Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Максим

Панически атаки и вътрешно безпокойство

Recommended Posts

Аз имам твърдото усещане, че на друго място не може да стане. Вкъщи не може да се случи абсолютно никога. Когато съм навън - също. Само при посочените в по-горните ми мнения ситуации. Няма нужда да ги повтарям отново. Мислех си същото като теб в голямата пълна зала онзи ден и бях на крачка да ми се случи, но не се случи. Де факто само един път ми се е случвала паник атака, на 8 май. Оттам нататък, често си мислех, че ще се повтори. Но не се е повторила нито веднъж. Явно само така си мисля, но дори и да се опитам да провокирам атака, не съм сигурен дали наистина ще успея. Което пък е добре, че не мога да я предизвикам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Явно само така си мисля, но дори и да се опитам да провокирам атака, не съм сигурен дали наистина ще успея. ,,

Aми, постарай се повече.

,,Което пък е добре, че не мога да я предизвикам. ,,

Боже Господе, ти изобщо отказваш да помисли6 върху това което ти се пише.

Прочети пак поста на Орлин и ще разбереш ,че това не само не е добре, а пагубно за промяната която търси6.Ти трябва да може да правиш кризите пред всички и на всяко място. Само така, ще разбереш ,че в тях няма нищо страшно и още доста други неща.Избягвайки ги и радвайки се ,че ги няма, ти не променяш абсолютно нищо в себе си ще се мъкне6 със страховете си цял живот.

Просто не ми го побира акъла, умен мъж, а изобщо не мисли.Така, се убива и на6ето желание да даваме съвети.

Прочети пак всичко на ново, помисли върху него и ......отивай на работа само с една цел - да направи6 едно грандиозно шоу.

ПП -предполагам, Орлин няма да се навие, да дойде с теб в Германия и заедно, на работното ти място, да го направите.Но, при подходящо  заплащане, мога да ти намеря немско говорящ терапевт, който да дойде от България и да го правите заедно.

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, да, всички ти го казваме - тези социално тревожни 'атаки" носят послания и дарове. Няма как да ги извлечеш, ограничавайки се от тях - така можеш да ги поддържаш и мъкнеш като товар. Когато осъзнаеш, че искат да те научат на социална смелост, генерализирана автентичност, сърдечна харизма между хората, тогава започваш именно да ги търсиш и да се стремиш към тях умишлено, като към любим/а. Тогава те ти дават тези дарове. Нужно е да ги ухажваш, да ги галиш с отношението си на любящо приемане, да ги искаш страстно. Тялото си има хормоналните и невромедиаторни механизми за преобразуване, а душата ти знае как. От теб като социална личност се иска само да се довериш на вече случващия се процес, водещ те към един по-социално смел и релаксиран Максим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам никакво намерение да правя цирк на работното място. Да се итвърди, че избягвам ситуацията и не се конфронтирам с нея няма общо с реалността. За разлика от онове момче, което имало страхове да отиде в барче, аз трябва всеки ден да ходя на работа и го правя, като с това всеки ден се конфронтирам волно или неволно с моя проблем. Ако исках да избягам от него - щях да приема предложението на лекарката за дългосрочна дистанция от работа и щях да се пиша 5 месеца болнични. През това време щях да си харча парите, с почивки в чужбина, щях и да се върна в родната България да се видя с приятели и близки. Щях да имам време да се отдам на хобитата си, за които иначе нямам време. И след 5 месеца травматичното преживяване щеше да е преминало и отшумяло.

Аз обаче отказах да излизам в болнични като с това показах лоялност, сила и решителност ежедневно да се конфронтирам с проблема, дори и да ми създава неприятни емоции и усещания.

Италианският психотерапевт отказа да предизвикваме паник-атака поради това, че "не знаем до какво може да доведе и дали няма отново да ме лабилизира както в дните след нея през май". Така че той знае чудесно как се чувствам, може да се постави на мое място, може да изпитва емпатия и може да подбира най-правилния метод според съответния човек и ситуация.

Благодарен съм на д-р Първанов затова, че откри истинската причина за моите проблеми. Но последното му мнение намирам за доста непремерено. Виждам липса на способност да се осъзнае моето състояние и чувства, липса на способност за емпатия. Виждам опит за назидателно отношение към мен и неспособност да се разбере именно, това което написах. Жалко.

Психотерапията може според случая да върви паралелно с вземане на хапчета и да е успешна. Да се заклеймява човек, който страда толкова много, че е бил принуден да мине да подкрепа от таблетки, като негоден за психотерапия е меко казано липса на респект и емпатия. Съжалявам ако съм ви загубил от времето. Пожелавам на д-р Първанов много професионални успехи. Просто не ме разбра в цялата тази тема. А такъв подход не работи с мен. Орлин можа да намери много по-правилен подход към мен и можа да ме разбере доста по-добре. За което му благодаря.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Години, много години ......, а може да е толкова лесно, жалко.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Максиме,

не съм видял вече от няколкото си години на този фронт да има повече от единици хора справили се със страх, без в някакъв момент и в някакъв формат да приложат описаното от д-р Първанов.

Цитата е от книгата The Anxiety and Phobia Workbook от Edmund J. Bourne. Човека е продал има няма няколко милиона бройки от книгата си, които, по разбираеми причини са довели до повишаване на процента доверили се в терапевти, практикуващи именно по този начин и съответно - справили се.

2017-06-27 22.20.05.jpg

Редактирано от Георги Балджиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Първанов да не разбира за какво става дума...??? Това, че не те обсипва с розови сърчица и малки пухкави херувимчета, а те съветва да се изправиш срещу страховете си и начина по който ти не приемаш съветите му означава, че не си готов изобщо за истинска резултатна терапия. Наистина ли от хилядите им постове не ти е направило впечатление, че техните знания, обич и желание да помагат, се градят на базата лична съпреживелищност към теб, към нас...??? Успех с търсенето на терапевт който ще играе по твоята свирка и ще замазвате повърхностно напукания зид, без да искате да градите нова стена, защото и за двама ви това ще е по-лесно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е това подходящият начин! 

Вчера бях при психотерапевта си и му разказах за това предложение. Той направо се изсмя в недоумение и каза "ама как така ще предизвикваш паник-атака??? Това не е методът, който ще те избави от проблема ти, а дори може да го влоши. В никакъв случай и в никаква ситуация не се опитвай да предизвикваш паник-атака". Така че той ми забрани този абсурден метод. В Германия не се работи с него, тук хората рабират пациентите си много по-добре. 

Човекът ми каза, че нямам кой знае какъв голям или дълбок проблем и че не трябва да се фискирам върху страховете си. Докато от прочетеното тук ми беше наговорено видиш ли колко сериозен ти е проблема и ще става все по-сериозен ако не вземеш мерки...

Взел съм мерките, затова и ходя при психотерапевт. Има достатъчно начини за въздействие, различни от горе предложения. Аз нямам страх от самата паник атака, знам че нищо няма да ми се случи. Имам страх да ме видят в състояние на такава атака безпомощен, а самото й предизвикване ще доведе именно до това.

Решението е да не се стига по паник атаки никога, тогава и никой няма да знае за проблема. Човекът ми каза да опитвам трикове и да разчупя шаблона на действията си в ситуация на наближаваща паник атака. Т.е. отвличане на вниманието в друга посока, вместо към напрегнато очакване тя да се случи. Тогава ще се прекъсне тази връзка опасения-очакване-паникатака.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно,  от най-значимите имена, в историята на психотерапията е, на Виктор Франкл. И то, не защото е, написал, една от книгите, оказала най-голямо влияние, върху съвременното човечество - ,,Човекът в търсене на смисъл,,.Не, не за това. Наистина, не за това.Името му е там, в пантеона на психотерапевтите, поради създаването, на една от най-мощните техники, за лечение на невротичните разстройства, включително и социалната фобия.

Тя е известна с името ,,парадоксална интеция ,, , една проста справка в Гугъл, ще покаже, за какво става дума.Досещате се, предполагам, каква е техниката-човека, сам да предизвиква  симптомите от които го е страх.Това е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, Максим каза:

 

Решението е да не се стига по паник атаки никога, тогава и никой няма да знае за проблема. Човекът ми каза да опитвам трикове и да разчупя шаблона на действията си в ситуация на наближаваща паник атака. Т.е. отвличане на вниманието в друга посока, вместо към напрегнато очакване тя да се случи. Тогава ще се прекъсне тази връзка опасения-очакване-паникатака.

Реалният ти проблем зад паниката е - страхът ти от излагане, вериятно и от критика. Този страх на несъзнателно ниво се активира и самоактивира, непрекъснато. Ето защо паниката те притеснява точно в тази част - да не ме видят. Фиксирането в паническия пристъп и разглеждането му като проблем, стопира справянето с реалния проблем. Идеята да предизвикаш паниката, особено в среда от колеги е пряка конфронтация с основния страх от излагане и вторично със самата паника. Това е методика описана многократно и работеща доста добре. Това ти се предлага тук.

Завършила съм Психотерапевтичната школа на Песешкиян , сертифицирана в Германия Висбаден. Уверявам те, не всички немски терапевти работят така, въпрос на методика е. С тревожните състояния има бързо работещи методики и бавно работещи такива и такива, които изобщо не сработват. Това което ти предлага твоя терапевт, не е цялостен процес, ефект дори и да има ще е временен. Ако се ползва това което ти казва терапевта, първо трябва да сте работили с основния страх - излагане, неувереност, критика.

Това което ти се предлага тук е съвсем друга методика, доста по- бързо действаща, но в едно си прав, важно е да имаш добър водач, в който имаш голямо доверие. 

 

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Парадоксално намерение (Франкъл и Скинър), предписване на симптома (краткосрочни подходи, ериксонова терапия), емоционална десензитизация и имплозия (когнитивно поведенческа психотерапия), премахване механизма на изтласкване и преработка на интроектите (психоанализа) - само някои от наименованията не само на метода, но и на принципа зад метода, от различни школи. Без това премахване на изтласкването, вършим само замазваща, капсулираща и всъщност хронифицираща работа. 

преди 3 часа, Максим каза:

В Германия не се работи с него, тук хората рабират пациентите си много по-добре. 

Това е проекция на автоагресивна част от собствената ниска себеоценка, свързана с етническия и автобиографичен произход и заложености - и нищо повече.

Общувам с водещи световни терапевти и мога да кажа, че добрите в България по нищо не отстъпват и дори надхвърлят техните годности по обхват на дейността си, широките си познания, терапевтичните си умения.

Ти сам казваш, че всъщност страхът тук не е от тревожните атаки, а от излагането. Терапевтът ти звучи като талантлив такъв и работата със социалната тревожност може да се върши по много начини, а част от нея е резонирането с разбиранията на клиента, което той прави с теб. Така че, генерализираните сравнения са излишни. 

Успехи!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

През изминалия понеделник беше това месечно рутинно съвещание, при което преди 2 месеца се случи случката. Опасявах се много, бях пълен с притеснение и стрес в този понеделник във времето преди то да започне. Т.е. до 11 ч. Започна в 11 ч. и веднага почувствах успокоение. Изведнъж се почувствах спокоен, уверен и сигурен. Съвещанието продължи 50 минути, достатъчно дълго време, за да се появи паник атака или неприятни усещания. Те обаче не се случиха! Вътрешно се чувствах комфортно и добре. В добро настроение и нямах особени съмнения, че може да ми стане лошо в течение на съвещанието. Не мога да си обясня това добро състояние точно в момента, когато влязох в травматичната ситуация. Е вярно е, че използвах помощни средства. Имах дъвка в устата, а в ръка въртях през повечето време един Спинер. Но за разлика от тийм билдинга, където в продължение на повече от час с дишане подтисках неприятните усещания, които се бяха появили в мен, този път тях изобщо ги нямаше, не се налагаше да подтискам нищо.

Вече се радвах вътрешно и мислех, че съм си решил проблема. Във вторник се чувствах идеално. В сряда в началото на работния ден също. Тогава обаче към 10 ч. в една абсолютно безобидна ситуация, с която не съм свързвал страхове почувствах вътре в себе си внезапно лабилизиране - едно неприятно чувство като неприятен поток през крайниците ми. В момента, преди това да се случи бях спокоен, нямах никакви притесняващи мисли. Бях при един колега и той дори пускаше различни страници от интернет за футбол, които ние заедно четохме и дискутирахме. Въобще не правихме нищо смислено, свързано с работата в него момент. И дмамата сме фенове на един и същ футболен отбор и четяхме последните новини около него. Във фирмата в тази сутрин беше много спокойно. Нямаше ги нито шефовете, нито ръководителите на проекти. Идеална обстановка, която винаги ме е правила спокоен. И въпреки това внезапно усетих, че нещо неприятно се надига в тялото, и най-вече в крайниците и ръцете се усещаше. Не мога точно да го обясня, но и през миналата есен имах пристъпи на такова нестабилно вътрешно усещане, което ме плашеше. През време на тези усещания обаче нямах усещането нито притеснението, че ще се случи паник атака. Беше по-различно от всичко, което беше през последните месеци и което може би в този понеделник вече бях разрешил и преодолял.

Това беше нещо по-старо, което го имаше и през есента и което водеше до по-трайно вътрешно безпокойство. Следобяд в сряда се пооправиха нещата, и си работих нормално. В четвърък след ставане от сън обаче започна безпокойството отново, когато пристигнах на работното място обаче то намаля и отшумя.

Междувременно в четвъртък бях при психотерапевта и той каза, че вероятно съм имал някаква мисъл за миг и това е отключило този кръговрат за хормони от надбъбречните жлези и страх. Нормална реакция, която се появява при опасност. Аз обаче нямах никаква осъзната мисъл, която да ме тревожи точно в него момент. 

Дори и днес не се чувствам съвсем спокоен, въпреки че "Спасителният уикенд" е факт. Но сега вече нямам страх от случване на паникатака на работното място, ами че няма да съм в състояние да работя, ако това безпокойство вътрешно се влоши още повече.

Дали не се разбъркаха картите и да имам друг проблем сега? Май се оказа ненужно да предизвиквам паник атака, но въпреки това има други проблеми сега.

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 30/06/2017 at 19:57, Максим каза:

Не е това подходящият начин! 

Вчера бях при психотерапевта си и му разказах за това предложение. Той направо се изсмя в недоумение и каза "ама как така ще предизвикваш паник-атака??? Това не е методът, който ще те избави от проблема ти, а дори може да го влоши. В никакъв случай и в никаква ситуация не се опитвай да предизвикваш паник-атака". Така че той ми забрани този абсурден метод. В Германия не се работи с него, тук хората рабират пациентите си много по-добре. 

Човекът ми каза, че нямам кой знае какъв голям или дълбок проблем и че не трябва да се фискирам върху страховете си. Докато от прочетеното тук ми беше наговорено видиш ли колко сериозен ти е проблема и ще става все по-сериозен ако не вземеш мерки...

Взел съм мерките, затова и ходя при психотерапевт. Има достатъчно начини за въздействие, различни от горе предложения. Аз нямам страх от самата паник атака, знам че нищо няма да ми се случи. Имам страх да ме видят в състояние на такава атака безпомощен, а самото й предизвикване ще доведе именно до това.

Решението е да не се стига по паник атаки никога, тогава и никой няма да знае за проблема. Човекът ми каза да опитвам трикове и да разчупя шаблона на действията си в ситуация на наближаваща паник атака. Т.е. отвличане на вниманието в друга посока, вместо към напрегнато очакване тя да се случи. Тогава ще се прекъсне тази връзка опасения-очакване-паникатака.

След като психотерапевтите в Германия толкова добре разбират пациентите си, ти защо продължаваш да търсиш мнението на психотерапевтите в този форум? Защо нямаш доверие нито на едните, нито на другите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Справил?  

Не си се справил.Прочете вече, че в основата на соц. фобия е ниската самооценка.Страхът, че няма да се справи6 с работата си, да не би да е от висока самооценка?При човек със стабилна самооценка, такъв страх няма-той знае, че може да се справи с работата си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честито, щом си се справил, нямаш нужда от мненията ни. Успехи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 9.7.2017 at 13:21, д-р Тодор Първанов каза:

Справил?  

Не си се справил.Прочете вече, че в основата на соц. фобия е ниската самооценка.Страхът, че няма да се справи6 с работата си, да не би да е от висока самооценка?При човек със стабилна самооценка, такъв страх няма-той знае, че може да се справи с работата си.

Явно нищо не си могъл да разбереш относно проблема ми, а съм изписал две страници... Жалко.

Нямам абсолютно никакъв страх или притеснения дали ще се справя с работата си. Не знам как го реши това. Никога не съм се съмнявал, че ще се справя с работата си. От толкова години я работя, имам рутина, необходимите знания и няма никаква задача в работата ми, с която да не мога да се справя. Всичко тръгна от онези проблеми с кръвообращението и силната отпадналост през миналата есен. И след като беше преминало благополучно, понеже 6 месеца се чувствах стабилен и уверен като скала, се случи паник-атаката. По същия начин, по който хора преживяли инфаркт след това имат травма и се страхуват да не им се случи пристъп отново. Това няма нищо общо с ниска самооценка. Страхът ми беше не от конкретната моя работа, а от това да не ми се случи пристъп по време на събеседването, в което се случи единствената паник-атака в живота ми. В което пък събеседване от мен не се изисква никаква компетенция, т.е. не се налага да вземам мнение или да отговарям на въпроси, а само да присъствам. Уморих се да обяснявам и да говоря все едно на стена след като явно е разбрано тук в погрешна посока. Опитах си да си отговоря на някои въпроси и се оказа, че на доста от въпросите съм отговорил като човек с високо самочувствие и самооценка. Така че тя явно не е толкова ниска, колкото изглеждаше. Просто имам склонност да гледам черногледо и песимистично на нещата, а не да изпитвам задоволство от постигнатото и да се концентрирам върху положителното.

Психотерапевтът ми в четвъртък спомена за явни успехи в терапията, които съм постигнал през последните седмици. А вие си го тълкувайте от разстояние както ви харесва. Бях забравил колко упорити и студени стават българите, когато не стане по тяхната...

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не разбирам, какво не е станало по моята.Аз съм спокоен, ти си тревожен.Ти казваш това -  ,,ами че няма да съм в състояние да работя, ако това безпокойство вътрешно се влоши още повече,,.

Когато го написах разбрах, аз искам и двамата да сме спокойни, така че, наистина не е станало по моето.Да се надяваме,че ще стане както искам - и ти, да не се тревожиш и безпокоиш за нищо.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти щастлив ли си в Германия? Успя ли да се интегрираш успешно? Имаш ли среда, приятели и т.н? Чувстваш ли се донякъде подценен, само защото си източноевропеец и трябва да се доказваш повече? Питам, защото аз самата от много години не живея в България и ми е интересно как се справят със стреса останалите.

Ти на няколко пъти споменаваш (според мен излишно) българите/българско/България в негативен смисъл. И все пак си тук в български форум и търсиш съвет от български психотерапевти. И не, въпросите ти никак не бяха риторични, а зов за помощ. Тези български психотерапевти са помогнали на толкова много хора по същите тези методи, които предлагат и на теб. И те са във този форум напълно безвъзмездно, отделяйки време от натоварения си график. Едва ли са толкова некомпетентни, щом хора от чужбина им се молят постоянно да провеждат сесии дори по скайп. Може просто да не резонират с твоите представи за това как трябва да протече една психотерапия, но не забравяй, че те и не привеждат такава с теб, а само ти дават насоки. Нямаш някакъв нечуван и необикновен проблем. Често хора имат твоите оплаквания.

Можеш да не вземаш мнението ми за меродавно, но според мен трябва да отстъпиш малко и да позволиш на психотерапевт да ти помогне да се справиш с тревожните ти пристъпи. Избери този, който ти резонира и можеш да се довериш и се дръж за тази терапия, тя няма да ти навреди.  Ако аз бях истински отчаяна, щях да пробвам всички методи само да си помогна. И все пак нещо, върху което да мислиш-в твоята терапия ти очакваш да ти кажат, че си добре или да се почувстваш добре?

Надявам се скоро да се похвалиш с добри резултати и да ни докажеш, че сме били в грешка и не сме те разбрали правилно. 

Успех! 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако трябва да отговоря директно на въпроса ти моят проблем е, че никога и никъде не съм могъл да се чувствам напълно щастлив. В Германия не съм напълно щастлив, но и в България не бях. След като продължавам да оставам в Германия моментите на щастие явно са повече, отколкото бяха когато живеех в България. Чувствам се напълно оценен от германците. Имам късмет на работя в интелигентна среда, където знаят как да уважават хората, които имат знания и са добри специалисти. Разликата с България е огромна. В България бях презиран за това, че съм доктор по нещо си. Там не могат да се радват на чуждите успехи. Гледат да те принизят и смачкат. В Германия като чуят, че си доктор и едва ли не ти се покланят, голямо уважение проявяват. В нито един момент на работата не съм имал усещането, че ме третират по различен начин защото съм чужденец. Противно на ширещото се мнение, че българите в чужбина не ни броят за нищо. Моят опит не е такъв. Може би ако бях чистач в Лидъл щяха да ме гледат презрително, но за щастие не съм.

Зависи в каква среда ще попаднеш и на какво ниво. Германците са една от нациите, които най-добре приемат имигрантите. Дори до степен на глупост по отношение на арабите и циганите. Много са наивни, не са лоши хора. 

Интегрирал съм се доколкото съм имал желание и доколкото съм в състояние да отговарям на очакванията на хората германци, които са около мен. Не искам да се повтарям, че съм интровертен. Имам потребност от съвсем малко общуване с другите хора. Така че за мен е добре и не е проблем това, че германците не се сприятеляват лесно и са затворени. На мен това въобще не ми пречи. В повечето моменти сам ми е много добре даже. 

Най-добре съм се интегрирал на работното си място и съм отговорил на очакванията на висшестоящите и на колегите. Извън работата си подреждам живота без много общуване така, че да ми е добре. 

През август имах втора лятна отпуска и пътувах в Швейцария. Посетих и изкачих 2 трихилядника, включително отидох и до един ледник, и един двухилядник. Швейцарската природа е великолепна и планините ми се отразиха много добре. 

Към момента нямам никакви проблеми от онова естество, заради което отворих тази тема по-рано през годината. Успях да си върна обичайното стабилно и уверено състояние. Не се е налагало да отсъствам от работа нито в един от дните на това лято. А когато съм на работа се чувствам достатъчно добре, че вече да не се налага да стискам зъби и да се боря със себе си. Нещата се уталожиха без да съм получавал нито една повторна паник-атака. И без да се е налагало да предизвиквам такава. Дано това състояние се задържи за постоянно. 

Очевидно е, че коренът на проблема е ниската самооценка, която обаче се вдига с ей такива пътувания. Можех да си позволя луксозен отдих в най-скъпата държава в Европа, без да трябва да се лишавам от нищо и това повишава самочувствието ми в добрия смисъл. Не изпитвам арогантност за това къде съм бил, а изпитвам задоволство от факта, че здравата работа през годината ми носи такива плодове. И освен това изпитах задоволство от свободата си. Реших, че искам да замина за Швейцария, взех отпуската, заминах без да трябва да завися от някого или от нещо и го реализирах. Без да трябва да очаквам отговор или потвърждение от някъде или от някого и без да има съмнение дали ще се заминава или не. Напълно сам без ничия подкрепа и всичко се разви идеално. Не само реализирах плана, който си бях поставил, което е пак един вид контрол, а и си позволих да вземам спонтанни решения. В предпоследния ден във високата планина заваля сняг и аз реших, че непременно трябва да се кача, за да преживея сняг през лятото и да се кача за пръв път в живота си на трихилядник. По-висок от Мусала. Сторих го и се почувствах щастлив.

Всяко преживяване, което повишава увереността и самочувствието ми, ме отдалечава от лабилните периоди и от възможните паник атаки. Така че това е, д-р Първанов е прав за социалната фобия, която се поражда от ниска самооценка. Но предизвикването на паник-атака няма да повиши самооценката според мен. Други преживявания и постъпки мога да я повишават и вече знам в коя насока да работя.

Междувременно цяло лято ходех при безплатния психотерапевт, не съм се изоставил, но наскоро му казах, че вече няма смисъл да идвам всяка седмица, защото от седмица на седмица вече нищо не се променя, състоянието ми е стабилно и вече ще е веднъж на 2-3 седмици.

Полезното за мен от тази тема беше, че ми се обясни откъде идва проблема и какъв е точно неговият механизъм. Самото осъзнаване помага да решиш проблема постепенно.

Дано да е за постоянно, а не само моментен проблясък.

Поздрави.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Цитат

Междувременно цяло лято ходех при безплатния психотерапевт, не съм се изоставил, но наскоро му казах, че вече няма смисъл да идвам всяка седмица, защото от седмица на седмица вече нищо не се променя, състоянието ми е стабилно и вече ще е веднъж на 2-3 седмици.

Срещал съм и  щастливи хора .Търсещ каква и да е работа , само да занесе нещо в къщи  . Не знаещ какво ще стане утре , в други ден . Казва , че не е доволен . Но излъчва спокойствие , усмихнат е . И съм си задавал въпроса . Защо моята амбиция може да ме нокаутира по всяко време . Как да заобиколя тревогите , като него . Да си мисля , че съм нещо повече  , по отговорен . Не ми помага .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Минаха 10 месеца от последното ми включване. Някъде докъм края на миналата година все още имах усещането, че не съм преодолял проблема на 100%, макар че се чувствах много по-добре, отколкото през лятото.

Имах един кратък срив в края на октомври, когато вътрешното неспокойство отново се появи със същата сила. Тогава излязох в болнични, но само за 4 дни и бързо се изправих. Тогава ми изписаха антидепресант, но аз след два дни размишления реших да не го вземам. Вместо това в мен светна лампичката "ситуацията ми е тежка, изправен съм до стената и не може така да продължава, под угрозата съм да изгубя работата си поради психически проблеми. Ще изровя потенциалът, който е в мен и ще се справя сам, без медикаменти и ще го докажа! Знам, че измъкването няма да стане от днес за утре, но ще правя единственото правилно, което е възможно в моята ситуация и ще имам търпение. Ако след 1 седмица все още имам вътрешно напрежение няма да се отчайвам, няма да падам духом, ще продължавам да мисля правилно и да действам правилно". От този момент с промяната на мисленето ми и с мотивацията да се справя без хапчета, започна възходът. Вече бях спрял да гледам на себе си като жертва, която е безпомощна и която чака да бъде хваната от следващата паническа атака. Вече бях започнал да гледам на себе си като победител, като човек, който има лостове за действие и който има увереност, че рано или късно ще се пребори.

В първия болничен ден пътувах за Балтийско море, където цял ден се разхождах по плажа, напълно концентриран и целенасочен, без никакви драми и емоции. Повтарях си "аз съм мир, аз съм спокойствие, аз съм в хармония". Медитирах под звука на плискащите се вълни. Вътрешното напрежение продължаваше да е силно, но аз не му обръщах внимание, знаех "добре не става за 2 часа или за 1 ден, ще продължавам да правя правилните неща, няма да се отчайвам".

На следващия ден си поставих цел да изкача един връх, е хълм, но където не бях ходил и не беше лесно да се ориентирам и да намеря пътя, при това времето беше доста влошено. Но аз бях решил "поставям си тази цел и я изпълнявам, изпълня ли я, ще мога да изпълня и другите цели, които са още по-жизненоважни, това ще е едно доказателство за волята ми". Пътувах 40 км, слязох навън, вървях 10 км през гората и намерих върха, качих се на наблюдателната кула на най-високото и този път имаше силни емоции, помолих се за решаване на проблема ми и благодарих, че ми се даде да намеря и да се кача на това място.

На третия болничен ден отидох но строителния хипермаркет и купих боя. Боядисах едната стена в кухнята, която от две години стоеше мухлясала и не си мръдват пръста от мързел. Сега свърших това конструктивно дело и бях доволен от себе си, а и ангажирах добре ума си.

На четвъртия последен болничен ден отидох на плувен басейн и сауна. Релаксирах и спортувах.

На петият ден бях отново на работа и състоянието ми беше много подобрено. Вече не усещах вътрешното неспокойство и бях започнал да си връщам увереността. Бях изненадан, че толкова бързо още от първия ден се чувствах толкова добре на работното място, както преди това не ми се удаваше в продължение на месеци.

От тогава повече не съм отсъствал от работа и не съм имал нито една паническа атака, нито е имало вътрешно безспокойство. Все още допусках, че е възможен обрат, но вече гледах по съвсем друг начин, имах увереност, че правя правилните неща и мисля осъзнато. Бях превключил на изцяло положителна вълна на мислене. В редките случаи, когато се прокрадваше лабилност си казвах "много важно, това не е важно, това е нищо, няма да му отдавам значение, продължавам напред непоколебим". И така това усещане за лабилност се появяваше все по-рядко и все по-слабо изразено, и все по-бързо изчезваше.

От началото на тази година мога да кажа, че напълно съм преодолял неприятните усещания и не вече не могат да се появят при никакви обстоятелства. Ситуации, свързани с работата, които преди 1 година всяваха ужас в мен, вече са детска играчка и нищо не трепва отвътре. Продължавам на ходя на психотерапевт вече цяла година, но не ме е карал да предизвиквам паникатака на работното място. И без такъв метод се справих отлично.

Правя йога и дишания сутрин, медитация и развиване на уменията за концентрация, които са много полезни в случай, че в бъдеще подобни проблеми отново възникнат. Но всеки изминал месец без проблеми и скъпоценен и ме отдалечава все повече от онова състояние, в което бях през май 2017 г., а и доста след това.

И най-важното поддържам променената от есента положителна нагласа и нагласа на победител. Аз решавам как ще се чувствам и не съм заложник на някакви там панически и страхови проблеми. Долу горе по него време - началото на ноември бях на живо на лекция и медитация на Садхгуру - Джаги Васудев в Берлин. Той говори същите неща там, сякаш беше програмирано да отида там и да чуя тези неща, които да ме вдъхновят. Изчетох и книгата му на един дъх.

Днес имахме поредното понеделнишно съвещание, по време на което точно преди 1 година в същия понеделник се случи паникатаката. Забавлявах се, знаех, че нищо няма да се случи, така и беше. Вътрешната ми сила нарастна неимоверно заедно с промяната на мисленето и възприятията ми. И не на последно място като оръжие бях взел със себе си търпението. Те ме доведоха до окончателния успех. Една много тежка и същевременно една много хубава година, година на осъзнаване и израстване бяха тези изминали последни 12 месеца. Много съм благодарен, че бях разтърсен от страдание, което обаче ме събуди и накара да работя върху себе си и да се развивам.

Сега съм горд, че прескочих препятствието със собствени сили, без предписаните медикаменти, а това дава допълнително сила.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Максим каза:

От този момент с промяната на мисленето ми и с мотивацията да се справя без хапчета, започна възходът. Вече бях спрял да гледам на себе си като жертва, която е безпомощна и която чака да бъде хваната от следващата паническа атака. Вече бях започнал да гледам на себе си като победител, като човек, който има лостове за действие и който има увереност, че рано или късно ще се пребори.

Това е - браво!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам, че е минала кажи речи повече от година от последното ми мнение по тази тема. Мисля, че ще е добре да споделя как се развиха нещата при мен през това време.

Та това подобрение продължи някъде докъм началото на октомври 2018 г. През това време действително се чувствах 100% здрав и стабилен психически, въпреки тежките проекти, които имах на работата и дори се наслаждавах, че отново мога да ги посрещам и да минавам през цях с пълна вътрешна стабилност.

Но за съжаление през октомври преди точно 1 година нещата отново започнаха да се променят. Получих продължителни болки в кръста, един месец стисках зъби и чаках да минат, след като това не се случи вече си натоварих и психиката с притеснения. Отидох на лекар, оказа се някаква мускулна травма, която  е станала хронична и затова се усеща тъпо и дълбоко като от вътрешен орган. За една седмица я излекувах.

Към края на ноември и през декември 2018 г. почти незабележимо започнах да губя тонус, започнах да се чувствам постоянно уморен, нищо не ми се правеше, последните седмици преди Коледа едва издържах до отпуската, на няколко пъти на работата започнаха да ми се случват познаните от преди неприятни неща - вътрешен страх, лабилност, борба да не изпадна в паника. Прибрах се в отпуска за Коледа и Нова година в България както обичайно всяка зима. Но дори там усетих, че нямам желание да се виждам и да общувам с приятели, нито да се разхождам сред природата и продължавах да съм необичайно изтощен. В дните между Коледа и Нова година започнах да получавам за първи път и гадене. Което отначало преминаваше бързо и не му обръщах особено внимание.

На 6 януари пътувах обратно за Германия. Отседнах в Мюнхен на гости, на следващата сутрин получих кървави изпражнения. Както може би повечето хора при такава ситуация, и аз си помислих за същите неприятни перспективи. Прибирайки се след два дни в Хамбург, още по време на път гаденето се появи отново и вече не изчезваше. На следващата сутрин то продължаваше, и не бях в състояние да отида на работа. Същевременно психиката ми се беше сринала на точката на замръзване. Панически усещания, кошмари, страх. На по-следващия ден гаденето продължаваше, не можех да се храня и нямах апетит. Отново не можах да отида на работа. На третия ден отидох на работа и някак си го изкарах. Дойде уикенда, гаденето не минаваше. В понеделника отидох на лекар, защото и вдигнах температура, даде ми болнични за седмица заради настинката, но не му казах за стомашните проблеми. Настинката мина за седмица, но гаденето не... Отново отидох на лекар и този път му казах и за кръвта в изпражненията,  и за гаденето и за липсата на апетит. Кожата ми беше жълта и това видя и лекарят, погледна ми зениците, но те бяха бели за щастие. Вече беше краят на януари 2019. Тестът за окултна кръв беше отрицателен, което беше добра новина. Кръвните изследвания също се оказаха в нормата. Бях изпратен и на ехограф на коремни органи. И там не се намери нищо, всички органи бяха без находка.

Назначена ми беше дата за гастроскопия. Тя обаче щеше да дойде едва в последните дни на март и дотогава трябваше да продължа да живея с тези стомашни оплаквания, които не затихваха, и в неизвестност.

От януари до края на март 2019 загубих 7 кг от теглото си поради невъзможност да се храня. Независимо какво хапна, се насилвах, защото нямах апетит, и дори от варени картофи следваше силна негативна реакция от страна на стомаха и червата. Абсолютно нищо не приемаше. Гаденето траеше по цели дни, понякога временно изчезваше, и се появяваше отново или като гадене, или като друг тип стомашен дискомфорт, но болка нямаше нито веднъж.

Нощем се будех от куркане и отново от гадене.

Общо две седмици бях в болнични през януари, през останалото време ходех на работа, но това беше ад-още в 10 сутринта нямах никаква енергия, едва се влачех. И продължавах да съм видимо жълт. Въпреки билирубина на горна граница, но не и над нея.

И така дойде датата Х 29 март 2019, едва се довлачих до клиниката за да ми направят гастроскопията.

Справиха се бързо, бях с наркоза, нищо не усетих. Събудиха ме и ми казаха, че няма нищо сериозно и че има само гастрит и са взели биопсия. След седмица излезе и резултатът от биопсията. Хроничен гастрит без наличие на Хеликобактер пилори и без находка на атипични клетки. Изписаха ми омепразол, който трябваше да е моето "спасение" от оплакванията и който трябваще да пия до живот може би.

Подобрих се още от първите дни след гастроскопията. През април живнах, отново започнах планове, които бях замразил, започнах отново да проявявам интерес към живота, пътувах всеки уикенд включително до Швеция и до Полша. През май бях в Италия за седмица. Чувствах се отново добре, позитивно и стабилно. Но все още бях на омепразол, опитвайки да го спра в края на май - симптомите от страна на стомаха се връщаха. Продължих го.

През юли го спрях окончателно без възвръщане на симптомите на гадене. Тогава започнах ежедневно да спортувам. Вече се чувствах отново на 100% здрав и стабилен както беше и лятото на 2018. Дойде и лятната отпуска, записах се и изкарах едноседмична програма на здравния център Витарама в Емона. Минах на строгата диета, която те препоръчват. Самото участие в тази програма ми даде много и ме мотивира много, така че продължих и след това стриктно да я следвам. Осъзнах колко силно влияние има храненето върху нашето тяло, а оттам и върху нашето психо-емоционално състояние. През последните 3 месеца съм изключил изцяло сладко, мазнини, пържено. Вече мога да твърдя, че съм на 100% веган, за закуска приемам само прясно изцедени сокове от зеленчуци и смутита от плодове с множество добавки. Ленено семе, таурин, омега 3, витамин В12, мака, мултивитамини, куркума, водорасли хлорела, ензими, лецитин. Спрях да купувам полуфабрикати от магазините, купувам само био плодове, зеленчуци и варива и си готвя вкъщи здравословна храна, която нося и на работата за обяд. Паралелно продължавам да спортувам ежедневно, като на всеки три дни имам един ден почивка от спорт.

Резултатът е потресаващ. Чувствам невероятна вътрешна лекота, добро самочувствие и настроение, стомахът ми приема всяка от храните които приемам без никакви реакции, дори червено цвекло. Стабилизирах теглото си от 86 на 77 кг, коремчето изчезна, изглеждам подмладен, психически съм бетон! Карам колело през уикендите по 40 км на ден и не свършвам енергията. Преди и 5 км каране на колело ми се виждаха прекалено уморителни.

Тази година ми донесе поредните проблеми под формата на здравословни оплаквания, които е много възможно да са били предизвикани от стрес. Но тя ми донесе и решенията и новите идеи, които да следвам, реализирам, за да си помогна, и това сработи. Започвайки от есента на 2016 г., когато за пръв път се появиха проблеми, те се връщаха всяка есен. 2017 и 2018. Сега това е първата есен, в която се чувствам на 100% здрав след 2015 г. А и да добавя, че вече не посещавам психолог. През пролетта приключих в тези посещения, вече нямах необходимост, явно бях решил проблемите. Последно посещавах психолога, на когото се плаща и който смятах за подходящ за мен. Може би около половин година ходих при него на всеки 2-3 седмици. Добре беше, но и той прецени че няма нужда повече да ходя. Това е най-голямата награда: да си си написал домашното и да си вече в позиция на победител.

След състоянието на ад, в което бях от януари до март, падна голяма борба и работа, за да мога отново да се усмихвам. Много хора не биха издържали на това напрежение и оплаквания и биха потърсили утеха в таблетките или алкохола. Явно силата ми е за се мобилизирам и измъквам само когато съм в най-тежко състояние. А и насоките на Витарама се оказаха много ценни за мен. Снимката е от Емона по време на програмата на Витарама през август 2019.

67784580_10214874418274997_6546400310888

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×