Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

преди 23 часа, Орлин Баев каза:

Това е извинение. Наобратно е. Когато си с приятелка, виждаш, че никога никакъв проблем не си имал, а просто ти е липсвала интимност, близост, обич. 

 

Има и добри неща в пик ап, когато не те учи на механика, а да бъдеш просто себе си. Това ти е проблемът - нямаш гадже, с което да живееш, което да обичаш. Нищо не си прецакал, казахме ти го. Като нямаш момиче, естествено, че ще се случва. Дори когато си със, пак се случва, освен ако човек не се фанатизира, което нито го прави по-силен, нито по-зрял, нито по-духовен. Хванал си се за идеята, че като не правиш ч...., ще си готов и силен. Не - силен си, когато си с обичана жена която също те обича. А коментарът ти за прецакването говори за придаване на свръхзначение на нещо, което обаче се явява само вкопчено-фанатизирано извинение, бягство от страха ти да общуваш с момичета. В тази посока действай! 

 

С уважение искам да допълня д-р Първанов. В ума на повечето нормални мъже постоянно се въртят сексуални мисли. Подчертавам, нормални мъже. Древен еволюционен нагон е, който действа наистина много натрапливо и мощно, като далеч не винаги обаче е окр. Та, сами по себе си такива мисли са напълно нормални при който и да е мъж с тестостерон в норма. При питащия обаче се наблюдава натраплива фиксация в идея и поведение (въздържанието), каквато фиксация  е типична за окр. Така че, наистина може да се предположи такова. 

 

преди 23 часа, д-р Тодор Първанов каза:

,,Постоянно мисля за половите органи на хората - без значение пол дори възраст. Сякаш в мислите ми има някакви демони, които ми вкарват тези мисли нямам контрол над тях. ,,

Това ми дава сериозно основание да мисля за ОКР.Този демон си е ОКР-то.

 

 

А говоренето сам какво ли ще е. И то ли е някакво ОКР или още по-сериозно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

То си е нормално, аз не спирам да си говоря сам.

Много често живея в смесица между миналото, бъдещето постоянно си говоря сам в мислите ми с разни диалози измислени, в бъдещето или в миналото понякога с часове. Наистина ли това ще да е нормално?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, д-р Тодор Първанов каза:

Поговори с някой друг и ще се убедиш,че и той го прави. Защо да те лъжа?

Не казвам, че ме лъжете, а че може да не сте ме разбрали. Много странно значи всички сме луди ;д

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравйете. Моля за ивзинение, ако ви поставям в неудобна ситуация и да одобрите темата ми. Пиша ви с едничка цел, защото Вие можете да ми помогнете.

Цял живот съм бил срамежлив и аутсайдер. Роден съм със страбизъм. На 22 г. Нямал съм много приятелки през живота си. Сещате се историята .. девственяк. Не знам да се целувам дори. Въобще тъжна картинка. Пиша ви не с цел да ме съжалявате или да се оплаквам, а да разбера едно нещо - дали съм нормален човек, както всички други (с дефект/недъг пример инвалид или подоно нещо) или просто и аз не знам.

Питам се на какво се дължи това, че съм такъв какъвто съм. На това, че не съм нормален човек, или че всичко е в главата ми и този, който ме ограничава да живея нормален живот съм само аз.
Или съм почти нормален, само че ще ми бъде по-трудно да осъществявам контакт с хората като цяло в живота ми и т.н. (Дано да е поне това)
Или ... дори и аз не знам - обречен...
Поставям се на мястото на друг човек - понеже повечето хора сте с нормални очи как ли гледа света на мен. Винаги съм бил оня. Има ли някой друг човек, който ще може да преглътне такова нещо, примерно брачен партньор и да заживее цял живот с мен...

Погледете и този социален експериметн с едно хубаво момиче... щом към нея реакциите са такива то значи ...

 

 

Та да се върнем на въпроса: Да кажем, че такъв мъж ви заговори на улицата или някъде другаде - бихте ли излязли на среща с такъв мъж. Или ще го отсвирите, само защото е с такъв проблем. Моля ви, бъдете искрени, няма да се обидя. Искам да разбера какъв ми е проблема - истински и реален или е само в главата ми. Благодаря ви! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В момента съм с едно момиче, което не ми допада особено. Отначало я харесвах, но на 3-4 среща вече почна да ме дразни с разни неща в държанието си. Казах й, че не искам сериозна връзка тя също каза така, но не й знам акъла, не искам да я наранявам, нито да й давам напразни надежди за нещо по-сериозно. Да остана ли с нея, за да не съм сам или да се разделим?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много си недоверчив.Момичето ти е казало,че не иска сериозна връзка , ти започваш да се съмняваш в думите и. 

Доверявай се повече на хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е до страбизма - извиняваш се с него. Знам от опит - също имам свой доживотен недъг и мислех също като теб. Не е това, не е до очите ти, а до мисленето ти. До някаква степен кривогледството би ти било прекрасен филтър - която се плаши от него, проектира комплексите си в теб. Остават зрелите, точни момичета - направо си облагодетелстван, защото такива грам не би им повлияло. Оставаш ти обаче. Неуверен си, съмняваш се, недоверчив си, не си вярваш и проектираш тази си липса в другите, в момичетата. Не е до тях, а до твоята себеоценка и себепредстава. Тя не зависи от страбизма ти, освен във връзката, която правиш между него и комплексите си. Връзваш ги за него, но не са от него. Имаш да градиш самоувереност, човеко! Когато я имаш, да - някои ще реагират на визията ти със съжаление, ще те отбягват - супер, плявата се пресява сама. Остават ценните, истинските. Но, когато си вярваш, само можеш да се смееш на реакцията на някои комплексари. Предстои ти да превърнеш дефекта в ефект. Реалността е такава, каквато я възприемаме. Имайки стабилна самооценка, ще приемеш страбизма не като дефект, а като неутрална особеност, която при това те е накарала да изградиш желязна самоувереност. Сега я нямаш - имаш да я придобиваш!

 

П.П: Събрах три твои теми ... Моля, пиши в тази!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 14 часа, posveteniat каза:

всичко е в главата ми и този, който ме ограничава да живея нормален живот съм само аз.

Това е така. 

Като жена мога да ти кажа със сигурност, че това, което впечатлява в един мъж е увереността! Не надутото комплексарско поведение, а същинската спокойна увереност! Такъв мъж е като магнит и няма значение дали е разноглед, дали заеква, дали куцука и тн незначителни подробности. 

Спокойната увереност е в комплект с приемане, уважение и обич към самия теб. Тогава вече и отвън можеш да ги получиш, допуснеш, посрещнеш - не като оценка, която си просиш, а като добре дошли подаръци. 

Иначе всеки има неуверености и комплекси, независимо дали са явни за другите - но те, както каза Орлин, са извинение. С всеки недостатък можем да се обичаме и да ни обичат, стига да го позволим. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×