Jump to content
Порталът към съзнателен живот
lala1

Влюбен ли е, или безразличен?

Recommended Posts

Здравейте,

бих искала да споделя историята и се надявам на обективно мнение за ситуацията, в която съм изпаднала, защото се чувствам много объркана.

Става дума за момче, с което сме колеги в работата, когато се запознахме, той имаше сериозна приятелка, аз ходех с негов познат. Така се случи, че и двамата се разделихме с въпросните хора, горе-долу по едно и също време, станахме много близки, на работа бяхме постоянно заедно, излизахме заедно в почивките, уикендите също си прекарвахме заедно (запозна ме с приятелите си), общуването ни беше лесно, чувствахме се добре в компанията на другия. Започнах да изпитвам повече от приятелски чувства към него и мисля, че и той към мен. Казах му го и от тогава нещата станаха много сложни.. Почнаха се едни серии от "няма да си говорим" , до "и аз те харесвам" и т.н.

В крайна сметка бяхме гаджета за кратко, но той се изплаши и уж се върнахме в предишните си отношения

В момента отново сме на фазата, че не си говорим, ( в работата се виждаме всеки ден), подминаваме се... Общо взето, имам чувството , че той прехвърля отговорността върху мен, не осъзнава и своята вина..

Но както всяко влюбено момиче, аз мисля че го познавам много добре и че сегашното му поведение е временно и той всъщност е човекът, с когото съм се запознала.. и съм споделяла дълго време.

Но вече почвам да се чудя дали всичко не е плод на мои илюзии и дали просто той е наистина такъв (безразличен и дистанциран, незаинтересован), защото не го е грижа за мен, а не, защото е наранен, объркан и т.н.. И ако той има чувства към мен, ще ме потърси ли, въпреки гордостта си..или просто трябва да се опитам да забравя?

 

 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Той просто се страхува . ( каза ми, че не му трябва да е с човек, който толкова бързо се привързва и съответно спря ).

Всяка връзка дава нови пространства за себейзява , но и нови отговорности .Новата връзка е нов свят . Някои хора по бавно се адаптират .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

благодаря за отговора.

Напълно съм съгласна с това, че го е страх и за теорията Ви за връзките...но вече от около месец не сме си говорили... Вече не работим на едно и също място ( той напусна, аз също напускам ) и въпреки това, не ме е потърсил.

Не знам в тази ситуация дали трябва аз да предприема нещо спрямо него, или просто да изчакам някаква негова реакция?

Не знам дали и моята реакция беше най-адекватната, да му кажа , че не искам да имаме никакви отношения...и мен явно  ме е страх и предпочетох да не го чувам и виджам, отколкото да се чудя всеки ден защо постъпва така.. Не знам, много съм объркана..

Редактирано от lala1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Объркана си и с право. Човекът към който имаш чувства, не дава индикации да ги споделя. Той дали е объркан или не, в случая не трябва да те занимава. Може би ще се срещнете отново, когато той се изясни със себе си. Защо се държи по този начин може да изпишем много, но само в него е отговора. Клишетата като "да се бориш за любовта си" аз лично не ги разбирам. Любовта или я има или я няма, в нея няма страхове и тя не може да се крие, тя се проявява във всяка дума, всеки жест. Човек, който обича не се сърди. Сърдитковците са страхливи хора имащи нужда от внимание, изискващи го по този изнудвачески начин. Това не е любов. 

Ти си направила всичко, което е било необходимо, за да е другият наясно, че го харесваш, имаш чувства към него и искаш връзка. След като не отговаря по същия начин на така ясно изложените от теб отношения, не знам какво има да чакаш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако той не споделя тези мои чувства, защо тогава ме подтикна към тях? Имам предвид, той правеше хиляди неща, които ясно говореха, че има интерес към мен и ме харесва...държеше се много мило, правеше ми някакви малки подаръчета, навсякъде ходеше с мен, покани ме на екскурзия с приятелите си.. имахме си галени имена, с които се наричахме (което е доста странно за "само приятели") ...

Аз съм наясно, че един човек ако има сериозни чувства и намерения към друг, не би го зарязал по такъв начин и най-малкото, не би издържал да не го потърси,  но просто ми е неприятно да приема, че той не е толкова специален и различен, за колкото го мислех и търся друга причина..

Иначе и аз не смятам, че трябва да се боря за отношения, в които аз съм единствената бореща се и най-вече да се боря с егото му (защото в случая мисля, че то надделява...)Не мисля, че връзките трябва да са някакъв вид борба, а напротив.

П.С има и друго, което ми е интересно, понеже много от моите приятели ми казват, че като спра да мисля за него , той ще ме потърси, че винаги така ставало- като се откажеш от някой, той се връща...

Вие как мислите? И това някакъв неписан закон на Вселената ли е, или внушения на хората, за да преодолеят по-лесно липсите?

Редактирано от lala1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен определено много ми допада начинът ти на мислене и дествията ти. Мисля, че ти си един стабилен, уравновесен и истинен човек, с ясни критерии за нещата...въпреки, че в момента си объркана. Човекът за когото споделяш - обратното - той е объркан по същество, а не моментно. При теб объркаността е един момент, с който ще се справиш, при него е характерна черта, която непрекъснато ще го вкарва в проблеми, а също и хората, които са се забъркали емоционално с него. Защо те е подтикнал към влюбване? Ми много хора, както мъже, така и жени се само утвърждават по този начин. На тях /т.е. на егото им/ им е достатъчно да спечели поредният почитател...това повдига самооценката им, самомнението им..Вероятно се мислят после за неустоими, за желани, за покорители на сърца....поддържат увереността си, че стига да искат - могат. Такива хора все още не могат да изпитват истински сърдечни чувства. Те все още са на плоскостта на егото, където всичко са такива игрички на " я да докажем кои сме". За такива хора е важно те да са тези, които изоставят влюбения си почитател, а не обратното. Най-доброто поведение с тях е да не им се влиза в играта, т.е. да им се покаже, че никой няма да седне да рони сълзи и да си скубе косите и да се тръшка заради тях ...и че и без тяхното височайшо благоволение можеш да бъдеш щастлив и да си живееш живота интересно и приятно. Ако след такова поведение въпросният човек се върне, то ще е  само заради това да се опита отново да докаже егото си и своята важност....и ще в момента в който види, че е постигнал целта си и другият човек е въвлечен емоционално пак ще духне. На теб наистина ли ти трябва такъв човек? не ми се вярва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано от Misha64

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

благодаря за думите. :) 

Аз като цяло не възприемам себе си за перфектен човек и допускам, че също имам вина за развитието или не на отношенията ни, но мисля че неговият проблем с егото е доста сериозен, защото ми е казвал, че дори и да знае, че е допуснал грешка, никога не би го признал и подобни неща, които ме навеждат на мисълта, че наистина явно аз съм в грешната история... Лошото е, че ние сме толкова еднакви по характер (като изключим неговата черта с бягането от отговорност ) и интереси, че не мога да повярвам, че постъпва по такъв детински начин.

Много пъти ( още докато бяхме само приятели) сме си говорили за връзки и как е редно да постъпва един мъж в дадени ситуации и не го очаквах от него.

Не страдам от липса на мъжко внимание, такъв човек съм, че винаги се забелязвам на местата, на които се намирам..(може би и това го е привлякло по някакъв начин) . Но се сближавам с броени хора, нямам потребност от много близки, защото се привързвам наистина към тях и ми е доста кофти ако ме разочароват.. а това се случва вече в поредна ситуация..

Не съм от хората, които споделят  много за себе си , но на него му споделях много лични неща и не мислех, че ще предаде доверието ми. Понякога си мисля, че хората вече са забравили значението на думата "приятелство".

 

 

Редактирано от lala1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не че са забравили значението на думата "приятелство" ами никога не са го знаели. Във всеки случай ти си много вкусна хапка за егото защото както каза, а и както аз вече бях усетила от поста ти, си човек привличащ вниманието и симпатиите на хората. Едно гладно его вместо да се мори със свои усилия да привлича N на брой почитатели ще предпочете да спечели един човек с N на брой почитатели и така получана илюзията, че самото то ги има тези почитатели. Нали разбираш простата аритметика - всички те харесват, но ти харесваш него. Затова толкова се е старал да те спечели. А след като го е постигнал - какво повече има да постига? Това е то егото. Това не значи, че той е лош човек...егото е проблем на всички ни в една или друга степен, но е важно да разпознаваме кога то е водещо както за нашите собствени постъпки, така и за чуждите за да нямаме нереалистични очаквания и после да страдаме. Няма нужда от критика, няма нужда от обида, няма нужда от каквито и да било оценки и пр., само от осъзнаването "аха....това е от егото". И толкоз. Когато  ни стане навик просто да го разпознаваме и да го отминаваме с безразличие или още по-добре - с хумор...то  просто ще изчезне...защото то съществува само поради заблудата, че това сме ние. Докато се идентифицираме с него ще ни води за носа. на теория е лесно, но на практика - никак.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес след вашите коментари по темата се замислих и наистина разбрах, че този човек ако ме иска реално, ще си преглътне егото и гордостта и ще ме потърси и реших да си продължа напред без да мисля по този въпрос повече...Както се случва винаги в живота, в момента, в който си кажеш "Стига толкова", хората напомнят за себе си отново... и той се включи... писа ми.... разбира се за съвсем друго нещо, нищо свързано с отношенията ни, но пак фактът, че се е сетил е достатъчно красноречив, че той  е супер неориентиран...

Явно историята ще търпи развитие :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко в тази Вселена е свързано с енергийни нишки. Няма нужда от обяснения, действия, думи и пр. Една промяна в енергийното състояние моментално стига до другия човек /не само до него, а до всичко наоколо/ по енергийната нишка с която сте свързани и следва съотвествуващ на нея отговор. Това се е случило и сега и именно това е начина по който нещата се случват.

Да преглътне егото си - това няма да стане, но именно егото му ще го вкара обратно в играта, когато усети твоето ново енергийно състояние...кагато егото му е разколебано дали наистина е постигнало целта си...дали наистина ти си спечелена и подчинена емоционално.  Ако ти наистина скочиш на ново енергийно стъпало, където можеш да се забавляваш....напълно неангажирано...а не с някакви очаквания и надежди....егото му неминуемо ще се върне да се доказва......Въпросът е друг - дали ти се играе тази игра. Ако можеш винаги да си осъзната за неговите его - пируети, да гледаш на тях без да се вкарваш в някакви емоционални филми, ако можеш да се забавляваш сякаш гледаш филм - комедия.....то тогава  всички козове са в теб. Ако обаче не си сигурна и усещаш опасност да се вържеш ...и да се активизира и твоето его, тогава....дали си струва.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно е така, понеже и при предишното ни скарване се случи същото нещо.

Отговорих му, но съвсем нормално, не съм влагала абсолютно нищо..Лошото при мен е, че аз имам навика да се вкарвам във "филми", които нямат нищо общо с реалността и затова се получават  тези ситуации.

Бих искала да пробвам по другия начин, т.е да не влагам толкова емоции и мисъл в това общуване, за да се науча , но не знам как точно да го направя, т.е да инициирам ли аз разговори, или да изчакам той да ме потърси отново?

П.С Опасност да се "вържа" винаги ще има щом имам чувства към този човек. Но се надявам, че ако оставя емоциите настрана, нещата ще се случат по по-различен начин.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако знаеш, че имаш навика да се вкарваш във филми, нямащи нищо общо с реалността как може да си сигурна, че имаш чувства към този човек, а не е това поредният ти филм? "Имам чувства" звучи така...сериозно, така фатално, така драматично и така аргументиращо всички наши действия. Само, че  най-често не става въпрос за чувства, а за желания. Желания, които често не осъзнаваме. Зад желанията стоят някакви нужди. Струва си да се замислим какви са реалните ни желания /и нужди/, които стоят зад ...фантома "чувства". Струва ни се че имаме чувства към човекът, който по една или друга причина изглежда подходящ за удовлетворяване на нашите желания и портебности. Но това звучи така....егоистично...така не възвишено. Колко по-красиво е да имаме чувства. Само, че е в наш интерес да не се залъгваме. Или как само звучи "Той злоупотреби с чувствата ми". В превод това означава - "той не оправда моите очаквания, че може да удовлетвори желанията/нуждите/ми....но никой няма да го каже така нали? Звучи някак...не възвишено....С една дума...постарай се поне със себе си да разговаряш назовавайки нещата с истинските им имена...да разнищиш тези филми...и да разбереш какво наистина те вкарва в тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурна съм, че има нещо, което не го е имало в предишните ми влюбвания, аз в тези отношения се чувствах спокойна и приета с всичките ми странности (а аз попринцип съм доста странен душевно човек ) , в негово лице все едно открих мъжкия си вариант и общувахме много лесно, за много кратко време го почувствах много близък, което до този момент не ми се беше случвало никога. В предишните си връзки съм си въобразявала и внушавала разни неща, тук не беше така , мислех си, че виждам ралния човек, а не представата ми за него.

Аз мисля , че човек се влюбва в начина, по който другият го кара да се чувства (малко е егоистично, но...), той ме е карал да се чувствам добре. За любов не мога да говоря, защото тя не се случва за седмица или две.  А и самата история така се разви, че все едно е било предопределено с този човек да научим някакви уроци един от друг.

Редактирано от lala1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В конкретния случай, може би, аз за пореден път се убедих, че трябва да контролирам емоциите си повече и да разсъждавам по-трезво. За него не мога да кажа какво/ дали е научил от мен.

По принцип мисля, че срещаме  хора, които ни помагат да израстнем духовно и да сме напълно готови за човека, с когото ще се чувстваме щастливи.В тази ситуация, мисля, че той би могъл да бъде този човек , поради редица фактори и оттам идва и объркаността ми.

Но от друга страна също вярвам, че човекът срещу теб е като твое огледало и изкарва нещата, които  ти самият не харесваш у себе си ( като поведение)... та ако наистина е така, излиза, че и аз не съм наясно със себе си, не само той. :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз мисля, че целта на занятието /учене/ е за да се научим да бъдем щастливи, само, че не мисля, че това е обвързано с наличието на друг човек. Не мисля, че трябва да се подготвим да сме щастливи с някого.  Да сме щастливи независимо дали със или без да има някакъв специален човек до нас...и когато се научим да сме щастливи без наличието на ... някого, едва тогава ще сме готови да сме щастливи и с някого. Не и преди това. Преди това винаги ще изпадаме в зависимост от този някой. А зависимостта изключва любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм. Щастието не трябва да зависи от друг човек, но на мен точно това ми е трудно постижимото. Може би ако успея, тогава нещата ще се подредят от самосебе си.

Благодаря за помощта и мненията! :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастието е малко странна тема :) ...Но реално всичко в живота зависи от самия човек . Той интерпретира случващото се . И мисля няма лошо в това да заложиш ,,щастието си " в ръцете на друг човек .Свободата е в личното решение , диктувано от поносимите граници на поведение .

,,Съгласна съм. Щастието не трябва да зависи от друг човек, но на мен точно това ми е трудно постижимото. "------зависимоста не е щастие .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, зависимостта няма как да е щастие. Точно поради тази причина как можеш да "заложиш ,,щастието си " в ръцете на друг човек " и да си напълно сигурен, че този човек ще се отнесе по начина, по който на теб би ти се искало?

По-скоро, въпросът е в какво се изразява щастието за всеки отделен човек.

А ако трябва да се върна на основната тема - как мога да различа его-желанията си от реалните емоции, които изпитвам към този човек? Смисъл, че от една страна искам да имам комуникация с него, но от друга - искам да съм "над" нещата, за да не може да ме манипулира емоционално.. и съвесем не знам кое е правилното за мен.

Благодаря ви! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Цитат

По-скоро, въпросът е в какво се изразява щастието за всеки отделен човек

,,Смисъл, че от една страна искам да имам комуникация с него, но от друга - искам да съм "над" нещата, за да не може да ме манипулира емоционалн "

Ако говорим за любовта , щастието . С резервираност трудо става .За това ти трябва предварително ясна картина какво е допустимо и какво не е .Когато си на ясно с допустимите граници на поведение е лесно .В тези граници ,можеш да даваш всичко можеш да получаваш всичко .Когато партньорът излезе от тези граници , излиза извън вашите отношения . Вече го няма там , не съществува .Това е друг човек не твоя познат .-------това са психични настройки :), за да имаш контрол над емоциите си .

Четох писаното в предните постове . Напълно съм съгласен със вас , с Миша . Но имаш ли нужда да помпаш самочувствието си ?Има опасност от борба за надмощие . Това значи се отдалечава от любовта .А в Любовта основно е даването--себе жертването . Но в случая вие имате още да се разяснявате. Да сверявате ценностите си не само на думи , за да бъдете равнопоставени . Не казвам да го направите , а само , че още не сте го направили .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз определено имам вътрешни спирачки вече, че този човек е постъпил, по начин, който не смятам за нормален и уважителен спрямо мен, т.е преминал е въпросните граници, за които говорите, затова и приемам всяка моя крачка към него като неуважение към самата мен, защото не знам дали той не се опитва да си подрежда живота без мен в него и един вид да му се натрапвам, което не бих допуснала.  Не знам дали го обяснявам разбираемо, но...

Имаме да се разясняваме и според мен, но дали според него е така, няма как да знам без да говори.

Относно самочувствието - мисля на всеки човек му е приятно да е харесван и да му се обръща внимание. :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 8/10/2017 at 22:38, lala1 каза:

 

По-скоро, въпросът е в какво се изразява щастието за всеки отделен човек.

А ако трябва да се върна на основната тема - как мога да различа его-желанията си от реалните емоции, които изпитвам към този човек? Смисъл, че от една страна искам да имам комуникация с него, но от друга - искам да съм "над" нещата, за да не може да ме манипулира емоционално.. и съвесем не знам кое е правилното за мен.

Благодаря ви! :)

Ще ти дам един лесно разпознавем критерии. Его- желанията са тежки, те предизвикват напрежение в човека, натоварват го с очаквания към другия - как другия ще се промени, как ще направи нещо за тях. Включват пазаренето , ако аз направя така , той ще направи еди как си, или аз направих много , той нищо. Тук пак си имаме реални емоции - гняв, разочарование, привързване и т.н. 

Другото за което питаш го наричаме истинската същност на човека, това което той наистина Е. Ако някой вижда нея в теб, ти ще го познаеш, в такъв контакт няма напрежения, няма очаквания, изисквания, всичко става някак по телепатия, някак и двамата са съглласни с нещата които правят. Разбира се егото не може да бъде елиминирано то е по - голямата част от нас, но другото също ще съществува. Ако го няма, знаи няма "разпознаване" между двама ви.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че го има точно това "другото", поне го имаше.. Не мисля, че той иска да ме променя нито пък аз него (има някои качества в него, които доста ме дразнят, но не е нещо базистно). 

В момента не знам какво да мисля, след като ми писа веднъж, после пак писа след няколко дни.. хареса ми снимка във фейсбук.

Като човек съм много нетърпелива и не знам дали трябва да изчакам, или просто да не му отговарям, т.е да не навлизам отново в тази игра?

Дали най-доброто нещо не е да оставя нещата да се случат, пък каквото стане... 

Вие как мислите? Трябва ли човек да действа и как, или да изчака в такава ситуация? 

 

Редактирано от lala1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трудно е да се каже точно .  Казват , от гледна точка на духа , е все едно .    Или с други думи , при обикновенния човек , Душата работейки с несъзнаваното, подрежда нещата по начин , който наричаме съдба .Начин , който не можем да разгадаем  , без да имаме познания за душевния си живот .

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И това познание го добиваме като видим последствието от дадена своя постъпка. Така, че няма правилно и грешно решение. От различните действия следватразлични следствия. И по това дали те ни харесват или не се научаваме кое е добре за нас и как да постъпваме в подобни ситуации следващия път. Май само така се учим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×