Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте :)
Пиша Ви във връзка със един проблем, който ми се появи от тревожното ми разстройство и за който бях писала в предишната ми тема, но искам да му обърна внимание. Имам проблем със заекването. Когато бях малка, чрез логопед, успях да преодолея заекването си, но преди около година, две, отново ми се появи от тревожното състояние, което преживявам. На моменти ми се засилва, на други почти го няма, но въпреки това винаги в мен има един страх, че всеки момент ще започна да заеквам. Искам да подчертая, че когато съм сама и говоря, заекването изчезва. На какво се дължи това, защо когато съм сред хора, започвам да заеквам? Как и дали въобще е възможно да го преодолея отново? Може ли да ми дадете методи, с които да се справя сама с вътрешния глас, който постоянно ме съди за това, че някоя дума не съм я изговорила правилно. Как да се справя с чувството за вина и най-вече онзи страх, че няма да бъда приета. Или по-скоро, как да успея да приема себе си, за да може да не ме е грижа за това дали другите ще ме приемат? Знам, че не трябва да крия това, че заеквам, знам, че това е най-правилния път към намаляване на заекването, но не знам как да го приложа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чела ли си статиите и гледала ли си клиповете ми на тази тема?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гледах много от клиповете, прочетох някои от статиите, даже по няколко пъти, има едно клипче за лична терапия, което си го пускам всеки ден хаха. Говоря си сама, даже се записвам, защото си спомням, че при логопеда това беше един от методите, които прилагахме. Но как да заобичаш заекването си, когато те кара да се чувстваш по-малък от останалите и автомстично си развил омраза към него?

Чудех се също така, щом не заеквам, когато говоря без никой да ме слуша, значи заекването ми само на социалната тревожност ли се дължи или това не е показател и въпреки това е свързан с проблем в мозъка?

Редактирано от Pramatarova

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Заекване - тук са 9 мои статии по темата. Между тях има едно клипче с целеви убеждения. В този клип пък обстойно говоря за психомеханизмите зад заекването, които го пре-провокират и за преодоляването им, kakto  и за речевата техника, която също е нужно да се практикува, докаостане неотменна част, да се "срасне" с човека, реално искащ да промени говора си от заекване към харизматично завладяващ.  

В статиите, както и в клипа, давам отговори на въпросите ти, при това много точно и ясно. Когато го мразиш и бориш, се страхуваш от него, а страхът тегли енергия и вече чисто мозъчно, деградира качеството на речта. Обикването е не само към заекването, а на себе си цялостна инесъвършена - защото сме цялостни смао когато си прегърнем сенчиците. Обикване на страховете под заекването - то е само връхче на айсберг. Как ? Давам методи в статиите за това  работа с мисленето, визуализации, умишлено предизвикване поведенчески и т.н. Приемането на говорната техника също е част от въпрсното преобразуване - съпротивите против нея са извинение на невиждани "печалби" от продължаване по стария начин. 

Всичко се променя, когато си интелигентна и схванеш за що иде реч - ако си такава, сигурно вече умишлено търсиш все повече и вс епо-често и все по-постоянни ситуации, изискващи да говориш пред хора и колкото може повече хора, групи и т.н. Защото бягаш ли, поддържаш страховете си от излагане, провал, като ги дисоциираш и стоиш в една плитка пефрекционистична себепредстава. Когато обаче вс епо-често скачаш в страховете и си позволиш да бъдеш на изложения провал нищожната тъпня, тогава страховете се стапят и ставаш все по-спокойно самоуверена, смела, щастлива и ... словоохотливо завладяваща. 

Споменатите механизми и техники описвам подробно в статиите и клипа. Сама също се получава, няколко пъти по-бавно, но става. С терапевт е с пъти по-бързо. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, предизвиквам се, говоря пред хора по телефона, нарочно по спирките звъня по телефона, за да ме слушат и другите хора, но наистина се изисква голяма смелост и сила, поне в началото. Знам, че този проблем ми се случва с цел, реших да го приема вече, а не да бягам и ще направя всичко възможно да го преодолея. Сигурно в този момент няма нищо друго, което да искам толкова много, колкото това. Благодаря за отговорите и вниманието! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В историята за Демостен има истина на принципно ниво - дефектът да се превърне в ефект. Чисто технически, древният оратор е фъфлел, което е различно - но, принципът е по-важен! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте заеквам от 3 -4 годишен (историята е дълга и не е за разказване)  и не ми правеше впечатление ,че заекване до миналата година март месец отидохме на една бензиностанция и трябваше аз да кажа на момчето ,което зарежда и аз не можах да го кажа някъде 30 сек. и от там тръгна моето притеснение ,тревожността ,да говора с други хора и всякакви такива разтройства на психиката .От Април месец гледам клиповете на Орлин Баев и съм му благодарен на този човек ,защото той ми даде надежда ,че има успех и ,че заекването се приема .Почнах да гледам клиповете и почнах да се приемам и сега си говора ,поръчвам си по заведения по бензиностанций и така нататък.Е има го още притеснението и тревожността понякога ,но и с това ще се справя.БЛАГОДАРЯ НА ОРЛИН БАЕВ,БЕЗ ДА СЪМ ХОДИЛ НА ТЕРАПИЯ ПРИ НЕГО АЗ ПОЧНАХ ДА СЕ ОПРАВЯМ В ПОЛОЖИТЕЛНА ФОРМА !!!(само да вметна ,че съм на 17) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радвам се, че съм полезен! Успехи! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам още един въпрос .Пиша го тук ,защото Орлин ми каза да пиша в една тема.И въпроса ми е какво е мускулен спазъм при заекване и влияят ли сезоните при заекването ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, сезоните не влияят. Мускулен спазъм е напрягането на речевата мускулатура, когато при заекване подкорието не успява да извлече качествени сигнали от кората при продукцията на речта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи искам да споделя ,че моето зекване е на моменти.Смисъл 1 месец заеквам , но след още 1 месец притеснението спира от само себе си и техниките ми почват да работят.Но има моменти , който притеснението е много силно и не мога да кажа една дума, ако може да ми обясните защо така се получава.Понякога си мисля ,че мозъка се получават промени и за това се увеличава заекването незнам..Аз като не се притеснявам съм съвсем друг човек,но дойде ли този перйод аз се затваряв в себе си и борбата почва ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сам виждаш - заекването при теб е вторично, притеснението е водещото. Тоест, не е толков амозък, колкото психика, страх. Имаш да превръщаш страха си в смелост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е г-н Баев ,но вече незнам какво да направя .Като не се притесявам техниката работи.Като се притесняван техниката не работи.Вече съм отчаян и не знам по кой път да хванн..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, вече отчаян... При работата със социалната тревожност, се изискват малки, постъпателни, ежедневни усилия, неотклонно намерение и постъпателност, упоритост и продължаване, пак и пак. Топи се бавно, постепенно, но сигурно, когато обаче предизвикваш страха пак ипак и пак и пак и пак и пак и пак .... С любов, с все по-растяща самоувереност, с работа с възприятието, мисленето, с медитация. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Като не се притесявам техниката работи.Като се притесняван техниката не работи.Вече съм отчаян и не знам по кой път да хванн..,,

Замисли се върху написаното и сам ще прозреш, че да се работи и използва техниката е лишено от смисъл. Трябва, както отбеляза Орлин да работиш за преодоляването на тревожността си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А добре ще ми обясните ли защо една техника работи 1 месец и след 1 месец спира да работи ?Какво се случва това искам да разбера.Не мога да намеря отговори 1 година .Поръчах си книгата на г-н Баев прочетох я 5 пъти изгледал съм всички клипчета.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, добре де, ти си го написал сам - ,,като се притеснявам техниката не работи,,.

Спри да се притесняваш,  работи върху това , не мисли за техниките.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При мен проблемът е абсолютно същия. Когато съм сама, си говоря нормално, когато знам, че някой ме слуша, автоматично започва заекването ми, стягам се и ми се иска да спра да говоря, да се скрия и т.н. Но знам, че трябва да се случи обратното - да се предизвиквам, да продължа и да си позволя да се "изложа" в говоренето си! Така, че и ти прави същото -  да, наистина е много трудно, но трябва да намериш силата в страха. :)  Т.е да го използваш като мотиватор, а не да го възприемаш като враг. 

А колкото до техниката ти: не самото притеснение трябва да води техниката ти, а техниката да владее притеснението. Дано да съм полезна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно - страхът като желан и обичан мотиватор. Тогава техниката върши работа, като притеснението естествено се влива в смелостта. Техниката е само помощни колелца. Нужни, но основното тук е преобразуването на социалния страх.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър вечер пиша да споделя моето развитие на заекването и да ви попитам един въпрос.От няколко месеца тече моята "промяна".Вече гледам как да говора с хора с момичета с непознати с по-малко притеснение и да не ми пука.Но проблема с дишането пак се появи от 2 дни незнам от притеснение ли ?Като говора и не ми стига въздух за 5 думи.Някой да ми обясни какво е това и дали е на психическа основа.Само да вметна ,че и пуша цигари вече от 5 месеца но преди 2 дни нямах този проблем, и незнам от какво се получава.Моля за отговор :) !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не стига въздухът, когато си стегнат, напрегнат, поради това си вдишал плитко и гледаш да изстреляш думите насила. А си стегнат поради страха, над който слагаш спазматичното невротично желание за контрол над говора. За няколко думи работи измъчено, но в стратегически план поддържа самия страх, съответно и речевите спазми. 

Противоположното на горното - отпуснат, релаксиран, поради това дишащ отпуснато дълбоко, говорещ с мелодичната речева техника станала втора природа. Приел симптома на заекването, страха зад него, уважаващ се, с високо самочувствие и именно затова можещ отпуснато мелодично да говори човек. 

Път е!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър Ден искам да попитам пак един въпрос...НА 18 съм и нямам приятелка и въпроса ми е дали е заради заекването.Дали някакси момичета ме отбягват заради това ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не! Няма връзка. Момичетата чувстват самоувереността в мъжа, когато е истинска, дълбока, идваща от преработени страхове. Такива мъже ги привличат. А ги отблъскват неуверените, освен в редките случаи, когато им стават "майки-менторки" със сексуални добавки. 

Освен това, за да си с гадже, се искат активни действия на фона на споменатата самоувереност, с или без заекване. Излизане, постоянно излизане в среди, които резонират с интересите ти и в които има много свободни момичета - активни свалки пак и пак и още и още! 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Започнете работа с психотерапевт и ще подобрите самооценката си. Развиването на самоувереност, смелост изискват смяна на переспективата /виждам отвъд“, „виждам ясно“/

Виктор Франкъл разказва за няколко случая от практиката си в книгата "Теория и Терапия На Неврозите " :

"Бях помолен да прегледам един млад мъж от Ливърпул, който заекваше. Той искаше да се заеме с преподаване, но заекване и преподаване не вървят ръка за ръка. Най-големият му страх и грижа бе притеснението от заекването, така че всеки път, когато трябваше да каже нещо, преживяваше психична агония. Спомних си, че наскоро бях прочел статия от Виктор Франкъл, който пишеше за реакцията по отношение на парадокса. И му дадох следния съвет: "Излез този уикенд навън и се опитай да покажеш на хората колко прекрасно заекваш." Следващата седмица той дойде отново и очевидно беше в приповдигнато настроение, тъй като вече говореше много по-спокойно. Той каза: "Знаете ли какво се случи! Отидох в една кръчма заедно с няколко приятели и един от тях ми каза: "Аз мислех, че ти заекваш", а аз му казах: "Заеквах - и какво от това?". Това беше удобен случай да хвана бика за рогата и аз успях."

Друг случай на заекване на студент, който ми пише следното: "Седемнадесет години заеквах сериозно. Имало е периоди, когато изобщо не бях в състояние да говоря. Лекуван съм многократно, но без успех. Веднъж един професор ми възложи да представя в неговия семинар вашата книга Mans Search for Meaning. Така аз я прочетох и попаднах на парадоксалната интенция. Реших да я опитам върху себе си и ето че още първият път подейства фантастично. Нямаше и следа от заекване. След това се наканих да я изпробвам в онези ситуации, в които винаги съм заеквал, но заекването отново не се появяваше, когато прилагах парадоксалната интенция. Няколко пъти не я използвах и тогава заекването веднага се появяваше. Тук аз виждам доказателство, че действително парадоксалната интенция ме спаси от заекването."

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×