AnA87 Добавено Февруари 23, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2016 (edited) Здравейте, Пиша тук, защото видях, че наистина се обръща внимание на хората и техните мъчнотии. Аз имам една такава и не мога да се справя с нея, което ме плаши всеки ден все повече. Имам страхове. А най- големият е този от липса на каквото и де и участие в процеса на живот. Че има неща, на които не мога да окажа съпротива. Че не мога с участието си да променя това, което се случва дори да се старая по всякакъв начин. Започнах да гледам на всичко с подозрение и накрая се превърнах в човек, който не вярва в нищо друго освен в лошия късмет, иронията, във всичко най- мъчително и жестоко. В лъжата. В илюзията. Всичко го обърнах към себе си и се сринах. Сега се събуждам всеки ден със страх, че ме очаква нещо лошо, че няма да преживея, че съдбата ми е организирала нещо брутално. Заради тези мисли и чувства на безнадеждност ми се случи най -неочаквано прилошаване, в което аз мислих "Ето, умирам и няма как да го избегна" Замислих се за нещата, които ще изгубя и с ужас останових, че дори не съм успяла да опитам от нещата, които така съм желала. Чувството беше, все едно тялото ми потъва навътре, нещо ме дърпаше надолу, все едно спирах да усещам функциите си, сърце, дишане, нещо прогресираше и аз не можех да го спра, чувството на страх, че умирам беше най -жестото. Пребледнях, треперех, усещах загуба на сили и на мен самата. Отидох в спешното , там ми казах, че правя нервна криза. От тогава обаче аз се уплаших много и реших , че боледувам от нещо, което ако скоро не го открият, край. Започнах да ходя на изследвания, всичко излизаше нормално. Но не вярвах. Смятах, че всички са небрежни и не го откриват, защото тези прилошавания продължаваха. Започнах да слабея, спрях да ям, всеки път когато се поглеждах в огледалото виждах себе си като смъртно болна и усещах как изгарям от страх. Вътрешното чувство на изгаряне е наистина буквално, все еедно горя от вътре, но по един много неприятен начин. Започнаха да ме преследват мисли, които ме сковаваха от страх. Мозъка ми режисираше постояно някакви фатални, грозни картини с мен и това ме стопи. Не виждах смисъл в нищо, което да се захвана да правя, чувствах се в капан, чувствах ,,че няма да мога да се спася, смятах това чувство за интуиция, че наистина нещо лошо ме очаква. Завъртах се в спиралата и отивах все по надолу. В един момент, когато почти се съгласих, че съм здрава и че психиката ми не е наред, започнах да се оправям. Искаха да ме лекуват с хапчета, аз отказах. За мен беше предизвикателство да го направя сама. Беше ми по важно да нямам физически проблем. Е, за един месец дръпнах напред и така се радвах, че съм успяла. Бях извън страната и успях да се стабилизирам. Но преди една седмица се върнах, защото имам изпит. И изведнъж, всичко отново тръгна надолу. Нахлуха тези кошмари, видения за най жестока смърт, започнах да се страхувам да заспивам, апетитът изчезна, изглеждам като болна, а самия факт, че всичко това се върна, ме накара да се уплаша и да се почувствам излъгана, обречена, че колкото и да бягам, колкото и да отдалечвам лошото, то все пак ще ме настигне. Сега съм на никъде. Тревожа се много.. Всяка задача която имам да правя ме плаши, защото умът ми повтаря "няма да я направиш или няма да успееш да се срещнеш с този човек". Все едно нещо ще ми отнеме възможността да се спася. Защото така ми е писано. А това ме побърква и просто вече не знам....какво да правя. Чувството е ужасно. Сякаш нещо ми изпива енергията иска да ме изтегли от хубавото. Спрях да вярвам в бъдещето и в хубавото. Събуждам се и ми е студено, физически също ми е слабо, нямам апетит. Всичко е страх, безнадеждност и невяра. Мисля си, че всичко ме размотава, всяка помощ е безсмислена, че всичко е една илюзия, че аз нямам избор, нямам шанс, всичко е написано и то ще е лошо...... Да добавя, че всяка една минута при удобен случай или съвсем произволно ме наляга мисълта, че внезапно ще умра или че ще се случи нещо с мен...просто както си стоя. Това ме срива... Всеки, към когото съм се обърнала, в началото го приемам, успокоявам се, но после изведнъж нахлува мисълта "Той пък от къде ще знае, нищо не се знае, може да стане точно обратното..Ирония...Сигурно всичко е нареочно, така че точно когато повярвам, да се окаже, че е безсмизлено и лъжа.." Редактирано Февруари 23, 2016 от AnA87 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Февруари 23, 2016 Автор Доклад Share Добавено Февруари 23, 2016 Ще съм признателна ако някой сподели мнение и изобщо нещо..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 23, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2016 ,, А най- големият е този от липса на каквото и де и участие в процеса на живот. Че има неща, на които не мога да окажа съпротива. Че не мога с участието си да променя това, което се случва дори да се старая по всякакъв начин. ,, Ами то е така.Ти не можеш нищо да промениш.Нещата просто се случват. Единственото нещо, върху което имаш контрол, са твоите мисли.Нищо друго.Желанието, да контролираш външното, е не само неадекватно, но и стресиращо.Живота си е живот, той си тече независимо от теб и ти да го контролираш е ....смешно.Гледай, които и да е новини, и ще видиш как говорят поне за няколко души, които са тръгнали с колата си за някъде и не са пристигнали, защото за катастрофирали и починали.Тази вечер даваха за хора загинали в цунами на островите Фиджи.Никой от тях сутринта, не е знаел,че днес му е последният ден от живота.Махни това детско желание, да контролираш каквото и да друго, освен мислите си и ще се успокоиш. Малко мисли о т по мъдри от мен хора- противно на множество наши мисловни навици, в нашия свят господства екстремното, непознатото и крайно невероятното (невероятно според настоящото ни познание), а през цялото време се занимаваме с общи приказки, наблягайки на познатото и повторяемото. “Черният лебед” на Насим Талеб Великият философ Марк Аврелий, който е управлявал Римската империя, е казал девет думи които могат да определят вашата съдба: "НАШИЯТ ЖИВОТ Е ТОВА, КОЕТО НИЕ МИСЛИМ ЗА НЕГО." Животът не чува твоята логика, той необезпокоявано следва своя път. Ти трябва да слушаш живота; животът няма да чуе твоята логика, той не се интересува от нея. Просто заяви следното. Когато се сблъскаш лице в лице с което и да било преживяване в живота си, можеш да използваш една формула, един процес, чрез който би могъл да напреднеш по пътя си към майсторството. Просто заяви следното. 1. Нищо в моя свят не е реално, истинско. 2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам. 3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Февруари 24, 2016 Автор Доклад Share Добавено Февруари 24, 2016 (edited) Благодаря за отговора. Но дори той ме сепна, когато потвърдихте, че всичко е извън нашите способности. Това, че се чувствам като в капан, обречена, е много тежко за мен и не мога бъда пълноценна. Ужасявам се, че изглежда така безучастно моето съществуване. Страх ме е, че щи ми се отнеме всичко хубаво, за което съм мечтала или искала, въпреки моето старание. Вижда ми се жестоко. Сякаш някой ми е вързал ръцете и краката. И като по малка не можех да го приема, но някак продължавах напред. А сега се чувствам без изход. Без посока. Казват, че с мислите и действията си привличаме това което ни се случва. Поне в това искам да повярвам, но от Вашите думи излиза, че и това не е така. Всичко се случва произволно.... Редактирано Февруари 24, 2016 от AnA87 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 24, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2016 (edited) ,,Всичко се случва произволно....,, Да, и когато го приемеш ще се успокоиш. Има една книга ,,Изключителните.История на успеха.,, от Малкълм Гладуел .Купи си я и ще видиш, каква огромна роля играе късмета в живота ни. Има и нещо друго което ти игнорираш - ти можеш да контролираш мислите си. А човек е това което мисли. Защо избираш да си толкова песимистична? Редактирано Февруари 24, 2016 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Февруари 24, 2016 Автор Доклад Share Добавено Февруари 24, 2016 Аз все пак вярвам, че хората , техните мисли и постъпки са това което се случва. Няма нещо което се случва случайно. Има причина някой да се е разболял или някой да е блъснат от кола, чиито шофьор е пил преди това. Заради това , че го е направил рискува да причини това. Ето как става, ето че има причина. Но тва е друга тема, нали. Какво могат да променят хората в себе си, за да има по -малко лоши последвствия по веригата. Защото всички сме свързани. И все пак, трудно ми е да повярвам в хубавото. Ако можех, нямаше да пиша тук....Просто изгубих това чувство на спокойствие, на очакване, на вълнение. Може да е въпрос на хапчета, ще кажат някои, но...не мисля. Не мисля, че имам нужда от нещо да ме поддържа, за да вървя на пред. Мъчно ми е, че не мога да намеря мир със нещата и себе си. Искренно желая да ми се случват хубави неща, а сега всичко ми изглежда без изход, черно... И какво всъщност е късмета? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 24, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2016 ,,И какво всъщност е късмета? ,, Прочети книга за която ти писах и ще разбереш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bliss Добавено Февруари 24, 2016 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2016 Здравей! Аз съм един от тези хора, на които без всякаква видима логика им се е случило нещо, което мнозина биха определили като "ужасно" - синът ми е аутист. Ако можеш да ми обясниш защо 24-годишна, здрава жена, която не е пушела/пиела и се е хранела здравословно по време на една спокойна и безпроблемна бременност, ражда дете с генетични увреждания /без да има фамилна обремененост/ - моля заповядай Не само ще ти бъда лично признателна, но има реален шанс да грабнеш и Нобелова награда. (Въпреки, че в научната общност съществува консенсус относно това, че заболяването е генетично, никой не е успял да изолира точните гени, които са "виновни" за него, така че това ще е революционен пробив.) Доктор Първанов е прав - понякога единствения честен отговор на въпроса "Защо точно на мен?" е отново въпрос: "А защо не?" А единствения начин да се съхраним, поне според моя опит, е да приемем, че не можем да контролираме какво ще ни поднесе животът. Нашата реакция спрямо случващото се, обаче, е изцяло в наши ръце. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Февруари 25, 2016 Автор Доклад Share Добавено Февруари 25, 2016 Съжалявам, че при теб се е случило така. Разбира се, всичко си има причина. Просто когато не се чувстваме пряки виновници, тоест, не сме направили нищо конкретно, мислим, че е случайно. Ще ми се да ти кажа, направи това, или онова и всичко ще се оправи, но...Явно не става така. И за много други по малки неща. Това за мен лично е моята борба. Може да е детско, както казва д-р Първанов, но за мен е изключително изпитание и трудност. Аз се опитвам да заживея в мир с тези неща, а не да беснея срещу тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Октомври 8, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 8, 2016 (edited) Здравейте, искам възможно най- кратко да споделя, че от 1 година се лекувам от тревожно разстройтво с панически атаки, за които дълго време не вярвах, че са такива, а че имам някакво заболяване, което ме мъчи и никой не го открива. Искаха да пия антидепресандти, но аз категорично отказвах. Взимах жълт кантарион, но нямаше полза. Сега от 2 месеца взимам хомеопатия и кризите, които получавах наистина преминаха. А и още от преди това, уж с моя помощ и усилена работа.Тези адреналинови кризи, в които имах чувството, че всичко в тялото ми работи хаотично и абсолютно безкотнролно в различни посоки и темпове. Но няма да се съсредоточавам тук. Хай- големият ми проблем се състои в това, че имам ужасно тежки и фаталистични мисли. Мисли, които ме сковават и напълно разболяват. Сякаш сами нахлуват и са по - страшни от всичко. До таква степен всичко се задъбочава, че дори когато имам някаква уговорка да свърша нещо или да се видя с някого, започвам да си мисля как това няма да стане, как нещо ще се случи лошо, ще умра или какво ли не и тя няма да се състои. Постояно си представям грзони картини със себе си. Изнервям се при вида на възрастни бони хора. Сякаш всичко минава през мен и ми изпива силите. Всичко това ме стряска. Много. Трудно ми е да стоя сама, а имах скоро такова обстоятелство и си мислих, че нещо ще се случи и няма да може никой да ми помогне. Но някак успях да се мобилизирам, а може би и хомеопатията помогна, но започнах да се чувствам различно да ми е добре, тези мисли ставаха все по-малко , а дори за седмица усещах как никаква таква грозна и зла мисъл не е минала. Докато един ден просто не се събудих, имах работа с баща си, бързо трябваше да стана, събуди ме и след 30 час ми прималя, започна да ми се гади, да ми е замаяно и рязо усетих слабост в тялото. Като че всичко беше без сила и тонус. Уплаших се, защото си казах че това няма начин да е от моя проблем, тъй като той вече започна да минава. Така вярвах поне. И си казах "знаех си, знаех си, че с мен ще се случи все пак нещо лошо". Не можах да се овладея и от тогава тази слабост не ме оставя. Усещам като че съм "варено пиле". Треперят ми коленете. Понякога сякаш нямам сила да вдигна нещо и това ме плаши още повече и сякаш засилва всичко. Имах усешането че започвам да слабея, дори с всеки изминал ден. Гледах се на огледалото и се виждах все по-слаба и по-слаба и това ме побъркваше. Усещах глад, но нямах никакъв апетит. Когато спортувам, мускулите си ги усещам напрегнати полезнени и треперят, не издържт дълго. А преди това го нямаше. Сега е малко по-добре, но това усещане в тялото не преминава. Преминава когато се раздвижа, но след това ми се доспива и пак се връща. Сякаш няма никаква енергия и сила. Ходя на езда, мислех, че съм се преуморила. . От там започна страха ми, че с мен все пак нещо не е наред, че нищо не помага като лечение и аз се влошавам. Започнах да спя лошо, сънувам много кошмари, които ме събуждат и ми оставят ужасно чувство. Покрай тях именно реших да пиша. Защото преди малко се събудих от някакъв луд сън, който продължи да ме държи като усещане и след като се разбудих. Събуждам се със страх, че умирам, че олеквам, а това което най- много вече почна да ме натиска и страха, че може би ще полудея наистина. Ще стана неадекватна и целия ми живот ще замине... Често наистина се усещам странна във възприятията си. Сякаш нито виждам нито чувам Стъписвам се. Не мисля, не разсъждавам. Или ако мисля, то като да си правя проверка адекватна ли съм, помня ли, правя ли глупости, говоря ли такива. Залитам ли.....Изобщо....Едните симтоми си тръгаха, сега пък се появи това. Страх, че ще загубя ума си че нещо ще се срине необратимо в психиката ми. Понякога се чувствам объркана. Бъркам думите или оставям нящо някъде и вееднага след това започвам да го търся. Стряскам се от това силно. Че ще загубя себе си.....след толкова време подобни мисли и напрежение. (не беше много кратко, но...) Благодаря ви за вниманието! Да добавя, че когато усещам, че губя адекватност и ум, усещам сякаш някакво напрежение в главата, като че всичко спира в мен, разсейвам се и усещам как горя от вътре. Изобщо.....голяма гадост Редактирано Октомври 8, 2016 от AnA87 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 8, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2016 Мило момиче, хапчетата, били те и хомеопатични няма как да хванат и махнат негативните мисли от главата ти. За това си има средство и то се нарича ,,психотерапия,,. Две думи, до момента ти нищо реално не си направила за да се справ6 с проблема си. Лина Коцева и bliss 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Октомври 8, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 8, 2016 Мислех, че това, че ужасните панически атаки, които ме разбъркваха цялта щом отдавна не се случват, значи работя правилно върху себе си. Имах и подобрение относно мислите....наистина имаше период от време, в което сякаш започвах да се чистя, защото всеки ден се старая. Може да звучи глупаво, но по интуиция, познавам се, анализирам се, вътрешно знам, защо се появява това или онова. Просто един ден всичко тръгна назад. Не знам защо...Наистина вярвах, че съм в правилната посока. Сега ме натисна това усещане, че не съм адекватна. Дори когато чета, сякаш се отнасям. Не мога да се концентрирам. Плюс тази слабост. Възможно ли е всичко да се влоши до там, че да си изгубя ума (тъпо казано). Да се измени в друго сериозно заболяване, да го кажа така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 8, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2016 Разсъдъка не може да си загуби6, но просто не си щастлива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Октомври 8, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 8, 2016 (edited) А тези усещания, които описах? Слабостта, чувството за абсолютна гадна, зловеща и налудничева реалност, кошмарите, объркаността? Не са признак на друго? Редактирано Октомври 8, 2016 от AnA87 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 8, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2016 Не, всеки упла6ен човек се чувства така. И аз съм ги изпитвал. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Октомври 8, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 8, 2016 (edited) Не зная, но днес пак ми беше зле. Не спира да е така. И вече не издържам. Дори в момента плача. Не разбирам, всичко вървеше добре, със сигурност не се усещах като пюре.....Това ми навява ужасни мисли, почвам да си мисля за дострофии, атрофии....Ходих на невролог, а той ме прати на ЕМГ и ще мина и от там.каза нещо за полиневропатия... Но до тогава вря от притеснение. Днес излязох навън и като че не можех да ходя. Паянтово, слабо, треперещо, леко дори усещах как залитам. Ве едно нямам тонус на мускулите. Сякаш всеки момент ще падна и няма да мога да се движа. Какво е това! Просто трябва да изтрая до изследването и това е. Не виждам друг начин. Очаквах да намеря успокоение явно.... Редактирано Октомври 8, 2016 от AnA87 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 8, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2016 Започни психотерапия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Октомври 8, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 8, 2016 Да разбирам, че според вас нямам заболяване което води до тази мускулна слабост и това гадно усещане докато вървя, че нещо ме повдига отдолу или ме бута настрани или назад...? Мислех, че е нещо неврологично. За това отидох. А и те веднага ми назначиха изследване и ме наплашиха с разни болести. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Октомври 8, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2016 След два дни ще имаш диагнозата - полиглупотия. Много хора излизат с тази идея за случващото се от неврологични и други лекарски въртележки в ситуации, подобни на твоята. За да не се случи тя, послушай доктора и започни психотерапия. Дала си достатъчно материал в описанието си, за да сме сигурни в преценката. преди 3 часа, AnA87 каза: неврологично. За това отидох. А и те веднага ми назначиха изследване и ме наплашиха с разни болести. Нормално е - те това знаят. И не наплашват, а споделят знанията си. За тях това е част от работата. Предразположила си ги, създала си условия, в които да започнат да възпроизвеждат наученото. Тези лекари затова са назначени - получила си търсеното. Ако идеш при офталмолог и му кажеш, че виждаш замъглено, на него и през ум няма да му мине да ти постави неврологична диагноза, а ще започне да търси късогледство, астигматизъм... нещата, за които е учил. Ортопеда ще търси нещата, от които той си разбира, зъболекаря ще търси скрит възпалителен процес, който "трови" тялото ти. Накрая ще получиш диагнозата, с която започнах. Историята познава хиляди подобни случаи. Може да е малко разочароващо за теб, че си "жертва" на обикновен стрес, но... това е положението. Довери се на добър терапевт в областта на тревожните разстройства и ще се справиш. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Октомври 9, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2016 (edited) Благодаря за отделеното внимание! Проблемът е, че не мога да различа кога е следствие от разстроената ми психика и кога наистина може да е физиологичен проблем. А съмнението се подхранва, защото слабостта и това чувство "като да си в лодка" не изчезва от доста време. Понякога вечер, като по чудо, но за кратко. Ще видя къде мога да се доверя на някого. Аз съм от Варна, не познавам психолозите като "име". Редактирано Октомври 9, 2016 от AnA87 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 9, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2016 Във Варна: Диляна Колева, психолог-психотерапевт. Добра колежка е, можеш да разчиташ на познанията и уменията ѝ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 9, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2016 Диди е от Варна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Октомври 9, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2016 Ще я потърся, благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AnA87 Добавено Май 20, 2017 Автор Доклад Share Добавено Май 20, 2017 (edited) Здравейте, Бихте ли ми обяснили, на какво може да се дължи постояно чувство на глад, без същия съответно апетит. От няколко седмици се появи това чудо, направо ме побърква! Дори да съм яла, след час, два, отново усещам в стомаха си глад (стържене), но мога да различа, че не е както когато наистина ти се яде, с апетит и удоволствие. Когато се случи се чувства ужасно, отпадам и нямам енергия. Леко ми е замаяно, понякога усещам краката си треперещи и слаби. Като в клетка съм! Не мога да се отърва от това. Каквото и да ям или пия. Олеква ми за съвсем малко и после пак... Да, от две години се боря с тревожно разстройство, но от доста време, много от симтомите ги няма. Това сега, от къде дойде....Не знам как да се справя с него. Изследвах захарта си, беше в норми. Единственото което все е извън норма са стойностите на антителата ми. Високи са. Хормоните са наред....Просто вече не знам какво да правя, наистина ще съм признателна ако имате отговор! Или да ми дадете съвет.. Благодаря! Редактирано Май 20, 2017 от AnA87 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Май 20, 2017 Доклад Share Добавено Май 20, 2017 преди 7 часа, AnA87 каза: Единственото което все е извън норма са стойностите на антителата ми. Здравей, кои антитела са над нормата и какъв е бил поводът, да бъдат назначени подобни изследвания? преди 7 часа, AnA87 каза: не е както когато наистина ти се яде, с апетит и удоволствие. Когато се случи се чувства ужасно, отпадам и нямам енергия. Леко ми е замаяно, понякога усещам краката си треперещи и От стреса е. Тревожното разстройство, щом си се борила с него, едва ли е заминало безследно и ти дава нови усещания, с които напомня, че имаш още път за извървяване. Когато ти се свие стомаха от прилива на адреналин (стомахът е кух мускулест орган и адреналина не прави разлика, когато стимулира мускулите дали те са скелетни, стомаха или междуребрени) се получава точно такова усещане. Затова и много хора напълняват, когато са тревожни - в стомаха има рецептори (вид молекулни датчици), които се активират при напълването му. Щом съдържимото му се изпразни, а това става в рамките на няколко часа, в зависимост от типа на храната, тези датчици дават сигнал на мозъка да търси още храна. В стрес мозъка прави тази задача първостепенна. С други думи - ново лице на тревогата си е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.