Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Забил в мислите си


Recommended Posts

Здравейте!

Много съм податлив на това да забия в мислите си и да ме откъснат от външния свят. Хубавото е, че умея сам да го забележа, когато се случи. Лошото е, че не знам как точно да прекратя мисловния процес и да се фокусирам отново в сегашния момент и света около мен.. 
 

В опита си да се върна обратно в реалността, мисловният процес често се невротизира... мисли вече преминават от типа на "Откъсна ли се от мислите вече? Фокусира ли се отново в разговора, който се води? Забеляза ли това/онова, което стана? Внимаваш ли достатъчно добре какво се случва около теб?" и самият аз ставам свръх съзнателен относно всяко движение на тялото си, на ситуацията, в която се намирам, и се чувствам още по- разсеян и "вдървен", не на място. 

Или с други думи, получава се така, все едно мисловно искам да се върна в настоящия момент...  получава се alertness, а не awareness.

Когато се опитам да практикувам mindfulness, отново го усещам по- скоро като alertness, наблюдавайки мислите си, тялото си, фоновият шум около мен... 

Като се замисля за моменти, в които съм бил на 100% в настоящия момент, всичко се е случвало подсъзнателно, въобще не съм осъзнавал, че съм бил в настоящия момент... и сега идва трудният момент, в който се забележа, че съм разсеян по някакъв начин, тоест го осъзная.. и се опитам да се върна в настоящия момент, този път обаче съзнателно.. от тук идва проблемът според мен.

Защо е толкова трудно човек да контролира вниманието си? Къде бъркам в подхода си? Или може би коренът е, че тълкувам разсеяността като проблем, който на всяка цена трябва да се премахне? Факт е обаче, че такива моменти доста ми пречат на ефективната комуникация с други хора или пък в ситуации, когато се изисква повишено внимание... 

Ще се радвам да чуя насоки от вас! 

Линк към коментар
Share on other sites

Подходът да се фокусираш в правенето на нещо моноидеистично (майндфулнес), при много хора води до дхияна, медитация. При теб не. При мен да, но заобиколно и по нелюбим начин. Защо при теб не се получава? Както сам пишеш, пробваш от позицията на егото да контролираш вниманието. Получава се напрегнато усилие и още усилие и още усилие, но от позицията на егото - и толкова. А това усилие е само стъпка при усвояването на медитацията - дхарана, фокусиране. Ако останеш там, ако се фиксираш в напрягането на фокусирането, медитацията не се случва. То е като при телесното отпускане. Ако преди него си ходил на фитнес, се получава по-добре. Или ако стегнеш и отпуснеш тялото няколко пъти, релаксацията се получава по-естествено. Но, забележи, ако след стягането, си позволиш да отпуснеш. На изток за този процес привеждат метафората за стрелбата с лък. Ако продължаваш да натягаш тетивата (фокусиране) на лъка (ума), няма как стрелата (възнамеряването) да полети и осъществи качествения скок от концентрация към медитация. Ако не пускаш, просто би продължил да си в alertness и толкова. В йога, зен, випасана, махамудра и другите разновидности на процеса, за който говорим, не обясняват как точно прехвърлянето от съсредоточаване в дхияна да се случи, а разчитат на личната емпирия на садхака (практикуващия). Когато човек прави майндфул фокусиране, обикновено съсредоточаването само се уморява, минимизира се и незабележимо преминава в разтвореното, но изцяло съзнателно състояние на медитация (дхияна), при което самосъзнателният център се прехвърля от его вниманието, в цялостната личност, в духа. Осъществява се качествен скок. Дотогава егото се концентрира, пъне се, опитва, фантазира си, но реална, от позицията на целостта (буда природата, същността, Душата и т.н.) самосъзнателност липсва. При много от практикуващите това прехвърляне се случва естествено. При някои, склонни към невротичен свръхконтрол обаче, не. Ето те теб... 

Какво да се прави тогава? Ще споделя опит, точно подходящ за разискваната тема и случване. Както казах, пънещото фокусиране никог ане ми е било любимо. Както и съсредоточаването в дишането, походката, тялото, външни обекти или звуци и т.н. Ползвал съм ги и понякога и досега също, но като страничен метод. Вместо това преди време, си поставих за цел да се фокусирам ... между мислите, отвъд мислите и мисленето, в самата природа на ума, отвъд всяко разсъждение. В будизма наричат това фокусиране в нищото, шунята (санскр.) Когато самият ум (между мислите) е обектът на осъзнаване, усилието е минимално. Защото парадоксалността на липсата на нещо за захващането му бързо обезсилва невротичното свръхусилие. Поставил си бях това наблюдение като постоянен фокус не само при седящите сесии, а през цялото ежедневие. Умът си е там, действията също, но съсредоточието на умствения вектор е в помненето на шунята между и над мислите. Отначало е просто едно помнене. Постепенно обаче и все по-често, въпросното качествено прехвърляне на самосъзнателния център в Аза (Селф), започва да се случва все по-постоянно. Тогава можеш да наблюдаваш (кой наблюдава тогава?) как вниманието на ума се съсредоточава между мислите, но знаеш, че ти не си вниманието, не си ума, не си тялото и емоциите под наблюдението. Себе си си. От тази позиция започва да се ражда едно обемащо, широко литване в пространство на любяща мъдрост, протича свободата на творческия потенциал активно. Появява се ясно осъзнаване за свързаност с всичко, за неслучайност/ синхроничност, за защита и доверие в законите и мъдростта на Битието/ Дхарма/ Бога. 

Въпросното фокусиране в шунята не е просто техника - цялостно преживяване е. Постави си за цел да бъдеш между и над мислите, докато в същото време живееш живота си, осъзнаваш протичащите когниции, нужни в ежедневието,в работата и общуването, но знаеш и преживяваш, че не си тях. Нищо, съдържащо всичко! 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за подробното обяснение, Орлин!

Но се чувствам донякъде объркан относно втората част... не разбрах напълно какво имаш предвид под "между мислите, отвъд мислите и мисленето, в самата природа на ума, отвъд всяко разсъждение" и под "Постави си за цел да бъдеш между и над мислите, докато в същото време живееш живота си, осъзнаваш протичащите когниции, нужни в ежедневието,в работата и общуването, но знаеш и преживяваш, че не си тях"

Тоест оставяне на мислите да си се случват без никакъв опит за контрол и просто напомняне, че това е природата на ума, и спиране на асоциации от типа на "мислите ми - това съм аз" ? 

Линк към коментар
Share on other sites

Писах ти за това, тъй като първо, е мой собствен опит. Второ, понеже споменаваш майндфулнес, awareness и т.н., а в психотерапията този подход е взаимстван от източните системи, предимно от будизма и горните стъпала на йога. Ако се откъсне от източника си, майндфулнес се превръща в механична техника, която в най-добрия случай може да има частична роля в стрес мениджмънта. Макар че, при лишаване от цялата, от холистичната картина за човека и мястото му в този свят, надали и толкова ще може да помогне... 

Та, фокусът в празнотата (шунята) е основен в махаяна и ваджраяна будизма - главна концепция отвъд концепциите (парадокс) е  - в зен и тибетския будизъм. От личен опит споделих. Затова, четеш английски - ето някои линкове (намерих и на български):

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шунята

http://www.rigpawiki.org/index.php?title=Emptiness

https://www.thoughtco.com/what-is-mu-in-zen-449929

http://www.huffingtonpost.com/lewis-richmond/emptiness-most-misunderstood-word-in-buddhism_b_2769189.html

- Махамудра

- Dzogchen

- koan

.........................

Като книги, Ошо добре пише за медитацията (има го в http://spiralata.net ), за това естествено безусилно осъзнаване, на западните езици превеждано като нищо, но всъщност преживелищно изпитвано като пълнота от смисъл, обич, единство. 

Други книги: 

- Тибетска книга за живота и смъртта - Согиал Ринпоче

- Концентрация, медитация... - Крисмъс Хъмфрис

- Дзен - ум на начинаещ - Судзуки Шинриу

- Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието - Сатпрем 

И много други... 

Линк към коментар
Share on other sites

Г-н Баев,

Значи ли че така описаното по-горе състояние е напълно нормално и безопастно?...тъй като предусещах,че е свързано с желанието ми за свръхконтрол но не бях сигурна.Дълго време смятах че е симптом на психично заболяване т.е смятах че фокусирайки се дълго в мислите си в даден момент няма да мога да изляза от тях и ще остана в това състояние (което смятах за начален стадии на психоза) и всичко това ме плашише до невероятна степен и започвах една невероятна борба да спра да мисля и колкото повече се опитвах -толкова повече неможех да спра,а страхът че не мога да контролирам процеса все повече ме плашише и убеждаваше,че развивам психоза.

Може би ще Ви се видят смешни въпросите ми г-н Баев но Ви моля да ми отговорите и с малко по прости думи тъй като не съм запозната с гореизползваната терминология.

Това че не мога да се префокусирам т.е да изляза от фокуса върху мисловния процес(като го тълкувам като начална фаза на психоза и поражда страх и от там желанието на всяка цена да се фокусирам в реалността ) се дължи само и единственно на факта че :

1.го приемам като ненормално?

2.че се страхувам от това състояние и "последиците" който мисля че може да има т.е да развия психоза?

3.когато концентрацията в мислите предизвиква страх(като при мен) страхът ли всъщност е винонен за натрапчивият характер който придобиват те и той ли всъщност е причината за този омагьосан кръг да искаш да спреш да мислиш и да не можеш?

4.след като доста хора дори умишлено го правят и се наслаждават дори на това състояние ако правилно разбрах по-горе написаното от вас( а и факта че не сметнахте че момчето което е написало поста има реален проблем ),та значи ли че е абсолютно нормално и не носи никакъв риск от необратимо прекъсване на връзката с реалността?( а аз съм го изтълкувала като полудяване а от там и чувството за деперсонализация и дереализация което до скоро пораждаше в мен и смятах че загубвам контрол и се страхувах от това какво мога да направя в това състояние )

Ще съм Ви много благодарна ако ми отговорите!

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Stoyanska.

Да, напълно безопасно е. Най- вероятно при абсолютно всеки човек има такива моменти, когато зацикля в мисли. Най- често такива епизоди са предизвикани от предстоящи събития, които създават вълнение/тревога у човека. Примерно, на някого му предстои дълъг полет до някоя далечна държава... доста хора това би ги развълнувало до такава степен, че да не могат да спят предната вечер и да си мислят всякакви неща, свързани с полета и предстоящите дни. След преминаване на събитието, спират и мислите, спира и вълнението. При тебе цикличността идва оттам, че продължава да те е страх постоянно от самите мисли -> страхът те кара да продължаваш да ги мислиш -> продължава да те е страх и тн. 

 

При мен ситуацията е аналогична като цяло... имам желание да овладея мислите си в дадени моменти и да контролирам вниманието си, което обаче единствено невротизира процеса и засилва разсеяността и мислите -> засилва се опита за контрол -> още повече се натрапва мисленето и тн. 

Преди вече около 2 години бях в пика на здравно тревожно разтройство и тогава основното нещо, което ме държа постоянно под страх и стрес, беше, че вярвах на натрапливите си мисли за здравето ми и се плаших още повече. Но успях изцяло да преработя тълкуването на тези мисли и тревожността изчезна. Твърдо мога да заява, че е напълно възможно човек да излезне от това състояние!

 

Но се учим докато сме живи... Така че ето ме отново тук, с ново предизвикателство пред мен, което да ме направи една идея по- мъдър. Като че ли цялото това преживяване с тревожността ме научи също доста да невротизирам мисловния си процес, когато се опитвам да го насоча в някоя определена посока... като например  точно да внимавам за нещо, да се фокусирам в дадена ситуация... и това, разбира се, ми пречи още повече. Разсейва ме от това важно, случващо се събитие, което искам да преживея. Било то докато говоря с някого и искам внимателно да изслушвам, или докато слушам и се опитвам да разбера лекция и  тн., подобни ситуации...

А не е като да не умея да бъда фокусиран на 100% ... примерно наскоро ми се наложи да презентирам близо час пред аудитория колеги в университета. През цялото време мисълта ми течеше гладко, успях да задържа вниманието и да обясня разбираемо съдържанието, след това се получи и приятна дискусия. Всички ме похвалиха накрая за изнесената презентация. В такава ситуация нямам време да мисля внимавам ли достатъчно или не, притеснявам ли се или не.. потопен съм изцяло в сегашния момент и всичко се получава просто от самосебе си! 

Иска ми се точно така да се случва във всяка ситуация,  в която попадам и изисква съсредоточено внимание... да бъда изцяло в настоящия момент. Това ме привлече и към mindfulness "техниките", медитацията, но опитите ми само влошиха положението. Та ето ме и сега, още по- разсеян и от преди... 

Вече спрях да се опитвам да контролирам каквато и да е мисъл, просто ги оставям да си текат, както си идват.. и това на моменти пак ме разсейва, на моменти не чак толкова.. 

Въпросът ми, по- скоро, е как да "тренирам" душевното си присъствие, да бъда по- често в настоящия момент, по- често да имам моменти като този с презентацията? Очевидно не става опитвайки се да насоча вниманието си натам... но пък ако въобще не правя никакво волево усилие, как въобще бих тренирал това?

Благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

Не разбрах кое те разсейва и за какво мислиш когато се отнасяш?Така както ти го описваш изглежда че започваш да правиш нещо и правейки го решаваш че не си достатъчно съсредоточен колкото би искал да си и дапочваш да се самоанализираш ...дали си или не си достатъчно присъстваш в това което правиш а то си е от самосебеси невротизипащ кръг с типичния невротизиращ самоанализ зад който аз виждам един тормозещ те перфекционизъм.Ако съм те разбрала правилно просто спри да изискнаш да си перфектен и да се"бичуваш" със съсипващи те самоанализи а просто приеми че си нормално същество което прави грешки и го застига умора и други такива състояния в които не можеш и да искаш да си на 100÷ .А ако не съм разбрала сподели какво те откъсва какво те разсейва?

Чакам отговор защото мисля че имам решение...

Въпрос:Ти как точно спря да вярнаш на здравно-тревожните мисли и как ги преработи?

 

Редактирано от Stoyanska
Линк към коментар
Share on other sites

" Въпросът ми, по- скоро, е как да "тренирам" душевното си присъствие, да бъда по- често в настоящия момент, по- често да имам моменти като този с презентацията? Очевидно не става опитвайки се да насоча вниманието си натам... но пък ако въобще не правя никакво волево усилие, как въобще бих тренирал това"

В "Пътешествие на съзнанието" - книга, която препоръчвам по-горе, авторът обяснява чудесно как. Не пънене от позиция на невротизиращото, нащрек его, а през смирението му, провеждане на потенциала. Разликата е голяма и ти чувстваш ясно поне половината от тази разлика, а другата половина предусещаш и търсиш. Когато егото е в смирена позиция, провежданият потенциал преминава през умствените параметри, но вече с лекота. Умът става само проводник, слуга, нищо повече. Пак си правиш презентацията, много по-успешно дори, тъй като сега умът просто следва вдъхновение и мъдрост, свързвайки ги със социалната реалност, в конкретното действие. Трудно е за обяснение, лесно е за преживяване."Пътешествие на съзнанието" е добра книга и е точно в посоката ти!

Успехи!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

 

Когато прочетох темата ти, веднага ми се наби един въпрос-това момче, няма ли важни, значими за него цели, по които да работи ежеминутно, та се занимава с глупости, от рода на, как да бъда в настоящият момент, прилагайки разни техники?Защото, когато човек има важни за него цели и дейности, то няма как, да не е в настоящето.Например, сега за мен е много важно да ти помогна, за това прочетох всичките ти постове и без да се разсейвам, в момента ти давам съвети, бидейки изцяло в проблема ти.

Ти питаш---,,Въпросът ми, по- скоро, е как да "тренирам" душевното си присъствие, да бъда по- често в настоящия момент, по- често да имам моменти като този с презентацията? ,,

Отговора е прост, тя е била важна, много важна за теб и по тази причина си могъл да се съсредоточи6 максимално, отгоре на всичкото си бил и добре подготвен.

Това е, не ти трябват никакви тренировки, приоритизирай нещата, които правиш и върши само тези с висок приоритет, тогава, няма как, да не си в настоящето.

Ще ти дам пример-преди много години, в един ден нещо много ме бе разстроило / не помня вече какво/.Тъй като не можех да спра да мисля за проблема,а имах доста прегледи, смятайки, че няма как да работя качествено, се обадих и ги отмених.Обаче, един войник вече бе на път от друг град и неговият преглед, нямаме как да отложа. И така, седях,  мислих за проблема и се тормозих.Към обяд войника дойде.Влезна при мен и .....понеже желанието ми да му помогна, бе много важно за мен, цялото ми внимание се погълна от работата.

Часът мина неусетно и когато войникът си тръгна доволен, установих ,че проблема, който ме измъчваше вече няколко часа, съвсем не е толкова страшен.Още помня съжалението, че бях отменил другите си прегледи. Работейки, щях да се успокоя много по-бързо, от седенето и обмислянето му/ ясно ти е, че не всяка работа успокоява-трябва да я важна за теб самия/.

Линк към коментар
Share on other sites

Абе, те техниките първо не са техники, а цялостна нагласа и път и второ, не се седи, а именно в житейската активност се практикуват. Няма противоречие. 

Линк към коментар
Share on other sites

Абсолютно вярно е това, което казва Тодор.. и точно в такива моменти, когато съм изцяло обвзет от работа, съм най- съсредоточен.. това най- често ми се случва, когато нямам избор, освен да се съсредоточа.. примерно когато гоня срок, който е много близо.. 

На мен една от целите ми е да подобря социалните си умения, например.. и най- вече тази цел страда от гореизложения проблем. За да подобри човек социалните си умения, трябва да внимава да има по- отворен език на тялото, да е добър слушател, да има силен очен контакт, да съобразява думите си спрямо ситуацията, интонацията на гласа си.... и хиляди други детайли. Разбира се, опитвайки се човек да контролира и подобри всичко това в социални ситуации, е много натоварващо и непродуктивно..

И (според моите наблюдения поне) обединяващия фактор e точно да си напълно в настоящия момент. Някакси всички тези детайли сами се напасват и човек става по- уверен, когато просто е на 100% в настоящия момент в социалните ситуации. 

Има и друго... точно в такива моменти, когато си кажа "това е много важно! Внимавай!Съсредоточи се!", точно тогава е най- трудно да задържа вниманието си ... тогава идва невротизирането и умът крещи "ама внимавай! внимаваш ли???давай!!" .. Бих казал, че ми липсва точно този контрол на кога искам да съм съсредоточен и да си свърша нещата по план и кога мога да си позволя да съм по- разсеян. 

 

Stoyanska, относно как се справих с тревожните мисли, мога да те препратя към 2 мои коментара в този форум, където съм споделил подробности: 

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

,,На мен една от целите ми е да подобря социалните си умения, например.. и най- вече тази цел страда от гореизложения проблем. ,,

С много от младите хора, съм дискутирал глава по глава, книгата на Дейл Карнеги ,,Как да печелим приятели и влияем върху хората,,.Ефекта от тази ни от тази работа бе много забележим.

Направи го и ти,чети и изучи написаното в тази книга.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, тази книга определено е една от любимите ми на тази тематика. 

Как точно прилагаха прочетеното тези млади хора? Интересно ми е в какъв момент хората започват естествено да се държат по този начин, описан в главите на книгата... И не ги ли разсейваха от комуникацията мисли от типа:

"хм, добре, книгата казва, че трябва по- често да правя искрени комплименти.. дали сега, в разговора, не е правилен момента за такъв комплимент? Или пък не... Уфф пропуснах какво ми говориха" 

Ето това е пример за как аз бих изглеждал, ако се опитвам съзнателно да контролирам себе си в разговори.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз ги карах да пи6ат есета по всяка глава.Така, прочетеното се осъзнава по-добре и влиза в подсъзнанието.А, когато се настани там, всичко си става естествено.

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

Аз ги карах да пи6ат есета по всяка глава.Така, прочетеното се осъзнава по-добре и влиза в подсъзнанието.А, когато се настани там, всичко си става естествено.

Работи си и още как. :) 

Редактирано от REAL_person
Линк към коментар
Share on other sites

А какво да правя когато виждам, че негативните ми мисли са станали вече реалност? Като се сетя за това и ме връхлитат усещанията на ужас, скованост, не знам как да действам в ситуациите и го правя автоматично и по негативен път и после страдам и се ядосвам защо съм го направила.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...