Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, 

и аз да се "тагна" в темата. Носител съм на тревожност от 41 години, но същата се генерализира от миналото лято. Всичко започна, когато излязох в отпуск, отпочинах си, видях се с приятели, пътувах. И тогава ме "удари" мощната ударна вълна на силна и унищожителна ПА, с цялата палитра от симптоми. И хайде в спешното. Няма да описвам цикъла от прегледи, изследвания и т.н., който минах. Всичко е ок и слава на Бог?! Но в мен се гнезди недоверието, че това не е съвсем така. Все се питам как е възможно мисълта ми да накара сърцето ми така да бие и стойностите на апарата за кръвно налягане да скачат?! Но уви възможно Е?! Та от миналото лято съжителствам и съм в "любовни и партниорски взаимоотношения" с моята тревожност и ПА. 

Нека да опиша себе си с няколко думи - странна птица съм, хм, жена на 41 години, със син на 17 години, отгледала съм го сама. Аз самата съм само дете, отгледана от родители, които не забелязах да се обичат, в постоянно противоборство. Работа на корпоративна позиция, но това не е това, което искам или обичам да правя, аз отвътре съм творец, писател, сценарист. Но се лави, както казват французите, такъв е Живота?! През целия си Живот съм била много отговорен човек, както казва майка ми родила съм се мъдра. Каквито и грешки на растежа да съм правила, са били в границите на разум и обмислена тънка червена линия. Не помня някой да е слагал граници за мен, аз сама съм си ги поставала?! Нямам обяснения защо? Притежавам убийствена съвест и морал, не мога да наранявам нито емоционално, нито духовно някого. Страхувам се даже да изпитам "лоша" мисъл към някого/нещо. Имам доста татуировки по тялото, повечето са надписи, цитати - синът ми казва по този повод, че съм комплексирана снобарка. Той ме определя най-добре! Объркан човек съм, вегетарианка съм от 5 години и не знам защо, може би отново да навирам на хората в очите, че съм по-добра от тях. От как се помня на тази земя съм била вълк-единак, трудно е да намериш съмишленици и група, интересите ми са разнородни от квантовата физика до "Кой съм аз? Защо съм дошъл? Каква е мисията ми?" през будизъм, анархизъм, испанско кино, брит музика, сюреализъм в рисуването и архитектурата, Фройд, повече Юнг та чак до абсолютната физика и математика...Имам високо IQ, няма да казвам колко. Винаги съм страдала от едно вътрешно самочувствие, което е поставяло граница между мен и хората. Винаги съм слагала маската на силния  самоуверен човек. Да, знам че не съм, но тази роля някак най ми прилегна и останах в нея. Знам че съм ригиден характер, но от друга страна съм много контактен и екстровертен човек, или по-скоро интровертен човек с екстроверно поведение?! Не знам дали истински съм обичала, себе си, едва ли...друг човек, не знам. Имала съм две силни връзки с мъже, от едната имам син, и двете провалени и невъзможни. Аз плаша мъжете?! Оцелявала съм финансово и устойчиво много пъти в Живота си, построих си сама къща, отгледах сама дете, посадих и дърво. Научих и видях много неща?! И сега постоянно си задавам тежкия Въпрос: "А сега накъде?"...Този въпрос стой като неонова реклама в главата ми! 

И много мисля за Смъртта, изпитвам ужас от нея, от Прехода, от Неизвестното, от това, че ще липсвам, че няма да ме има?! Чета много на тези тема и някак ми убягва вярата и доверието в Живота и Смъртта?! Затова и не живея. В момента просто съществувам! И така ПА и тревожността станаха мой постоянни спътници и аз се свих на кълбо и живея...Пиша книга за преживяването ПА, за мислите, чувствата и усещането, когато си във връзка с ПА. Знам и усещам, че това състояние в следствие и посока, но е трудно. Медитирам и о, бога ми, тогава се чувствам идеално, опитвам се да запомня нирваната, която медитацията ми носи. Спортувам всеки ден. Дишам по схеми, 4-7-8. От известно време като ми махне главата мощна ПА, не се панирам, а я изчаквам и тя минава през и после ме оставя упостошена и безсилна. Не се притеснявам, 1е имам ПА и ПР, сина ми знае, майка ми знае, приятели и колеги знаят. Не ми пика кой какво мисли. Даже имам самочувствието на специална и избрана?! Но съм уморена и съсипана, това състояние ме изсмука, отне ми някак радостта от пътуването, от вълнението, от емоциите. Все си казвам, че даже и от положителна емоция мога да получа ПА и се отказвам. А пътувах много...

Ходила съм на терапевт, правих и хипноза, посъвзех се, но някак терапевта беше "слаб и млад" за цялата ми палитра...Иначе живея, работя, но искам Повече  и Всичко, егоцентричка ли съм, цинична ли съм...Защо съм такава??? Кой съм аз? Кажете!!!

Редактирано от Desy_V
добавяне на текст

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 И още нещо...Искам да изпратя на терапевт да прочете записките ми за книгата ми...Искам профи мнение, моля! Книгата искам да е за другите, за тези, който са в началото, за тези, който искат да знаят...Книгата е за да успокои и даде увереност на просто един минаващ през същия Път?! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Книгата - надрасни тревожността стабилно, па тогава я издавай! 

На нива си. Не мисля, че си ригиден характер. Това ти е маска, с малко автоагресия отдолу. Един външен спиращ те слой, комбинацията каторжник от анализата, с който сама "затапваш" живота си. Даваш газ и спирачка едновременно  - съответно натрупаното напрежение експлоадира или се процежда фоново. 

Като характерово ядро си ми доста орално хистерична - една дълбока нужда от развитие, изява, растеж, видимост, реализация на талантите, сцена (в широкия смисъл)... Нужда, затисната от ригидното трябва и мазохистичното вписване. Нужда, отчаяно процеждаща се през татуировки, тревожни атаки... 

Има директна работа по тревожността - тя ще ти помогне. Но по-важна е цялостната характерова. А тя се състои в премахването на ригидно мазохистичната "тапа" и позволяване на напора от творческа изява да се прояви интензивно. Сега си в криза на смисъла. Изкарваш пари, гледаш сина си, но знаеш каква сивота е, когато не живееш през Себе си. Искаш, но не ти стиска да бъдеш Себе си... 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочетох отговора ви г-н Баев многократно?! Между другото, изчела съм всичко, което сте написали, да, точно вие. Допада ми Пътя Ви и погледа върху Живота. От написаното останах с впечатление, че не толкова тревожността и ПА са акцентите у мен, колкото харектеровата настройка за Живота!? Възможно е и е така, по дяволите?! Но защо?! Толкова "ровя" в себе си, че чак съм разранила душата и сърцевината си. Толкова опознаване, че чак непознаване. В живота съм водила много и всякакви битки, имала съм спадове и възходи, но някак все нещо не ми е достигало да съм ефекта УАУ!!! Даже в миговете на щастие, нещо ме спира, не достига, не разрешава, да се отпусна. Знам, че съм супер самоконтролиращ се човек, поставам високи граници и норми, но това не го правя нарочно, нито задоволявам нечие очакване, просто е като инстинкт. Така с натрупване във времето, се е появила и тази перманентна тревожност и ПА. Аз нямам големи материални изисквания към живота, само искам Мир и Свобода за Душата и Тялото си. Много пъти си задавам въпроса, на правилното място ли съм, но знам, че и на Луната да ида, ще нося със себе си - себе си?! После мисълта ми поема другаде. Хаотична съм, разпиляна в мислите. А се опитвам, Бог ми е свидетел, опитвам се - медитирам, спортувам, ям немесни храни, нямам агресия за навън, дишам, опитвам се да вярвам в Бог, Вселената, Енергията. Но отново нещо не ми достига?! Ето и днес, наложи ми се да пътувам с колата си на около 100 км, бях сама, по време на пътя ме обзе онази нишка на тревога, в главата заваляха ирационалните ми мисли - ако ми стане лошо, ако припадна, ако получа инфаркт, инсулт, ако катастрофирам. Бях като в кофти филм на Хичкок, карах, радиото пръщеше, звучеше нехаресвана от мен музика, не успявах да хвана друга станция, тирове ме задминаваха отпред, отзад, отгоре...И пиех вода, супер ми е спасителна водата в такива моменти. Та изконтролирах състоянието си, не ме люсна огромна ПА, казвах си, 1е съм по-силна отколкото си мисля, мога повече, че този филм вече съм го гледала, после започвам с мантрата "Една маргаритка тра-ла-ла...". И стигнах, справих се, имаше и доза гордост?! Но и умора, безразличие, отегчение, с вечние въпрос "Пак ли? Докога така ще я караш?" Страхувам се да не намразя себе си. Страхувам се всъщност от себе си! 

А в момента нямам резон за отстъпление, имам отговорности към дете, родители, работа?! Трябва и им го дължа?! А често си мисля, ами ако не съм най-добрата майка, дъщеря, служител, приятел?! Ето още един пример. От 01/07 трябваше да замина на почивка в чужбина, но поради форсмажорни обстоятелства не заминах. Групата от приятели, с които трябваше да ходя, след като аз бях организирала всичко, изпадна в отчаяние, как ще се оправят без мен. И даже и в момента, ми пишат имейли, какво им е необходимо, за да контактувам аз със собственичката на вилата. И ми писна, в момента имам грижи и им писах, ще не ми е до това. За първи път пиша подобно нещо, защитавам себе си, отстоявам правото си на "не ми е до това". Отсреща естествено ще се разсърдят, но знаете ли какво - НА МЕН НЕ МИ ПУКА?! 

Та, г-н Баев, как да продължа, дайте сламка, дъска, кораб?! Напътете ме! Свикнах с ПА, не мога с тревожността, и искам Свобода, по дяволите?! Помагайте!!!

П.С. За книгата все пак съм решена...Ако имате интерес и време, мога да ви изпратя страници за мнение....

Много тенкс!? За времете, за думите, за реакцията! 

Нека Силата бъде с вас!

 

Редактирано от Desy_V

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво, че си ги отсвирила - здравият егоизъм си върви с приемане загубата на невротичния контрол. Това имаш да работиш на характерово ниво - да сваляш летвата, да уважаваш и проявяваш Себе си повече. Защото сега перфекционизмът проявява едно социално обособено его, което уж казва, че не му пука, но всъщност доста му пука, ако не от другите, то от другите в собственото аз идеално... 

Самата паника и тревожност те учи на горното. Когато осъзнаеш това, новият навик да бъдеш и проявяваш Себе си, става факт. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, отсвирих ги...но после Другата в мен надви и се обадих, написах мейл, уредих всичко...както обикновено?! Защото не можех да седя просто така...

Моля Ви, г-н Баев, дайте някой насоки към мен. Нещо от което да се възползвам като патерица. Ок, наясно съм, че ПА няма да ме убие или??? Супер се опасявам, че високата тревожност ще разруши тялото ми. Постоянно се страхувам за Живота си в следствие на ПА и тревожността. Как да успокоя Аз-а и Себе си, че не се убивам!? И този убийствен, да не кажа ужасяващ страх от Смъртта?! Как се бори, как се привиква, как се научаваш да живееш с него?! 

Имам ли нужда от терапия, дайте мнение..Да започна ли? Искам да си помогна?! И искам и трябва?! Искам да живея, за Бога?! 

Благодаря и поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Насоки - прочети моля мненията ми от по-горе. Не писах много, но казах доста - свържи малко когнитивни точки. 

За тревожността - не се умира от нея. Имаш нужда от психотерапия, да. В нея дори си учена сама да си причиняваш паника, като се научиш да плаваш заедно с нея, да я харесаш истински. Така работиш със свалянето на ригидната маска, автопотискането изплува и напрежението се разрежда. С такава директна работа и с други терапевтични методи се учиш, както вече писах в горните постинги, да махаш тапата си, спирачката си от ригидност и автоагресия, да се заявяваш все по-творчески, автентично в живота си. Така стигаме и до базисната хистеричност, която вече ти върши работа социално адекватно! 

Искаш патерици? Звучи ми като "на си ти бисерите, дай си ми мънистата." Имам статии, в които давам и принципи и патерици. Патериците обаче не работят, ако не са ползвани на фона на цяостно характерово себепознание и виждане на какво има да ме учи животът чрез тов аблаго състояние. Та така... Психотерапевт и работа по себе си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 22 часа, Desy_V каза:

но някак все нещо не ми е достигало да съм ефекта УАУ!!!

Здравей,

две думи и от мен. По повод горното - идва от желанието да си необикновена. Но тъй като необикновените нямат мерило, модел, по който да градят необикновеността си, то понякога се случва необикновеността да започва да става хаотична и неудовлетворителна.

Трябва да станеш обикновен човек.

Превръщайки се в обикновен човек и съгласявайки се с това, че каквото за всички, това и за теб (всъщност това базисно съгласие вече го има, въплъщавайки се в земния си живот, трябва само да го съгласуваш с ежедневието си), по-голямата част от горивото на тревожността ще... изфиряса :)

Ще се присъединя към Орлин за мнението относно книгата - моля те, наистина - ако искаш да помогнеш, пишейки книга от позицията на все още бореща се със страховете си, има опасност да затвърдиш у някой четящ мнението, че: това е положението, танцът с този род същности е вечен. А това не е така - би подвела и заблудила в най-искреното си желание да бъдеш полезна.

Онзи ден в един разговор, по повод това, че мои другари ме карат от известно време да напиша и аз книга, казах - книга се пише само, когато имаш да кажеш нещо качествено ново - като наука или като сюжет. Ако ще пишеш художествена книга - давай смело. Ако ще е документално-споделяща - спирай и осмисляй навреме. Или пък - решавай кардинално проблема и опиши успешния си път - достатъчно ще е.

Успехи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсолютно - приемане на собствената пълна обикновеност. Тогава гордият перфекционизъм, както и усещането за собствена свръхважност през "знам и мога" се стапят. Тогава, приемайки се за тотално обикновена, ставаш тотално необиновена. Казвам същото като в писанията си от по-горе, но с други думи.

А за техники за тревожността - писали сме много. Вършени механично обаче, се ползват като ксанакс... Когато се правят на фона на осъзнаването целта и посоката на ставащото, вече е различно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря и на г-н Баев и на г-н Балджиев! 

г-н Балджиев напипа една основна съставка от мен - да съм необикновена?! От желание за необикновеност, се превърнах в странна птица?! И вече окончателно съм с инакомислене и живот. Нещата, които аз харесвам не са нещата, които генерално харесват на хората?! От малка съм си представяла как ставам известна, велика, Майка Тераза, Буда, Буковски, поет, писател, миротворец, спасявам света, света ми благодари...И в същото това време съм сама, така съм го виждала от малка, виждала съм величието като самота, като самотност, като самотна място без съмишленици и придружители. Странно, но факт. В главата си се виждах как печеля Нобел за Мир или Оскар за най-добър сценарий, но от позицията си на величие, даже не отивам да си получа наградата. Днес знам, че нямам нужда от това величие, то е илюзорно. може би съм искала просто да съм значима?! И ако ви хрумва, че съм била незначима за близките си, не, не е така, напротив, отдаваха ми и повече от необходимата значимост. Заемах доста специално място в семейството си, но и някак тежащо място, с очаквания за проявяване на the best of the best. Сигурно съм останала с впечатление, че само ако съм такава, ще получа любов?! И някак ми се наложи, че Любовта е за слабите. Днес знам, че е за силните, но бога ми, колко трудно е да разчупиш вече закоравял мироглед. А у мен бушуват много силни емоции, неизразени, непоказани, неизявили се. Има и гняв към бивши, има самота, има тъга, има кръстопът, има неизразена любов...Даже към собственото си дете не знам дали съм успяла да покажа искрената си любов. А наистина я изпитвам към него искрена и неподправена. Често се улявам, че съм сурова и прекалено откровена към него. Говоря с него за всичко, знае за тревожността ми, за странностите ми, за ПА, за преминал етап на зависимост към алкохол, пороци, откровена съм към него и това ме плаши. Той натрупа мъдрост в собствения си живот от свидетелството му за моя. Той е този, което е повече родител, повече мъдър, повече истински. Моля, съм по-малко да съм му навредила. Даже често го майтапя, че един ден, ако посещава терапевт е достатъчно да покаже снимка на майка си, хахах. Но съм направила най-доброто, на което съм способна. 

И това, което г-н Баев определи, че съм в криза на смисъла, е много вярно. "Необикновен човек" в криза на смисъла с ПА и ПР, ето го ефекта УАУ!!! 

Едно знам със сигурност, това е част от Пътя ми, от Уроците, от Смисъла, не е случайно, има божествена частица в него, просто трябва да се въоража с търпение, време, учене, смисъл...

Отново ви благодаря,  невероятни сте, с това което правите, усмихвате, успокоявате...

Браво! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. мина повече от половин година, от както съм писала тук.

Аз претърпях сериозна промяна. От повече от година медитирам, разхождам се ежедневно, гледам по позитивно на Живота. Започнах да не се плаша от паник атаките, познавам ги, изписах над 100 страници за преживяванията си по време и преди и след паник атака....Да споделя, че загубих междувременно баща си, понесох го, а толкова обичах този човек и бях безкрайно привързана към него. Преживях ситуацията със непозната за мен сила, просто се справих! От тогава минаха 4 месеца и не бях имала паник атака, Живота някак започна да се нарежда, тревожността изчезна, Денят започна да става и усмихнат и хубав, смеех се, излизах, някак Живота се върна! Е, имаше моменти на тревога, на приближаване на усещане за паник атака, но аз знаех, че е тя и не и обръщах много внимание. Просто вървях Напред! До преди два дни, когато тя ме връхлетя с мощна и пълна сила, просто така от нищото, както си седях и работех ме разклати, усетих сърцебиене, главата ми стегна, ама много мощно...Няма да описвам целия цикъл от симптоми, но беше цялата палитра. Но нямах тревога и страх, беше просто физическо усещане. Ето какво написах вчера и днес:

"Усетих как се изпотявам. Хукнах към тоалетната, започнах да си мия лицето с ледено студена вода и да пия студена вода. Взех от чантата си един валидол и го засмучах. Започнах да се опитвам да дишам 4-7-8, но трудно ми се получаваше. Миех се, опитвах се да дишам, успокоявах се…Измерих отново, вече падаше, но не бързо…В момента още ми е зле. Става ми горещо! Тресна ме отново, ама многоооо многооооо силно?! Леле, как ме тресна два пъти!!! Не беше ми се случвало ма много отдавна….Едва дишах, едва виждах…Извиках на колегите, че ми е зле…Колегата ми стана, отидохма в стаята за почивка, донесе ми вода, пита ме дали да вика бърза помощ…Взех половинка хапче бизогама. Сега си помислих, че вярно получавам инфаркт или инсулт, следях всеки симптом, но не позволявах страха да ме завладее яростно, и това не го правех с умисъл, а съвсем инстинктивно. Излязох навън, дишах въздух, гледах слънцето, пиех вода. Колегата седеше до мен! Мълчеше. Усещах че се посъвземам отново. Какво става с мен? Не съм се нито тревожила, нито ядосвала, нито нещо лошо днес ми е минавало през главата. Просто така от нищото…Стана два пъти, с много яка сила. Ама с много яка…Измерихме отново кръвното, беше нормално, пулса беше леко завишен. Но всичко беше нормално. Май само аз не съм! Или съм си! Просто съм чувствителна! Прекалено! Но сега нямаше от какво?! След което усетих че се разтрепервам, стана ми студено…Както обикновено, а по тялото ми изби студена пот. Но се владеех, един вътрешен център в мен се владееше…Вярваше, че всичко е наред! Усещах го!

Днес съм добре! Минаха 120 дни от смъртта на баща ми, 4 месеца, кога?! Тате, вчера много силно ме удари паник атаката, още ме държи усещането и вкуса от нея. Въпреки че сега съм добре, усещам лапите й по тялото си. Както вчера ме беше хванала в дълбока прегръдка, още стоят белезите от ръцете и ноктите по тялото ми?! Още усещам дъха й върху кожата си, още знам че вчера е била тук. И някак ми тръпно и страхливо. Да не се появи и днес?! А нали бях се научила да я познавам?! Но вчера се издъних, това е истината, вчера бях забравила симптомите й и тя ме връхлетя с адска сила. Все една е чакала да се поуспокоя и да позабравя за нея, и се втурна със неудържима мощ върху мене. Чакала ме е била да се отпусна и да съм разсеяна, да си мисля, че си тръгнала от мен и се върна по-силна и мощна от всякога. Може би 3-4 пъти е била с такава сила. Докара ме до безсилие и ме остави опостушена. Днес съм добре, всичко е наред, работя си, но знам за нея, знам че може да дойде когато си поиска да прави с мен каквото си поиска. И това е плашещо?! Нейният контрол върху мен е плашещ! И днес съм притихнала, в готовност, отдавна не бях усещала това чувство в себе си. Отдавна не бях идвала на работа притаена и в готовност. А си мислех че я познавам до болка, симптомите й, влиянието й върху мен, нищо не познавам, бях неподготвено за вчерашното й завръщане…И защо??? Този въпрос Защо не ми се маха от главата, защо тя се върна, какво каза вчера??? Защо се случи отново с такава сила??? Какво не съм разбрала от срещите си с нея, та тя така пожела да напомни за себе си??? Защо??? 

Днес мисля след  работа да отида до кардиолог, отново ме хваща страх за живота ми, искам да се прегледам, да видя как е сърцето ми, всичко. Пак влизам в онзи цикъл на мисли в тази посока. А исках просто да се отпусна в Живота и да продължа научила уроците си от срещите си с нея! Но явно има още!!! За учене! За нея! За мен! Какво? Защо???"

Та, уважаеми специалисти, какво се случи според вас? Защо се появява ремисия? Или е имало временно затишие? Как се справям и да продължавам ли в този дух??? Напред с Вяра, че и това ще мине, че няма да е все така, че учим, че трябва да приемаме Живота такъв и да вървим напред...Просто ми е любопитно какво мислите?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мир на душата на татко и светлина в пътя му в по-красивия свят! 

Именно уроците от справянето с тревожността, са те научили да минаваш спокойно през трудностите - така че, благодари ѝ от сърце и душа. Защо пак п.а. ли? А защо не? Нима още бягаш и те е страх от тях? Потиснала си, закопала си малко страхове, които се вентилират. Отговоът на защо е лесен. Въпросите за трилион евро са как да процедирам и какво да правя?! Виж капсулираните и избухналите отново страхове от загуба, загуба на контрола, слабост, изоставяне от живота и т.н. Какви доктори, за Бога?! Искаш да храниш хистерична хипохондрия или искаш да се учиш? Не само, че не бягаш от страховете, но осъзнавайки ги ясно, активно ги искаш, предизвикваш, желаеш и обичаш - защото съзнателното присъствие в тях с приемаща молитва, медитация и отвоено сърце, ги преобразува и извлича зарядите от дълбока смелост, смисъл и мъдрост, вложени в тях. Намери начини сама да си ги предизвикваш и медитирай върху им, осъзнавайки трансформацията! Всичко е чудесно, нормално е да излезе малко вентилиращо преживяване - не е рецидив, защоо не си болна, а си учаща се в университета на живота. Учи си уроците смело. Успехи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте и благодаря...

Надявах се да ми дадете Лъч...Точно сега явно имах нужда от "Ти можеш!" и вие ми го дадохте! Благодаря Ви!

Продължавам напред. Искам да споделя, че тези състояния ми донесоха и много добри и изгодни ползи, намалих драстично цигарите, алкохол почти не пия - чаша вино ми е тавана, медитирам, разорах хората около мен и останаха малко, започнах да се уча да казвам НЕ, движа се повече, искам повече, създадох по-верни и правилни преоритети ...Иначе щах доволно да си дрема на дивана! Така, че тенкс паник атаки!

Това което осъзнавам, че ми липсва е Любов, от мен към мен и външна споделена...Но когато науча себе си да се обича, може и друг да се появи...

Много благодаря, сега имам повече Вяра в себе си!:3d_059:

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей и от мен.

Надявам се вече да твориш и да правиш това, което обичаш. Все пак прекарвам основната част от деня си в работа и е важно да обичаме това, което правим, в противен случай душата се бунтува. 

Страхотно развитие, поздравления за положените усилия. 

Някои неща се повтарят, за да ни припомнят, че веднъж сме се справили, както и да си припомним някои позабравени уроци. За да се запитаме "Грижа ли се за себе си?", "Обичам ли е?", "Слушам ли душата си?". :) Попитай се, попиши, избистри ума.

Поздрави !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

напълно съм съгласна с Вас! Явно напомняне трябва да има, за да не се отпускаме...Нещо като реле, което се включва при натягане...

Опитвам се да пиша и пиша, даже съм си дала и време за напускане на работената от мен работа, която е в тотален разрез с мен самата..Може би след година, когато синът ми завърши.

Искам да напиша книга и да направя филм за човек преживял паническото разстройство. Искам да е роман и игрален филм. Много съм ровила за такъв филм, но освен един с Матю Пери в който има повече ОКР, няма правен подобен. А Светът е пълен с такива като нас, те имат нужда да знаят, да могат, да са подкрепени...И ще го направя..Някой ден, ако е рекъл Бог!!!

Много благодаря за подкрепата на всички ви, без вас нямаше да съм аз и тук!!!

Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, уважаеми специалисти на Светлината,

искам да споделя Пътя си. Сега живея добре. Спортувам ежедневно, тичам по 4 км на ден и съм пристрастена към усещането от спорта върху себе си. Всяка сутрин деня ми започва с кратка медитация и понякога и молитва. Различно е. Благодаря за Живота, за близките си, за това, че мога да се движа, че мога да дишам, да виждам, да живея... Отдадох се на любими занимания - гледане на филми, фотография, книги... Е, винаги има и лоши моменти, но аз не се захващам за тях, приемам ги. Даже се смея, радвам, забавлявам, вярвам...

И така в този ритъм се справям с паническото разстройство. То сякаш ме видя такава и си тръгна... Започнах междувременно да харесвам определен човек, да искам да случа нещо между нас, да мечтая за взаимност и споделена любов. И това много ме радва, защото от години не съм забелязвал никого, а сега се чувствам жива. Днес например изпратих съобщение до човека, но се развълнувах много. Та си докарах и паник атака. Не бях имала от месеци. Усетих как се вдига нивото на енергия в мен, усетих пулса си, усетих менгемето на главата си. Е, измерих си кръвното с апарат, беше скочило до 129/89 с пулс 119. Но не се стреснах. Казах си, е, паник атака, ще мине. Вътрешното ми аз беше непоколебимо. Все си го представям като малко дето, което е в средата на тълпата, хората бързат, тичат, но то е центрирано и спокойно. Та след това вълнение, чаша студена вода и около 10 мин. медтитация и успокояването ми, се питам дали вълнението от флиртуването, дори влюбването, биха могли да ми върнат тези усещания на паник атаката. Или просто симптомите са същите на влюбването? И дали тази симптоматика не би ме отблъснала от това да се влюбя, да искам да имам спокойствие и да бягам от вълненията около една любов?

Моля, ви за съвет!

С уважение,

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Или просто симптомите са същите на влюбването? ,,

 

Права си, влюбването си е стрес.

,,И дали тази симптоматика не би ме отблъснала от това да се влюбя, да искам да имам спокойствие и да бягам от вълненията около една любов?,,

Е, избора си е твой.Ама, какво страшно има в симптомите на стреса?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Първанов,

благодаря за отговора. Избирам да се влюбя, да живея, да имам каквито и да е симптоми, но да съм жива в този Живот.

Относно симптоматиката, неприятно е, да си обзет от паника, главата ти да вибрира, стомахът да е на топка, ръцете и краката да са ледени, а за мислите, уау, там пък е непоносимо. Но си давам сметка, че е за кратко.

Замислям се какво ли вижда и мисли отсрещната страна за "такъв човек"? Как мислите странно ли е?

Поздрави,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво някой друг вижда не знам.Мога да кажа, аз какво виждам в един влюбен - виждам, един надрусан човек, симпатичен ми е , но се опасявам, това надрусване да не свърши с плач.Обаче,  си мисля, че и с плач да завърши, изживяването си е струвало.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мога да ти разкажа една кратка история - първите три месеца от влюбването са наистина изстрелващи - напрежение, не спиш, чакаш с нетърпение всяка среща и контакт, стомахът се свива...Хмм така описано направо си е стресиращо още преди да е започнало, нали :) Дали си струва? Да. Дали ще получиш разбиране? Само ако общуваш с уравновесен човек, с ясна самооценка, който цени и уважава даден човек с неговите силни и слаби страни, подкрепя го и го разбира. 

Няма място за притеснение. И дори да завърши с плач както спомена д-р Първанов, това е единствено нещо, за което си струва - любовта. Просто търси баланса, винаги и само него, не забравяй, коя си в идеята да направиш другия щастлив, не се отдавай  до там, че да се пренебрегваш, продължавай да правиш това, което обичаш. И няма какво да стане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря!

Всичко, което казвате е прекрасно... И аз вярвам безрезервно в него! Влюбвала съм се и преди, знам. Но сега е друго, на средна възраст, с житейски опит и "сгодена" за паническото разстройство, хахаха!!! Различно е! А и човек с ПР, говоря от мое име, силно се надява да бъде разбран и приет с "различността" си. Въпреки че досега не ми се е случвало...

Та, как да различиш приет ли си??? Как да разбереш???

И се оставям на Живота и Вселената, те знаят най-вярно кое правилно за мен!!! Нали???

С много уважение,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,"сгодена" за паническото разстройство, хахаха!!! Различно е! А и човек с ПР, говоря от мое име, силно се надява да бъде разбран и приет с "различността" си.,,

 

Май ти се ще да си различна, да ти обръщат внимание.Ще те разочаровам, не си различна, банална си.Хората които се определят като страхливи и тревожни са поне 50 процента от човечеството.

Така че, ако наистина искаш да си различна и оригинална кажи ,, аз съм с бубонна чума,, ,,жълта треска ,, или поне сифилис. Така някой ще ти обърне внимание. А, ти наивната си избрала да си сложиш етикета ,,паник атаки..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ехааа, д-р Първанов, добър сте!!! " Ще те разочаровам, не си различна, банална си."

Усетихте слабостта му в желанието да съм уникална и различна, забележима и недостижима... Но моля за снизхождение, така ми идва от вътре, не го насилвам, естествено родено чувство?! Какво да правя???  Затова ли хората винаги ме държат на дистанция, затова ли аз не мога да съм в група, затова ли аз черна овца, затова ли не мога да се вписвам??? Затова ли съм сама???

Как се става обикновен, как да съм по естествен начин оригинално обикновена???

П.С. Признавам се аз се уважавам, харесвам, гордея се с себе си, но не се обичам!!!

С уважение,

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,г-н Балджиев напипа една основна съставка от мен - да съм необикновена?! От желание за необикновеност, се превърнах в странна птица?!,,

Сега се върнах назад и видях,че това да си необикновена вече е описано.

,,Какво да правя???  Затова ли хората винаги ме държат на дистанция, затова ли аз не мога да съм в група, затова ли аз черна овца, затова ли не мога да се вписвам??? Затова ли съм сама???,,

Права си, за това си в това положение.

,,Как се става обикновен, как да съм по естествен начин оригинално обикновена???,,

Трябва да видиш такъв човек, да общуваш с него, да започнеш да мислиш като него и ще се получи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Първанов, вие сте Гений, хахаха!

Страхотни отговори, право в десетката. Много Ви благодаря! Зарадвахте ме! При срещата ми с такъв човек, ще споделя. Само да го срещна, дано не го подмина и дано да го разпозная. Ама, дали такъв човек би контактувал с "уникален" като мен?! Дай Боже! Изглежда ми трудно! Нали Животът събирал подобни или различните се привличат?! А, аз толкова мечтая да съм обикновена, естествена, трудно е. Забравила съм какво е! Но твърдо от опит мога да заявя, "необикновените" ги зачитат, уважават, поставят ги на пиедестал, но не ги обичат. А какво по-велико нещо от Любовта можем да споделим със Света?! Дали това не е ключът към окончателната ми промяна и "развода" ми с ПР?!

Пак много съм Ви благодарна! Жив и здрав бъдете!

С уважение,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×