Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Привет на всички!
Видях,че има много теми писани,свързани с моя проблем ,но ми се иска да получа съвет .

Писала съм в  друг форум преди точно 2 г Имах проблеми с натрапчивите мисли след смъртта на мои близък . Някак си ги преодолях сама без терапевт и 2 г водих щастлив и нормален живот ,до преди две седмици със започването на шофьорски курс . В мен изникна съмнението "ще взема ли книжка или не " и този въпрос се явяваше като натрапчива мисъл и ме безпокоеше . 2 дни след това реших да потърся в интернет билкови хапчета за спокойствие и четейки листовките ,се натъкнат на изречение ,което се наби в главата ми ,свързано със самоубийство . Може би имаше грешка от моя страна,макар и да съм го изживявала преди ,аз така силно се стреснах от тази мисъл ,че ми се явява като натрапчива . Плаши ме това,че мога да стана съвсем безпомощна и наистина да го направя или пък в даден момент толкова да не видя изход ,че да го направя . Тези мисли ми се въртят и ме задушават . Чувствам се базпомощна,плаче ми се ,страхувам се... когато съм навън и с някото съм добре ,отида ли на работа и останали сама се почва едно силно безпокойство ,безпочвено,на моменти имам чувството,че ще полудея,дори не е провокирано от натрапчива мисъл . Дори мисля,че проблемът ми не са натрапчивите мисли ,а това безпокойство . Пия мента глог и валериан ,както и деанксит. Днес имах час за психотерапевт ,но  не чух неща ,които не зная. Напълно съм наясно ,че това са фалшиви сигнали от мозъка,породени от ниското ниво на серотонин .

Като остана сама се чувствам някак страно . Не ме притесняват толкова натрапчимите мисли,колкото едно неприятно чувство,че животът ми не е като преди ,че пак се почва с тези мисли...и това не ми дава мира . Сякаш не мога да се приема такава и това да бъде част от живота ми . В следствие от всичко изгубих апетит.Сякаш умът ми не ме слуша и продължава да се притеснява,въпреки успокоение от моя страна . На моменти ми изникват мисли като " ами ако всичко е лъжа ... ако тези психолози лъжат и  нищо от това,което казват не е истина " 


Това състояние може ли да се излекува без хапчета ,моля ви дайде ми съвет ! 
Сърдечно благодаря !

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, тръгнала си в грешна посока още от самото начало. 

" В мен изникна съмнението "ще взема ли книжка или не " и този въпрос се явяваше като натрапчива мисъл и ме безпокоеше . 2 дни след това реших да потърся в интернет билкови хапчета за спокойствие и четейки листовките , "

В теб възниква съмнение, просто колебание, нищо повече. Не работиш с колебанието, не се отдалечаваш от натрапливостта, която е породена от покачване на вътрешната ти тревожност, породена вероятно от желанието ти да вземеш книжка и не допускайки никаква друга алтернатива. 

Даваш фалшив сигнал на мозъка си - болна съм  ХАПЧЕ и от тук отключваш процес. 

Сега работата е в обратен ред. Първо се третира грешния сигнал "болна съм", който е доста силен. От там започва промяна на отношението към състоянието и на финал ти пада тревожността, но със съвсем други методи. 

Не знам какво знаеш и какво не, но тук серотонина не играе никаква роля и точно заради това хапчета свързани с неговото повлияване не работят. 

Да търсиш хапче за възникнало колебание, вместо разговор, който да ти зададе различна гледна точка е стъпка номер едно към отключване на силен тревожен процес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, отново !

Благодаря за отговора. 

Състоянието ми се промени( в известна степен) в "положителна промяна" . Онова ужасно безпокойство,което беше стегнало цялото ми същество изчезна (с моя помощ ,за което страшно се гордея със себе си ). Натрапчивите мисли променят облика си ,но главно се въртят около "сомоубийство" ,то седи в центъра на всяка една от тях . Въпреки,че си казвам "това е просто ирационален страх ",това чувство продължава да ме гризе и да ме безпокои.2 г мислех ,че съм се излекувала успешно от ОКР,всъщност истината,че може и да се бях излекувала от натрапчивите мисли в известна степен ,но не и от компулсите постоянно да проверявав:изключена ютия,заключена врата ,портмонето дали ми е в чантата,взех ли си телефона...отново и отново сякаш не вярвам на очите си. През този период не си давах сметка ,че това се дължи на ОКР ,дори и не подозирах .

След като го осъзнах веднага спрях да го правя . Бих казала успешно .

Затруднявам се с натрапчивите мисли ,проблемът ми с тях ,е че мине ли ми някоя мисъл,която ме обезпокоява ,аз я "дъвча " цял ден . Не мога да различа дали  аз го мисля или е обсесивна мисъл . Днес например ме тормозеше мисълта "дали не трябва да се самоубиеш " ,вкарвах какви ли не доводи ,убеждения ,че това е само мисъл ,фалшив боклук,ирационалност ...и в мен се прокрадва онова безпокойство и чувство ,същото ,което ме кара да проверявам отново и отново"амаа дали пък наистина не трябва щом си го мислиш ". Не мога да убедя себе си .

Накрая се съгласих ,спрях да се боря и такъв товар ми падна ...че не мога да опиша .Тази мисъл пак идва ,но аз я приемам по-леко.

Забелязах и че натрапчивите мисли от преди 2 г се завърнаха ,но не ме плашат ,просто си минават (дразнят ме до смърт,тях наистина ги приемам като боклук  .)

Още ми е трудно да приема,че това ми се случва и придавам голямо значение на случващото се ,което също ме дразни. Сякаш преди ,когато ме сполетя това,приемах нещата по-спокойно ,докато сега....е голяма драма .Ужасно е да не можеш да убедиш себе си .

Има ли опасност наистина да се самоубия ,подтиквана от "компулсии",същите,коите ме карат "да проверявам отново и отново ?

Има ли опасност ,толкова да ме "превземат тези мисли,че да не остане онази част от мен ,която знае,че всичко това е просто "фалшив боклук ,плод на моя страх "?

Тренирам ,метода с разфокусиране ,дойде ли ми натрапчива мисъл ,започнах да пресмятам и да умножавам двуцифрени числа на ум  и дори бих казала ,че след това не помня (или е много бегло) каква мисъл ми е минала . Това ли е правилния подход ?

 

Поздрави :)

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пресмятането наум също може да стане натрапливост само по себе си, а отклоняването на вниманието съдържа елемент на потискане, което обуславя резултатността му само при слаби стимули. По-скоро практикувай майндфул отношението на спокойна непривързаност, за което всъщност говориш в първата част на постинга си. Успехи вече имаш - продължавай! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сърдечно благодаря за отговора !

С техниките за разфокусиране и дишане ,бях посъветвана от психотерапевта,който посетих . Всъщност за 2 пъти само това полезно научих-как да дишам правилно,да избягвам цигари ,алкохол и т.н. Бяха ми дадени и тези методи ,които не бих казала,че ми помогнаха кой знае калко . Затова смених терапевта (така го почувствах ) с друг ,при когото още не съм ходила.

Чувствам се много объркана . 

Сякаш нещо е "блокирало" и аз вече не мога да различа кое е реално и кое не. Различавам го,но много трудно . Като характер е по същия начин като с "проверяването " ,но този път е свързано с мислите ,а не с материалното .

Преди малко един колега ,ме попита ,въпрос съвсем обикновен по себе си(дали съм правила някакви корекции по себе си) ,чийто отговор е категорично "не" . Давайки този отговор в мен изникна едно съмнение "ъъъ ти сигурна ли си,ами ако си си правила" ,при което на мен вече взе да ми става смешно . Защото осъзнавам абсурдността на всичко това .Започнах да се съмнявам в истиността на нещата . Накрая си "нахлупих шапката на която спря да ме вълнува за каквото и да е " . Това е да става каквото иска ,аз искам само спокойствие !

И това ли е нормално за моето състояние ? 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В добра посока си - с мислите вече се справяш по подходящия начин. За лекото нереално усещане - от тревожноста е и нищо особено не е. Когато станеш още малко по-смела, също отшумява. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет ! 

Снощи посетих терапевта ,даде ми насоки като това да започна да се радвам на настоящето ,да вникна в това,което е около мен .

Проблемът е ,че аз се чувствам като "потънала ". Днес возейки се в метрото ,изникна натрапчива мисъл "това реално ли е " и започна съмнение ,дали това е реално . Много се стреснах. После последва "ти реална ли си " ,"дали си болна от ОКР,май това са само твои мисли,така че трябва да се самоубиеш " ,"нищо не е реално ,само мислите ти за самоубийство ". Колкото по-абсурдно става ,толкова по-не мога да убедя себе си .Дълбоко в себе си знам ,че това е абсурдност ,както знаех ,че телефонът ми е в чантата ,че съм заключила вратата  и т.н ,но това ме е "заляло " ,огромно съмнение ,което наистина ме кара да се съмнявам в реалното , не мога да изплувам .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С ОКР се работи съвсем простичко. Много изчистено, ясно - поведенчески, хипнотично, медитативно - простичко, но много постъпателно и упорито, смело и настойчиво. Започнат ли се прекалени анализи, предложения за заместване и отклоняване на вниманието - всичко се превръща в част от натрапливостта. Ако терапевтът е добър, още в първата сесия е видял характера и личната история. Оттам нататък, посоката на работа, която винаги е свързана с една добра характерова хармонизация, е ясна и се следва. Простичко и именно затова ефективно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мога да се съглася с две ръце,с казаното ,но има и нещо друго -прекарах цял един месец в анализиране на вътрешното си състояние и жалвайки се,че това ще ми се случи втори път ...тъкмо ,когато съм най -щастлива. Каквото и да правех мислите ми бяха там ..."пак се почва ,че не ги искам ,че ще разбият живота ми ..." и в този ред неща. Ако можех да се върна назад -щях да си плесна един шамар и да се  взема в ръце ! Това да мисля,за състоянието си и за натрапчивите мисли-само по-себе си ,се превърна в натрапливост. Осъзнах го едва вчера ,когато изполвайки ,какви ли не доводи ,това "мислене ",се връщаше при мен ,а даже и на моменти не се усещам . Когато си наложа да не мисля за това,е толкова трудно като някаква "пиявица "залепила се за мен и не ме оставя на мира .Все пак имам и моменти ,към края на деня успявам да не мисля изобщо,но на следващия ден ,пак се почва "битка".

Забелязах и че немислейки за това ,че имам ОКР ,почти нямам натрапчиви мисли,появява се тук-там ,"накоя заблудена ".Не мога да си отговоря защо ми е толкова трудно да приема ,че имам натрапчиви мисли ,след като вече съм го изживяла и се справих сама успешно ,дори забравейки,че някога съм имала ОКР. Може би причината е ,че тогава всичките ми мисли ,не зависеха от мен . Докато сега не е така . Това дали да се самоубия или не ,зависи изцяло от мен ,а това плаши,защото,ако преди можех да си кажа "яяя се стегни,нищо не зависи от теб,нека се случи пък тогава се притеснявай.." ,сега ...."водя безмислени битки ,обяснявайки на себе си ,че не искам да се самоубивам изреждайки най-малко 10 неща ,заради ,които не бих го направила . Накрая просто си казах,че това е ненужно ,не съм длъжна да се убеждавам в нищо . Който иска да се самоубива -го прави ,той не води спор със себе си .

Мога да кажа,че този път ОКР е по-хитро от мен ,на моменти . Защото ме кара да се съмнявам във всичко ,дори в това ,че имам ОКР . Първият път ,когато ми се случи ,вярвах на всяка дума написана в книгата "обсебен мозък ",сега  не е така... вярвам и че това доста спъва напредъкът ми ,защото се връзвам все още на някои мисли  . Но си казах "виж какво ,човек може да мисли хиляди неща ,за всяка подобна ли ще се хващаш ,та ти ще умреш не от самоубийство ,а от инфаркт ! Цял живот ли ще живееш така ,в страхове ,свързани с неща,които никога няма да се случат ,просто защото ,те не са това,което искаш ."

В този ред от мисли,човек трябва да направи всичко сам ,който и терапевт да застане до него ,не може да вземе магическата пръчка и да ме излекува (а би ми се искало :) ) . Да,бях посъветвана да живея "тук и сега " ,но това съвсем не е лесна задача .

П.с доста се отплеснах в писане ,извинявам се за дългото "четиво " . :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 23.07.2017 г. at 10:30, ViBi каза:

Забелязах и че немислейки за това ,че имам ОКР ,почти нямам натрапчиви мисли

Това е пътят. Да, умът е хитър и ще казва какво ли не. Терапевтът донякъде е добре да резонира със склонността му към търсене и анализиране, но в здрави граници, колкото да се проследят някои патерни, характерови заложби и посока на работа, не повече. Когато това се свърши в терапията като цяло и във всяка сесия за малко, е добре терапевтът да поведе в посока справяне. Често той "реже" безкрайните преживяния, когато надхвърлят здравата и водеща към терапевтичен резултат граница и отново насочва към справянето. Постепенно човекът сам се научава да разграничава къде свършва полезното и подчинено на духа му мислене и къде започва предъвкващата натрапливост. Анализът в терапията на ОКР има съвсем ограничено място. Да, добре е терапевтът да е вещ в анализата и в здрав вид да насочи към някои отговори на въпроса ЗАЩО - смислово наситен въпрос е и без него е скучно. Но с мярка, със здрави граници. Основната част от терапията на ОКР се провежда по следната пътечка: подходяща когнитивна интерпретация --> парадоксално намерение --> хипнотерапия и самохипноза (като домашна работа - със сесиите на психотерапевта) --> майндфулнес/ медитативно базирана психотерапия. Да, прави се и работа през тялото, психотеатър, дишане, поведенчески експерименти - но, основно работещата част е тази, която подчертах в болд. Постепенно най-главен и водещ остава базираният на медитация подход. Това е, което работи. Пиша го не само насочено към конкретното питане, но и към колегите, които знам, че ще прочетат това. Колегите, които искат да помагат ефективно и да бъдат част от решението, вместо от поддържането и задълбочаването на проблема (което е масов факт в терапията на окр). 

Успехи в по-малко аналитичната и по-фокусираната в справяне работа!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искаше ми се да напиша до къде я докарах . Посещенията ми при психолог наброяват 6 пъти ,а аз все още сякаш нямам напредък дори малък ,но пък осъзнах доста неща :на първо място ,че аз изкуствено създадох проблем ,какъвто нямаше ,на второ ,започнах да връщам лентата и да си припомням момента ,в който започна всичко ,тъй като в момента каквото и нещо да си кажа да ме успокои -аз не се успокоявам ,въпреки разумните доводи .

Установих,че проблема може би -не се корени в това дали ще се самоубия или не ,ами в това ,че имам натрапчиви мисли -това ме ужасява ,до толкова,че ме кара да плача от ужас . Кара ме да се чувствам сякаш нямам нормален живот ,да се питам защо на мен ....Да тъгувам за предишното "Аз" ,за спокойствието.Това спъва напредъка ми ,имам чувството ,че ще полудея . На моменти съм толкова объркана ,че не знам аз ли го мисля или не ,мислите се въртят постоянно "самоубий се ,трябва да се самоубиеш ,трябва,трябва ..."  и се повтарят една след друга като" ехо ",нямам 5 мин спокойствие . А ,ако нямам мисли ,имам тревожност ,че имам натрапливи мисли . Някакъв ужас !  Колкото по-абсурдни стават ,толкова повече им се връзвам . Чувствам се като в задънена улица ,само мисълта за "самоубийство" ме кара да изтръпна от ужас .  Имам моменти на "проблясъци " ,ставам силна и сякаш съм си пак "Аз" решена да не се поддавам на тия глупости ,но на следващия ден ,пак се почва като едно "напомняне ",че аз имам натрапчиви мисли ,свързани със самоубийство ,което не се маха каквото и да правя .Бих искала да го загърбя да кажа  "е и какво като имаш ? Обърни им гръб не се поддавай ,живей си живота ,спри да се анализираш",но е ужасно,ужасно трудно .Трудно ми е да повярвам,че ми се случва . Чувствам се изгубена ,а така не съм се чувствала никога .

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 3.08.2017 г. at 21:32, ViBi каза:

Посещенията ми при психолог наброяват 6 пъти

Здравей,

Малко са. Обикновено с ОКР се работи около година.

В 3.08.2017 г. at 21:32, ViBi каза:

в момента каквото и нещо да си кажа да ме успокои -аз не се успокоявам ,въпреки разумните доводи .

Мозъкът ти трябва да бъде убеден, че е в безопасност и това става, когато повишиш приспособителните си възможности или намалиш стреса. Сега няма как да те разбере с разумен довод, тъй като обикновено разума пропуска съществени неща от ежедневието, които причиняват стрес.

 

В 3.08.2017 г. at 21:32, ViBi каза:

Кара ме да се чувствам сякаш нямам нормален живот

Нямаш нормален живот, така е. Няма какво да се заблуждаваш в това отношение.

В 3.08.2017 г. at 21:32, ViBi каза:

да се питам защо на мен

Ако успееш да напишеш поне 5 контрааргумента в защита на това, че ти не би трябвало да изпитваш това, което изпитваш, ще си отговориш на въпроса.

В 3.08.2017 г. at 21:32, ViBi каза:

Да тъгувам за предишното "Аз" ,

Предишното ти "АЗ" го зарежи. То те доведе до тук. Няма смисъл от съжаление. На твое място бих отделил време и мисловна енергия да се радвам на бъдещото ми "Аз", защото мога да започна да го създавам още сега. Миналото е минало, така или иначе.

В 3.08.2017 г. at 21:32, ViBi каза:

Колкото по-абсурдни стават ,толкова повече им се връзвам

Съвсем правилно. Това е игра. И колкото по-въвлечена си в играта, толкова по-"интересна" в абсурдния смисъл ще става тя.

Ще подкрепя Орлин, но и същевременно да ти напомня - броенето и смятането ще се превърне в нова натрапливост. Нещо подхода не ми допада... Попитай терапевта си какъв е плана на терапията ти и разкажи с две думи, за да те насочим по-конкретно.

Поздрави!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет !

Благодаря на всички ви ,че отговаряте на въпросити ми ,оценявам го !

Състоянието ми се влоши дотолкова,че бях изпаднала в състояние на непрекъснат шок-нито можех да седя на едно място,нито да работя,нито да говоря,нито да слушам . Беше някакъв ужас ,всичко това примесено с плачене от безпомощност и страх . Никакво разбиране от страна на близките ми.Приятелят ми ме гледа със съжаление и недоумение,сякаш се глезя и съм лигла ,защо си позволявам да съм слаба толкова,че ако не се съвзема ще потъна и никой няма да може да ми помогне ...

Реших ,че към този момент не съм трудоспособна ,защото натрапчивите мисли не ме оставяха "отиди и се самоубий ,отиди... ти го искаш ,трябва да се самоубиеш".

В следствие посетих психиатър,който е и психолог ,и терапевт (първия сеанс мина с хипноза ),установихме ,че съм и в депресия и ми каза ,че аз никога не съм спирала да страдам от натрапливости.. ( т.е имала съм ги през целият си живот),изписа ми хапчета и мога да кажа ,че поне спокойствието ми се върна . Чувствам се "наполовина като нормален човек " . Мислите ,разбира се не са изчезнали ,в момента даже и не им се връзвам много . Сутрин когато се събуждам като за "добро утро " ме удря една последоватна серия от "ставайй да се самоубиваш " . Чувствам се сякаш наистина ще го напрявя ..когато съм щастлива и забравя за момент -ми минава мисъл "това ще ми липсва когато се самоубия" .Сякаш съзнанието ми не иска да приеме ,че това е от болестта ,че това не са мои мисли .

Всичко това нормално ли е за моето състояние ?

Редактирано от ViBi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как, да не е нормално? Ти имаш ОКР, а това означава, хиляди, глупави, страшни, лъжливи и абсурдни мисли, да ти минават през съзнанието, само за един ден. И, част от проблема ти си го посочила ,, Сякаш съзнанието ми не иска да приеме ,че това е от болестта ,че това не са мои мисли . ,,.

Едва, когато напълно приеме6,че мислите са  от ОКР-то, терапията може да навлезе, в успешен стадий.

Тогава, ти самата ще го изпреварва6 и кара6,  то да се самоубие. 

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам 2 въпроса които ми възникнаха докато те четях...не знам защо, но може би ще разбера...

1. Имаш ли дневен режим? Т.е. система от последователни действия, които се правят всеки ден в определен ред. Ставане - душ - оправяне на леглото- правене на закуската- правене на план със задачи за деня  и пр. Денят ти структуриран ли е? Правиш ли си план, който да следваш и отмяташ задачите или го караш на импулси?

2. Има ли физическа работа в живота ти? Правиш ли нещо от което да се поумориш физически?

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет ! 

"Режимът" ми (ако така мога да го нарека )е едно и също всеки ден :ставам ,душ,работа,след работа пазар ,връщам се у дома  ,душ,почивам (слушам музика ,чета книга или просто си лежа ) вечер излизам с приятеля ми .

Работата ми ме натоварва психически ,защото е отговорна  и ми изпива всички сили ,единственото,което искам след работен ден е легло и спокойствие.

Рядко излизам с приятели ,рядко се веселя .

Почти не се натоварвам с физически усилия ,през изминалите 6 месеца- изобщо даже .Понеже ,мисля така ,че щом фигурата ми е ок и изглеждам добре -мога да пропусна частта с физ.натоварване .

Честно казано мислех ,че водя добър живот ,бях щастлива ,гореописаното ,макар и еднообразно ми харесваше ,не съм имала потребности за купони ,дискотеки и т.н ,въпреки че съм на 21 г . Не обичам промените ,не обичам изненадите,те ме карат да бъда в напрежение ,защото обичам да контролирам нещата .

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За справяне с ОКР, спорта е много, много, важен.Той разгражда адреналина и кортизола и натрапливостите намаляват.Отделно, по време на него, се отделят ендорфини, които повдигат настроението. Трябва още от днес да започнеш да спортуваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някакси винаги вътрешно негодувам, когато чувам ДИАГНОЗИ. В случая ОКР...и изобщо, която и да е друга. Защото...усещам, че тези диагнози са като ...пирони с които те заковават. А това са чисто и просто следствия от някои грешки в мисловните модели - също наложени или възприети отвън. Направи ми впечатление, че ти НЕ подлагаш на съмнение диагнозата /болестта/ сматайки я за причина на всичко което ти се случва. Едва ли не я превръщаш в опорна точка около която организираш себе си. Усъмни се в болестта, усъмни се в диагнозата....усъмни се в миловните си концепции....започни сама да се дебнеш и да се питай "това наистина ли е така?". Като например концепцията ти, че щом фигурата ти е ок значи можеш да пропуснеш физическата активност. Я да се усъмним в това, верно ли за това е нужна физическата активност? За да поддържаме хубава фигура? Дали па не е обратното - фубавата фигура да е просто страничен ефект от физическата дейност. Я дай да видим какво значи физическа дейност първо. Какво значи това според теб...упражнения? Тренировки? Копане? Знаеш ли какво значи наистина? Това значи, че докато правиш нещо ползвайки тялото си, ти действаш като едно ЦЯЛО. В този момент докато го правиш - твоите очи, ръце, крака...може би дори клетки в тялото и органи.....и най-вече УМ !! действат ОБЕДИНЕНИ.  Действат заедно. В този отрязък от време ти си цялостно същество. И в този отрязък от време докато ти действаш като цялостно същество нямаш никакво ОКР и никакви други диагнози. Станало е така, че в някакъв момент хората са отделени от смислената физическа работа, от която преди им е зависел живота...и умътсе е разкачил от цялото...и е започнал да действа самостоятелно, в комбинация с очите и ушите. Образува се една съкратена верига, кръг по-скоро - видяно-чуто-мислено. И нещата се завъртат там като не минават през останалите части от съществото ти. При достатъчно напреднал процес се стига до проблем...който наричат с някакви имена и това вече окончателно те фиксира вътре. В момента в който осъзнаеш грешката в мисловния си модел от който тръгнахме - че физическата дейност е за хубава фигура...и осъзнаеш, че физическата дейност /но не вдигане на гирички за мускели/ означава цялостност и участие на всичките ти части заедно, обединени от обща цел.....тогава ще започнеш съзнателно да търсиш начини да извършваш такава физическа дейност....за да възсатонвиш целостта си. не обаче самоцелни движения обслужващи пак фигурата ти...или дори здравето ти , а  по - .....не знам коя дума е уместна....например целта може да е да си създадеш повече уют в дома си..да си смениш тапетите...да си сложиш нови пердата...да отидеш у приятели да помогнеш при някакъв ремонт или ...все тая , но нещо такова дето да има и елемент на естетика, уют, чувство на смисленост, плюс цял куп физически дейности въвличащи ума в една полезна работа. Умът ти първо ще е въвлечен да измисли какви тапети биха ти харесали...после ще е въвлечен да прецени къде да отидеш да разглеждаш, после ще има нова задачка - какви цени, колко ролки ще ти трябват за площта която имаш, после ще трябва да измисли кога би могла да го осъществиш, как ще го осъществиш...сама ли, ще търсиш ли помощ, какви още инструменти ще ти трябват - лепило? мече?...как ще ги оразмериш? как ще съобразиш покрай ъглите и чупките на стените....има ли на какво да се качиш за да достигнеш нависоко....има ли фигури по тъпетите за да съобразиш да не се разминават....Разбираш ли, давам ти го само като един пример, може да не са тапети, може да е да си ушиеш рокля, може да е друго. Нещо, което  би те зарадвало като стане, би усетила удовлетворение. Не мога да си представя че няма нито едно такова нещо за теб. Просто пример как умът може да бъде впрегнат в полезна работа, а не в подлудяваща те. Да де.....ще кажеш ти ама за какво да си сменям тапетите като така и така ще умра. Да де, ще ти кажа аз...ама ако отложиш малко умирането докато си ушиеш роклята, а после си смениш тапетите....и поле още нещо и още нещо....пак ще си говорим дали ...вече ще мислиш за умирането. Аз съм почти сигурна че на умът повече ще му хареса да ..участва в екипната работа.....Ти просто не си му дала шанс.

Друг мисловен модел - искам да контролирам нещата. Ми гореописаните физически дейности ти дават шанс и простор да упражняваш този контрол по здравословен начин. Смъртта няма как да я контролираш. Що се инатиш да контролираш неконтролируемото? контролирай на воля това , което подлежи на контрол - една добре свършена физически ангажирана работа.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,позволих си да пиша в тази тема тъй като абсолютно по същият начин четейки листовка от хапчета изпаднах в този цикличен и неспирен кръг (обаче внимавай какво казвам ) поддържан от съмнението в себе си.Писала съм и тук в форума и д-р Първанов много ми помогна и подкрепи за да се справя със страхливата си природа,но повярвай ми истинското справяне с проблема и с този тип натрапчивост защото е точно така както го описваш,другите не са свързани и не зависят от теб самия но мислите за самоубийство и проекциите който мозъка ти поддава са наистина ужасно плашещи а факта че е нещо завесещо само от теб самата го прави още по умарящо и объркващо.Всички съмнения и мисли който описа са 1 към 1 същите с моите...ще ти кажа аз как се справих.

1.спрях да очаквам да стане от раз (колкото и да ми се щеше да стане така),спи да чакаш деня в който ще се събудиш и "няма да са там" това е поредната илюзия на окр чакайки да се махнат правиш неосъзната проверка на дали са още там и по дамаскиран начин ти пак мислиш за тях.

2.поработи в посока намалявянето на желанието за свръх контрол.Спри да си поставяш за цел да контролираш мислите си това заселва фокуса ти в тях и те тласка към анализ.Аз си измислих една техника моя си след като д-р Първанов ми каза за техника кунг-фу съгласяваш се с всичко което ти поддава мозъка и удряш дъното после пътят  е само нагоре... та моята техника е "хайде давай да видим"...минава мисълта ще си прережа вените виждам го как го правя на филм дори окр-то ме уплаши чака да се скова и да почна да анализирам и да му подаря още 2-3-7 часа от живота си...хоп осъзнаваш се найде давай да видим сега развивам темата в главата си Окей,вземам ножа и режа и после ...звъня на бърза помощ и ме спасяват щото има поне 30 мин да ми изтече кръвта или бягам звъня на комшиите ...и така осъзнаваш че и да изпаднеш в състояние на невменяемост както си го представяве имаш много време да се осъзнаеш и да си помогнеш и така страха ти ще намалее а умът ти ще се успокои вече има решение и няма нужда да се лута-анализира .

3.Осъзнаваш разликата между мисъл желание и пристъпване към изпълнение и реалността.Мисълта е просто мисъл можеш да мислиш за всичко и да създаваш сценарии колкото искаш...идва желанието: (приеми че искаш да се самоубиеш т.е да умреш...знаеш ли че почти на всеки му се е искало са се метне,да си удари въжето ,да го блъсне кола и т.н знаеш ли че всички имат тези мисли и в даден момент са искали дори да го направят.Знаеш ли че някой от тях са опитвали и повечето не успяват.Дай си реалистични преценки на толкова ли наистина е лесно в действително,колкото е в главата ти? Ще осъзнаеш че разликата е огромна и мисълта за теб от плашеща ще се превърне в нормална такава каквато си е но ти осъзнай че нормална или ненормална тя пак не спира да е просто една мисъл!

4.Спри да вярваш че имаш проблем! Всички си имат някакви даболявания,късметлиики сме че сме с окр а не с рак  ...има и по лоши от окр с окр се живее с рак не.Когаго осъзнаеш и това си одрязала корена на окр сега идва най-приятната част...

5. Започни са работиш по подобряване качеството си на живот.Ключова цел:Придобиване на увереност в себе си:беше ме страх да оставам сама,започнах нарочно са оставам сама...реших са опитам ако дапочна да харесвам тия плашещи мисли и са ги гледам като сценарии на филм кво ще стане (пак техниката хайде давай да видим) е то взе да ми омръзва този сценарии и без да се усетя започнах да си намирам други по интересни занимания...например реших че да харесвам това което гледам в огледалото ме кара да се чувствам щастлива и дапочнах да правя упражнения да стягане четеш в гоогъл да това а не за натрапчивите мисли ...после изучих природните масла маски за лице...после приятелят ми ме заряза много плаках пак ми се позавърна натрапчивото дъвкане кво му казах кво ми каза и съмнението....та разбрах че най-вероятно съмнението в нас самите несигурността в решенията и прецинките ни ни тласка към това предъвкване та сега си давам сметка че бях точна във връзката си а той "патологичен" лъжец,сърся се на себе си че въпреки че го разбрах че лъже постоянно реших че нероятно аз с нещо го предизвиквах да лъже и не го предразполагах са се чувства спокоен да казва истината.За всичко лъжеше да какво е правил през деня ей така цез причина....ако не се съмнявах в себе си в преценките си няваше да позволя толкова време да съм с такъв човек сега плача и си ближа раните а иститата е в това че човек за са се научи трайно са увладее натрапчивите мисли трябва първо да стане по уверен в себе си и са спре да се съмнява в преценките си постоянно.Тук ще помоля специалистите да дадат компетентно мнение и ако "прозрението" ми е вярно да ни дадат съвет как да преминем и през това стъпало на натрапчивостите за да предобием и този инструмент от инструментите да справяне с окр.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет !

Отново искам да изкажа благодарности ,за подкрепата и съветите на всички ви !

След  сменени няколко психотерапевта-психолози  и двама психиатри (единият от които си позволи да ме целуне,въпреки,че е на възрастта на пра-дядо ми !), вярата ми сериозно се разклати  . Нагледах се на хора ,алчни за пари ,но нехаещи за здравето на пациентите си ! Тъжно !

Разбрах едно нещо със сигурност ,че човек сам трябва да си помогне -иначе ...дори и смейството ми ,което уж се предполага ,че трябва да ме разбира и подкрепя ми заяви " въобразяваш си ! Спри да се преструваш на  толкова чувствителна ... спри да си ги мислиш тези работи ,нищо ти няма " и пр.Дори те ..а аз очаквам подкрепа от външни хора ....

Измина 1 месец ,в който приемам антидепресант ,искаше ми се да не се стига чак до там ,но това ми се видя като спасение от дупката ,не ..кратера ,дори бих я нарекла бездната в която бях затънала . Към днешна дата ,АЗ  се чувставам  като " нормален човек"доколкото е възможно..не бих казала ,че дължа всичко това на АД ,паралелно със започването на приема им -изградих навици да тичам по 5-6 км всеки ден ,да насищам денят си с активности,да се веселя и разнообразявам ,да бъда спонтанна  и се старая да променям мисленето си в желаната насока . Дадох си някои отговори ,разбрах ,че не ме е страх толкова от самоубийство ,а от тези мисли -страх , че нещо толкова ужасно разрушава вътрешния ми комфорт . Вече не се боря с тях .Прекарвам повече време сама,тъй като  изпитвах и страх да остана сама със себе си  ,.Опитвам се да се приема с тях ,да ги заобичам като част от мен .Започнах и да се уча да обичам себе си ,да поставям себе си преди всичко ,да се глезя и награждавам .Медитирам.

Предвид всичко,което ми се случи се чувставам доста променена ,сякаш са сложили някой друг на моето място ...Доста съм объркана ,трудно ми е да дефинирам какво точно искам( макар че съм жена и би трябвало да ми е простено :3d_139:) ,но предполагам ,че това лека полека ще се изчисти .Пропуснах да спомена ,че взимам успокоителни, бях посъветвана да ги спра и да пия само антидересантът ,така и направих ,спрях ги за 1 седмица по моя схема . но всяка сутрин се събуждах с умерено безпокойство и напрежение ,което ме влудява и  затова ги почнах отново . Хомеопатията не ми помага ,за жалост ..

Знам,че повечето тук сте против лекарствата , но все пак искам да попитам дали Золофт е подходящ медикамент за моето състояние ,не съм имала никакви странични ефекти ,освен може би апетит и леко главоболие ,но е в допустими граници. Казаха ми,че трябва да го пия 2 години на сегашната ми доза и през третата година да намалим дозата . Все пак ме успокоиха ,че има хора ,който го пият цял живот ...

ПОЗДРАВИ :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Браво за промените.

Золофта-ако психотерапията е успешна-разбирай, се промениш, още повече, той може да се спре и по-рано, много по-рано.Ако не се  промениш , може да го пиеш с години, както каза , всичко зависи от теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×