Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, г-н Баев,

точно това имам впредвид и аз... Да течем като река едновременно с Живота... Без привързване, обвързване и нужди подлежащи на его-то. Така го разбирам и аз! Да намерим свой собствен вътрешен център на Мир, Равновесие и Баланс. Не е ли така?!

Поздрави,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така, така! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Тревожността е универсално явление. Тя е сигнал за опасност и ни поставя в готовност за борба или отстъпление. Тази древна еволюционна функция на тревожността търпи сериозна промяна при човека в сравнение с другите биологични видове. За разлика от останалите живи същества, човек е по-малко подвластен на изискванията на средата; той има повече свобода на изборите, които прави и по-малко следва предварително зададени поведенчески модели. Това разкрива много повече възможности не само за адаптиране към заобикалящото ни, но и за адаптиране на заобикалящото ни към нашите нужди. По-голямата степен на свобода на човека, обаче, носи и много повече несигурност и съмнения в преценката му за заобикалящия го свят и за решенията, които взима. Ето защо, тревожността при човека се насочва към други области. Тя все по-често ни предупреждава не за външни опасности, а за вътрешни заплахи – съмнения и несигурност, произтичащи от нашите колебания, опасения, представи за себе си, вътрешни противоречия и конфликти.

Симптомите на тревожността са познати на всеки – това са страхове, мисли, представи, телесни усещания, които съпътстват човек в ежедневието. Фриц Риман (в книгата си “Основни форми на страх”) пише:

“Историята на човечеството ни дава възможност да се запознаем с различни опити за овладяването на страха, за неговото смекчаване, преодоляване или усмиряване. ... Защитеността от Бога, отдаващата се любов, изследването на природните закони, отвръщащата се от света аскеза или философските познания всъщност не снемат страха, те обаче могат да помогнат той да бъде понасян и дори да го направят плодотворен за нашето развитие.”

Наличието на тревожност не означава непременно, че имаме психично разстройство. Напротив, тревожността мобилизира ресурсите ни за справяне в различни ситуации: подготвя ни за посрещане на трудности и премеждия, стои в основата на всички наши творчески актове. Използваме я като ориентир за вътрешното ни състояние и сигнал за развоя на връзките ни с другите хора.

Вяра и Смелост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Истинският последовател на Дао не се захваща нито за Буда, нито за превъзходните слави. Постигайки трансцендентална независимост и безусловна свобода, истинския последовател не се придържа към нищо.

Дори ако вселената трябва да се срине, тяхната вярност няма да се поколебае. Ако всички буди от десетте небеса се явяват пред тях, няма да има и най-малък възторг. Нито пък те ще изпитват най-малкия страх, ако всички демони излязат. Как може човек да е спокоен?"

Лин чи

Пожелавам го на всички. Мир!

Редактирано от Desy_V
Граматични грешки

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

искам да сверя часовника си с вас, пишещи, отговарящи, мислещи, молещи...

Искам да споделя какво се случва с мен. Спортувам, това се оказва много важен и задължителен елемент от щастието на човека. Движението! Медитирам, по мой си начин, прави ме мирна. Живея, срещам се с хора, надсмивам се над себе си и мислите си, когато ги имам. Или по-точно имам ги и това е. Не ги оцветявавам. Постоят в главата ми и си тръгват. Имам ги често, рядко, понякога, различно е. Просто живея с тях без страх. Не бях имала паник атака или подобно състояние от месеци. Има моменти, в който съм в предпаническо състояние, но то не се разгръща. Но снощи имах паник атака, една добра и истинска добре позната паник атака, която описах като усещане. Ето:

" Още през деня през мене премина едно фино цунами на енергия. Снощи се прибрах от работа и се заех веднага да направя някакви упражнения, че не съм спортувала от десет дни, имах силна настинка и не ставаше. Така че за около половин час натоварих мързеливото си и лениво тяло, поизпотих го така да се каже. После имах доста домашна работа за вършене и когато седнах към 21 часа да отпочина на дивана. Тя дойде. Първо я усетих като шум и плясък в ушите. После гърдите ми заподскачаха. Усетих пулса на сърцето си във всяка вена и клетка. Докоснах врата си и усетих пулса как движи целия ми врат. Седях спокойно. Даже предадено. Май е паник атака, си казах. Една част от мен, онази неубедената и вечно питащата, промълви ами ако е инсулт или инфаркт?! Аз седях и си отговарях, ами нека да е, съдба… От краката до врата ми се разля такъв мощен тласък на енергия, че едва не подскочих от дивана. Настани се на врата и главата ми, аз затворих очи, задишах дълбоко, спокойно седях и енергията ме носеше и завихряше като есенен вятър попадали листа. Но имаше и една топлина, една ласкава топлина на прием, усещане за дом, за любов, за примирие… И аз се оставих на тази добра енергия да ме полюлее и да ме обземе. Бях като в полусън, бях закотвена на дивана, намалих телевизора, защото слухът ми беше изострен и ми разваляше момента. Една част от мен ме накара да стана да отида да банята и да се погледна в огледалото. От там се гледах аз, поуморена, но аз. Върнах се на дивана и се отпуснах, завих се леко с одеялото, защото започна да ми става студено. Но енергията си беше вече отишла. След нея ми остана хлад, който се превърна в студ. Разтреперих се, стана ми много студено. Завих се добре, обгърнах тялото си с ръце. Така студа ме държа около 10 минути и после ме пусна. Чувствах се като изоставена от енергията с този студ, като обичана и после оставена на самотата! И накрая бях лека като перце. Просто се предадох в ръцете на Вселената! "

Намирам се точно Тук след повече от две години бъдене в тази гама. Не оценявам и етикирам вече нещата. Днес не ме интересува как се нарича и какво е Това. Просто за инфо на всички.

Поздрави,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

минавам само да споделя накъде се движа, ей, така, ако мога да съм посока за някого.

Минаха почти 3 години откак ПА и тревожността влезе трайно в живота ми. Е, живеем си, хей така двечките, добре сме си! В събота имах щедро посещение от нея и само набързо да ви разкажа:

Относно тревожните ми състояния, тук са…Вплитат се едно в друго, ту съм ок, ту ме люшка… Най-странното е, че центъра ми е точен и балансиран, просто тялото ми се увлича в една тънка фонова тревожност, която на моменти е мега неприятна, но аз я нося на гърба си и в гърлото. Точно като товар, който ту ми е удобен, ту става непоносимо тежък. Стяга ми гърлото, сковава  челюстта ми, главата ми е в менгеме, стомаха ми вибрира, ръце и крака ми са неконтролируеми или поне така се чувстват, цялото ми тяло носи един непосилен товар… И след малко я ескалира до нетърпимост с усещания за налягане навсякъде по тялото, ту изчезва до една мека нирвана… и така до безкрай?!! Какво е това състояние?! Просто адреналин ли е? Тревога? Заболяване?! Все се питам. И после си казвам, хей, нали и вчера имаше тревога, умря ли, не си, я живей и...

Та в събота имах мощна паник атака като изригване на атомна бомба. Не бях имала такава отдавна, да кажа месеци. Но се справих безумно чудесно, направо се гордея със себе с!  Такъв дух запазих, или поне така го чувствам, но се гордея със себе си, със силата на справянето си с тези състояния… Та както си лежах на дивана в един прекрасен съботен следобед и гледах клипчета в тубата, изведнъж във вътрешностите ми се надигна една мощна вълна от цунами, сърцето ми заподскача лудо, станах и си казах, ох, паник атака, едно такова уморено и досадно… Станах и тръгнах да пия вода, състоянието явно беше решило да набере мощна скорост и да достигне собственото си кресчендо и го стори. Приближих до мивката да си сипя чаша вода, под тениската ми подскачаше толкова мощно силно от ударите си сърцето ми, че щеше даже да я разкъса. Пих вода, водата започна да се стича драматично по лицето и гърлото ми, защото не можех точно да си улуча устата с чашата от треперещите ми ръце. Обля ме гигантско количество енергия, започнах да дърпам да изхлузя суитчъра си, вървях бавно из стаята и дишах мощно. Едва си свалих суитчъра. Останах по мокра около гърлото тениска. Показах се на терасата, духаше, от вятъра ми стана по-добре. Взех и две таблетки мента и валериан. Само това съм вземала винаги. Най-вече заради жеста да изпия някакъв лек, едва ли заради друго. Дишах, едва, но дишах, опитвах се по схемата 4-7-8 да нормализирам сърдечния си ритъм и да контролирам дишането. Донякъде успявах, донякъде не…  И изведнъж всичко, както дойде, така и спря и изчезна, почти изведнъж. Всичко да е продължило 5-7 минути, но както винаги ми се стори епохи. И се успокой! Стана ми студено, както винаги след тези емоции. Но признавам, през цялото време бях на ръба да се отдам на страстта на страха, но ми беше банално вече, един балансиран и нов център в мен ме държеше спокойна и лека, вярвах че каквото и да се случва с мен, е правилно. Въпреки бягащите въпроси – това ли беше, свършвам ли, така ли ще умра, инфаркт ли е, може би инсулт, припадам, аз ли съм??? …аз бях един верен и държащ ме в кондиция център на търпение и спокойствие. Вярвах! Вярвах в правилното решение за мен от Вселената!

Да споделя. че вече почти две години не спирам редовно да се натоварвам ежедневно със някакъв спорт, тичане, бързо ходене, по 5-6 км, всеки ден, 5 дни в седмицата. Медитирам почти всяка сутрин за по 10-15 минути или колкото мога. Ей, така сядам преди да стартира деня ми, се отпускам в нищомислене или ако не успея нищо да не мисля, седя и си наблюдавам мислите. Не знам какво точно правя, не мога да му слагам етикети, но често достигам до едно блажено състояние, което когато се взривя от емоциите си, ме носи според мен отново, една спокойна и центрирана среда, която е толкова постоянно, че ... И това правя, не изисква нищо, не ми струва нищо, просто ме кара да се чувствам добре в кожата си, да съм аз, да съм спокойна, когато имам безпокойство и да вярвам!

Поздрави,

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как са нещата в партньорството?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, г-н Баев,

нямам партньор в момента. Преди година, когато изпитах емоционални пориви, се запитах доста неща. И знаете ли за първи път си дадох трезва самооценка, че преди напълно да приема и заобичам себе си, няма да мога пълноценно да се насладя, на което и да е партньорство. И не настоях нещо да ми се случи, отдръпнах се и не изпитах за първи път онази тъга от несличващото се. Просто приех. За мен това е голям успех над себе си. Приех Живота и Решенията му. Нямах онази въпиеща нужда да контролирам и да настъпвам Живота да ми случи нещо. Сега съм сама. И смятам, че преди да заобичам и приема друг човек, трябва да го направя напълно към себе си. И ако стане да срещна някого, супер, но ако не, отново приемам напълно. Просто тека като река...

Какво смятате? Узрявам ли? Раста ли? Мъдрея ли?

Смятам - да. Харесвам тази своя черта на преимане, която добих. А тя признавам дойде от ПА и ПР, те ми донесоха този Мир, Хармония, Вяра, те продължават да ми ги носят. и Да вярно е, че са благословия. Казвам го в първо лице!!!

Поздрави,

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 20 часа, Desy_V каза:

Медитирам почти всяка сутрин за по 10-15

Да, важно е да е по сърце, по вътрешен устрем. С лекота, в молитва, преминаваща в медитация. 10 минути - само тялото, за да потъне в оттегляне на сетивата/ хипотаксия, му е нужно минимум 15-20 мин. Тоест, поне 30 мин., а два пъти на ден още по-добре. Предпочитана школа за вътрешна практика вплита собствения процес в огъня на вече разгорения такъв. 

 

преди 20 часа, Desy_V каза:

със някакъв спорт, тичане, бързо ходене

Добре е, много добре. А още по-добре, когато е доста интензивен такъв, в който истински се минава границата на умората, а състоянието при това прекрачване е толкова аналогично катофизиологичен стрес с паниката, че несъзнаваното пактически не прави разликата, дезензитизира преживяваното, а оттам и характеровите уроци по смирена вътрешна пълнота и самостойно доверие се учат с лекота. 

преди 21 часа, Desy_V каза:

често достигам до едно блажено състояние, което когато се взривя от емоциите си, ме носи според мен отново, една спокойна и центрирана среда, която е толкова постоянно, че ... И това правя, не изисква нищо, не ми струва нищо, просто ме кара да се чувствам добре в кожата си, да съм аз, да съм спокойна, когато имам безпокойство и да вярвам!

Да, това е посоката. Блаженството е повече от приятното и повече от удоволствието. Любов е, включва и трудното и приятното поравно. 

 

преди 24 минути, Desy_V каза:

Нямах онази въпиеща нужда да контролирам и да настъпвам Живота да ми случи нещо. Сега съм сама. И смятам, че преди да заобичам и приема друг човек, трябва да го направя напълно към себе си.

Напълно... Хора сме... Но да, това е посоката. Докато не осъзнаваме липсите си, ги виждаме в другите и изискваме от партньора да ги налива в празнотата, но изтича като през продънена каца и насищане няма. Живеейки в пълнотата отвътре си, виждаме партньора си реално, нито идеализирано влюбени, а всъщност бягащи от липсите си, нито в следващия и по-продължителен етап обезценено принизен, когато приписваме страховете и липсите си. 

 

преди 28 минути, Desy_V каза:

Да вярно е, че са благословия. Казвам го в първо лице!

На какво доучват?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

на какво доучват???

При мен направо ме учат за първи път...

Научиха ме на търпение, постоянно търпение към всеки и всичко. Преди тях бях капризна, неуверена, нетърпелива. Сега - о, всяка изнервяща ситуация, всеки момент или човек, нищо не може да ме разколебае. Достигнах ново на търпение и приемане, е, може и още, но със сегашното си търпение, живея по-леко, по-спокойно, по-добре.

Научиха ме, че нищо не зависи от мен. НИЩО. Аз съм една малка прашинка за Вселената, колкото обича дървото в двора ми, толкова и мен.

Научиха ме, че собствената ми създадена от мен самата значимост, е смешна. Сега...сега се смея на пиедестала, на който съм стояла толкова години.

Научих /тук все още мога да постигна успехи/ на приемане на самата мен, на уникалността ми и на отказа към другите, когато трябва да отстоя себе си. Все още трудно и директно не мога да кажа не, не мога да откажа....но, не мисля че така ще остане...

Всичко тези уроци ги взех за времето на поне 4 семестъра, хахахаха... Вече може да се каже, че съм студентка 3-ти курс в училището на ПА....

Уча, по-уверена съм, не се плаша, снишавам се, отпускам се и вярвам!

Поздрави,

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 20 часа, Desy_V каза:

Научиха ме на търпение, постоянно търпение към всеки и всичко. Преди тях бях капризна, неуверена, нетърпелива. Сега - о, всяка изнервяща ситуация, всеки момент или човек, нищо не може да ме разколебае. Достигнах ново на търпение и приемане, е, може и още, но със сегашното си търпение, живея по-леко, по-спокойно, по-добре.

Научиха ме, че нищо не зависи от мен. НИЩО. Аз съм една малка прашинка за Вселената, колкото обича дървото в двора ми, толкова и мен.

Научиха ме, че собствената ми създадена от мен самата значимост, е смешна. Сега...сега се смея на пиедестала, на който съм стояла толкова години.

Научих /тук все още мога да постигна успехи/ на приемане на самата мен, на уникалността ми и на отказа към другите, когато трябва да отстоя себе си. Все още трудно и директно не мога да кажа не, не мога да откажа....но, не мисля че така ще остане...

Всичко тези уроци ги взех за времето на поне 4 семестъра, хахахаха... Вече може да се каже, че съм студентка 3-ти курс в училището на ПА....

Уча, по-уверена съм, не се плаша, снишавам се, отпускам се и вярвам!

Еее, как да не се преклони човек пред този сенсей (обучител) - паническите атаки. Външно непреклонен, изискващ, но вътрешно изключително благ и любящ! Поклон, сенсей п.а.! 

 

В 21.03.2019 г. at 17:14, Desy_V каза:

през цялото време бях на ръба да се отдам на страстта на страха, но ми беше банално вече, един балансиран и нов център в мен ме държеше спокойна и лека, вярвах че каквото и да се случва с мен, е правилно. Въпреки бягащите въпроси – това ли беше, свършвам ли, така ли ще умра, инфаркт ли е, може би инсулт, припадам, аз ли съм??? …аз бях един верен и държащ ме в кондиция център на търпение и спокойствие. Вярвах! Вярвах в правилното решение за мен от Вселената!

Благодаря за тези преживелищни прозрения, които споделяш с нас! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Здравейте,

завръщам се във форума, за да сверя "часовника" си. 

Мина почти година от последните ми записки тук. Междувременно в течение на почти две години водех дневник със записки по това  как се чувствам по време, преди и след паническите ми пристъпи. Написах доста. Спрях преди половин година. Просто спрях. Но докато пишех, това буквално ме спасяваше по време на ПА.

Дори мога да заявя, че когато тревожността и паниката се доближаваха винаги до мен, първото нещо, което ми хрумваше беше да пиша. Не мога да си го обясня до ден днешен. Но писането ме спасяваше. Бтв, от малка искам да стана писател?! Дали има общо?!

Та, днес отново съм тук. Няма да се хваля и да твърдя, че съм заживяла и преодоляла тревожността. Не съм! Просто заживях с присъствието й. Има дни, в който се чудя как е възможно дори да вярвам, че има ПР, смея се над това, дори забравям какво съм преживяла. Но имам и своите спадове. Имам и ПА, о, да имам. Това е не онази ужасна за мен и убиваща ме всеки път ситуация, не. Паник атаките вече ги приемам съвсем различно. Усещането не е за онази глобалност на ситуацията, а за една локална малка паника и тревожност, които знам че ще се разтворят в мен и ще се изпарят както са дошли. Да, ПА се появяват все още от нищото, идват от раз, и така си и отиват. Забелязвам напоследък, че дори и при малко напрежение, на фон веднага се забелязва усещането за леко стягане отзад в тила, у мен се разлива една гореща необяснима вълна на липса на концентрация, смалявам се, спирам да дишам, пулса ми се зачестява и и имам усещане за повишаване на кръвното. Мерила съм го един-два пъти, напълно нормално, но усета е за стягане, за огромно налягане в главата.  така - 5-10  минути. Аз си седя, или излизам от стаята на въздух. вдишвам дълбоко, оставам се, тека си като бавна река и то отминава. Дали има страх в тази ситуация? Има, да, но е дребен, не е вкопчен в мен, дребен страх, лека уплаха, но няма гигантски заключения в ума ми. Така протича една паник атака при мен. Няма ги с дни, месеци и изведнъж идат по 3-4 на ден. Обикновено ме навестяват в ранната част на деня, преди обед, рядко вечер. Свикнах! Още ми вземат акъла, ако трябва да съм честна, но не ме сковават. И си живея. Но не съм истинска и пълноценна, имаме в 95%, останалите 5% са в нейн плен. 

Знам че това не ме убива, но...! С времето се смирих, даде ми мъдрост, която нищо друго не ми е дало. Дали съм благодарна, не знам, понякога. Знам че съм по-сетивна, с по-нисък праг на поносимост на емоции. А най-щастлива съм, когато съм в пълен мир и съм единна с мен и всичко.

Това е! Мисля си дори, че когато дълго време съм в покой сами си доставям дозата на паника и тревога, за да балансирам Живота. И да, сигурна съм че сама си ги причинявам. Те са станали неразделна част от мен.

Какво мислите?

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво би станало, ако вместо да идват, сама си ги предизвикваш редовно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, 

Знам ли! Какво би станало?! Бих свикнала на 10 път, че това съм аз, просто бих преминала ей, така най-накрая. Но?! Знаеш ли, осъзнавам че май съм се прилепила към тревогата и паниката. Закачила съм се и не пускам. Явно са ми в зоната на комфорта и не искам да изляза извън него/тях. Защото големия въпрос, ами ...ако това стане, после какво ?! Живея си в сивото и се лепя за кофтито, но не мърдам. Хем боли, хем стоиш. Знам ще кажеш, ами стои си или тръгни! Но?! Явно всяко нещо си стои във времето и чака просто да се случи. А?!

Редактирано от Desy_V
Грешка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди малко четох една статия за промяната на стандарта на планетата... Преди само 50 години - масово постоянна борба за хляба. Една масова мечта: пълна чиния с макарони, изобилно заляти с масло. След това малко по малко: "Наядох се  - и сега какво?"

Аналогията е далечна... Смисъл, творчество, сърдечно мотивирани цели, следване призванието, любящо партньорство, вдъхновение вместо тревога, любов вместо страх...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, г-н Баев,

 

съвсем случайно се върнах и зачетох темата и вашия последен отговор - за промяната на стандарта в света. Последно сме си писали само преди някакъв месец, а ето стандарта отново е нов! 

В момента преживяваме нов стандарт, които ни води и към нов живот, нова Земя, нов свят!

Сега осъзнавам за какво е били при мен ПР и ПА, за да ме подготвят за този нов стандарт, пиша много спонтанно...сега, когато всичко старо се разпада, аз не се страхувам! Не казвам че се радвам, но приемам! Страхът идва често при мен, но не ме парализира, не ме души, не ме контролира. Напротив помага ми да разбера, че аз не притежавам никакъв контрол и че когато дойде знам, че не съм във верния си тон и че не съм себе си! 

Та затова ми помогна ПР-то, сега да се чувствам по-готова за новия живот!

Споделете съгрупници, как се чувствате Сега?

 

 

Редактирано от Desy_V

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Супер се чувствам! Твърде добре виждам, че сладкото гушкаво бацилче служи единствено като механизъм за социален контрол, за да бъдат разместени фигурите в световната игра на престоли. Старая се да виждам и приемам ситуацията през ето такава призма (клик). :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, 

имам нужда от подкрепа и разбиране. 

От известно време отново съм в мрежата на ПР. Получавам интензивни усещания и паник атаки. Като дилемата ми основно е дали са паник атаки? Имам натрапчиви мисли, мисълта ми се върти в един черен и затворен кръг, силно и рязко ми прилошава, имам чувството, че всеки момент ще припадна и ще умра. Сърцето бие силно; усещам изтръпване из цялото тяло; дишането е плитко и учестено; ръцете, краката, лицето и устата ми се сковават; гърлото и гърдите ме стягат; замаяна съм, главата ме стяга, стомахът ми се свива; имам силно усещане за изгаряне; не виждам ясно; обливат ме горещи вълни първоначално и после студени вълни; един  ужас и страх се стрелва в мен. И постоянната мисъл, че получавам инфаркт и/или инсулт. Че умирам. 

Бях се сляла доста време със усещането, че съм го изживяла, разбрала и приела с разбиране, но сега ме удря силно, отново и у мен има едно неразбиране, бунт, сякаш всичко започва отначало, отново, а аз съм слаба и не мога да се разбера.

Вярно е, че стреса и напрежението от последните два месеца не са малко, но защо аз съм като непозната за себе си. Защо съм уплашена и разколебана?  Много се обърках! Това паник атаки ли са? Или чисто физически болки, болести? От няколко дни чета отново неща, които мислех че съм оставила зад себе си, чета за физиологията на ПР и съм като новак за него. 

Какво се случва? Защо пак? Или да, знам, ще кажете, а защо не! Но с този интензитет и тази сила, ами ако съм болна от нещо? Да отида ли на прегледи? Какви? Объркана съм! Слаба и сама! И да признавам липсата си на вяра и доверие от и към живота! Несигурността и лепкавата негативност ме обзе отново! Помогнете! 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако нещата със щитовидната, захарта, половите хормони, климакс и т.н. са о'к, е психика. Провери се при лекар - в огромна вероятност, са просто п.а. с връхче от натрапливи мисли. 

По-горе съм питал, но отново: какво се случва в интимен план - партньорство, любяща заедност, секс, качествен и достатъчен като количество секс, усещане за взаимна прегърнатост и доверие, преливане от тяло в тяло, но и от душа в душа?

А в професионален план - научи ли се да обичаш това, което правиш? Следваш ли цели, които те вдъхновяват, развиваш ли се? 

Защото, вътрешното се прелива във външното. Социалните стимули са изключително важни, а често разрешаването на едно тревожно състояние, намирането на това смирено себедоверие, спонтанност и вдъхновение, целево водят към качествени и количествени промени в партньорската, професионалната, грижа за тялото (спорт, туризъм), приятелската, хоби, груповата сфери (групи по интереси като танци, туризъм, йога и т.н.)...  Вероятно е да има разминаване. За да се появяват отново тревожните процеси, е нужно пак да се поработи върху им, а в процеса на успокояване, ясно да се видят и характеровите, но и социалните посоки, към които тези вътрешни промени водят.

Сподели!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, г-н Баев!

Проверих се при лекар. Днес рано /в 8 часа/ бях първа пред вратата на личния си лекар. Прегледа ме. Направи ЕКГ, преслуша ме, измери кръвното налягане. ЕКГ е нормално, леко увеличен пулс, от тревожността, кръвно налягане нормално 80/125. Направих и изследване на щитовидната жлеза /TSH, F3, F4/ в норма. Кръвна захар в норма. Другата седмица имам час при гинеколога си, да видя там как е, но съм ходила преди 2 месеца и всичко беше наред, надявам се и сега да е. Та, да обобщим, надявам се във физиологичен план да съм здрава, резултатите го показват. 

Сега да разкажа за реакцията си. Вчера, когато получих мейла Ви, направи подскочих. Тревогата ми литна в стратосферата, увъртях се още повече в хипохондрията си и  мисълта, че имам физиологически проблем. И както виждате веднага бях при доктора. Не можеш и ден да търпя и чакам, за да видя здрава ли съм??? Докато станат резултатите днес, беше голяма тревога и напрежение. Бях опъната до скъсване. Главата ми беше в такъв натиск, че едва оцеля. А мислите да не ги описвам, вървяха от умирам до вдигам кръвно и получавам инфарк/инсулт. Бе, направо уникално!

А бях спряла до преди година, че и повече, да се връзвам на това си мислене. Ей така, то идваше и мерна го, после го подмина. Не казвам, че не съм имала силни емоции от предозиране с адреналин, но ей, Богу, живеех с тях  не ми създаваха дисмфорт. 

И сега от два месеца се върнах в начална позиция. Все едно ми се случва за първи път! Все едно никога не съм имала среша с паниката и тревожността. Като Любов от пръв поглед, но за втори път!? Обяснете! 

За останалото какво да ви кажа!  С две думи:

- относно секса и наличието на човек до мен, няма такъв от много време. В момента не го мисля, но знам, че не е нормално без секс, без близост, без интимност. Но Живот! Не го виждам да се случи ей така, ако има да става трябва да е истинско и естествено! Ако не - здраве! Обобщавам не съм си себедостатъчна, но без душа в тези отношения не ми е необходимо!

- хоби и интереси - пак пауза - или ако мога да кажа през последната  ми година основно хоби са филми и книги. Онзи ден завърших книгата на Мария Лалева - Живот в скалите и в момента гледам Westworld. И обожавам да се разхождам, Всеки ден, Сама. Ходя. Мисля малко. И ходя. Направо така съм се привързала към ходенето. 

- работата е още същата. Нехаресвана, но финансово обезпечава дома и домакинството ми. А и сега имам грижа за сина си, който е вече студент и за майка ми, за която се грижа финансово. Така че, честно ли, нямам голям избор в момента с това.

Знаете ли какво си мисля от доста време, за връзката на паник атаките и тази мощна енергия, която извира от мен и духовната гледна точка на това. Ами ако са възбудена кондулини енергия? Ако са бунт към духовното ми въздигане? Какво ако е така? Ако се бунтувам против себе си?

А и ситуацията в света в момента??? Да знам, че ако вътре в мен морето е спокойно, нищо не може да разруши покоя му? Но??? И този мега огромен страх от Смъртта??? Още не мога да заживея с Това!

Поздрави, 

Деси

 

Редактирано от Desy_V

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, @Desy_V,

 

Тревожността ти се е покачила и ако не си и намерила път и начин да "излезе", се е понатрупала и сега "капакът на тенджерата под налягане" изпуска - това са паник атаките. 

В 9.05.2020 г. at 0:08, Desy_V каза:

Ако са бунт към духовното ми въздигане? Какво ако е така? Ако се бунтувам против себе си?

В себе си имаш отговора - имаш нужда от някои промени в живота си, а тази нужда също "блъска" да бъде чута. Да, няма как всичко да е цветя и рози, но имаме потребности, копнежи - хора сме. 

Ще сложа тук списък с 5-те основни потребности, които имаме. Определи в проценти като 100% е максимумът, до колко е задоволена всяка една - ако искаш сподели тук, ако не - за себе си. 

1. Потребността от принадлежност - копнежът ни да чувстваме сигурност и близост сред близки хора. 

 

2. Потребността от утвърждаване - да се усещаме приети точно такива, каквито сме в точно този момент от хора, с които общуваме. 

 

3. Хранителната потребност - храната за тялото, но и за душата - качествената и вкусна храна и храната за душата, която носи наслада - например хубава книга или песен. Дали чуваме хубави думи (включително дали казваме такива на себе си), дали гледаме красиви за нас гледки, дали помирисваме приятни ухания и т.н. 

 

4. Сензорната потребност - тя включва това да бъдем докосвани и да докосваме други живи същества. 

 

5. Сексуалната потребност - това не е само потребността от секс, а изобщо тази да се почувстваме същински и интимно споделени с друго човешко същество, да можем да задоволим всички горни потребности и заедно с него, а не единствено поотделно. 

 

Задвижването към задоволяването им е значимо в нашия живот - когато поради различни причини се "блокираме" и не успяваме да ги задоволим, поне до известна степен, това акумулира напрежение и неудовлетворение. 

Бариерите пред желанията и нуждите ни са естествени и нормални, но когато не ги прескачаме успешно или не опитваме да ги прескачаме, това води до т.нар "дистрес" - хроничен стрес. Тоест повишаване на тревожността и още "блокиране". 

Медитираш ли? Препоръчвам ти да оставаш в тишина или да си пуснеш водена медитация или само музика, която ти приляга и да дишаш дълбоко, коремно. Това ще ти помогне да се свържеш със себе си, да усетиш себе си и своите емоции. Вдишвай през носа дълбоко, издишвай през устата с въздишка. 

Психотерапията също винаги остава подходящ и незаменим вариант - понякога човек има нужда и само от няколко "контролни" срещи, за да разтвори в себе си още пространство на себепознание, себеприемане и себелюбов и да открие някое и друго сляпо петънце. 

 

Успех! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×