Jump to content
Порталът към съзнателен живот
coconutcrab

Как да станем психотерапевт?

Recommended Posts

Здравейте, 

искам да попитам един въпрос, който до голяма степен е свързан с приятелката ми. 

Така ние сме двама млади хора, аз съм на 29, тя на 25 и сега е 2курс в СУ Социални дейности.

Имаме планове и дете да имаме, а тя страшно много мечтае да стане психотерапевт. Просто това е най-голямата и силна мечта и е готова да се бори за нея.

За съжаление установявам, че това е едно така да се каже доста елитарно занимание - тоест трябват много кинти.

Доколкото разбирам за психотерапевт трябва да запише магистратура психология, след като завърши социалните дейности.

После пък има някакви школи, които са около 4 години и по 1200 лв на година.

С две думи след 3 години бакалавър и 1800 лв, 2 години магистър и 3000 лв и 4 години школа и 4800 лв, тоест общо след 9 години и 10000 лв тя е възможно да има диплома за психотерапевт. И след това я има работа, я не.

А това е мечтата на живота й. В същото време аз имам хубава работа, но смятаме и дете да имаме и реално нещата стават сложни.

Искам да попитам има ли начини, при които ако си много желаещ/даровит/упорит/талантлив да станеш психотерапевт, без да е нужно да си Рокфелер.

Поздрави и мерси за помощта предварително.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има много школи, а 1200 на година е оптимистично. Бил съм в школи, при които с личната терапия, семинарите и т.н., идва над 3000 лв. годишно. 4 години - казва се 4, но реално са повече, поради многото платени часове супервизия. А повечето психотерапевти преминаваме не през една, а през няколко школи. Питаш за съкатени варианти - има, примерно хипнотерапията засега е с 250-на часа общо в срок от една година и обща сума малко над 1000 лева. А при завършена магистратура по психология, гарантра право за практика на психотерапия, тъй като е една от модалностите. Пиша това в качеството си на преподавател по хипнотерапия в БАХХ и международен секретар. 

Ще споделя опит: аз минах през доста обучения. Като се обърна назад, виждам че отвсякъде съм взел зрънца, но повечето ми познание идва от самостоятелно прочетените книги, личния ми житейски опит и самата ми практика на психотерапия. Ако сега, с тези си знания тръгвах, не бих преминавал през всички тези школи, а само през една. Защото това, което прави терапевта успешен, не е плащането на много места и тапиите, а личната му добре смляна прежвелищност, любовта му към хората, упоритостта, структурираността, смелостта му... Та, не плащането прави терапевта такъв и никоя школа не може да гарантира успешността - собствените му качества могат! 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мерси много господин Баев.

Така - моята приятелка познава няколко психотерапевти, плюс в социални дейности и преподават психология. Всички те твърдят, че за да започне работа някъде като психотерапевт, тоест да има лиценз, тя задължително трябва да завърши школа за 4 години, защото такива са изискванията. Или по-скоро такъв закон ще се приеме съвсем скоро. Отделно всички те са преминали такива дълги школи.

Разбира се, че най-важно е непрестанно да учиш, да имаш хъс, да четеш книги.

Но ние като млади хора без много средства и познания за психологията се интересуваме как да почнем, а и как да си подредим финансите. За това се опитваме да направим план.

Ако тази школа е задължителна за да започнеш да практикуваш е много вероятно и да се откаже от тази професия.

Освен това тя не иска да е психотерапевт с хипноза, а обикновен стандартен психотерапевт тип Фройд.

Ние нямаме нищо против да се обучаваме, а и обучението цял живот е най-важно, но нека ви дадем конкретни практически ситуации:

Вариант 1 - тя завършва магистратура психология и закона й дава да започне някаква работа като психотерапевт, то тогаз тези школи можем да ги насрочим така във времето, че да ги съобразим с доходите си.

Вариант 2 - ако магистратурата по психология не дава правото да си истински психотерапевт (или няма да дава според новия закон, за който ни каза тази професорка), то ние сме поставени пред задължението да намерим 5-6 000 лева и да отделим още 4 години след нейния бакалавър, преди тя изобщо да може да практикува като психотерапевт. А това е доста различно от вариант 1.

Желанието за развитие го имаме, но искаме и да знаем реалните условия, за да си преценим възможностите и капацитета.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Закон вероятно ще има, а регламентацията за хилядите обучителни часове я има и сега, но неприета законово. И въпреки това, в държавите в които има такъв приет закон, съществуват и т.н. краткосрочни подходи, които незнайно как привличат терапевти с описаните по-горе качества и затова често са десетки пъти по-ефективни. Тоест и да се приеме закон, вратички има винаги. Говоря го от позицията на терапевт с много хиляди обучителни часове зад гърба си - въпреки тях, твърдя, че не те правят психотерапевта ефективен, а личният му тежък и качествено преодолян житейски път, любовта му, огромната му мотивация, упоритост, емпатия и разбира се, познанията. А, както писах и по-горе, от прочитането на десет добри книги, реално се получава колкото от десет години ходене по психотерапевтични пирамиди. Балансът е важен - в разбирането, познанието, практиката. Има защо да има доста часове обучение, лична терапия, супервизия, ако действително вършат работа, вместо да са проформа, прикриваща алчността на водещите. 

За фройдистките желания на приятелката: повечето тръгваме от подобна позиция. Включително моя милост. И това е добър старт - анализата дава дълбочина и широта на познанията, неизменно полезни в работата. В нея обаче, когато след доста сесии отговаряне на въпроса ЗАЩО, човекът попита КАК да разреши казусите си и КАКВО да прави като малки стъпчици, терапевтът представа си няма как да реагира ефикасно, така че да бъде не част от проблема, а от решението му. В психотерапията, ако човек не владее хипноза, нлп, фокусираните в решения подходи, задоволява фантазност собствена, вероятно през стадното мислене, на обучителна система, нямаща общо с реално действеното помагане, а единствено с поддържане на самата себе си структурно и финансово... Както казах, анализата е прекрасен старт, но остане ли терапевтът там, е такъв само на хартия. Просто разяснявам през вече 12 годишния си опит в психотерапевтичната практика. 

В резюме - приятелката е добре да си изясни: "Искам да бъда ефективен и резултатен психотерапевт, разчитащ на уменията и познаията си или искам като малко дете, на всяка цена да се нагодя към "големия друг"? Балансът е по средата. Желая ѝ смислена мотивация. Пречки ще има - времеви, финансови, неуспехи, всякакви. Ако мотивацията и идва от целостта ѝ, вместо от социално обусловена и временна его прищевка, ще премине през всичко, за да пратикува тази благородна професия. Защото е нещо повече - призвание е!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

https://www.book.store.bg/p48035/izkliuchitelnite-malkylm-gladuel.html

Това е книга, в нея Гладуел споделя резултатите си направени от изследването на живота, на някои от най-успешните хора, живели на тази земя. 

Когато жена ти прочете книгата ще разбере, че в основата на успеха е късмета които има. Късмет, това е.Второто по важност е трудът. Но, само с труд, без късмет нищо не става. 

Жена ти има късмет, остава и да положи нужният труд.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 4.11.2017 г. at 11:35, Орлин Баев каза:

В [психоанализата] обаче, когато след доста сесии отговаряне на въпроса ЗАЩО, човекът попита КАК да разреши казусите си и КАКВО да прави като малки стъпчици, терапевтът представа си няма как да реагира ефикасно, така че да бъде не част от проблема, а от решението му. В психотерапията, ако човек не владее хипноза, нлп, фокусираните в решения подходи, задоволява фантазност собствена, вероятно през стадното мислене, на обучителна система, нямаща общо с реално действеното помагане, а единствено с поддържане на самата себе си структурно и финансово... Както казах, анализата е прекрасен старт, но остане ли терапевтът там, е такъв само на хартия.

Виждам, че е стара тема, но ме провокира като нов участник. Позволете да не се съглася с мнението на Орлин. Най-ценното в психоанализата от терапевтична гледна точка е убеждението, че пациентът най-добре знае "КАК да разреши казусите си", но по някаква причина (обикновено несъзнавана) е блокирал достъпа си до това "знание" или не е развил ресурси за достигане до него. В този смисъл ролята на терапевта е само да помогне да се разчисти пътя (да прокара пътека) към това знание в ума на пациента.

Никакво отговаряне на въпроса "КАКВО да прави като малки стъпчици" не би помогнало за дългосрочното израстване на човека, макар в краткосрочен план да изглежда удобно и ефективно решение, и да спасява терапевта от неудобната ситуация, в която пациентът настоява за конкретни съвети. Ако терапевтът удържи тревожността от този натиск в терапевтичната ситуация (а това умение е крайъгълен камък в психоаналитичното обучение, което се усвоява има-няма четири години :)), пациентът ще се придвижи стъпка напред в способността си да намира решенията си сам, и най-важното - ще се радва за това! 

Самото усещане, че клиентът очаква конкретни решения от нас е информативно за естеството на отношенията му със света и хората извън кабинета (отношения, които всъщност поддържат неврозата му). И част от експертизата на психоаналитичния терапевт е да го използва като ключ към ревизиране на тези отношения за освобождаване от неврозата. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре дошла сред нас, Полина!

И като за начало на "welcome парти"- то искам да ти споделя, че колегите тук не спорим. Не си измерваме ефективностите на теоритичните и практически направления, в които сме обучени. Дори много често сме различни и в различията си се допълваме. Понякога можем да изпаднем в леко противоречие, но то в никакъв случай не е целенасочено - по-скоро всеки от нас има различен опит, различна житейска история и поне по един решен в миналото проблем, подобен на тези, които потребителите поставят пред нас за консултация.

Ще е интересно да се включиш от позицията на твоята парадигма в коментарите по темите в рубриката "Психотерапия онлайн".

Поздрави и много пълноценно пребиваване, тук в Портала, ти пожелавам! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам , че въпроса е в следното . За да не използвам специални термини , ще дам образ :) . Овчаря води стадото . И овчаря и стадото знаят крайната цел , дори знаят пътя за там . Но оставено само , стадото по известни причини , ще се разпилее, ще се загуби , ще дойде чак утре . За това си има специалист , водач . Той не се влияе от моментното състояние на стадото или други разсейващи фактори . Специалист знаещ какво и как , за да подаде нужните команди , според състоянието и разположението на стадото . :) ..... Точно това е умението ---,, (Ако терапевтът удържи тревожността от този натиск в терапевтичната ситуация (а това умение е крайъгълен камък в психоаналитичното обучение, което се усвоява има-няма четири години :)) " . ---Точно това умение е да побутнеш пациента в правилната посока . Нали важно са , не капризите на пациента , а психичното му състояние определящо как да се работи .Това означава  и че пациента трябва да се научи да взима решения и ги изпълнява . Да не навлиам в забранени ,,води" ще кажа още само това :) . В много случаи пациента не притежава някакви качества и терапевта може да му обясни практически , как се придобиват .

пп -----и да  :) не е така просто :)

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Психоанализата - добра основа. Нужна основа. Не повече от основа обаче. Имам някои записани разсъждения по темата - можем да обсъждаме, но ако го правим, нека е в отделна тема. Примерно "Мястото на психоаналитичния подход в психотерапията"... или от сорта. С добро сърце бих се включил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 20 часа, АлександърТ.А. каза:

Овчаря води стадото ...

Едно нещо не схванах от метафората - къде са овчарските кучета? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)Даа не е така просто . И аз често си се смея , като чета написаното преди :) . Само не ми казвай , да учиш някой да мисли , не напомня водене на малкото братче .

пп   Не намираш ли връзка между последното ми изречение и останалото . Не са ли въпросите начин на водене  . Със задаване на правилния въпрос , не казваш ли на пациента какво да прави ?Но ми се струва че отивам в неправилна посока , От , значението и мястото на психоанализата в съвременната психотерапия .Та по въпроса съм по скоро слушател .

Питам , например

Цитат

 

Най-ценното в психоанализата от терапевтична гледна точка е убеждението, че пациентът най-добре знае "КАК да разреши казусите си", но по някаква причина (обикновено несъзнавана) е блокирал достъпа си до това "знание"

 

 

 

Това не идва ли от древноста като знание за ,,Кали юга" . Тъмната епоха , време  на пълна забрава , затъване в илюзията . Поне на пръв поглед е така . И до колко психоанализата е разглеждане скритото познание на низшия ,,Аз "като достатъчно за нормално съществуване . Може би не е точно такова ?Може би трябва да намесим и свръхсъзнанието , но как се осъществява ръзката? За мене обаче , лечение означава връщане в потока на живота . Но това само прилича на припомняне , По същество си е ново учене , себетрансформиране .Изоставяне на излишното и замената му с нови навици

Да , ако искам трябва да се разровя . Във  ,Българско психоаналитично общество няма отговор на въпроса за разликата между психоанализа и психотерапия :) .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×