Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Безкраен страх


Recommended Posts

Мдам, Диди добре описа хистеричните механизми, подлежащи връхчето на хипохондричнo натрапливия страх. Външно заявката е страх от смъртта, но всъщност отдолу е от живота. Хистеричното искам да живея, но не ми стиска и затова измествам напрежението от този конфликт, оттичам го в една външна хипохондрична заявка, явяваща се само "бушон", отклоняване както на собственото, така и на всеки друг внимание. Кои други? Които "се вържат", включително и терапевтите... Хистеричен театър, поддържащ печалбите си чрез едно упорито изхвърляне на вниманието, подобно на шамандура, на повърхността на съзнанието, в замазващата и отклоняваща го от реалния конфликт (а именно, искам да живея, но не ми стиска) фиксация в смъртта. Ето за това от моя статия.В случая за авторката на темата се отнася хистеричната хипохондрия, описана в края на статията. 

 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Страхлива каза:

Вероятно е подсъзнателния подвиг на тревожността ми а съзнанието ми го приема буквално само и само да се то да се успокои търси всевъзможни теорий за тази смърт обаче успокоение ми е моментно и въпреки, че ходя на терапефт може би заради това нямам поне малка промяна защото работим за съзнателния ми страх а не подсъзнателния който трябва да се открие и поправи, но сама явно не мога да осъзная какъв е проблема.

Бягаш, бягаш, отново бягаш - ти, твоя стрях, твоя терапевт. Осъзнат човек си, остави собственат си важност за малко, обърни ми внимание, поговори с мен, а не със страха си. Кажи ми за смисъла, смисъла да се страхуваме, защо трябва , дай ми мотив. 

Вероятно сега ще се ядосаш, ако излезе гняв СУПЕР, Това е твоето лекарство. Вероятно най- лесно ще ти е да го проектираш върху мен, но те съветвам да помислиш преди това, ако се ядосаш, подразниш или разгневиш, от моето "нахалство" да говорим за мен, какво се случва всъщност с теб? 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Напротив даже се засмях леко. Попринцип няма смисъл да се страхуваме независимо от какво няма значение за какво ,защото вредим само на себе си. ИИИ пак ми идва да напиша ,че не мога да го контролирам макар и да знам ,че няма смисъл. Интересното е ,че като ми разяснихте какъв ми е проблема и ,че не ме е  страх от смъртта ,сякаш страха се намали.

Редактирано от Страхлива
Линк към коментар
Share on other sites

Ако знаеш, че няма страх от смъртта, а това е всъщност безпокойство от предизвикателствата на живота, какво всъщност искаш да контролираш.

Линк към коментар
Share on other sites

Като се замисля влязах в това състояние преди 3 години като започна от страх от плудяване ,страх от живота дали ще се справя с него ,много се притеснявах за майка ми да не й направи нещо баща ми ,общо взето една постоянна тревожност отново с паник атаки ,хипохондия ,депресия и мисли за самоубийство ,когато аз реално завърших училище ,когато съм преминала един етап от живота ми и в същото време тогава се задълбочи тормоза на баща ми към майка ми и мен ,иначе цял живот съм живяла в страх и тормоз от баща ми ,а като се върна още повече назад аз съм се родила в 7-я месец ,и след това са ме държа ли 1 месец в кувьоз далеч от майка ми ,a бременноста не и е била лека поради стрес отново от баща ми. Почувствах ,че трябваше да кажа всичко това. Още от малка 7-ми клас съм имала моменти в които ми е ставало зле и сега разбирам ,че са били паник атаки а като още по-малка съм имала също и ритуали ,страх от заспиване страх от преглъщане страх да не углошея, мислила съм си ,че съм била луда ,защото не съм знаела какво се случва. Всичко това сега разбирам какво е. Реално имам чувството ,че целия ми характер ми е обременен и нищо не ми е наред ,буквално имам нужда от прераждане на мирогледа ми ,защото аз съм имала почти всички тревожни разстройсва ,паники и т.н. Сега характера ми е ужасен - гняв ,страх ,злоба ,ревност ,постоянен контрол над всичко ,страх от мнението на хората от които също съм имала тормоз почти винаги ,искам всичко да става на моята. Единственото нещо което харесвам в себе си е това ,че обичам природата и животните ,за сметка на това имам злоба към хората ,трудно ги приемам. Трудно се разкривам пред тях ,докато на едно улично куче мога да дам цялата си обич. Имам нужда от масова промяна ,която въобще не знам дали е възможна ,всичко това е прекалено много за мен. Много ми тежи или просто да приема ,че ми е такава съдбата. Като съм била горе съм си избрала такова семейство. Надявам се един ден като аз имам семейство да не го проваля както моето се провали..

Редактирано от Страхлива
Линк към коментар
Share on other sites

Супер - вече виждаш ясно, че не е смъртта, а е животът. Да превърнеш "искам. но не ми стиска да живея силно", в "искам да живея и живея смело!". Виждаш си и страховете: нараняване, унижение, изоставено необичане (кувьозът). Страхове, от които досега си се пазела с недоверието си в хората. Сега, виждайки ги, можеш да знаеш, че не е до никаква смърт, а е до преодоляване на тези страхове и силно живеене! С помощта на терапевтката ти това ще се случи. Има напред - назад, но ще се случва все повече. Успехи! 

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте след вашите съвети, един месец мина и бях много добре, но сега от няколко дни мислите се връщат все по-често. Ходя на психотерапия но от няколко месеца явно няма никакъв ефект. Явно не е моята психоложка която да ми помогне. Не мога да разбера как този един месец ще съм добре и после 1 месец съм с тези мисли за смъртта, как да разбера на какво се дължи това, как перманентно да ди задържа доброто състояние?

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че никнейма ти изразява ясно това в което вярваш. Можеш ли да повярваш в друго?

Все още търсиш отговори, ето ти най-добрият:

http://iztok-zapad.eu/books/book/1879/ти-не-си-твоят-мозък-джефри-шуорц

Редактирано от moridin
допълнение
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Оу, а защо не и сциентология, или масаж на стъпалата и строубъри маргарита?!

Виж, хората те насочват към добри книги, намекват ти за невро научен подход. А ти питаш дали дядо коледа и снежанка ще ти донесат кукличка... 

Линк към коментар
Share on other sites

Аз самата не мога да разбера какво ми има. Верно вие ми казвате на какво се дължи страха, но явно не мога да го разбера вътрешно, объркано ми е защото не знам как да си помогна, какво да направя, какво би ми помогнало, спрях да ходя на терапия понеже, няколко месеца нямаше минимален успех, а все пак нямам пари които да давам за нещо което не ми помага.. Искам да намеря начин по който сама да мина през това. Но не знам какъв е той, казвате ми преодолей това, това и това, окей но как не знам

Редактирано от Страхлива
Линк към коментар
Share on other sites

Защото каквото и да ти каже терапевтката, каквото и да прочетеш обясняващо добре механизмите ти, каквото и да ти напишем, автоматично умът ти изтласква, капсулира хистерията, която всъщност преживяваш под връхчето на хипохондрията, затова. Изтласква и се фиксира в страховете от болести и смърт, с което самоподсигурява бягането от решението, от справянето. Много колеги биха се "вързали" и биха работили като при натрапливост, проявена към болести. Не е грешен такъв подход, тъй като резонира, синхронира с подаваното от теб. Но е само начален, тъй като ако се остане с такава фокусираност на терапията, подлежащата хистерия ще срива и най-добрите усилия на терапевта ти. Но, дадох линк към статия, която обяснява как се случват процесите при хистеричната хипохондрия. Ако имаш достатъчен когнитивен капацитет  - а за да си клиент в психотерапия, той е минимум 120 - тогава прочети и осъзнай случващото се в теб, като старт интелектуално. А в психотерапия това осъзнаване става преживелищно, като вече се работи със самата хистерия. Хистерията, която иска да живее, да бъдеш видяна, да растеш, но сама се спира, тъй като и липсва смелостта за това, а фиксирането в болестните и от смъртта страхове всъщност подсигурява извинение и пред самата себе си и пред света за слабия живот, както и дава невротичен начин за получаване на грижа. Слаб начин и слаби извинения, слаб живот... 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Ами прочетох го на ново ,един вид аз изтласквам старите си травми примерно(самота, изоставеност, необичаност) и да ги замажа от себе си и света около мен, ума ми се фокусира в страха от смъртта. И по този начин задоволявам по изкривен начин тези травми. Окей ,там пише че е нужен терапевт който да работи с хистерията ми ,но проблема е че не намирам такъв... за това исках да си помогна по някакъв начин сама ,но явно не е възможно..

 

Редактирано от Страхлива
Линк към коментар
Share on other sites

Да, в тази посока. Виж целия механизъм - самата фиксация в смъртта, вече те учи на пълното и приемане. Вече те насочва към страховете от безлюбното и самотно изоставяне от живота (травмите, които споменаваш). Самият хипохондричен симптом, това връхче в състоянието ти, вече те насочва към приемането на смъртта, към шегуването с нея и поглеждането ѝ в очите, което дава шанса за силен социален живот - защото доколкото приемаме и "танцуваме" със смърта, дотолкова приемаме и "танцуваме" с живота. А дълбоко в теб това приемане на смъртта, премахва изтласкването, декапсулира хистеричните травми и вторични печалби, нахранва тази самотна изоставена празнина с любовта, с появилото се доверие в живота, в Бога, в смисъла. Така вътрешно, през практиката на молитвен и медитативен транс, се изпълваш с любов, травмите се разрешават, а външно се осмеляваш да живееш силно и красиво, да блеснеш, да проявиш вече събудените си творчески таланти, да се покажеш, да бъдеш виждана и чувана, докато проявяваш творческия си потенциал в социума. Това е пътят. А фасилитиращите, психотерапевтични методи, са известни.

Надявам се, не оставаш с впечатлението, че това е механичен разд-два-три път. Раз, два, три, тоест стъпки и жалони има, но има и връщане назад-напред, отклонения, слизания и пак качвания - процес по порастване на осъзнатостта е. Съзнателна пътека е!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Да разбирам така, че тук медитацията ще ми помогне, нещо което сама ще правя, а в крайна сметка ще мога ли сама или да търся друг специалист 

Редактирано от Страхлива
Линк към коментар
Share on other sites

Медитацията ще ти помогне да се научиш да пускаш контрола, който си прегърнала и пречи на който и да е да стигне до теб.

Не можеш да контролираш този процес. Идеята е да "видиш" какво правиш / с каквито и да е методи/ и да се освободиш от огромното желание да изконтролираш тревожността без да промениш нищо в себе се. Ще ти дам пример с клиент с подобен на твоя страх.

Момче с тревожност от 2 месеца и лека телесна симптоматика. На въпросът ми какво се е случило преди 2 месеца, отговорът беше изневерих на приятелката си. На подканата ми да поговорим за това, за да разбера кои страхове са отключили състоянието, той категорично отказа с обяснението, че там всичко е ок и се разбират прекрасно. В този момент на мен ми стана ясно, че терапията ще продължи по дълго от колкото е необходимо, защото имах пред себе си човек, който искаше да изконтролира симптома и безумно се страхуваше да обсъди причината. Аз бях втория психолог при който идваше и съответно той искаше да ме поведе на където му е комфортно.

Състоянието му се оправи не след 4-5 срещи, а след 10-12 , когато дойде и каза : "разделих се с приятелката си и всичко се оправи, всъщност аз от една година си го мисля. Това момиче не е за мен."

Припомних му, че това беше първоначалната линия, която той затвори и бях принудена да обикалям около проблема и да удължа времето 2 пъти. Отговорът му беше, че сега е разбрал и че това време за него не е изгубено, защото е развил нови умения и знания, за които може да е само благодарен.

Какво искам да ти кажа: Никога не знаеш какво научаваш докато си в терапевтичен процес. Това ти става напълно ясно месеци по- късно. Доста хора прекъсват терапевтичния процес, защото не виждат онова, което Те са решили, че трябва да видя. Не знаят, че то вече се случва с тях и вместо да се фокусират в процеса бягат по повърхността в търсене на тяхното си.

Искаш формула, с която тревожността ще изчезне - няма такава. Престрашаването да се промениш - това е решението. Да убеждаваш другите, че не се получава - това е психосоматичния капан.

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Диляна Колева каза:

да изконтролираш тревожността без да промениш нищо в себе се.

 

Току-що, Диляна Колева каза:

Престрашаването да се промениш - това е решението. Да убеждаваш другите, че не се получава - това е психосоматичния капан.

Питаш дали медитацията ще ти помогне? Ами, тя истински се усвоява за поне двадесет години и това усвояване включва цялостно себепознание, преодоляване на характеровите травми иобусловености, на несъзнателността, инертността, егоизма, привързаностите. Сега обаче питаш "Дали без да осъзнавам каквото и да било, преструвайки се, че правя нещо, сядеайки за по двадесет минути с кръстосани крака или лягайки и дремейки представяйки си това или онова, това ще махне гадната тревожност, на която съм нещастна жертва?" - не, такова отношение няма да помогне. Тревожността ти е дар от живота, за да пораснеш и живееш истински смислено и щастливо, вместо да си тътриш дъ-то по грешнат аземя като поредното зомби. Не, няма нужда да ставаш просветлена буда, за да се справиш с хистеричната си хипохондрия - но, един малък тласък в посока разширение на съзнанието ти са преживяванията ти. 

Както ти е писано вече много пъти - психотерапията е това, което те води до нужните резултати по подходящата пътека. Е, разбира се, хистерията си иска печалбите при изнасяне на отговорността инфантилно навън, а всъщност хипохондрията над нея пракрасно задоволява множеството споменати печалби, както вече казахме многократно. 

Казах каквото казах - оттук насетне всяко писане само би задоволило хистеричните ти, невротични начини за дърпане на внимание. Успехи в приемането на слабостта и неуспеха! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...