Фобия от хора

[Lily1115]

Здравейте! Чета с интерес форума и откривам много интересни неща, които могат да бъдат в помощ на много хора.Реших да споделя какво ме тревожи напоследък.Усещам а и не само усещам, ами и виждам че съм изпаднала в една изолация, която изглежда е създадена от мен самата.Тоест работя от вкъщи, не се виждам почти с никой, доста време прекарвам сама.Мислех че това ще е временно,но започнах да се усещам, че все повече сякаш задълбавам в тази изолация.Искам да подчертая, че не страдам от социална фобия, не ме е страх от общуване, даже винаги ми е харесвало да общувам(преди).Напоследък започнах да се замислям, че имам някаква непоносимост към хората и общуването.Замислих се откъде е дошъл този проблем и просто осъзнах, че повечето хора с които съм общувала в живота си и които са ми били близки много са ме натоварвали психически.Например имах 2-3 по-близки приятелки, които в повечето време аз ги изслушвах, давах им съвети, те все ме занимаваха с някакви техни любовни разочарования и главно около това се въртяха разговорите ни.Имала съм връзки с мъже в които все са ми споделяли за някакви техни комплекси, за предишни връзки- изобщо неща които главно ме натоварват.Усетих как удоволствието от общуването с хора лека полека започна да прераства в непоносимост към всякакво общуване.Преди имах доста приятели обичах да излизам, сега е точно обратното- нямам никакво желание за общуване и излизане.Имам чувството, че някакси се изчерпах - все слушах, давах съвети, и накрая в мен назря някаква неудовлетвореност, че аз откликвах на чуждите нужди, а на моите никой не откликна.Например много са редки случаите в които аз да занимавам някого с мен и моите грижи и той да ми даде съвет , а доста са случаите в които аз все слушам, съветвам, разбирам и т.н.Това някакси ме отврати от всякакво общуване.Последният най-пресен случаи е с един познат с който не бях общувала доста време и по стечение на обстоятелствата пак започнахме да поддържаме контакт, като този контакт беше изцяло насочен към това той да ми се оплаква от несполуките в неговия живот.В един момент просто ми писна и спрях да комуникирам с него, защото това беше капката , която преля чашата.Осъзнавам че може би има нещо в моя характер също така, което да провокира такъв процес на общуване, но не знам какво е.Ще се радвам някой със същия проблем да сподели.Просто вече ми се изгуби всякакво желание да комуникирам с който и да било, защото очаквам, че ще ме залеят с поредната доза помия.

[АлександърТ.А.]

Здравей . Направо със съветите     ...Ако ти е препълнена чашата  , е нужно да намериш начин да я празниш .Имаш ли решителност и съзнателност ? Да следиш емоционалното действие , не само логиката на думите . И в подходящ(изненадващ) момент да променяш насоката на разговора . До като трае паузата започваш твоята си тема , в зависимост дали ще го разкарваш или задържиш за събеседник .И после зависи от неговата будност . Дали ще забележи какво става или като комютър ще кара по своята си програма .

прегледаи формулите и молитвите на Дънов . Има ги във форума .Може да ти дадат насока .

пп....За да е конфортно ,постарай се , Пресичането на разговора да не звучи неучтиво .С малко опит , ще видиш че е много лесно и приятно .

А може да вземеш съвети да му даваш . Много хора не търпят всякакви съвети---подбирай ги