Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Борито

Сестра ми, агорафобия

Recommended Posts

Здравейте!

Пиша ви за съвет относно нещо, което ме мъчи. Става дума за сестра ми, която от 15 години насам страда от агорафобия и разчита основно и само на антидепресантите.

През годините имаше моменти на чудно подобрение - излизаше сама навън да свърши нещо, и се разхождаше час-два. При всеки опит да намали антидепресанта обаче, страха се завръщаше и тя отново качваше дозата. На терапия ходи при психиатърката, около 3-4 пъти годишно. Въпросната жена й казала, че от всичките й пациенти, сестра ми е най-добре, което не звучи много насърчаващо да търси промяна.

В момента отново е "скована" вкъщи, по нейни думи - "никъде не ходя, даже до магазина не отивам". На работа и обратно - с такси. В такива "кризи" отива при лекарката за донагласяне на дозата. Това, което ми прави впечатление, когато си говорим, е, че на работа се чувства добре, а вкъщи няма много енергия и ако нямаше мъж и дъщеря, можела да лежи по цял ден и нищо да не прави.

Вметка - преди време се сблъсках с ОКР и поех първо медикаментозния път. Почти три години загубих по този начин. После открих този форум и работихме по моя проблем с д-р Първанов. Промених доста мисленето си, все още има какво да се иска по отношение на самочувствието ми, но като цяло, симптомите са в миналото. Опитах се и на нея да предам част от наученото, но май не проявява особен ентусиазъм.

Много искам да я вдъхновя да опита да се справи с тази фобия. Притеснявам се, че с времето става все по-зависима от лекарствата. Нейните думи са: "Вече съм приела моето състояние, както и това, че най-вероятно ще пия лекарства доживот."

По тези думи изглежда, че тя е избрала пътя си и сякаш няма конфликт със себе си. Това ме кара да се чудя за нея ли ви пиша точно, или за да ви помоля да ме научите как да уважа нейния избор. :( Разбирам, че не мога да я карам да си решава проблемите по моя начин, но чувството на безсилие много ми тежи. Трябва ли да спра с рогата напред да й влизам в личното пространство? Има ли някакъв начин да я мотивирам да поиска да си промени ситуацията? Притеснява ме да не се влоши състоянието й и да прерастне в нещо по-сложно.

Тия дни говорихме и сякаш е склонна да опита с терапия, но редовно, а не както досега - само няколко пъти в годината. Оттук и втория ми въпрос - познавате ли терапевт в Стара Загора, който можете да препоръчате и който евентуално да ползва сходни на вашите методи?

Редактирано от Борито

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донякъде сходни методи - Петър Кралев, който практикува в Стара Загора. Можеш да я насочиш да прочете темите тук, сайтовете ни. Ако иска обаче. Насила хубост не става, а изборите на човека, колкото и да е приеман за близък, са си негови. Ако не желае, можеш да се запиташ какво е теб събужда това... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Радвам се да се срещнем отново, макар и само във форума.Ще спомена и това,че с поста си за справяне с ОКР ти даде и ще даваш дълго време, надежда на хора с този проблем, че справянето в възможно.

За сестра ти - 

Зоните на удобство са като драпирани с плюш ковчези.Но когато си настанен в драпиран с плюш ковчег,ти всъщност си мъртъв.

Тя е намерила своята зона на конфорт.От нея може да я извади само нещо външно.Със своят разум, тя не може да достигне до извод,че трябва да се промени. 

С две думи, не вярвам,че може да и се помогне.

ПП предполагам се досещаш, че външното събитие, трябва да е много силно емоционално, така ,че да я ,,разтърси ,, и извади от тази зона.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×