Jump to content
Порталът към съзнателен живот
free_person

Терапевт за мен? Животът ми е дупка...

Recommended Posts

Здравейте! 

Иска ми се да попитам и тук, форумът е много полезен и може би някой ще успее да ме насочи по-правилно. Търся да се обърна конкретно към терапевт, но се чувствам като шамандура в море от имена и титли из мрежата, която ми е основен източник на търсене. Открай време съм си сам в борбата (така трябва и да бъде в случая) и нямам около себе си хора, преминали през това, които да помогнат със съвет и насоки. Един терапевт, у когото преди време усетих внимание, честност, всеотдайност, добра преценка и разбиране за нещата (за мен лично такива качества са важни с оглед на моята мотивация - подобни хора ми въздействат и ме тласкат напред) ми каза, че не е работил с конкретиките на моето състояние и ме посъветва да търся друг. С времето се спирах на още имена, но не ми се стори, че ще бъдат полезни конкретно на мен. Може би това беше първата ми по-голяма грешка, но не се спрях на никой от тях. 

Накратко за себе си, по-лесно ще ми е да кажа какво ли изобщо вече ми е наред. Виждам, че много като мен във форума се сблъскват със същото, но сигурно успяват да се превъзмогнат, а аз забих съвсем, ужасно закъснях и често съм на две мисловни половини, едната от които обвинява за свършено и несвършено, а другата опитва да гледа по-меко на нещата отпреди. Заключих се доста отдавна. Оплетох се в житейските си ситуации преди време и мърдане оттогава особено няма, но тогава си казах, че ще се справям някак, каквото и колкото да коства. Ето ме сега, преминах и преминавам през тревожности, паники, обсесии, доста ниска самооценка, неувереност, стрес, притеснения, ригидност, чудовищен негативизъм, чувство на неудовлетвореност и... абе, една категорична криза на личността, абсолютна и солидна като знанието ми, че съм некадърен да я махна сам. При мен се прояви не толкова късно, но не и рано и въпреки индикациите за това, които не ми се отразяваха като проблем тогава, бях достатъчно тъп, че да не усетя навреме накъде вървят нещата. Това, може би, е втората ми по-голяма грешка.

В последните месеци потъвам ускорено, блокирам, отказвам, откачам, нещо не съм в час. Наскоро захванах едно начинание, което не ми е по силите и ме изпива съвсем. Отключих още стрес, внезапно за по-малко от седмица смъкнах към 2 кг,, спря да ми се яде съвсем (последните дни възвърнах апетит). Взех да изключвам за света съвсем, защото се затварям още повече в проблемите и ментално съм ангажиран само с тях. С това лягам, с това ставам. Както спя и докато се разсънвам, усещам страхливото си мозъче да се откъсва бързо от съня и да се включва отново на тревожните си обороти от предната вечер, ден, месец, понякога и година, ако щете, и всичко при мен е само още, още, още и още от същото. Опитвам да се разсейвам и в цялост това помага, но за кратко. Нещата, които обичам, си ги върша, но вече доста по-рядко и не усещам удовлетвореност, а по-скоро още тревоги и въпроси от типа защо не чувствам същото като преди. Донякъде ми помагат работата, книги и музика, по-дълги разходки, тичането в парка. Ходих до скоро на народни танци, но нещо се откъснах от процеса. Неудовлетвореността и обсесивното мислене не допускат щастие и спокойствие и така настроенията ми често се сменят.  Обсесиите ги приех отдавна и вече не ми въздействат така, даже каквито конкретни и ужасни имах, от 2 години почти не са се появявали. Не ми пречат вече така, когато ги има, каквито и да са. В момента ме тревожат повече катастрофите, пред които съм изправен - професионалният ми живот е нищо (почти), личният - удвоено такова, чувството на безизходица расте и куражът често се стопява, после изниква временно и пак пропада и кръговратът се задейства. Рядко споделям за истинските си настроения и емоции, понеже идвам от скапано семейство, в което малко хора обичам. И мисълта за това тежи, братче, защото резултатът прозира във всичко, ама няма как. Това е положението. Куцо се оформих в мислите, затова не ми върви с живота ми на тая планета и сега доста би ми се искало да си потърся някаква моя светлина, да последвам хубав терапевтичен пример, макар че съм си хванал живота в ръцете, какъвто и да е той в момента. Все пак, каквото дойде, така се уча да го приема и да се напасвам с него, макар че не е готино така - не е добре човек да се примирява, а да развива отговорност и да търси решения. Потъването в собствен емоционален ад и животът в него са ужасни и пожелавам на всеки като мен да не стига до там!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 6.06.2017 г. at 19:00, free_person каза:

Куцо се оформих в мислите, затова не ми върви с живота ми на тая планета

Здравей!

Това е твоето мнение. То едва ли съвпада с планетарната логика, разбираш ли? Животът си има собствена логика и не го интересува нашата лична логика по отношение на него. На нас нищо друго не ни остава, освен да съумеем да се присъединим към случващото се в този голям и шарен свят и... току виж, куците проходили, слепите прогледнали.

Това ще се случи и с теб, когато преоформиш мисловните си потоци. Точно това става в един процес на психотерапия - човек започва да мисли по ефективен начин така, че живота да не му се струва една бетонна стена, в която периодически да се размазва, а по-скоро заприличва на река, в която човек може да се пусне по течението и с удивление да изпита разнообразни преживявания.

В 6.06.2017 г. at 19:00, free_person каза:

Ходих до скоро на народни танци, но нещо се откъснах от процеса.

Започни да ходиш отново. Не можеш да се откъснеш! - имам познати, които три стълби подред не могат да качат правилно, но ходят на танци, защото... ти знаеш защо.

В 6.06.2017 г. at 19:00, free_person каза:

Един терапевт, у когото преди време усетих внимание, честност, всеотдайност, добра преценка и разбиране за нещата (за мен лично такива качества са важни с оглед на моята мотивация - подобни хора ми въздействат и ме тласкат напред) ми каза, че не е работил с конкретиките на моето състояние и ме посъветва да търся друг.

Браво!!! Рядко се срещат такива хора, късметлия си! Все пак, имайки му доверие, помоли го да те насочи, това ще е най-добре за теб.

Звучиш много разумно, ще е пропуск ако час по-скоро не намериш подходящия за теб човек и не дръзнеш към творението на живота си.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 8.06.2017 г. at 0:04, Георги Балджиев каза:

Браво!!! Рядко се срещат такива хора, късметлия си! Все пак, имайки му доверие, помоли го да те насочи, това ще е най-добре за теб.

Звучиш много разумно, ще е пропуск ако час по-скоро не намериш подходящия за теб човек и не дръзнеш към творението на живота си.

Успех!

Здравейте и благодаря за вниманието!
Може би трябва да вметна, че всъщност "срещата" ми с терапевта беше под формата на онлайн консултация. Но въпреки това всичко, което той ми загатна, говореше за отношение и ангажираност и е жалко, наистина, че не се случиха нещата тогава (не е като да не му изчетох после целия блог и това, което беше писал :D). Но беше преди години и тогава не знаех още къде се намирам, липсваше ми доста от онази осъзнатост, която в последните години започва да ме връхлита. 

Не знам къде е разумът при мен, но съвсем го загубвам, след като още не успявам да променя в себе си това, което трябва. Още драскам по повърхността - казах "Да!" на обсесиите и натрапливото мислене, приех ги и успях да ги разгранича така, че да не ми пречат. "Съгласявам" се с това, което ми казват, предизвиквам ги всеки път, когато дойдат и завъртат едни и същи мисли в главата ми. Казах "Да!" и на тревожността, която ме връхлита и при всеки порив се стремя да я попивам и пропускам през себе си (поне за това съм благодарен, че не е много силна и успявам да я контролирам) и прочие неща, но те не са никак достатъчни...

С удоволствие се обръщам и към Вас за помощ, но виждам, че явно ще е трудничко. Знаете ли към кой друг мога да се обърна?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 3 часа, free_person каза:

С удоволствие се обръщам и към Вас за помощ, но виждам, че явно ще е трудничко. Знаете ли към кой друг мога да се обърна?

Защо да е трудно - само тук пишем шестима. Попрочети постовете ни, свържи се с онзи, у когото усетиш резониране и че ще се получат нещата.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, free_person,

Пиша ти, защото разбирам, че имаш сходни на моите - нека кажем - притеснения. Поздравления за ника - означава, че въпреки трудностите в живота - избираш да бъдеш free person, т.е. осъзнаващ богатството на това човек да бъде сам деятел на живота си - свободно. Моята тема във форума е в рубриката "Психотерапия онлайн" и е със заглавие "Тревожност и хронична депресия" (колко хронична може би сам си втълпявам). Вече имам позитвни коментари и препоръки от водещите специалисти тук, за което съм много благодарен. Същевременно започнах усилена работа по пресяване и систематизиране на мислите си, защото те са един от източниците ми на тревожност и оттам на ниското самочувствие. В продължение на две седмици вече чета, гледам видео-материали, търся информация за хора с моите симптоми и т.н. и осъзнавам, че тези тревожностти са част от процеса на съзряването - аз съм почти на 30 г. и признавам, че доста време живях в свой илюзорен свят, в който приемах реалността, но с уговорката, че тя в остротата си няма как да ме засегне, щото се смятах някакси за богопомазан - да кажем...

Поздравления и за осъзнаването и решението ти да се бориш (имам предвид смирено и амбициозно да приемеш тревожността си като твой най-добър учител за момента, който те подтиква към промяна и по-голямо завоюване на лична свобода). Предлагам ти, ако живееш в София, може дори да се видим и да поговорим. Самият аз също се замислям за психотерапия, защото преди 2 години не се заех сериозно. Считам, че познаването реално на хора с подобни на твоите притеснения, може да има ползотворно значение - поне за притъпяване на чувството на самота, изолираност, социална неразбраност и т.н. - все "заблуди" на ума, в които ние се вписваме реално и следователно се чувстваме некомфортно, нехармонично и неествествено. И, действително, продължавай с танците или с друг екипен спорт (но, в който чувстваш, че ще ти бъде интересно, забавно или пък ще те обогати емоционално), защото чрез опитите за контактуване човек постепенно научава себе си да бъде по-малко свенлив, притеснителен и объркан...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 22 часа, balthazar каза:

Считам, че познаването реално на хора с подобни на твоите притеснения, може да има ползотворно значение

Здравей,

не мога да се съглася съвсем с горното... Освен ако не сте в терапевтична група, разбира се, където ще се случват определени, контролирани от терапевта неща.

Иначе рискувате да се убедите колко е стабилен или пък всеобхватен е проблема ви - факт от който, ама наистина, нямате нужда :) Потърсете личните си терапевти, или идете заедно на група, след това се виждайте самостоятелно - тогава ще можете да обменяте средства за справяне и растеж. Срещите при всички положения тогава ще бъдат полезни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, г-н Балджиев, напълно сте прав и уместно коментирате постинга ми.

Проблемът е, че аз имам умения да  "поучавам" други хора, да им говоря позитивно, енергично и мотивиращо (и да гледам и да се наслаждавам как те попиват и размишляват върху нещата, които емпатично им говоря), но опрат ли нещата до мен - ставам песимистичен (може би и защото съм си вманиачил, че никой не ще ме разбере в пълнота и по-важното - усещам пък и някаква щекотливост и дразнещ гъдел някой да ме увещава приятелски тет-а-тет, което е от комплексираност и признак за невъзможност за постигане на емоционална споделеност и удовлетвореност от социалните познанства). Оползотворяването и качеството на обратната връзка за мен са проблемни при контактуването - както се казва "Ти му говориш за негово добро, а той пак си знае неговото - блее в чавките :) и се прави на инат - (уж има самостоятелно мнение, което дава с цената на това дори да е неразбран и неприет от околните, от което пък иначе вътрешно страда и се чувства отритнат и безинтересен (социален мазохизъм). Отделно - имам силна нужда да бъда зачетен и полезен за някого чрез пълноценно общуване. Така ще ми се "наруши" и вътрешния диалог, изковаван дълго време в самотно самоанализиране, което пък идва да покаже, че това си е мой специфичен проблем на тревожността и социалното отчуждение. Това положение е желателно и аз да превъзмогвам и да скъсам окончателно със старите си разбирания. И прозирам, че една от причините е, че когато съм с дни сам със себе си по-често съм склонен към тъжни преживявания и емоции, отколкото ако умът се ангажира с мисли за някого - как да се помогне, как да се организират съвместни неща, излизания, допирни теми и т.н. Тогава попадам съзнателно в друга орбита на мислене, което е нормално и говори за социален интерес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 21 часа, balthazar каза:

Проблемът е, че аз имам умения да  "поучавам" други хора, да им говоря позитивно, енергично и мотивиращо (и да гледам и да се наслаждавам как те попиват и размишляват върху нещата, които емпатично им говоря), но опрат ли нещата до мен - ставам песимистичен

"Учителю, трябва да научиш урока, който преподаваш!"

Има няколко групи във фейсбука, които са за уж взаимна подкрепа. Четейки обаче прогреса на по-редовните съветващи там... положението хич не е розово. Влез и виж какво става, когато двама или повече човека със сходни проблеми си говорят и подкрепят в проблемите си. Цикълът е достоен за кандидат за нов възобновяем енергиен източник :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, отново съм съгласен с вас, г-н Балджиев, и нека споделя, че не  желая да се вписвам в роля да бъде поучител (макар предният ми коментар да внушава нещо различно). В това отношение вярвам в равнопоставеността и пълноценната обратна връзка в процеса на комуникиране.

И аз говоря за директни срещи, дори и в рамките на терапевтична група. Изобщо не имам предвид фейсбук групи или други подобни сайтове за взаимопомощ (или книги, които често се четат и самотно - няма как - груповото четене е рядкост). В такива он-лайн формати хората може много и надълго да си приказват, но със съвсем различно значение са социалните контакти, защото те най-малкото разчупват реално представи, стереотипи и т.н. с времето. Седейки си човек от компютъра вкъщи може постоянно да чати и да "описва" прогреса си в борбата с онова, което не му дава психично спокойствие и да го споделя дори с РЕАЛНИ хора, но дали ще се отчита РЕАЛЕН прогрес в социалната сфера е вече отделен въпрос. Отделно анонимността в интернет-пространството, която е силно разпространен феномен, може да помогне, а може и да не помогне (разчита се на лично внимание и степен на доверителност). Тук, в тези форуми, дори някои да не се появяват с истинските си лица и имена, подкрепата е значително голяма. :)

Но, ще се съгласите с мен, че когато човек, дори и ако има социална тревожност и т.н., при правилно разбиране и чувстване на подкрепа не само в рамките на терапевтичната група, но и извън нея, където е реалният живот, ще бъде малко или много мотивиран да се среща с хора, които в някаква степен вече му вдъхват увереност и чувство за безусловно разбиране и приемане на човека като такъв, какъвто е... И, най-вече, всички знаем за ролята на визуалния контакт, езика на жестовете, артикулирането на речта и т.н. - все индикатори, които прогресивно може да обогатят и моделират общуването... А добре усвоени са предпоставка и за развитие на пълноценен социален живот (лека по-лека) - каквато е и целта на много хора, пишещи за личните си психотравматични одисеи тук. :) И, съм съгласен, че преподадената помощ от психотерапевта, е желателно активно да се транслира и упражнява и в реалния живот, когато добре познатия ни вече терапевт се замества от маса хора, които в повечето случаи - са непознати.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×