Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, от няколко дни следя форума Ви и Ви пиша с голяма молба, очакване, желание и вик за помощ, Д-р Тодор Първанов, Орлин Баев, Диана.

Ще се опитам максимално точно и подробно да опиша казуса си.

На 27г. съм, от 8г. съм в няколко различни държави в чужбина. Причината да замина след средното си образование беше образование, но под този предтекст и "бягство" от дома ми, който винаги е бил нефункционален. Подсъзнателния ми психически тормоз идва от баща ми. Страдам от социална фобия, още от малка, може би от 13 годишна. Преди 15 години в малкия град, а и в моето средностатистическо, непросветено семейство, това не беше термин, който би бил разбран. Подозирала съм за проблема си, но съм изпитвала Срам и Страх да го адресирам и назова. От малка родителите ми имаха нереалистични амбиции и очаквания за мен, да се издигна в обществото, да бъда уважавана обществена личност, един вид да съм част от елита на нацията. С цената на лишения бях изпращана на частна детска градина и училище. От постъпването в нормалното училище след случка, в която бях изолирана и подигравана от група в класа си започна социалната ми фобия. Проблема се задълбочи и разви във времето. В университета също имаше такива моменти, в които съм се молела да започне часа, защото съм била изолирана от състудентите си. Сега повече от всякога, тъй като от половин година съм безработна и се самоизолирах, главно заради въпроси от рода на "какво правиш", "с какво се занимаваш". Опитвах да намеря работа, ходих на интервюта, вероятно заради общата ми занемареност и потиснат поглед нищо не се получи. А е имало случаи в светлите ми периоди, когато съм била предпочитана пред множество кандидати за работно място. Сега се връщам в България, защото изпитвам неспособност да се справя сама на физическо и психическо ниво, включително да излизам до магазина, до парка, до фитнеса, а и изобщо, защото нямам причина. Дори имах моменти, в които не хапвах нищо или останали бисквити цял ден. Мислех, дали съм страхливка, дали си заслужавам положението, затова че имаше момент в който се възгордях. Мислех дали има изход. И съм благодарна, че намерих Вашия форум. Последните няколко дни той е моя прозорец към надеждата ми за фунциониращ живот.

Идвам от нефункционално, неподкрепящо се семейство. Никога не сме празнували рожден ден, Нова година или Коледа заедно на масата с подаръци или нещо подобно. Не сме имали и приятелски семейства. Винаги съм имала по-близка връзка с майка си, като това прерастна в зависимост. Преди 2 години имах силна депресия, по време на която не можех да се отделя от нея, например събуждах се през нощта и отивах в нейното легло. След това се уплаших от зависимостта си от майка си, от безпаричието, от застоялостта си вкъщи и отново избягах (заминах). Оттогава минаха 2 години, работа, учене и безработица, имам чувството, че постоянно бягам. От себе си и най-вероятно от проблема си.

Изглеждам приветливо, симпатична съм, казвали са ми, че съм умна, имала съм мъжко внимание достатъчно. За съжаление, поради несигурността в себе си имах доста краткотрайни романтични връзки и само една истинска, която аз прекратих. Един човек, който ме обичаше и аз обичах и аз отхвърлих, защото бях горда, главозамаяна от краткотрайно внимание на много други хора, раздвижена работна динамична среда с пътувания, емоции и хоризонти и "успех". Като се замисля честно, а и след проследяване на темите във форума, никога не съм била стабилна емоционално и психически с изключение на периода на връзката си и няколко месечни периоди на квалифицирана работа и стаж. Но най-вече в периода на връзката си с човека, който ме приемаше и обичаше, а аз изоставих, нараних, изневерих и отблъснах. След това той прекрати всякакви контакти с мен. Това беше преди 3 години. Оттогава съм имала многократни кратки връзки, които не са били истински и приемащи. По дефиницията и симптомите на социалната фобия, които д-р Първанов изключително точно описва смятам, че не обичам себе си и имам ниска самооценка, обвинявам се за пропунати шансове и затова, че съм позволила да бъда употребена за чужди цели. Не-обичането и не-приемането на себе си в момента ме убива. В момента нямам приятелски контакти. Разбирам ги, никой не желае да е свързан с индивид, който е извън играта на живота.

За дълъг период от време думата и понятието кариера бяха основни в главата ми и мисленето ми. За кариера в момента не може и дума да става, искам просто да живея. Изпитвам трудност дори да напиша тази изповед последователно и правилно. Бих била безкрайно благодарна ако ми дадете насоки и мнение и препоръка за специалист. Няколко реда от Вас ще са от голяма помощ за мен. Разбрах, че има техники, модели и въпроси, с които може да се подпомогне и преодолее състоянието. Надявам се да не е прекалено късно, нося огромна тъга и празнота, а знам и помня моменти на цветове и на радост. Благодаря Ви от сърце за отделеното време да прочетете историята ми.

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, слънчево момиче!

Разбира се, че има надежда и справяне. Не само, че има, но са закономерни и естествени. Ти си момиче с много заложби и потенциал, които чувствам през редовете на писмото ти. Потенциалът ти сега, както сама знаеш, е спънат, вързан е за страхове, които поддържат живота ти сив и далеч от възможностите ти. Възможността да живееш своя живот, вместо да продължаваш да се стремиш да задоволяваш изисквания на други, превърнали се в твои собствени окови. Всеки от нас, хората които тук отговаряме, работи през собствен стил, има си начин на работа. През себе си, мога да ти повторя, че имаш способности за справяне и прогнозата за това е много добра, когато работиш упорито с помощта на психотерапевт. Това, че се връщаш в България, е възможност да извървиш пътеката по превръщане на социалния си страх в социална смелост и самоувереност. Сама също може, но много по-бавно, с повече падания и вероятности за отказ и буксуване... Затова с терапевт е по-интелигентният избор, който си струва всяка стотинка. Защото въобще не е до финанси, а до това да попаднеш на подходящ за теб човек, който знае как да те предизвиква и води силно, упорито и целенасочено. 

Граденето на социална самоувереност си има общовалидни стъпки - можеш да прочетеш тези ми статии, трасиращи пътеката. Анализ, осъзнаване, мислене, когнитивни грешки и промяната им, работа с базисните вярвания, хипноза и автохипнза, медитация, поведенческо предизвикване, мотивиране, отработване на събудените преноси... 

Има и лична, специфично насочена към промяна на личната ти история работа. Лична история, заложила психичните ти наличности, които сега ти пречат. Разбира се, не само тях - имаш прекрасни дадености и възпитание, а когато се преработи излишното, остава само доброто и то се свързва с потенциала ти. Тази лична работа се върши по много начини, а всеки терапевт си има предпочитания: хипноза, нлп, парадокс, психотеатър, поведение и т.н. При споделените от теб страхове, по правило индивидуалните сесии с терапевта ти, е добре да се комбинират с груповите му занятия. Справянето е сигурно. Просто почувствай човека, на когото можеш да се довериш напълно и поработи с него!

Респект, Орлин 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това което споделяте е картина на дългогодишно подтискане и доказване пред другите и  пред себе си. За да се освободите от страховете си е добре да посетите психотерапевт с който да работите силно и мотивирано през смиреномъдрие и разбиране каква искате да бъдете в този живот? В логотерапията има един път /път на избора/ по който върви човек и се пита какво ако сега застана пред страховете си ще направа? Бягство или справяне с тях? Когато правим избора си да приемем страховете си ,като свой учител, тогава и само тогава изпълваме съществото си със смисъл, зрялост и щастие .  Силно препоръчвам книгата на Виктор Франкъл https://www.helikon.bg/books/34/-Човекът-в-търсене-на-смисъл_172023.html

Поздрави!

 

Редактирано от Андрей Филипов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте Орлин,


много благодаря за бързата Ви реакция! Прочетох дадените от Вас статии, както и отговори и теми във форума на сходна тематика, картината ми е ясна, само не знам КАК да изляза от това състояние, особено впечетление ми направиха социалните експерименти в реална среда. Имам опит с играене на роля, но с прекалено много подробности тук се притеснявам да не бъда разпозната, Изобщо, Причината да не отговоря обратно веднага е че се притеснявам да не бъда разпозната, предвид големия брой на хора с подобни проблеми е голяма вероятността познати и приятели да четат форума. Което ми притеснение вероятно е пряко свързано със социалната ми фобия, "какво ще си кажат", "никой няма да ме приеме" след като стигнах дотук. 

Искам да споделя още един сипмтоп: Постоянно се сравнявам с другите и искам да върна времето назад, 8 години, когато тръгнах от България и преживях какви ли не трудности(в битов план, в междуличностен план) и унизителни моменти(в работен план) и не постигнах нито лично, нито професионално щастие, нищо освен задълбочаване на проблема си. Нещо от което се срамувам е, че пожелавам да имам живота на почти всеки един мой познат, на почти всеки един, само не и моя. Не мога да определя дали страха ми е реален или измислен, представям си най-ужасни сценарии свързани с едно нещастно и Несигурно съществуване, например че мога да остана на улицата, бездомна или просякиня, изпаднала от обществото. Родителите ми не са вечни и няма кой да "се погрижи" за мен, а аз и не искам някой да се грижи, не искам да съм болна и неспособна, тръгнах като момиче с огромен заряд и сила, с мечти, с увереност и непоколебимост, а се връщам като покрусен, състарен и огорчен човек.


Целта ми, връщайки се в България е да започна терапия незабавно.  Пиша Ви на ЛС с молба за съвет. 


Още веднъж искам да благодаря на Вас, които отделяте от времето си, за да давате безвъзмездна "първа помощ" в този форум!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Целите статии или само насочващите текстове от заглавната страница? Линковете водят до отделни статии.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Андрей и Орлин, благодаря за отговорите. Изключително точно и ясно виждате картината / картина на дългогодишно подтискане и доказване пред другите и  пред себе си , най-вероятна тя е и доста прозрачна. Благодаря за въпроса "Каква искате да бъдете в този живот?". 

Прочетох целите статии, посочени от Орлин, като си изваждам пасажи от тях, които имат силна важност за мен.


Имам хиляди въпроси към себе си, какво ще правя практически в живота си. С какво ще се занимавам. Ще бъда ли в състояние да работя нещо с хора без да полудея? Ще бъда ли в състояние да преглътна гордостта или по-точно реализацията, че съм губила години, в които е било възможно да правя нещо полезно за себе си и другите, да бъда част от обществото, да осъществя потенциала си, преминати години в КРИЕНЕ от проблема, неосъзнаване, че по-голямата част от решенията ми са плод на проблема. Но по-важното от с какво ще се занимавам е първо как ще се чуствам, как ще се приема, как ще променя мисълта си. Възможно ли е някой, който 27 години не е осъзнавал проблема си да го преработи? Да, знаела съм, че има Нещо, но сега виждам колко е дълбоко и разрушаващо. 


Съжалявам че не мога да изразя мислите си правилно. Имах много отрязъци в живота си с бистър ум и с дар слово, сега самото говорене е проблем, самото говорене с познат, приятел, който и да е, размяната на няколко думи. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Независимо от обстоятелствата твоят живот има смисъл. Ти си точно тук на това място да научиш уроците си от живият живот, за да станеш смела. Както казва Ницше: "Онзи който има защо да живее може да понесе почти всяко как"

Препоръчвам тази статия: http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/3483-zhivotat-zadava-vapros-na-vseki-i-na-nego-mozhe-da-se-otvarne-samo-kato-se-poeme-otgovornost-viktor-frankal.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, 

преди 2 часа, Slunchevi.luchi каза:

 


Съжалявам че не мога да изразя мислите си правилно. Имах много отрязъци в живота си с бистър ум и с дар слово, сега самото говорене е проблем, самото говорене с познат, приятел, който и да е, размяната на няколко думи. 

Има един механизъм нашата психика, много е прост и в същото време много сложен за разгадаване. 

Има преходи в живота ни, с които не можем да се справим. Стигаме до ситуации или преживявания, в които нашят минал опит сякаш не сработва. Тогава точно е времето на кризите, житейски, соматични и всякакви други проявления. Те идват не за друго, а за да ни мобилизират да развием нещо ново в себе си. 

Странно е, че за да развием новото ни трябва стария ресурс, т.е. всичко което сме постигнали до момента. 

Ако чувам правилно ти си постигнала много до момента. Била си в много страни, работила си, дар слово си имала, общувала си, приятели си имала.... За каква социална фобия говориш???

Имаш умения, за общуване дори вероятно доста добри. Въпросът е, какво те е разочаровало или изненадало толкова много, че е отключило в теб този процес на обърквани и отдръпване.

Често отдръпването е момента, в който човек се подготвя за големия скок. Надграждане, осъзнаване, работа по себе си и всичко ще си дойде на мястото. Поинтересувай се как да случиш всичко това - единственото което можеш да направиш за себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×