Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте Орлин Баев :).Приятно ми е да се запозная с вас и другите колеги.Имам следния проблем чака ме работа първа работа...но имам мощно ОКР и съм сигурен,че ще забия на работа трябва да работя с разтоварване на желязо да запомням размерите на всеки тип желязо да ги селекционирам по размер да запомням много размери сигурен съм,че ще се изплашя много в началото,но днеска прочетох ваш стар съвет в този форум към едно момиче,че ако не го направя това ще станат още по силни мислите,затова сега трябва да се изправя в лице в лице с тях и така като се изправя срещу тях те ще понамаляват значително нещо като лечебна криза,нямам избор поел съм отговорност не мога да мишкувам...та правилно ли съм разбрал изправяне срещу тях като си отивам на работа всеки ден и така съответното им намаляне.Аз смятам,че сега много го теоритизирам,а практиката е друго нещо така,че имам надежда...просто за сега са много силни мислите как няма да се справя как ще се бавя как ще се оплескам как шефовете и колегите ми ще ми се карат....лека вечер 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, мишкуваш ли, всичко ескалира. Затова започваш, посрещаш трудностите. На практика е по-простичко от обясненията, така е. Самото фокусиране в работния процес, вече ти помага да оставиш мислите да преминават, като си все по-непривързан към тях. 

По-горе отговарям общо, както и питаш. Ако нещата вървят, супер. Ако има нужда обаче, потърси психотерапевт, вещ в поведенческата, хипно, нлп, краткосрочната психотерапия - терапевт, който знае какво прави и успява да помага наистина. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще си позволя да се включа в темата с пример от днес. Тръгах на шофьорски курсове, нещо което ме ужасява - катастрофични мисли недостижими за фантазията на един "нормален" човек. Във времето съм правила и други опити да започна да шофирам, но винаги бягството ми е било по-удобно и именно това доведе до едно добре отгледано страхче придобиващо все повече сила, трансформирало напоследък до неконтролируем ужас.

От днес нова кола, нов инструктор, нов район на шофиране и толкова много неизвестни застрашаващи егото ми да се срине, да се изложа с неможенето си, да не мога да оправдая очакванията на света. Наскоро чух нещо което дълбоко ми се запечата - не е срамно да не можеш, срамно е да не опитваш... Това просто изречение противоречеше напълно с моите разбирания за света, разбирания в който нямах право на грешки.

Та така - знаейки вече, че бягството не е решение на проблемите то аз скочих с двата крака в страха си. Цяла нощ не можах да спя, сутринта нервите ми бяха опънати до краен предел, сърцебиене с 300 км в час, треперене, пълен блокаж на всякакви мисловни процеси и недоспиването като една пикантна подправка. Обаче когато човек постъпателно е предизвиквал страховете си, започнал е да ги познава, да вижда как те се забавляват за негова сметка, тогава може да си позволи малко да си поиграе с тях. При мен виждането на тези страхове не е лесен процес, но пък и ако нещата ставаха лесно, то едва ли щях да науча достатъчно добре уроците си.

Изхождайки от идеята, че аз ходя на курс защото не мога да шофирам, то лека - полека започнаха да се прокрадват еретичните мисли, че би могло да допусна някоя грешка, че ми е позволено да се поизложа и че именно грешките по време на курса ще ме научат. Насочвайки мислите си в тази посока - да си позволя да не мога, да си позволя да греша, да си позволя да се изложа, то страховете някак започнаха да губят силата си. Не мога да кажа, че изчезаха напълно, но пък отвориха място за другата "еретична" мисъл която беше да допусна, че едва ли някой очаква от мен да карам по-добре от тираджия с 40 годишен стаж... И така - вече имах идеята, че имам право да не мога, че никой не очаква чудеса от мен. Тези две идеи поизбутаха още малко страховете и се освободи място да видя, че колкото повече се напъвам, толкова повече се омазвам... И сигурно щях да продължа дебата със страховете си, ако не беше станало време да карам. Надявах се инструктора да се е разболял, колата да се е счупила, само и само да нямам час, но уви... Както и да е, качих се в колата, инструктора започна нещо да ми говори, но аз не го отразявах много, защото бях заета да се страхувам. Успях да хвана за гушата вече поутвърдилата се идея, че имам право на грешки, и че всъщност очакванията на инструктора са да не мога да го правя. Без много зор подкарах колата, нямаше никакво старание от моя  страна да впечатля всички с уменията си... просто оставих нещата да се случват такива каквито са. И когато успях да вляза това което е сега, да не мисля  за това което е било и да не гадая какво може да бъде, то всичко започна се случва с лекота, дори и бърках с кеф, защото вече знаех, че именно от грешките човек се учи най-добре.

преди 18 часа, Герасим Петков каза:

че ще се изплашя много в началото

Сам го казваш, че бъде само в самото начало...

Не бягството, а предизвикването на страховете е важно за теб, позволи си да грешиш, позволи си да се изложиш. "Приемам провала и затова съм готов за успеха!"

Просто го направи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Супер красиво споделяне, Диди!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здр искам да попитам и по точно да обясна преди месец ходих на невролог които ми исписа клонарекс пих клонарекса месец и го спрях изжеднъж вече 8 дни как съм го спрял обаче не се чуствам добре постояно дигам кръвно виеми се свят и усештам тежест в сърцето главоболие и претискане в главата от двете страни на слепоочията и някаква тежест имам над стомаха така и не ми е поставена диагноза прегледа бесхе такъв при невролога за една минута протегни раце напред скръсти крака и готово веднага ми предписа клонарекс без да ми обясни нижто за какво става въпрос.  моля някои за съвет какво да правя заштото си мисля че сички симтоми които имам се засилиха жте пове1е от спирането на клонарекса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иди пак и настоявай за изследвания - кръвна картина, хормони, щитовидна, захар, полови и т.н. Най-вероятно всичко ще е наред. Ако е така, значи просто си тревожен и симптомите ти са симпатикотонични, тоест идват от подсъзнателен страх. За това как се работи със страха, прочети темите тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

stepara Здравей! Ти прочете ли листовката на лекарството - то е бензодиазепин? Дава се за епилептични припадъци. Ако ги нямаш, защо да го пиеш? 

От прочетеното не установих да имаш такива. Това са клас лекарства, които предизвикват много силна физическа преди всичко зависимост.

Грешка е да се спират рязко. Това става по схема и по съвет от лекар. Но тук 99 % хал хабер си нямат от това. Образовай се като прочетеш повече по темата в чуждестранни сайтове.

Хубавото е, че периодът на прием е  доста кратък - само месец. Разбира се има значение дозировка както и физическите характеристики на конкретния човек. До колкото съм получил информация не е добре веднъж спрян бензодиазепина да се взима пак. Допитай се до професионалист лекар.  

На твое място ще послушам Орлин с тази разлика, че ще пусна въпросните изследвания при друг компетентен лекар. А при посочения от теб бих отишъл и .....Абе дай воля на фантазията си....Това не са лекари, а нещо противоположно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×