Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

460.Ако всичкия свят спечеля-НБ, от Учителя на 22 май 1932 г. София, Изгрев.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Молитва за плодовете на Духа 

Ако_всичкия_свят_спечеля - беседа

Молитвен наряд за край:

Благославяй - №8 от "Духът Божий" - песен

 

„Понеже що се ползува човек, ако всичкия свят спечели, а душата си ощети?“ *)

Какво ще се ползва човек, ако всичкия свят спечели, а душата си ощети? Ние туряме само мисълта: какво се ползваме? Кое е онова, което принася полза? Радостите принасят полза, а страданията не принасят. Косвено може, но направо никоя скръб не носи полза. В скръбта ти си в такова състояние, като че имаш една полица, която трябва да плащаш. В радостта има известна продобивка. Някои дават тълкувания, че радостният човек, който печели много, и харчи много. Това е друг въпрос; той зависи от развитието на човека, от неговия манталитет.

Животът за нас има трояко разбираме. Най-разбраният живот е този, който сега живеем, по-разбран живот от него няма. Най-разбран живот е физическият, материалният, за който философите пишат ред трактати, за да изяснят, какво представлява той. Аз наричам материалното един завършен акт на Природата. Материалното представя всички онези завършени, определени форми, които имат конкретен израз. Ти можеш да напишеш, че една къща струва 30, 40, 50 или повече хиляди лева, но тези пари още не са вложени, те не са материално нещо. Обаче, внесени ли са тези пари, направена ли е къщата, тя вече представя външната форма, материалната страна на парите. При това, колкото по-ценни са къщите, толкова по-ценно нещо седи зад тях. Значи, има едно правило, един закон, който определя нещата. Някой може да си е направил къща за сто, двеста, триста хиляди лева или дворец за няколко милиона лева, и този мраморен палат ще бъде много ценен. Защо е толкова ценен? Защото зад него седи едно разумно същество. Ако всички хора бяха в положението на животни, каква цена щеше да има този дворец? Нямаше да струва нито пет пари. Скъпоценните камъни се ценят, защо? Защото зад тях има нещо ценно. И онзи, който ги оценява, той знае, че зад тях има нещо ценно. Всеки скъпоценен камък е един завършен материален акт на Природата. Можем да кажем, че те представят една кондензирана мисъл, едно кондензирано чувство. Природата сама си ги кондензира. Тя има толкова изобилни мисли, че някога ги прави материални като ги кондензира. Мнозина могат да изпаднат в противоречие и да кажат: как е възможно, мисли да се кондензират? Учените хора от нематериалните работи изваждат материални. В математиката например, като умножите едно въображаемо число четири пъти само на себе си, то се превръща в материална единица. Значи, едно число, което няма в себе си нищо съществено, се превръща в материална единица. Казано на ваш език, като помислиш четири пъти върху една златна лира, и лирата ще бъде пред теб. Всеки от вас, като умножи четири пъти в ума си една мисъл за една лира, и ще има една златна лира. Но турците казват: "колкото пъти и да умножавате, усул си има това нещо", значи, модуси има тази работа. Това за обикновените математици не е достъпно, но онези от тях, които си служат с по-висшите прояви на математиката, които разбират нейните закони, знаят това нещо. Те умножават и знаят какво значи това. Обаче има нещо материално, което трябва добре да се разбере...

Ако_всичкия_свят_спечеля

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Беседата е много хубава, благодаря, за насоките, напътствията за живота!

 

...Разумният и добър човек не трябва да бъде беден. Той не трябва да проси. Сократ едно време се подигравал на богатите хора. Когато го запитали неговите ученици, защо богатите хора не са склонни да дават подаяния на философите, да им помагат, а са готови да дават подаяния на бедните, той им отговорил: "Богатите не дават на философите, защото знаят, че никога не могат да станат философи, но знаят, че някога могат да станат бедни, та и на тях да им помагат." Обаче, богатството не е произволен акт, то е разумен акт в Природата. Ябълката, която е забогатяла, и тя съдържа в себе си известна разумност, и в нея има известно съдържание. Ябълката, която е направила своя сок сладък, с това показва, че тя има известна цел. Дали ние съзнаваме това или не, то е друг въпрос. Онези, които не са изследвали растителното царство, не познават отношенията между растенията. И между растенията има любовни отношения, както и между хората, и те имат привързаност помежду си. В любовта си растенията са много по-устойчиви, отколкото хората. И после, растенията са много по-чисти, отколкото хората. Тук-там между тях се среща малка ревност, колкото за попара, но изобщо, между тях ревност няма. И когато две дървета се женят, между тях има официална женитба. Ще кажете: кой ги е венчал? И те си имат свещеници, които ги венчават. Светлината и топлината са свещениците, които ги венчават, а въздухът, това е техния сват, който ходи натук-натам, разнася сватовщината. Това може да ви се види малко чудно, как така две дървета могат да се венчават. За мен е по-естествено две дървета да се женят, отколкото двама души да се женят. Последното за мен е по-чудно. Защо? Защото женитбата не е един официален акт, тя е един разумен акт. Какво ще кажете за това? Днешният свят е материалистически. Ако мъжът вярва в Бога, а жената не вярва, какъв брак може да има тогава? Или обратното може да се случи: жената вярва в Бога, а мъжът не вярва. Между такива хора никакъв брак не съществува. Питам: ако ти отидеш при един банкер, да искаш пари, а нямаш нищо да заложиш, той ще ти даде ли пари? Аз се чудя на онази жена, която вярва в Бога, а се жени за един просяк; или на онзи мъж, царски син, като се жени за последната беднячка. От това гледище, богатият мъж трябва да се жени за богата жена и бедният мъж трябва да се жени за бедна жена. Казвате: "Какво трябва да направим тогава?" Какви са резултатите при сегашния порядък на нещата? Вие можете да кажете, че аз съм против сегашния ред. Не, аз само изнасям нещата. Аз не съм против сегашния ред и порядък, но казвам: че от него нищо няма да остане. Аз само констатирам нещата. Гледам на улицата един пиян човек и казвам: този човек си прави упражненията. Казвате, защо разсъждаваш така? Ако ме съдите, че разсъждавам по този начин, тогава дайте ми своите изводи: кое е накарало съвременното законодателство, да издаде разрешение и право на кръчмарите, да правят и да продават вино? Казвам, че пияният човек си прави своите упражнения; казвате, че разсъждавам криво. Не, аз съм прав, защото досега не съм виждал пияни хора, едва сега ги виждам. Съвременните хора правят ред престъпления и държат отговорни за това други лица като им казват, че или техните прадеди са виновни, или Господ, Който е създал света така. Вие трябва да се откажете от тази крива философия. Срамота е хора от 20-тия век да мислят и разсъждават по този начин. Този ред на нещата сам ще рухне върху нас и ще ни остави Бог. Вие не вярвате в много неща, но ще понесете последствията на своето верую. Всеки ще понесе своя товар. Не, че природата има някакво лошо разположение за това.

Съвременните хора често постъпват като онзи млад момък, който дал обещание на своята възлюбена да извади желязо от кръвта си и да й направи от него пръстен. Той пущал кръв, вадил желязо, докато най-после заминал за онзи свят, без да може да направи пръстен на своята любима. Съвременните хора постоянно си пущат кръв, т.е. изпущат всичко онова, което е възвишено и благородно, с което можем за в бъдеще да направим нещо. По този начин, ние сами се самоунищожаваме. Ако се направи статистика за положението на съвременния свят, ще се види, колко хора са болни и то от най-опасни болести. Може да се направи цял списък от лоши болести в съвременното човечество, които масово го унищожават. Повечето от съвременното поколение са болни – мъже, жени и деца, почти 75 на сто. И след всичко това, тия хора трябва да се женят, да раждат, да имат поколение. Какво може да се очаква от едно болно поколение? Даже и сегашната култура още не знае, кога човек е нормален. Нормален човек е онзи, който всякога яде умерено, без да му става тежко. Нормален човек е онзи, който диша така, че никога не усеща никакво задушаване. Нормален човек е онзи, който никога не изпитва никакво главоболие, от нищо не се смущава и трезво мисли. Нормалният човек трябва да има такова самообладание, каквото е показал един англичанин от Лондон. Той пътува с кабриолета си и се среща в една тясна улица с един руски княз, обаче нито англичанинът слиза от кабриолета си, нито руският княз. Тогава англичанинът изважда от джоба си един голям вестник "Таймс", с 16 листа и започва да го чете. В това време, руският княз праща кочияша си при английския лорд със следната молба: "Князът ви моли, като прочетете вестника, да го дадете и той да го прочете." Питам: колко хора има днес, които могат да покажат такова голямо търпение, да прочетат един такъв голям вестник, с всичките му подробности и дреболии? В такъв вестник има много неща "ни в клин, ни в ръкав", както казват българите, но лордът прочел всичко.

Този пример говори за английското хладнокръвие, но говори и за хладнокръвието на руснака, който казва: "Ничево!" Англичанинът е практичен, той има известна практика, известна интуиция, пък и умее да се приспособи, а славяните са народ, който сега се учи от своите опитности. Сега, разбира се, моята задача не е да се занимавам с разните народности. Според мен, народността е един завършен акт. В Природата съществува само един народ, и той е назван Народ на Добрите Хора. Те имат една идея – че са носители на онзи велик Принцип, който съществува в Природата. Те управляват света. Тези хора живеят на земята, те си имат къщи, градове, те имат установен ред и порядък, по който се ръководят. Земята за тях е много по-голяма, отколкото ние я виждаме. Какво ще кажете вие на това? Ще кажете, че земята е точно измерена. Не, земята още не е измерена точно, колко е голяма. Това, което съвременните учени знаят за Земята, не е точно. Това, което съвременните учени знаят за земята, е само онази твърда част от нея, която те виждат. Тъй щото, на пръв поглед може да се окаже, че е точно измерена големината на земята, като се знае и нейната твърдост. Според сегашното съзнание на хората, това е приблизително така, но за в бъдеще, когато тяхното съзнание се развие, те ще разберат, че земята, на която живеят, е много по-голяма от тази, която те днес познават. Сега ние живеем на онази част от земята, дето стават постоянни промени. Тъй щото, каквото и да говорим, всичко е подложено на промени. Къде е египетската култура? Много култури и цивилизации са умрели и изчезнали. Много религии, много понятия за Бога, за вселената са изчезнали и са се сменили с нови. Сегашната наука открива, че още в атлантската раса е имало аероплани, хората са летели във въздуха, и след изчезването на тая раса са останали понятията за хвърчащи змейове, а те не са нищо друго, освен тия аероплани, които тогава са съществували. Големи бомби са хвърчали отгоре ни, а ние мислим, че днес за пръв път се заговаря за аеропланите. И сега ние минаваме през същата онази култура, която някога е съществувала. Питам: ако човек владее всичкото знание, с което може да разрушава, какво придобива той? Да допуснем, че някой има цялото знание, с което може да унищожава, и ако унищожи цялото човечество, какво е придобил той? Или да допуснем, че един човек има знание да обере всички хора. Какво ще придобие той, ако обере цялото човечество? Обаче, има един свят, който ти по никой начин не можеш да обереш. Той е тъй относителен! Ако е въпрос за конкретните, за определените неща в природата, така е, могат да бъдат унищожени и обрани, но ако се отнася за неопределените неща, не е така. Даже и за определените неща не може да се говори с положителност. Вземете например един богат човек; когато умре, той не може да занесе своето богатство със себе си. Като умре човек, той оставя всичките си богатства на Земята. Значи, има един закон, който охранява всички богатства, придобити на земята. Аз наричам богати хора ония, които, след като си заминат от Земята, могат да пренесат своите богатства на друга някаква планета, било с параход, било с трен и т.н. Как ще си обясните думите Христови, дето казва: "Не събирайте богатства на Земята, но събирайте богатства на Небето." Значи има начин, по който богатствата могат да се пренесат от Земята на Небето. Как ще препращате богатствата си на Небето?...

Ако_всичкия_свят_спечеля

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×