Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте!  От 2 години насам имам проблем, който се появи сякаш от нищо. Започнах да не мога да заспивам, а дори когато успея, се будя през нощта и пак не заспивам до сутринта. Много често не мога да дишам, задушавам се, чувствам стягане в гърдите и си мисля, че ще умра. Също така, непрестанно се страхувам от смъртта. Много често не заспивам точно заради това. Аз съм на 20 години и мисля, че не е нормално да мисля за това..

Редактирано от VSA

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит

Привет,

аз пък мисля, че е съвсем нормално и навреме да мислиш за смъртта. Друг е въпроса какво мислиш...

Но, като стана дума за въпрос - какво е питането ти всъщност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът ми е как да се справя с тези натрапчиви мисли? Мисля за смъртта почти всеки ден и се страхувам. Мисля за нея така, сякаш ми предстои да се случи сега, а не след примерно 50 години ..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да те поведа в малко по - различна посока, защото идеи и техники за справяне с натрапливостите сме изписали много и ако прочетеш произволно 5 теми ще намериш много вариации на отговори на твоите въпроси.

Искам сега, обаче, да си представиш, че действително умираш днес. И край, Какво ще оставиш след себе си? Какво е онова, което си свършила в живота, с което ще те запомнят? 

Цитирам ти един реален разговор на Виктор Франкъл с пациентка, която има реални причини да мисли за смъртта и посоката, в която той я повежда, за да види смисълът:

" пациентка страдаше от заболяване, което не можеше да се излекува, и тя знаеше това. Разплакана, тя влезе в стаята, където бяха събрани психиатрите от Стан-форд, и през сълзи заговори за живота си, за талантливите си деца и колко й е трудно да се сбогува с всичко това. До този момент, честно казано, още не бях намерил възможност да включа в дискусията логотерапевтични идеи. Сега ми се предостави такава - да превърна най-негативното за тази жена, че трябва да се сбогува с най-ценното за нея в този свят, в нещо позитивно, което тя да разбира и тълкува като смислено. Достатъчно беше да я попитам, как би се чувствала една жена, която няма деца. Казах й, че съм убеден, че и животът на една бездетна жена в никакъв случай не е безсмислен. Но че мога много добре да си представя, какво отчаяние би изпитала такава жена именно защото  няма нищо и никого на този свят, "с когото да трябва да се сбогува", когато се стигне дотам. В този момент лицето на пациентката се просветли. Внезапно тя осъзна, че не става дума за самото сбогуване, защото рано или късно всеки от нас ще трябва да го направи. Много важно е дали изобщо съществува нещо, с което трябва да се сбогуваме. Нещо, което можем да оставим след нас в този свят, с което "изпълваме" някакъв смисъл, както и самите себе си в деня, когато нашето време се "изпълни". Нямам думи да опиша облекчението на пациентката, когато нашият сократически разговор взе такъв коперникански обрат."

В този ред на мисли, твоите страхове не са от смъртта, а от живота който започва за теб. Пообъркана ти е ценностната система и приоритетите и не знаеш от къде и как да го подхванеш този живот, затова и идват тези мисли, за да отключат в теб идеята за смисъла. Най- бързия начин да се отървеш от тях е да се съсредоточиш в действителността си, в това което правиш всеки ден, да благодариш за тази възможност, че си жива и здрава и да го изпълниш със смисъл през действия, а не да го пилееш и да се вайкаш през мисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само да допълня чудесния пост на Диди. Тревожна си. Когато заспиваш, падат външните ангажименти, в момента на унасянето умът ще не ще(понеже в тревожността контролът често трудно се отпуска) минава на друг режим и честота. Когато умът така отпусне хватката си, изплува потисканото от него. Ако е щастие и смисъл, те се вадят, Ако е страх, той. Ако има подсъзнателна тревожност, сънят е плитък, изпълнен с опити за преобразуването ѝ във вид на сънища (понякога се помнят, понякога не, от някои повече, от други по-малко). В сутрешните часове при всички започва да се повишава адреналинът. Когато човек е по-тревожен, това покачване става много ясно и чувствително и често събужда човека. Когато имаш тревожност, могат да се появят всякакви мисли и състояния. Основното е да се видят какви са страховете, от какво те е страх. Понякога са външни фактори, липси, тегоби, понякога субективни и вътрешни, или комбинация. При всички случаи, най-важно е как възприемаш нещата, как пречупваш виждането си за света, хората и теб през базисните си характерови схеми. Ситуацията те бута към осъзнаването на тези несъзнавани сценарии, които поддържаш, засега сублиминално и преработката им. Когато така поработиш по себе си, на мястото на страха се появява обич, смисъл и все по-ясно знание какво да правиш в живота си! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×