам нужда, но е по добре да се опитам да се справя без хапчета. И аз реших да опитам да се справя сам.Но така и немога да ги махна от главата си(мислите). Това,че мисля такива неща ми пречи в ежедневието, но несъм съм спрял да върша рутинните дейности, като излизане с приятели, излизане с приятелката ми, ходене по дискотеки, купони, ходя си на университет. Но тези мисли просто ми пречат, защото съм съсредоточен в тях.Страх ме е да не полудея .... Искам да кажа, че няма нещо конкретно което да е отключило това състояние или поне аз немога да осъзная от какво може да е. Имам здраво и стабилно семейство. От 1 седмица си взех да пия Левзея, като се надявам да ми помогне да преодолея това състояние. Чел съм много по форумите, може би това е голяма грешка .... Но исках да видя дали има и други, които се чувстват като мен. Ще се радвам някой специалист да ми даде съвет или да каже мнение по въпроса. Мерси предварително, Поздвави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 23, 2017 Доклад Share Добавено Април 23, 2017 ,,От известно време се появиха натрапчиви мисли в главата ми. ,, Дай пример. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nasko966 Добавено Април 23, 2017 Автор Доклад Share Добавено Април 23, 2017 (edited) Ами например, че съм болен от нещо, понякога имам чувството, че се разделям на две .... едната половина от мен е в мислите ми, а другата върши останалите дейности в ежедневието. И това ме кара да си мисля че полудявам .... Знам че е глупаво защото досега не се е случвало например да изгубя контрол върху себе си(т.е да правя неща несъзнателно или нещо такова) но чувството е гадно.... Редактирано Април 23, 2017 от nasko966 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 24, 2017 Доклад Share Добавено Април 24, 2017 (edited) О, и аз бях така.Понякога даже се разтроих.Всичко мина когато наистина го направих.Един ден се разтроих и видях,че нищо страшно няма.След това никога не съм имал такъв страх. Направи го и ти и ще се отървеш .от страхът си. Редактирано Април 25, 2017 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
M.Nickolov Добавено Април 24, 2017 Доклад Share Добавено Април 24, 2017 Султан пътувал с един от най-добрите си слуги на кораб. Слугата, който никога не се бил качвал на кораб, нещо повече, като син на планината дори не бил виждал морския бряг, седял в празния трюм и крещял, стенел, треперел и плачел. Всички се държали добре с него и се опитвали да успокоят страховете му. Но добрите им думи стигали само до ушите му, не и до свитото му от страх сърце. Султанът вече трудно търпял виковете на своя слуга и пътуването по синьото море под синьото небе не му доставяло вече радост. Тогава към него се приближил мъдрият хеким, неговият лекар. „Ваше Височество, с ваше позволение бих искал да го успокоя.” без да се колебае, султанът разрешил. Хекимът заповядал на моряците да хвърлят слугата в морето и те, крещейки с цяло гърло от удоволствие, изпълнили заповедта. Слугата размахвал ръце, дишал уплашен дълбоко, вкопчил се здраво за кораба и помолил да го качат на борда. Издърпали го за косата. Оттук нататък той седял съвсем тихо в един ъгъл. Повече не чули дума на страх от устата му. Султанът се учудил и попитал хекима: „Каква мъдрост се крие в това действие?” Хекимът отговорил: „Той никога не е вкусвал солта на морето. И не е знаел колко голяма е опасността във водата. Затова и не е могъл да знае колко е ценна здравината на корабните дъски под него. Цената на мира и спокойствието знае само този, който се е сблъсквал с опасността. Ти, ситият, не познаваш вкуса на обикновения селски хляб. Момичето, което за тебе не е красиво, е моята любима. Има разлика между този, който е при любимата си и онзи, който жадно я чака.” Орлин Баев, АлександърТ.А. и Андрей Филипов 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nasko966 Добавено Май 23, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 23, 2017 Д-р Първанов, имам един въпрос към вас. Според това, което съм написал възможно ли е да страдам от шизофрения, защото това ми се върти в главата напоследък. Или това отново е просто плод на въображението ми и мисленето ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 23, 2017 Доклад Share Добавено Май 23, 2017 Страдаш от страхливо недоверие в себе си, това е. Д-р Първанов ще ти каже същото, със свои думи, разбира се. M.Nickolov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 24, 2017 Доклад Share Добавено Май 24, 2017 Ще кажа само, че си в ситуацията на ,,параграф 22,,. Тази фраза е идиом, проучи историята му и сам ще разбереш защо не си болен от шизофрения. После го обясни тук във форума защото много хора са като теб, нека се успокоят, Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.