Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Натрапчиви мисли


Recommended Posts

Здравейте г-н Баев,

Не знам дали тук трябва да публикувам, но и аз като всички хора в този форум бих искала да се допитам до вас като специалист. Ето я и моята история.
Имам много силна връзка със семейството си.Когато бях на 9 години загубих един много важен човек за мен- моят вуйчо, с когото имах много силна връзка. Мисля че, това беше голям стрес за мен. От този момент все съм бях притеснена за семейството си, дали са добре. Родителите ми са разделени и аз живея със майка ми, баба ми и дядо ми. Винаги съм била много самостоятелна и енергична. Завърших гимназия и се преместих в дръг град, където да следвам висшето си образование. Няколко години ходих на студентски бригади. Последната година се запознах с едно момче, с което съм и сега. Преместих се в София при него, всичко беше страхотно, много бързо си намерих работа, която ми харесва и заживяхме заедно с него и майка му. Така една година. Но аз се чувствах доста подтисната от това, че не живеем самостоятелно , чувствах се на гости и така и не успях да се отпусна. Майка му ме харесва, но винаги съм усещала,че между нас е имало някаква бариера. Докато един ден седях на работа ми прилоша. Отидох до близката поликлиника да ми премерят кръвното и всичко беше наред. Така се случи няколко пъти. Направих си кръвни изследвания и там всичко беше наред. Но се появи едно треперене на цялото тяло, започнах да избягвам хората, ставаше ми лошо докато се возех в метрото. Дните ми на работа се оказаха мъчителни, доста често просто исках да избягам и да си тръгна. Постоянно бях в контакт с родителите си по телефона за да ме успокояват. Отидох на невролог- тревожност. Започнах да чета по форуми. Опитах се да слушам релаксираща музика на работа, но нищо. Реших да отиде да психотерапевт- изкарахме един сеанс- поплаках доста. И започнах да си водя дневник.Във всеки един момент как се чувствам и защо. Но повече не отидох при него. Заедно със това се появиха и натрапчиви мисли- че ще си причиня нещо. Страхувах се от балкони и от ножове. Имах постоянната подкрепа на семейството си и на приятеля ми. Отидох и при психолог, който ми каза , че единствено може да ми изпише хапчета. И така с приятеля ми предприехме стъпката да се изнесем само двамата на квартира. Чувствах се по спокойна. Посетих и друх психолог, в моят роден град. Тя ми каза, че имам по скоро панико подобна тревожност, и че не съм луда и нищо няма да си направя. Изписа ми леки антидепресанти, които пих в рамките на 6 месеца, също така започнах да спортувам активно. Натрапчивите мисли изчезнаха, някак се успокоих.Дойде момент , в който реших да ги спра, те бяха в много малки дози така чв това не беше проблем. Заместих ги с билкови хапчета. Но продължавам да се чувствам сякаш друга, променена. От няколко дни натрапчивите мисли се появиха отново, и тази подтиснатост и страх, че мога да си причиня нещо. И постоянно се чудя някога ще бъда ли същата енергична каквато бях преди. Наскоро се сгодих, ще планирам и сватба, но тези мисли много ме притесняват. Моля споделете вашето мнение и ме посъветвайте.

Благодаря ви.

Редактирано от Орлин Баев
промяна доктор на г-н
Линк към коментар
Share on other sites

А какво би те накарало да ходиш на психотерапия систематично и искаш ли го? Имаш много чувствителна натура,с която си ходят ирационални страхове, проявяващи се като телесни симптоми и натрапливи мисли - това е. Самата работа с мислите вече влияе заздравяващо на характера ти, но е добре да видиш ясно програмите в несъзнаваното, да поработиш по тях с терапевт. Плюс спорт, дишане, медитация ежедневно! 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Типично поведение, не отиваш при този, който ти помага, а търсиш някой, който да продължи да поддържа сиптома ти.  Аз ако имам счупена ръка и отида при ортопед и съм доволен нужно ли е след това да търся хирург или зъболекар. Просто продължи по пътя с човек, който ще ти помогне. Помисли си за дъждовен облак, не си мокра нали, същото е  и с другите мисли. Едно да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.

Твоят терапевт седи и те чака някъде! Въпросът е ти дали искаш да работите заедно.

Поздрави и успех по пътя : )

 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви за отговора. Тогава и аз не знам, защо повече не посетих психотерапевта. А сега се замислям , иска ми се ако е възможно сама да се преборя. Дали е възможно? Тоест натрапчивите ми мисли са не реални? А относно спорта от един месец насам ходя на йога и от нея се чувствам доста добре. 

Линк към коментар
Share on other sites

Ако се бориш със сянката си, има да се бориш до безкрай... Не борба, а осъзнаване, разбиране, приемане, обич, оцялостяване са нужни. Питаш за сама - някой успява да научи три езика в рамките на три месеца просто защото ги слуша, както и да усвои висшата математика, цигулката и пианото като странични занимания, вечер след 19ч. между другото, докато рисува шедьоври и пише майсторски, свирейки по душевните струни с таланта и гения си. Ти можеш ли? 

Линк към коментар
Share on other sites

Прав сте да. Ще се замисля над съвета , който ми дадохте по нагоре в отговорите и ще работя върху това с помощта на някой специалист, като няма да оставям и спорта.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

Здравейте, Доктор Баев.

Отново съм аз, почти година по-късно. През тази година започнах терапия посещавах психотерапевт, в чиито ръце се чувствах доста сигурна. Повярвах и на себе си, някак се успокоих.Видях голям напредък в себе си. Натрапливите мисли все още се появяваха, но сякаш силата им вече не беше същата и бях намерила начин, по който да ги заменям автоматично с положителни и весели такива. Посещавах терапевта го до скоро, когато на него се наложи за някакво време да премести кабинета си. Той ми предложи да ме пренасочи към негов колега, но аз се чувствах вече доста по сигурна в себе си, след 6 месеца терапия и реших да пробвам да продължа сама.

Но уви, от едно известно време тези натрапливи мисли, или по скоро импулси се завърнаха. Този страх да не се нараня било то с нож; страх от балкони.В мен се поражда един ужасен страх , че тези мисли изобщо минават през главата ми и дали те биха се осъществили! Все по -често ме застигат и бих ги определила като депресивни епизоди , но не и точно такива. Имам желание да съм сред хора, излизам навън , спортувам , събирам се с приятели, но има някакви моменти ,в които се чувствам доста тъжна точно от този страх, който ме обвзема. Става ми сиво, все едно нищо няма смисъл. Това адски ме плаши. Буквално в такива моменти не мога място да си намеря, най-често се появяват докато съм сама у дома. Случва се за секунда, без дори да си мисля за това и да го предизвикам , все едно едно копченце в клавата ми прецъква и просто ми става сиво и тягостно. 

Просто се страхувам да не изгубя контрол и нещо да се случи.

 

Моля споделете вашето мнение.. Благодаря ви!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, georgievaaa каза:

Това адски ме плаши.

С тези мисли се работи адски лесно, но не със замяна, а със разбирането на първоначално добрата им природа и намерение, парадокс, медитация... Също, успоредно с окр работата, наложително е в кабинета и извън него сама, систематично да "скачаш" в състояния близки до п.а., за да приемеш страха и го преобразуваш в смелост. Така преработваш и заздравяваш сърцевината на характера си ядрено. Е, плюс много други помощни методи и насоки... 

Ако този терапевт ти е помогнал и вече си е сменил кабинета, какво ти пречи да продължиш при него. Възможно е неговите методи да са различни по-плавни, но много пътища водят към Рим... 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че временно няма да има кабинет.. Да прав сте и го разбирам, просто в моменти доста се отчайвам и изгубвам вяра,че всичко ще се подреди, потъвайки в страх от полудяване и самонараняване..

Благодаря ви за отговора

Линк към коментар
Share on other sites

Не можеш да полудееш, нито да се нараниш, защото си жадна за живот, това показват мислите всъщност. Виж статиите ми за окр!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Здравейте, бих искала и аз да споделя своята история. Преди почти 4 месеца станах майка на едно прекрасно и здраво момченце.Бременността ми премина доста леко, раждането не толкова , но в момента , в който прегърнах моето момче забравих всичко. От 2016г. при мен се отключи една тревожност по-скоро -придружена от цял букет физически симптоми + паник атаки. За кратко приемах антидепресанти ,но осъзнах че те не са решение на проблема. Ходих при психотерапевт , с когото започнахме терапия,но след време трябваше да прекратим ,тъй като той преустанови практика за известно време. Препоръча ми свой колега .За известно време се чувствах доста добре.Сгодих се , предстоеше ми к сватба. Но натрапливите ми мисли се завърнаха с пълна сила. Страхувах се от това да не се нараня по някакъв начин.Ужасяващи картини се развиваха в съЗнанието ми-в мен се надигаше един силен импулс , една тревожност , че всеки момент ще се хвърля през терсата, или че ще се нараня с нож.Знаех ,че не бих го направила ,защото обичам семейството си и съпруга си и не бих им го причинила,но този страх бе така силен. Потърсих к другият терапевт ,с когото започнах отново да се срещам. Чувствах се много добре , започнахме да тълкуваме сънищата ми и да обсъждаме същността ми, характера.. по това време вече бях и бременна. През по-голямата част от бременността си бях спокойна ,знаейки че трябва да съм така и заради бебчо. Но натрапливите мисли все още си присъстваха е ежедневието ми. В един момент реших ,че съм ги разбрала . Защо се появяват -че може би са знак на някакво неразбиране или несигурност. Опитвах се да ги продължавам , когато се появят и да видя какво ще се случи. Мислих си, че когато бебчо се появи всичко това ще изчезне ,защото ще съм толкова заета с него. И ето сега имам най-прекрасното дете, случи ми се най-голямото щастие да бъда майка. Моите мисли се завърнаха с пълна сила, като вече освен към мен са насочени към бебо.Развиват се ужасяващи картини как мога да го нараня . Да го изхвърля през балкона, или да го удуша. Понякога треожността ми е толкова голяма ,че поставям ръката си на гушката му , знаейки че никога не бих го наранила и в същото време чудейки се ,защо и как може да го правя. Плача , мъка ми е... страхувам се . Толкова много обичам моето съкровище, а тези мисли че мога да Го нараня не ми дават мира. Знам че любовта ми е безгранична и че тези мисли най-вероятно са точно знак за тази голяма любов и свръх протекция към него. Полудявам ли и може ли да изгубя контрол и да го нараня ...:( как бихте коментирали случващото се и това поставяне на ръката ми на гушката му все едно всеки момент ще Го стисна...моля за съвет и се извинявам за дългия пост

Линк към коментар
Share on other sites

Същата песен на изместено същия глас. Ходиш ли на резултатен при окр психотерапевт?

Линк към коментар
Share on other sites

Диляна Колева

  • психолог-консултант
  •  
  • Диляна Колева
  • Модератори
  •  2721
  • 3189 мнения
  • Пол:Жена
  • Местоположение:Варна, Пловдив
  • Интереси:Психология ВСУ - психолог
    Личен сайт: www.lammen.bg
    ДППТ - психотерапевт
    психологични консултации; детско-юношески кризи; позитивна психотерапия; фамилна психотерапия ; тревожни състояния; психосоматика.

    Апитерапия - консултация, рецепти, препоръки - http://manovmed.alle.bg/
  •  

Това, което ти се случва е част от известно състояние , тревожността, натрапливости стигащи до обсесии и безсмислени компулсивни действия.

Състоянието е много "прилепчиво" и почти невъзможно за контролиране от самия човек.

Обсесивните мисли са добри лъжци и често въвеждат човека в дълбоки вътрешни терзания.

Съветът ми е да се свържеш с психотерапевт и да започнеш терапия, като за начало, ако е необходимо може и леки успокоителни да вземеш, за да си по- спокойна. Доста скоро е след раждането и самото напрежение от всичко останало също не е малко.

Едно е сигурно НЕ полудяваш и НЕ няма да му направиш нищо.

 

 
  •  
  •  
  •  
 

 

  •  

,,Понякога тревожността ми е толкова голяма ,че поставям ръката си на гушката му , знаейки че никога не бих го наранила и в същото време чудейки се ,защо и как може да го правя.,,

Това се нарича ,,проверка,,. Слагаш ръката си, за да се убедиш,че няма никога да му навредиш и си донесеш малко спокойствие.Така обаче няма да го постигнеш, наистина трябва да потърсиш  друг терапевт и работите за справяне с ОКР-то.

  •  
Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Много ви благодаря Д-р Първанов и Д-р Баев за отделеното внимание. Напълно сте прави, че имам доста да работя в тази насока. Д-р Баев бих желала да работя в тази насока с вас,ако разбира се вашият график го позволява.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...