Какво ми е

[Judge]

Здравейте,мъж на 25 години съм от Силистра.Вече ми е доста трудно и се реших най после да пиша,дори и да не знам от къде да започна.Ще разкажа кое ме доведе тук във форума.Още от малък съм много срамежлив,притеснителен трудно се сближавах с другите деца поради това че усещах,че по някакъв начин съм различен от тях.В тийнейджърските ми години всичко продължи по този начин,трудно сближаване,много притеснение в училище,несигурност в себе си.Сега като пиша това виждам в момента колко повече страхове имам.Вече вземам все по трудно решения,претиснявам се от някакви маловажни дейности,страх ме е от мнението на хората,трудно рискувам.Миналата година бях при психотерапевт но нямаше подобрение,може би причината е била и в мен.Знам че тук е трудно да се отговори на въпроса ми но възможно ли е да имам Отбягващо разстройство на личността или е Социална фобия.Може постът ми да е малко объркващ но в главата ми е каша.

Лек и успешен ден на всички

[Орлин Баев]

фактът, че съзнаваш страховете си правиш разлика, че са си твои, означава че по-вероятно си в социофобия. Да, вероятно в немалко социални ситуации страховете заливат и тогава силно вярваш, че другите те мислят за еди си какъв си и т.н. Но, с малко работа по себе си ти вече правиш разликата, виждаш че всъщност ти самият си мислиш така за себе си и проектираш страховете си в другите, нищо повече... 

Както казваш, програмите заложени в характера ти, от малък са се проявявали в общуване. Затова е нужен по-продължителен психотерапевтичен процес. Хубавото при социалната тревожност е, че пътеката е много ясна. Това, което се иска обаче, е постоянно ре-събуждана и поддържана висока мотивация, много активна работа по себе си между сесиите, справяне с периодично възникващото самосаботиращо отчаяние и продължаване. Резултатите са сигурни и неизбежни, при много упоритост. Защо такава упоритост - защото тук всъщност се работи с дълбоко заложени характерови черти, вярвания, програми, затова. Работа, изисквана от теб, но и водена от терапевт, който знае какво прави и е успешен в тази си работа - когнитивна, психотелесна, хипнотична, поведенческа... Например ако само с една психоанализа работи някой, много добре ще знаеш защо преживяваш всичко това, но представа няма да си имаш как да го разрешиш и какво да правиш. Така че, потърси интегрално работещ, инвазивен и успешен терапевт! Успехи!

[Judge]

Мерси за отговора.Главно с терапевта работихме чрез психоанализа което аз вече бях направил сам.Осъзнах доста неща преди терапията,мисля че точно заради това някак си не виждах смисъл да продължа.Да знам,че мотивацията и дисциплината са началото на промяната,но когато дойде време да се сблъскам със страховете ми блокирвам,изпадам в паника и следва бягството.Ето,отварям вашета книга дишам,правя аудио  медитациите ви и идва ден в който се събуждам и съм тревожен и всичко е захвърлено след което следва пушене,пиене и да се изкарвам жертва.Може би и направих грешка че четях толкова книги за самопомощ,защото мисля че от толкова четене не дадох и шанс на терапевта.Това което ми казваше го знаех.Казвах си е това всичкото го знам защо да продължавам.И ето ме тук облян в страхове,че няма да мога да се променя.

 

Редактирано Юни 20, 2017 от Judge

[Орлин Баев]

Бягство поведението се преобразува в постоянно себепредизвикващо поведение, на фона на менталната работа. Сам може, ако си зверски мотивиран и много постоянен. С терапевт пак е трудно, но с времето става все по-лесно и смело! 

[Stefan Grekov]

Здравей,

Просто е нужна индивидуална работа и работа в група. Групата ще ти помогне да не пропадаш в пушене, пиене и тнт. Защото тези последни няколко деяния задълбочават още повече проблемът ти. И да това е проблем, защото вече съзнаваш, че страшно много ти пречи. А когато осъзнаем и разберем, че нещо вече много ни пречи, то е време да си ходи и да се замени с нещо по-адаптивно. Трудно ще ти бъде сам,  поради това, че ще е нужно да преработваш нещата през друга позиция над съзнателната, това нещо можеш да го развиеш с терапевт. Анализата определено ще те забатачи, в твоя случай не ни интересува дали си си ударил главата в стола, масата или стената. Нас ни интересува да не се удряш и да не те боли. Прочети защитни механизми на съзнанието, как работят, действат, какво е проекция. Това са важна и неща, които е нужно да знаеш, за да разбереш как действа твоята психика, какво я брани, какво ти пречи, какво мислиш, че виждаш, а то дали е така. Можеш да започнеш малки поведенчески опити с някой твой приятел, но каквото и да правиш е нужно да с постоянен. При започването на опити съвсем нормално ще е да влезнеш в депресия, но въпреки това продължавай. Препоръчвам ти да четеш книгата на Морган Скот Пек - Изкуството да бъдеш Бог. Без да се обичаш, деянието ти е обречено на провал. Подготви се, събери кураж, с бавни стъпки можеш да стигнеш най-далеч.

Поздрави!

 

[Judge]

Мерси на Стефан и Орлин.

Казваш защитните механизми на съзнанието това е четенето на мисли,скачане към заключения,катастрофизиране и т.н. това ли е или греша.Да кажем при поведенческа работа отивам при някой непознат и му искам 50 стотинки и в главата ми веднага идва мисълта ще се изложа,ще ме помисли за някой неудачник.Това ли е?Искам и да попитам нещо друго,при ограничаване на алкохола и цигарите със ежедневен спорт,тичане,ще помогне ли в поведенческата работа да бъда по спокоен,да мога по лесно да скачам във стресирващи за мен ситуации.

[Орлин Баев]

Спортът тук е задължителен. За мъж, най-добрият вариант е комбинация от боен спорт, силова (фитнес) и за издръжливост (кръгова, кросфит...) тренировка. Защо боен спорт? Защото се обръща посоката на неизменно задържаната навътре при социална тревожност агресия - обръща се навън, като интензивна агресия в контролирана, защитена спортна среда. Постепенно тази агресия един вид се прехвърля в живота, като здрава мотивация, решителност във всяка една област. В общуването, но и в бизнеса и където и да е - започваш да си тежиш на мястото, излъчването ти се променя. Затова боен спорт. 

За поведенческите експерименти, когнитивните изкривявания и защитни механизми, да, на прав път си. Ако обаче правиш подобни опити сам, е добре да бъдат по-леки, по-ненатрапващи се, но регулярно, постъпателно и редовно, със задължителна когнитивна преработка преди и след това на изплувалите автоматизирани когниции. По-предизвикващите такива, се правят в присъствието и супервизията на терапевт. Както и на фона на лична, групова терапия, периодични работилници.