Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

444. Освободени - Неделна Беседа, 17 януари 1932 г.

Recommended Posts

Добрата Молитва

Ще прочета част от първата глава на Евангелието от Лука, от 67-ми стих. Ще взема само няколко думи от 71-ви стих: „Освободени от ръката на враговете наши.“

67 И отец му Захария изпълни се Духом Светим; и пророкува и рече: space.gif
68 Благословен Господ Бог Израилев, защото посети и стори избавление на своя народ, space.gif
69 и въздигна нам рог на спасение в дома на Давида раба своего, space.gif
70 (както говори чрез устата на светите свои от века пророци,) space.gif
71 освобождение от враговете наши, и от ръката на всички които ни ненавиждат, space.gif
72 да стори милост с отците наши, и да помене светия свой завет, space.gif
73 клетвата с която се закле на отца ни Авраама, space.gif
74 да даде нам, освободени от ръката на враговете наши, да му служим без страх, space.gif
75 в светост и правда пред него през всичките дни на живота си.

Беседа: Освободени - 17 януари 1932 г. София – Изгрев.

 

 

Цитат

Казва Писанието - да се освободим от нашите врагове. Нашите врагове са онези, които заблуждават, които спират мисълта, които спират чувствата, които спират добрите постъпки, които ни залъгват с бъдещето. Настоящето, онова, което Бог е вложил в нас, е важно. Вие познавате Бога. Всички Го познавате. И умирате, защото Го познавате, ако не Го познавахте, не щяхте да умирате. Всички хора умират, защото познават Бога. Защо умира този, който познава Бога? Щом познаваш Бога, Той ще те подложи на един опит: няма да ядеш от плода на познанието на доброто и злото. Тогава, като не изпълняваш закона, умираш. Казва Адам: "Чух гласа Ти, но убоях се, уплаших се." Чул гласа на Бога и се скрил. Казвам, може да ви се вижда противоречие. Ако човек познае Бога и не носи Любовта, и не живее в Любовта, той ще умре; ако познаеш Бога и носиш Любовта, ще имаш живот. Ако познаеш Бога и не носиш Любовта, ще умреш. Ако Го познаваш и не Го обичаш, ще умреш; ако Го познаваш и Го обичаш, ще живееш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

 

Сега вие мислите, че като кажете на един човек, че трябва да направи нещо, той ще го направи. Никога не спирайте един човек в неговите намерения и желания! Никога не го спирайте и не му налагайте: така трябва да направиш. Кажете: "Много хубаво, отлично." Не го спирайте, какво ще го спирате, нека той от себе си да се научи. Той пита: "Харесваш ли това нещо?" "Много добре, много хубаво."

При мене, преди десет години, дойде един български поет. След като ми чете своята поезия, стихове, казва - да си дам мнението. Аз му направих една много малка, деликатна бележка, с една много малка игла. И досега той ми се сърди, че съм му направил бележка. Никога вече не се яви. Не правете бележки на хората, оставете да си вървят, както знаят, по пътя. Ние страдаме от критикари. Кажи: "Много хубаво, отлично е стихотворението." После, като дойде да ти се оплаква, да разправя, че не го четат хората, кажи: "Те ще те разберат след време, след десет-двадесет години." Казват: "Не струва това нещо." Не, кажи: "Хубаво е." Нека всеки човек да се прояви, както Бог го е наредил. Не давайте тон на извора. Нека всеки извор извира тъй, както извира, не можеш да го научиш другояче. Има нещо в човека, което не можеш да заприщиш, то е извор. Може после водата, която извира, да я канализираш, но не ограничавай изворите, не ходи да ги заграждаш, остави ги свободни. Сегашните хора все ограждат и развалят изворите. Ние ставаме неспособни да проявим това, което е вложено в нас от Бога. Един-други се коригираме. Не се коригирайте, кой е прав - и двама сте прави. Разберете: магическата сила на човешкия живот седи в живота и любовта. Любовта, от която произтича изобилието. Животът е проява на любовта. Живот, който изобилно тече, от него може да се явят изобилно мисли, изобилно чувства. Дето има изобилно мисъл, ще има и свобода. Ако ти не въздействаш на първия процес на Божествения живот, този живот, сам по себе си, ще се нареди; спасението в света ще дойде. Не мисли, че ние ще оправим света. Всичките хора, каквито и да са, колкото и да са видни, трябва да бъдат носители на Божественото. Всичкото заблуждение е, дето ние мислим, че допринасяме по някакъв начин, за изменението на нещата с критиката. Аз направих опит с тоя български поет, който се обиди. Той е казал на друг: "Имаше право, но не трябваше да ми го каже." Прав е, не трябваше да го казвам. Аз сега коригирам поведението си.

Божията Любов никога не коригирай! Каквато и погрешка да направи Провидението от ваше гледище, не коригирай, понеже ще си навлечеш пакост на главата. Не коригирай Бога в Неговите постъпки, не Го отричай! Живей съгласно с Него. Че един си говори, че има Господ; друг - че няма Господ - в себе си което мисли, то е важно; то е верую. Туй, което мисля за Бога, не е толкова важно, как живея - то е моето верую. Това, което говорят отвън, то е друг въпрос. Всеки един от вас, доколкото той живее по Бога, доколкото прилага Неговите закони, дотолкова е прав. Каквито и да са неговите вярвания, аз не се меся. Не коригирайте човека в неговите вярвания, вътрешни или външни! Или, казано другояче, не коригирайте Бога в неговите постъпки, защото човек така постъпва, както може. Сега законът е - не коригирайте! Не само вие всички не коригирайте, но и не казвайте: "Защо Господ направи света така?" А има един свят, създаден от нас, от заблуждение.

 Освободени

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, прекрасна беседа!

 

...Разбира се, това са символи, алегории; те не се отнасят до вас, понеже ние говорим за миналото, не говорим за настоящето. Настоящето ще бъде, когато Любовта дойде в света и всички хора се разбират. Как ще се разбират? Какво разбирателство може да има човек с един враг? Разбирателство ще имаш, и пранги,* и букаи** на краката, гривна и белегчета на ръцете си, въже на врата си, може и някоя дупка по тялото. Това е оправия, изходен път няма. Как може да се справи една овца със своя враг? Вие ще приведете стиха: "Любете враговете ваши". Тогава приложете туй Христово учение на овцете и вълците. Има лесни задачи в света, които малките деца разрешават, но я се опитайте вие да разрешите квадратурата на кръга. Защо досега не е разрешена? Понеже кръгът е една незавършена форма. Всички незавършени форми не могат да се разрешат. Следователно ти не можеш да разрешиш един процес, докато той не се завърши. Какво заключение може да извади един съдия, когато процесът не е завършен, наполовина е разгледан? Трябва да се разгледа целия процес, за да може да се произнесе съдията. Квадратът е завършена форма. Следователно, ако вие искате да изчислите, точно на какво се равнява един кръг, не ще можете, понеже все ще намерите едно малко отвърстие, един малък остатък. Туй, което не се разрешава, е един нов път, който трябва да се извърви. Ако вие живеете в една форма на кръг, трябва да знаете, че имате дълъг път. Ако живеете в един квадрат, трябва да знаете, че в четирите кьошета има по един враг. Туй правило не е една аксиома. Тогава кажете ми, всички ония, които живеят в квадрат, живеят ли в мир? Може да е едно съвпадение, може да е една случайност, но всякога казват, че къща, в която хора живеят, без дим не можело, без враг не можело. Та казвам: трябва да знаете, че на всяко едно кьоше има по един враг. Онзи, който изучава квадратурата, той трябва да знае местата на тия врагове и да вземе предохранителни мерки. Не събуждайте врага си преждевременно. Защото, ако ти събудиш своя враг, той иска като теб да живее. Понеже едно същество на крайните, охолни процеси не обича работа, то като се събуди, непременно ще те изяде, нищо повече.

Не знаете ли онзи анекдот, дето един човек освободил един лъв; лъвът му обещал, че няма да му прави никаква пакост, ще му бъде признателен. Но след като го освободил, казва: "Обещах ти да не те изям, но какъв смисъл има разрешаването на такава задача? В капана щях да умра, сега като си ме освободил, пак ще умра, от глад. Поне като направи добро, направи го докрай, дай да те изям." Питам сега: има ли право човек да прави добро на един лъв, който е хванат в капан? Едни ще кажат, че има право, друга категория хора ще кажат, че няма. Може да направиш добро на лъва, може да освободиш лъва от капана, но ще му отрежеш ноктите, ще му извадиш зъбите. Ако той се съгласи да му извадиш зъбите - всичките; да му отрежеш ноктите, тогава отвори капана и го пусни. Но питам: кой лъв ще се съгласи да му отрежеш ноктите и да му извадиш зъбите? Това са форми, алегории, които са вътре в живота. Имаме ние нещо, което ни мъчи. Всеки човек има безброй врагове, с които трябва да се справи. Нещастието в живота, във всички негови форми, се дължи на тия врагове, които са разумни. Някои от тях са микроскопични, не им обръщаш внимание, но са крайно хитри и лукави. Вземете враговете на охтиката: много малки са, микроскопични, не можеш да ги видиш; когато се заселят някъде, живеят си, изяждат дробовете на човека на общо основание. Лекарите идват, какви ли не церове се препоръчват, а те - по малко, по малко ядат, и както таралежът, като хване някоя змия - изяжда я, така, погледнеш, и човекът свършил. Той най-първо се смееше, но тия врагове се умножиха, изпоядоха го. Имаш някой малък враг, хване те за крака, за коляното. Най-първо, усещаш едно малко бодване, нищо не е, но като се минат една-две години, то е свършено; съвършено не можеш да станеш от кревата. Казваш: "Този ставен ревматизъм мъчно се лекува." - Врагове дошли вътре. Този ставен ревматизъм ще се пренася, докато дойде в сърцето, и тогава, взема в него всичкото наследство, вземе ти живота, пък тебе пуща на хаджилък. Някой казва, че го пратил при Бога. Когато един съвременен апаш обере някой богаташ, той туря парите в банката, без някой да знае. Ако един ден се окаже, че са откраднати, тогава може да го открият. Онези врагове, които обират на общо основание, са толкоз хитри, че турят парите в Божествените банки, докато не се узнае, че някой е извършил престъпление. Ти можеш да плачеш, колкото искаш. Когато дойде такъв неканен гост у тебе, по няколко пъти викаш, не излиза от къщи; понеже онзи закон, за гостоприемството, не позволява да изпъдиш госта си, трябва да му покажеш, че не е гост. Аз съм виждал хора, които страдат от ревматизъм по две-три години, не могат да докажат, че не са приятели с ревматизма. Седи той по закона, а според закона - щом е гост, има право да седи при теб месец, два, три, година, две, три - ти ще го храниш на общо основание. Щом се окаже, че е враг, изпъди го веднага навън! По някой път, докато докажеш това, ще минат 4-5 години, и 10 години по някой път. А лекарите, които се явяват, те следствие правят, да докажат, че ревматизмът е враг, неприятел. Следователно лекарите ги викат да докажат, че болестите са врагове, неприятели. Онзи лекар, който може да открие, че известна болест не е приятел на човека, той може да изпъди болестта. Туй е в преносен смисъл казано, защото ние, по някой път, може да разглеждаме болестите като резултат. То е така, както разглеждаме дупката, която е образувал един нож - тя е един резултат. Но причината на онова нещастие, което е произведено, е разумна. Има някой път неразумни причини, но в повечето случаи, разумни са причините. Да кажем, ти се качваш на планина, имаш амбицията да се качиш на някой висок връх, да вземеш някое цвете, да пишат вестниците, че друг турист като тебе няма. Паднеш някъде, счупиш си крака на тия камъни. Ето резултатът на твоята глупава амбиция. Трябваше ти този алпийски цвят, ти доби слава, но си счупи крака. Казваш: "По невнимание се плъзнах, ако не бяха тия камъни, ако да беше вода, нямаше да си счупя крака." Но се случи, че не беше вода. Та, всеки един от вас, при нещастията е като тоя турист, който ходи по високите върхове от амбиция да откъсне някое рядко цвете. Някои от вас сте мореплаватели, направили сте двадесет крачки в морето, но искате да се покажете, да отидете няколко километра навътре, да кажат хората, че сте голям плувец. Тогава ви завари някое нещастие. Някои от вас сте работници, искате да се покажете, че сте много работни, не искате да работите по два-три часа, но работите по 10 часа, копаете много - осакатявате ръцете си. Някои сте лозари, отивате да режете лозето, погледнете - отрязали сте си пръста. Казвате: "Тия лози да не бяха"! Не, не, будно съзнание е нужно!

Сегашното предназначение на живота ви е: да живеете в съгласие с онези вътрешни закони, които са установени. Коя религия е дала досега, ония съвършени закони на държавата, при които, нейните поданици да са свободни от болести? Нито една държава няма такива закони. Не, че държавата е виновна. Коя религия е дала закони, при които онези, които вярват, да не страдат? Всички вие вярвате в Бога, но страдате. Разрешавате един въпрос неразрешим. Вие може да обясните страданието, може да обясните резултатите на страданието, но не причините. Произходът на злото ние не знаем, откъде е дошло и как ще се завърши. Знаем, че един ден човечеството ще се освободи от сегашното свое нещастие, но откъде е дошло злото, къде ще иде, това не знаем.

Има една психологическа проява: вие обичате някого, който и да е от вас, млад или възрастен, но дойдете до една фаза на вашата обич, дето у вас се заражда едно чувство на ревност; вие искате този човек да ви бъде приятел само на вас. Ако го видите, че той има приятелство с други, става ви криво, започвате да се дразните, считате, че той ви е изменил. Питам: Откъде се пръкна туй чувство? У вас, най-първо, имаше едно хубаво чувство, след туй се яви ревността. Откъде иде тя? Ревността е обща в цялото органическо царство, не само между хората, но и между много по-напреднали същества от хората. Произходът на ревността откъде е? Факт е, тя съществува. Как трябва да се справиш с нея? Ако две тела се приближават много наблизо и са в движение, ще има търкане. Щом има търкане, какво ще се образува? Ще се образува електричество. Но при търкането има и изтъркване...

...Интересно е, когато болният започва да лекува болен. Аз разбирам, когато здравият лекува болен, както и да е, но когато болен те лекува, това е смешно...

Освободени

3f43534d1e9f767c62beac9cd7bb7774.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Другият закон на Любовта е изобилието, свободата, в която човек трябва да се прелива. Как ще разберете вие, да се прелива един човек? Вие може да вземете един литър вода и да я прелеете, да станат два литра. Но питам: ако вие разделите водата на малки капчици, тя умира ли? Водата никога не умира. По същия закон и човек трябва да мяза на водата. Така и неговата външна форма може да се измени. Ние винаги сме поддържали тая хипотеза, че сегашната ни форма ще се измени. Че такива форми човек е изменял с хиляди. Дарвин е внесъл своята сегашна теория. Еволюцията показва пътя, по който човешката душа е минала. Тя най-първо имала много микроскопична форма, в която живеела. Много малка колибка имала, с която душата се задоволявала, оттам гледала света и се радвала; после литература имала, изкуства имала, картини е изписала. В природата тия картини съществуват. Сега хората мислят, че тия, микроскопичните организми, никаква култура нямат, но се лъжат. От наше гледище е така, но всяка култура, от най-нисшите форми до най-висшите, има цели музеи в природата. Някои от вас казват, туй да го докажа. Няма да го доказвам, защото, какво ще спечеля, ако го докажа? За да го доказвам, трябва да съм търговец. Някой казва: "Да докажем, че има Господ." Казвам: аз не съм търговец, аз не доказвам, че Господ съществува. Да се доказва, че Господ съществува, в моите очи е търговия. Аз казвам: "Нямам плат да продавам." Някой пита: "Ти вярваш ли?" Казвам: с търговия не се занимавам. Аз не продавам вярата си. - Ти в какво вярваш? - С търговия не се занимавам. Не продавам вярата си. Вярвам, че може и без насилие, вярвам, че може и без да се краде; аз вярвам, че може и да не се лъже. - В какво друго вярваш? - Вярвам, че всичко, което съществува, ще изчезне. - Ама докажи го. - То само ще се докаже. Нещата, сами по себе си, се доказват. Чудни са хората като мислят, че са много умни. Един художник пише, че аз съм от тия художници, дето могат да те нарисуват в огледало. Аз държа едно огледало, казвам: "Виждаш ли се, харесваш ли се?" Но не продавам тази картина на огледалото. Аз имам огледало, което никога не се продава; продадеш ли своето огледало, ти ставаш роб на условията. Защо тия неща стават? Продал си огледалото си. "Ти, казва някой, дали като ме нарисуваш, няма да ме продадеш?" Казвам: аз съм много честен човек; ела от другата страна на огледалото, изгаси своята лампа, без светлина виждаш ли нещо? - Виждам. - Докато слънцето е зад гърба ти, ти може да виждаш; докато е слънцето зад гърба ти, може да се образуват тия впечатления, но когато изолираме слънчевата светлина, която не идва ни отзад, ни отпред, никакъв образ няма да дойде. Казвам: ти си човек, който живееш с огледала, въобразяваш си в себе си, че ще бъдеш красив, ще бъдеш умен, ще бъдеш министър, ще бъдеш княз. Това са илюзии на живота. Ако ти досега не си станал княз, отсега нататък никакъв княз няма да станеш. Ако сега не си богат, никога няма да станеш. Ако сега не си човек, та отсега нататък ли ще станеш? Тогава, как ще сравним това положение, с онази философия на Писанието, което казва, че направил Бог човека по образ и подобие свое? Преди хиляди години го направил, по свой образ. Хората още не могат да повярват, че така е направен човек; казват, че Бог малко му дал. Та как да ги сравним тия двете неща?

Сега, не е въпрос само, да отмахнем страданията за днешния живот. Ние трябва да внесем здравето като една най-важна задача. Здрави да бъдем, умни и добри. Ако религията беше едно учреждение, от което да не са заинтересувани хората, никой нищо да не им плаща за техните вярвания, тогава ще видим, колко хора биха били религиозни. Какво ще ми плащат хората за моята вяра? Че аз вярвам в Бога, какво ще ми плащат! Срамота е една майка да ражда деца, че да й се плаща. Че, ако туй е философия, рибите трябва да възнаградим, по 300 000 раждат. Че една майка родила шест-седем деца, да дадат пари на тази майка, че е производителна! Дайте тогава възнаграждение на рибите, по 300 000 имат. Не е в многото, а в малкото. Питам: от тези шест-седем деца, колко живи ще останат? Колко от тях ще бъдат полезни на ближните в света?

Съвременните хора употребяват ножа. Ножът е една емблема. Казват: "Сабята и топовете ще ни освободят." Аз съм съгласен. Но работата е, че след като победят, хората турят сабите на място и те ръждясват. Сега всички саби и всички топове се оплакват. Всички топове, които вземаха участие в превземането на Одрин, къде са? Плачат някъде ръждясали. Казват: "Така, докато бяхме млади - помогнете; като свършиха работата, взеха победата, нас захвърлиха." Та казвам: сабята, това е Разумното Слово, това е неговият език. В думата "пушка" е вложена сила. Ако имената на всички оръжия, които хората имат, ги преведем на един разумен език, какво щяхме да разберем? -Имаш ли ти пушка; наточен ли е ножът ти; кобурите как са; пушката ти добра ли е; барут имаш ли; скоро война ще има ли? Сега, можем да говорим на такъв странен език, но ако ще отидем на тая война, и ни бият, и обърнем гръб, че бягаме, войната не е излязла както трябва. Аз бих желал да сме в една война, в която никога да няма бягащи. Позволява се малко бягане, отстъпление по стратегически съображения. Но всякога да отстъпваме в живота, няма никакъв смисъл. Да отстъпваш в религиозно отношение, разбирам, но в научно отношение, в обществено отношение, отвсякъде да отстъпваш, питам тогава - какъв смисъл има? Че, ако жената постоянно отстъпва, ако мъжът постоянно отстъпва, ако децата постоянно отстъпват, какъв ще бъде животът? Жената не всякога трябва да отстъпва, някой път трябва да отстъпва, а после трябва да напада. Кого? Мъжа си. Някъде мъжът трябва да отстъпва, после трябва да напада. Тогава, щом мъжът напада, жената трябва да се оттегли по стратегически съображения. Щом мъжът има право да напада, жената ще отстъпва. Ако неговата мисъл е права, ако неговите чувства са прави, ако той ще донесе благо на целия дом, тогава жената да отстъпва. Щом жената мисли право, чувства право, мъжът да отстъпва за благото на дома. Ако жената напада, ако синът напада, ако дъщерята напада, всички ония хора, които може да ни нападнат, ако тяхната мисъл е права, на място е тяхното нападение. Следователно, вие гледайте на нападението, което имате, право ли е или не. Че ни нападат, то е един въпрос; дали нападението има съобразност, то е друг въпрос. Кой не е нападнат от болести, кой не е нападнат от разочарования в живота? Погледнете - нито царят е свободен, нито владиците, нито проповедниците; и най-великите хора, какви ли нападения не са имали. Ако вие сте нападани, трябва да изучавате причините на това нападение.

Казва се в този стих: "Ще ни освободи от враговете." Кога? Когато ние станем учени хора, когато ние употребим закона на Любовта и да знаем, как да си служим със своите чувства, с огъня. Разправяше ми една млада българка: "Аз, казва, много добре живея с мъжа си, но съм изучила характера му. Щом го видя малко тъй, да напада нещо, ще донеса нощвите, ще взема да сея брашно, ще наточа хубава баница с масло. Като го нахраня, погледнеш - поусмихне се. Веднага примиря тоя враг, превзема го, сключим мир." 

...Сега, ние се намираме в положението да търсим свободата в света; желанието на всички съвременни хора е свободата. Всички съвременни хора търсят свобода; хиляди и хиляди хора измират за свобода. Но какъв е този стремеж на човешката душа, не са разбрали. Една борба има в религията. Навсякъде има борба. Естествено е туй положение, при което, всички хора да живеят добре, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна да ядат, да имат достатъчно светлина, да ги осветява, да си имат къщица, обуща, дрехи. Туй е положението. Но в света трябва да идат толкоз хора, за колкото има провизии, да може да живеят. В сегашния свят, има повече същества дошли, отколкото трябва. Те са неканени гости, и там е нещастието. Изчисляват, колко души трябвало да има на земята. Хората не разбират, какво нещо е живота. Криво им е, че има смърт. Два милиарда души са много за Земята. По мои изчисления, тя може да храни едва 100 милиона души, два милиарда са много. Всичкото нещастие е, че много са хората на Земята. Ако станат четири милиарда, ще бъде четири пъти по-лошо, ако станат шест милиарда, ще бъде шест пъти по-лошо...

 

При мене, преди десет години, дойде един български поет. След като ми чете своята поезия, стихове, казва - да си дам мнението. Аз му направих една много малка, деликатна бележка, с една много малка игла. И досега той ми се сърди, че съм му направил бележка. Никога вече не се яви. Не правете бележки на хората, оставете да си вървят, както знаят, по пътя. Ние страдаме от критикари. Кажи: "Много хубаво, отлично е стихотворението." После, като дойде да ти се оплаква, да разправя, че не го четат хората, кажи: "Те ще те разберат след време, след десет-двадесет години." Казват: "Не струва това нещо." Не, кажи: "Хубаво е." Нека всеки човек да се прояви, както Бог го е наредил. Не давайте тон на извора. Нека всеки извор извира тъй, както извира, не можеш да го научиш другояче. Има нещо в човека, което не можеш да заприщиш, то е извор. Може после водата, която извира, да я канализираш, но не ограничавай изворите, не ходи да ги заграждаш, остави ги свободни. Сегашните хора все ограждат и развалят изворите. Ние ставаме неспособни да проявим това, което е вложено в нас от Бога. Един-други се коригираме. Не се коригирайте, кой е прав - и двама сте прави. Разберете: магическата сила на човешкия живот седи в живота и любовта. Любовта, от която произтича изобилието. Животът е проява на любовта. Живот, който изобилно тече, от него може да се явят изобилно мисли, изобилно чувства. Дето има изобилно мисъл, ще има и свобода. Ако ти не въздействаш на първия процес на Божествения живот, този живот, сам по себе си, ще се нареди; спасението в света ще дойде. Не мисли, че ние ще оправим света. Всичките хора, каквито и да са, колкото и да са видни, трябва да бъдат носители на Божественото. Всичкото заблуждение е, дето ние мислим, че допринасяме по някакъв начин, за изменението на нещата с критиката. Аз направих опит с тоя български поет, който се обиди. Той е казал на друг: "Имаше право, но не трябваше да ми го каже." Прав е, не трябваше да го казвам. Аз сега коригирам поведението си.

Божията Любов никога не коригирай! Каквато и погрешка да направи Провидението от ваше гледище, не коригирай, понеже ще си навлечеш пакост на главата. Не коригирай Бога в Неговите постъпки, не Го отричай! Живей съгласно с Него. Че един си говори, че има Господ; друг - че няма Господ - в себе си което мисли, то е важно; то е верую. Туй, което мисля за Бога, не е толкова важно, как живея - то е моето верую. Това, което говорят отвън, то е друг въпрос. Всеки един от вас, доколкото той живее по Бога, доколкото прилага Неговите закони, дотолкова е прав. Каквито и да са неговите вярвания, аз не се меся. Не коригирайте човека в неговите вярвания, вътрешни или външни! Или, казано другояче, не коригирайте Бога в неговите постъпки, защото човек така постъпва, както може. Сега законът е - не коригирайте! Не само вие всички не коригирайте, но и не казвайте: "Защо Господ направи света така?" А има един свят, създаден от нас, от заблуждение.

Вложете в живота си новата любов. Новата любов аз наричам днешното слънце, което изгрява. Преди хиляди години как е изгрявало слънцето, то е друг въпрос. Слънцето, което днес изгрява, тази светлина, която изпраща, ако вие я разбирахте и възприемахте както трябва, учени глави бихте станали. Със закона на светлината, ако съвременните учени хора се заемеха да го изучат, светът щеше да се оправи. Ако вие разбирахте закона на светлината, вашите работи щяха да се оправят.

Вие, за пример, виждате червен цвят; ако можете да го динамизирате - да стане активен, да го очоплите като един плод, ще потече от него благодатен сок, извор ще излезе. Но червеният цвят, ако дойде в дома ви, може да ви накара и да плачете. Зависи с кой нюанс на червеното си служите. Всичките врагове на червения цвят - от четирите кьошета на дома - ще се втурнат вътре. Но вие, ако знаете как да го посрещнете, ще бъде добре. Ще наточите една баница по български с точилката, тогава той ще ви донесе най-хубавото благо.

Ако вие разбирате червения цвят и го използвате, както трябва, в него има такива трептения, чрез които, съвременните учени хора могат да се домогнат до безсмъртие. В червения цвят има един вид трептения, аз ги наричам - трептения на безсмъртието; това са ритмични трептения, те ви носят безсмъртие, но трябва да знаете точно времето за тяхното възприемане. Тези животворни лъчи на червения цвят, тези трептения съществуват и идват точно навреме. Дойдат ли тези лъчи на слънцето, лъчите на безсмъртието, изложи се на тяхното действие. Понякога те произвеждат една обратна реакция и ти казваш: "Стига ми вече!" Не, точно тогава ще останеш. Напуснеш ли с една секунда по-рано, и болестта си остава. Или пък обратно: една секунда само да стоиш повече под въздействието на тези лъчи, болестта пак остава. Навреме, и съзнанието ти да присъства. В даден случай, когато тия вълни действат, който мисли за друго нещо, не може да ги възприеме. Умът ти ще бъде концентриран, за нищо няма да мислиш, да схванеш тия трептения. Схванеш ли ги, имаш всичкото богатство, не ги ли схванеш, ти ще ходиш да дивееш по гората. Туй е за червените лъчи. Сега ние всички търсим тия трептения. Като наближат, те обикновено влияят. Ако можеш да прекараш тия именно червени лъчи над един мършав, веднага той ще стане. Това е наука, която Христос разбираше и си служеше с нея. Когато плюна, прогледа слепият. Но кога плюна? Вие може да плюете, ама не знаете кога да плюете. Когато плюна Христос, то не беше на пътя, на улицата. На кое място беше? После Той не остави това изкуство, занесе го със себе си. Светът още не е готов за една велика наука. Ако сегашните лекари можеха така да плюят, чудеса щяха да правят, но не знаят. Ако Христос дойде, те първи ще бъдат наоколо, да видят, по кой начин плюна и как се мажат тия очи. Като изучат това изкуство, ще кажат: "Да си върви, той не е специалист."

Има задачи, които ни са дадени, за нашето щастие. Вие искате да бъдете здрави, вие искате да бъдете умни. Днешният ден носи всичките блага, но цивилизацията затвори цялото небе с мъгла. Тука сте в мъгла, горе - на Витоша, е светло, чисто, и по-топло. Ако не вярвате, идете на Витоша, като излезете на 1500 метра, ще се уверите, че е ясно, има 22° топлина. Но понеже тук се говори, туриха пердета. Мъгла има, когато атмосферата е дисхармонична. Хубаво, ако сте силни, разпръснете мъглата! Ако вие сте силни, ако имате знание, сега, в един момент, можете да отворите небето - да просветне. Направете опит да се изясни съвсем, да изгрее слънцето. Сега седи тая мъгла и заповядва. Такава мъгла има в умовете на хората. Мъглата се разпръсва при вятър. Вятърът е мисленето. Ако твоята глава не мисли, мъглата ще седи. Щом седи тази мъгла, не можеш да възприемаш лъчите на слънцето, както трябва. Като изучаваш светлината на червените лъчи една година, тъй както трябва, ще видиш колко мощно и целебно е тяхното действие. Ще почувстваш живата, безсмъртната природа чрез тези червени лъчи, ще ги видиш така, както никога не си ги виждал. Ако този хубав, ярък червен цвят можеш да го видиш, никога не можеш да го забравиш. Всякога, щом си спомниш за него, състоянието ти ще бъде такова, като че си придобил цял свят. Бог е оставил една велика тайна в тия червени колебания, в тия чудни трептения. Има една есенция, затворена от хиляди години в този цвят и Бог очаква децата Му да бъдат досетливи и умни, че всеки да си вземе толкова благо от него, колкото му е необходимо. Ние почти я отминаваме тази светлина и постоянно се обръщаме и викаме за помощ. Той пак изпраща. Ние викаме, че нямаме живот и умираме при голямото изобилие, което Бог изпраща. И така ще умираме още дълго време. Ще ходим горе да се учим, пак ще се връщаме, ще ходим, ще се учим, ще се връщаме. Ще се връщаме, докато в нас остане истинското познание за благата, които ни заобикалят. Спасението в света зависи от нашето разбиране на онова, което вече съществува в природата...

Освободени

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Не са враговете отвън, а отвътре са големите врагове. България не се застрашава толкоз отвън, а отвътре. Англия не се застрашава отвън, а отвътре. Всичките държави се заплашват отвътре. Когато се направи една къща от негоден материал, с нищо не може да се спаси. Ние говорим за един живот. Една къща, направена от здрав материал, на здрава почва, е хубава къща. Но ако този материал, с който къщата е направена, не е здрав, не е на здраво място, каквито поправки и да направим, тази къща е непоправима, трябва наново да я направим. Ние считаме за материал мислите на човека, неговите чувства, неговите постъпки. Те трябва да бъдат здрави, тогава с човека може да стават реформи. Човек трябва да мисли здраво, здраво да чувства и здраво да постъпва. Може да станат известни преобразувания, но образецът за правилните мисли в света съществува. Съществува в света една мярка - туй, което ние наричаме Бог. То е абсолютна мярка. Че, ако ние добием едно правилно познание за Бога, или една мярка, ние наричаме тази мярка - разумен живот; или Любов, или Разумност, или Мъдрост, или Свобода, или Истина - те са думи синоними. Туй е, което дава разрешение за всички ония хора, които страдат в дадения случай.

***

Туй, което сега мислим, туй, което сега вярваме, то е едно вътрешно състояние, не е онова състояние, което трябва да повдигне човека, да го направи свободен. Туй трябва да знаем ние. Не, че то е лошо. Временно заради нас е добро, но за утрешния ден е лошо. Ако това смляно брашно го държим месец, два, година, две, то ще се развали, ще се вгорчи. Но, ако държим житото несмляно, и шест хиляди години може да го държиш, ще запази своята сила. Ако вземем твоите мисли, чувства и желания, да ги направим на брашно, ще се вкиснат. Ти ще оставиш всяка твоя мисъл да бъде целокупна, и след шест хиляди години да има същата сила, та като посееш, да израстне житото във време на нужда. Всеки един от вас ще смели своите чувства, но когато се мелят чувствата, когато ние се приспособяваме към хората - ти мелиш брашно; по тоя начин и ти постъпваш като тях, мислиш като тях, чувстваш като тях. Брашното е смляно, хубаво е за сега, за днес ти разрешаваш въпроса, но утре, след 10-15 години, туй смляно брашно ще се вгорчи. Положението ти тогава ще бъде като на онзи българин, когото срещнали разбойници, взели му парите, набили го много хубаво, освободили го и казват: "Да си вървиш със здраве." Срещат го други разбойници, хубаво го набили и те, защото не задържал, не скрил четири-пет кесии за тях. Той казва: "Де да зная, че и вас ще намеря." Днес нас ни бият, че не сме задържали пет кесии за другите, които ни обират. Ти не си ясновидец, отде да ги знаеш, че ще дойдат - не си задържал пет кесии за тях.

***

Повдигнете се над средата, забравете всички несгоди в живота и кажете: "Всичко в света е за добро!" Иначе, как ще се оправдае у нас онзи стих, дето казва апостол Павел: "В Бога живеем, движим се и съществуваме". Как е възможно в Бога да живеем и да се движим, и пак да бъдем нещастни? Ние сме хора, които постоянно продаваме, успяваме, взели сме повече, отколкото трябва. Хората страдат от изобилието.

Освободени

Тази беседа ни дава в синтезиран вид всичко най-съществено за мисленето ни, което ще ни напарви щастливи, здрави и свободни. Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

Sign in to follow this  

×