Проблем с обвързването

[moongirl]

Привет Първо искам да изкажа адмирации, за това че ви има, че помагате на хората, браво! Позволих си да се надявам, че може би ще успеете да ми помогнете с моя проблем. Може би ще ви се стори смешен или наивен, но е факт че съм объркана. А именно - аз съм жена на 31 год, смея да твърдя че изглеждам добре, че съм интелигентна и възпитана, с чувство за хумор, и въпреки това съм сама. Нямам партньор. А толкова искам. Не страдам от липса на мъжко внимание изобщо. Но не се получава. Даже не знам как да ви го опиша. Когато се запозная с някого веднага търся някакви кусури в него /не само физически/ , след като ги открия вече заключавам, че това не е моя човек.  Чувствам, че съм повече от него, че той не ми подхожда, че не ми е на нивото. Тогава съм открита, забавна, лесно флиртувам. А когато нищо не открия - започвам да се питам как може такъв, мъж без забележки, да е свободен, сигурно му има нещо, което не виждам и заставам нащрек и следя кога ще се издаде. Тогава се чувствам нищожна, малка, ставам свита, сериозна, започвам да превъртам в ума си моите собствени недостатъци, намирам си хиляди, започвам да се чудя как той изобщо ми е обърнал внимание, че не съм това, което той очаква и накрая бия отбой, отказвам се. Външно изглеждам самоуверена, но вътрешно съм притеснителна. Когато нещо не е важно за мен - нямам проблеми, но когато е важно се побърквам от мисли, притеснения и всевъзможни сценарии без хепи енд.

Имала съм връзки преди. Най-дългата ми продължи седем години. Приятелят ми беше ревнив, а аз покорна, така изкарахме тези 7 години. След нея исках само да бъда свободна и неограничавана. Имах няколко неангажиращи връзки. Аз исках да бъдат такива. Но когато вече поисках нещо по-сериозно нещата взеха да куцат. Вече от няколко години съм сама. Бягам от мъжете и не знам защо, нито как да спра. Всичките ми приятели се чудят как може, шегуват се с мен вече, но на мен изобщо не ми е смешно. Моля, ако можете да ми дадете някакъв съвет. Благодаря ви предварително!

[Stefan Grekov]

Здравей,

Каква е разликата между сериозната и несериозната връзка? Това е отношението ти и изискванията. В живота няма нищо перфектно и нищо сериозно. Кусурите, които наблюдаваш в другите са просто производни на страха ти от обвързване, които предполагам след това процесира със страх от изоставяне. Ти не гледаш хората, очите на страха ги гледат и намират причини ти да не се впуснеш в нещо, не защото не искаш, а защото те е страх да рискуваш. Това да споделиш с някой означава да се разкриеш, да научиш нещо за другия, но и да му позволиш и той да научи нещо за теб. Любовта не е само усещане, любовта е доверие и личен труд. Цялата тази маска, която създаваш отвън пази това беззащитно, уплашено и срамежливо момиче от болката, която то предусеща, че ще изживее. Болката и неуспехът живеят само в твоята глава, но точно защото живеят несъзнателно или полусъзнателно си се хванала здраво за тях. Преди да кажеш хоп и си скочила ти имаш усещането, че си паднала вече по дупе, но разбира се, като всеки "здраво" мислещ човек повечето хора гледаме клечката в окото на другия, а не виждаме гредата в своите. Интересно е ти имаш способността да виждаш другите, а какво виждаш в себе си. Страхът ни замъглява погледа и не ни дава възможност дори да се видим, погледни се отстрани. Представи си, че излизаш от тялото си, от личността си и виж няколко от връзките си, като страничен наблюдател, можеш да разбереш много от тази друга позиция, стига да искаш да гледаш. Относно страхът, той може да бъде преборен само тогава, когато решиш да рискуваш, но ти си далече от този момент, човек рискува всичко тогава, когато му е писнало от всичко, когато всичко се разпада, когато времето го притиска. 

Поздрави!

 

[Орлин Баев]

" се чувствам нищожна, малка, ставам свита, сериозна, започвам да превъртам в ума си моите собствени недостатъци, намирам си хиляди, започвам да се чудя как той изобщо ми е обърнал внимание, че не съм това, което той очаква и накрая бия отбой, отказвам се. Външно изглеждам самоуверена, но вътрешно съм притеснителна."

Сама даваш отговора си. Когато си с нормален мъж с нормални плюсове и минуси, се фокусираш тунелно в минусите, дисквалифицирайки позитивното и раздувайки негативното. Защитно поведение - защитна свръхкритичност, уж пазеща от нараняване. Уж... Защото всъщност е бягство от самата себе си, от сянката си. По-интересно е, когато си с наистина силен и качествен мъж. Тогава се вади същото, но няма в какво да се проектира и затова го виждаш по-ясно. Тоест и в двата случая става дума за теб самата. Да, била си в дисфункционална връзка, носиш си характеровите заложби - каквото и да е, вижда се, осъзнава се и фокусът се премества в преработката му, в решението. Като старт, задръж се в една връзка, без да бягаш. Тогава осъзнай ясно какво в теб се събужда. С помощта на психотерапевт ще преработиш страховете си и продължиш напред. 

[Guest Кермит]

В 14.06.2017 г. at 22:54, moongirl каза:

Нямам партньор. А толкова искам.

Добре Зряла жена си, трябва да знаеш защо искаш! Дали някое от следните, или пък комбинация - защото трябва да имаш, за да отговориш на социумните модели, защото искаш да споделиш щастието си (или пък нещастливостта си?!?), защото искаш да създадеш семейство ли (какво ще е то?), защото ти трябва сигурен сексуален партньор..? - и още, и още...

С други думи, трябва да знаеш какво искаш. А за да знаеш какво искаш трябва да знаеш кой го иска, т.е. какви са качествата и характеристиките на тази жена - Теб самата, която иска. Установявайки това, мъжът лесно ще дойде. И за да не той от типа страхливец, който си мисли, че видиш ли щом си сама останала до този момент, сигурно си нещо бъгава, трябва да имаш друга идея за себе си, различна от настоящата ти. Но това си е  Работа и ти препоръчвам въобще да не се бавиш. Намери твоя терапевт и приключи този процес бързо - време за губене няма.

Поздрави!

[moongirl]

Благодаря ви! Ще започна работа с терапевт.

Благодарности!