Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Калина


Recommended Posts

Здравейте.

Пиша Ви с надеждата да получа помощ, защото се чувствам много тъжна, потисната, разочарована най-вече от себе си и донякъде от някои мои близки хора. Ще започна от това, че имах тежък живот, който започна с бедност, оскъдица във всяко едно отношение, семейни проблеми, напрегната обстановка и аз-малка, беззащитна, уплашена и не знаеща какво се случва. Единственото, което знаех беше, че трябва да полагам много усилия, за да мога да съм полезна на близките ми и да ги радвам с отличен успех в училище и домакински труд вкъщи. Възпитаваха ме да бъда дисциплинирана и ангажирана с проблемите на семейството, че не бива да поставям себе си преди другите, че не бива да искам, защото това е проява на неблагодарност, дори каприз. Растях потисната и обременена, отчаяна от нападките на съучениците си и от положението, в което се намира семейството ми. Когато пораснах се посветих на това да помагам на близките ми хора. От както се помня до сега винаги съм живяла с чувството, че като правя всичко, което е по силите ми и повече, ще получавам обич и подкрепа. Оказа се, че не е точно така. Получавам обич от някои мои близки, а от други-тъкмо обратното. Не получавам подкрепата и защитата, от които така се нуждая. Не получавам и разбиране, когато се опитвам да споделя какво чувствам и защо. Много страдам от чувство на вина, имам чувството, че постоянно греша и се чувствам некачествен и недобър човек, въпреки че не съм направила нищо лошо. Сега имам всичко, което някога съм искала, но сякаш душата ми не е получила нищо и е останала в миналото. Чувствам се така, както се чувствах на 5, на 6 и т.н. години. Осъзнавам какво имам, а не знам как да бъда щастлива.

Линк към коментар
Share on other sites

Еми няма как да стане, няма как да си щастлива ТИ, след като действията ти /животът ти/ е с център - други хора. За да си щастлива ТИ, трябва да правиш нещата заради СЕБЕ СИ. Да желаеш и да правиш неща, които радват ТЕБ. Независимо как другите ще се отнесат към това, какво ще мислят и  дали ще наричат това каприз или глезотия или егоизъм...да го наричат както си искат, но за теб, това да работиш за своето щастие е висша цел! Това е Божествена цел, защото е първата стъпка...основата, на която да стъпиш за да определиш пътя си...да вземеш СВОИТЕ решения и да застанеш смело зад тях, така се гради личността, и когато това се случи....едва тогава... човек може да направи ИЗБОР, съзнателен избор....свой собствен избор да се посвети на кауза да помага. Не и преди това. За да се отречеш от нещо, трябва първо да си го постигнал. Постигни най-напред себе си, личността си и пътят си, щастието си и радостта си, пък после се отричай ако прецениш, че това ти носи още по-голямо щастие.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...