Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Mermaid_

Май имам сериозен проблем :(

Recommended Posts

Здравейте!

Ще започна направо с проблема си, без излишни приказки. Осъзнах, че съм изгубила способността си да уча. Не взех нито един изпит, провалих се -  защото не мога да уча, не мога да разбирам и да помня. Вчера забелязах, че с четенето е същото. Когато чета книга, не помня нищо от предходното изречение и губя нишката на всичко прочетено и на всичко което продължавам да чета, защото дадено изречение, което чета в момента - мозъкът ми сякаш не може да го възпроизведе....  Не може да го възпроизведе, така че да го разбера и да го запомня..:( и се получава четене с НЕразбиране. Не съм разсеяна, не съм мързелива..но мозъкът ми отказва да работи. Така е и с уроците,  уча три изречения по 1 час, и когато трябва да се изпитам и да ги повторя - не мога, защото не съм разбрала и не помня изреченията.  Ако трябва да уча урок от 6-7 страници се налага да го уча дни, и пак нищо не помня и нищо не съм разбрала. Вече започвам да си мисля, че имам дислексия. Дори като прочета някой интересен виц или пост, които съм запомнила горе долу - не мога да ги разкажа или обясня на някой, защото не ги помня, не помня думите, помня само усещането, което са оставили в мен, но не мога да ги облека с думи.

Редактирано от Mermaid_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вицове много хора не помнят - аз съм такъв. Не е болка за умиране. Забелязал съм, че се помни по-лесно, когато въобще дори няма стремеж да се помни, а материалът е интересен, грабва. Грабване, при което четеното се преобразува като във вътрешен филм - с ярки образи, звуци, аромат, допир, вкус, чувство, емоция, наситено усещане. 

Една честа психична предпоставка за трудно учене, е твърде големият стремеж на всяка цена да бъде запомнено ученото. Едно голямо ТРЯБВА, потискащо страха, че ако не се свръхнапрегна, се провалям. И т.н. Когато това трябва изчезне, а важността от ученето намалее, то се превръща в игра, в забавление. Тогава помненето е лесно и чудесно. 

В София Анастасия, една чудесна дама, организира силни тренинги за бързо четене и запаметяване - мнемоника, образно учене и т.н. Ако ти е важно, намери я (Зеном) и потренирай в групите и. 

Тревожността е фактор, "смучещ" от капацитета на мозъчната кора за запаметяване. Как се чувстваш в живота си, какво преживяваш? От колко време наблюдаваш това, за което пишеш? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ти благодаря за мнението! Започнах да забелязвам този проблем, откакто ме приеха да уча и не взех нито един изпит. Изпитите не са трудни, само изискват много помнене на информация и оттам започнах да забелязвам, че не мога да уча, нито до помня. Буквално се мъчех да запомня 2-3 изречение в рамките на 1 час. Мъчех се да преразказвам какво съм научила, но не се получаваше поради някаква причина. Хората си научават урока за 1-2 часа, даже учат и втори, а аз стоя на първа страница и нищо не вдявах. Един урок от 6-7 дълги страници ми костваше 3-4 дни и след това пак не го знаех. Не можех да синтезирам информацията и все още не мога.

Отделно съм много стресирана. Напълно дезорганизирана съм. Цари пълен хаос в действията ми.  Така и не се научих да организирам правилно времето си. Не съм спонтанна,  не мога да работя правилно и ефективно над себе си и над нещата, които имам да свърша за деня...не се получава просто. Имам и много ниска самооценка за себе си... Все някой трябва да ми обясни дадено нещо, все той трябва да го прави...защото аз все се дъня и съм сигурна, че всеки друг ще се справи /и се справя/ милион пъти по-добре от мен. Само негативи мога да кажа за това как се чувствам вътрешно. Не знам как да се измъкна от този лабиринт...или по-точно знам, но не ми се получава както искам и както очаквам. Не знам кога ще заживея в хармония със себе си и нещата ще ми започнат да ми се получават по начина, по който съм планирала и искам. Невзетите изпити допълнително ми свалиха още самооценката, защото ми стана много неприятно,че единствено аз не си взех изпитите. Дори една тройка не успях да изкарам , а учих. Имаше хора, които изкараха отлични оценки, само защото могат да помнят и правилно учат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет Mermaid_, ще споделя и моята гледна точка на база дълги години изкарани в абсолютно същото състояние на непомнене и неразбиране. Опитвах да уча, да чета, но нищо не се получаваше.  За книга която на пръв поглед ми е интересна, няма начин да успея да разкажа повече от две-три изречения от няколко стотин прочетени страници. История, събития, дори география - трагедия, за дати и години да не говорим... Времето минаваше, а аз продължавах да не помня и да не разбирам, въпреки желанието ми, въпреки опитите ми да успея, да мога...
Вероятно си имала някакъв период през който учението не ти е вървяло много. Може да си била влюбена, може да си била тъжна, може просто да си искала да правиш нещо различно, нормално е в такива моменти да си разсеяна. Мислите се блъскат, скачат лудо във всяка възможна посока, и ловко отбягват коловозите в които се опитваш да ги вкараш. Съответно се проваляш на изпитите и това за теб е достатъчно, за да заживееш с грешното самовнушение, че нещо не е наред. Фокусирала си се в това без да го осъзнаваш.  
Първото нещо което научих, за да започне при мен да се случва промяната беше да разбера, че самовнушението е един много мощен инструмент. Неправилното самовнушение, че аз не мога, аз не помня, аз не разбирам, много бързо пусна своите корени. За щастие намерих приятел, който упорито и постъпателно променяше тази моя погрешна нагласа. Научих се, че когато задължението се замени с желанието, тогава нещата се получават, защото желанието събужда интереса, а интереса превръща всичко в игра която играеш не заради трябва, а защото обичаш да играеш.

Когато никой на те изпитва, когато на никой не се доказваш, а се отпуснеш и четеш и учиш просто заради себе си, защото така искаш, защото така ти харесва, защото знаеш, че това ти помага, тогава информацията достига до теб по един по-различен начин, като на игра. Върни се сега и отново прочети моя пост и този на Орлин. Ако искаш можеш след това да си затвориш очите и ще видиш колко добре си спомняш всичко написано до тук. Повярвай в себе си, това ти е достатъчно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти за коментара!  Може би, един от основните ми проблеми е в това, че не съм свикнала да разчитам на себе си. Както казах, все някой друг трябва да ми обяснява нещо...все някой друг трябва да направи нещо вместо мен. Чувствам се провал. Когато започна да уча дадено нещо САМА - не го схващам, а ако някой отдели няколко часа да ми го обясни и да правим упражнения - схващам. Явно за това не си взех изпитите...защото ако някой бе учил вместо мен и ако можеше да се въплъти в мен, нямаше да се дъня. Да...така се чувствам както пиша - все едно нищо не става от мен и не мога да бъда полезна на никой, особено на себе си.

Относно проблема , че не мога да помня - наскоро в едно предаване гледах една много интересна история в, която се опитах след това да си преразкажа случката, но не успях. Човекът, който я преразказа в предаването се справи чудесно, а аз дори не бях запомнила нищо както трябва, камо ли детайли. Същото и е с изпитите...не мога да помня информацията, дори и да я обобщя не става, а изпитите не са трудни, но помненето вече не ми е силна страна. Останалите от раз  си взимат изпитите, а аз не мога. Яд ме е, че хора, които смятах, че са под нивото ми успяха, а аз не успях.

Редактирано от Mermaid_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сама виждаш, че такова детско възприятие и поведение вече не ти носи каквито и да е печалби. Пораствай - с кеф, смях и сигурността, че от теб се иска просто да се довериш на процеса. Големият помагащ не е друг и другаде, а е собственият ти дух, сега, в теб. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Орлин Баев каза:

 Големият помагащ не е друг и другаде, а е собственият ти дух, сега, в теб. 

Сигурно е така. На мен не ми се получава. Не си вярвам. Не мога да израстна. Чувствам, че съм провал и си стоя над провалите, с надеждата, че някога ще ги превърна в успехи.

Мисля, че имам нужда от психотерапия. Преживявам вътрешен конфликт.

Редактирано от Mermaid_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е да, докато седиш и се чувстваш провалена няма да се случи кой знае какво в твоя полза. Знаеш ли, че тревожността обхваща огромна част от мисловните процеси и за концентрацията върху друга информация не остават почти никакви ресурси и желание.

Иначе наистина много хора лесно помнят, това което те научават за два часа на теб са ти нужни дни. Ама това се получава не защото са по-умни или кой знае колко по-специални, а защото са си изградили навици, с времето са ставали все по-отговорни. Организирането на времето, конспектирането на учебните материали е нещо което се учи, то не е даденост...

Видяла ми си мисълта за деня от началната страница на форума, точно като за теб е :)

"И тъй, вие трябва да ликвидирате с всички наследствени прояви и мисли, които се зараждат в ума ви. Най-малко 50% от тези прояви са наследствени и по закона на внушението, вие можете да ги изхвърлите. Как? Запример, някой ден нямате разположение на духа и казвате: не ми се учи днес. Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни пред масата си - нищо повече! Че не ти се учи, това е внушение, закон на повторение. Ти си отлагал много пъти и днес казваш: нямам настроение да уча. Не, ще седнеш да учиш, без да чакаш настроение! Срещу това внушение и вие употребете едно ваше внушение. Да кажем, че нямате разположение да отидете някъде. Какво трябва да направите? Повтаряйте цял час наред: ще отида, ще отида... Като повтаряте тези думи цял час наред, най-после ще отидете на това място... Колко пъти трябва да се повтори една дума? - Има известни числа: 100, 200, 300 и повече пъти. Това повторение представлява един цикъл около вас и с това се обраува една сила, която дава подтик да бъде вниманието ви за или против, т.е. в положителен или в отрицателен смисъл, което е за ваше добро." (Беинса Дуно)

И като допълнение, седни сега и синтезирай написаното до сега. Напиши го тук :)

Редактирано от DilianaD

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 24.07.2017 г. at 12:43, DilianaD каза:

И като допълнение, седни сега и синтезирай написаното до сега. Напиши го тук :)

Да не отлагам работата си за утре, а да я свърша днес. Да не ме мързи и да продължавам да правя нещо колкото и да ми е трудно, докато не започне да ми се получава малко от малко. Да си повтарям, ако трябва по сто пъти дадено нещо, но да е положително, за да привлека енергията на успеха на моя страна.  Това разбрах от едно прочитане, само че на изпитите като напиша нещо с две изречения ми пишат двойка, не защото не знам, а защото не мога да помня и забравям 'наученото'...И да, знам, че не трябваше да го казвам, защото вече със сигурност съм си внушила, че НЕ МОГА.. Мразя я тая дума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прави ми впечатление, че словоредът е в негативния спектър. Погледни какво си написала и навсякъде махни частичката "НЕ" . Мозъкът ни я отхвърля, на несъзнателно ниво я пропуска и внушава и приема казаното без "не". Сега виж какво ще се получи, когато я премахнеш в последния си пост.

Това което прочетеш, в това вярваш. Това живееш и това ти се случва. 

Ако не ти харесва, се опитай да си поиграеш с думите и всичко написано да го напишеш като положителни нагласи.

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Под псевдоним си - няма каквато и да е нужда да се трие. Влошената памет при тревожност е един от най-масовите симптоми и прочитането ще е полезно на мнозина. Благодаря за разбирането!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×