Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Създаваш или вървиш по вече създадения Път?


Aleksandar21

Recommended Posts

Здравейте ,

всички знаем че най-голямото училище,то това е Животът! 

Но едно нещо винаги ме кара да се замисля дълбоко. 

Вървим ли по вече начертания за нас Път,създаваме ли го,докато сме в движние или е комбинация и от двете?

Като разбира се съм наясно със Съдба,Карма и свободната воля,които са въвлечени в този Божествен процес. :) 

Какво мислите вие ? 

Редактирано от Aleksandar21
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за интересната тема! 

Лично аз си представям "начертания за нас Път" по-скоро като списък с обектите, през които трябва да минем по време на земната си екскурзия. Обаче ние имаме свободата да избираме маршрута - на всяко от кръстовищата. Дали осъзнаваме какво точно избираме, или не - не се съобразяват с това - все едно всички пътища водят до обектите в списъка ни... 

А за мен друго е интересно сега - в различните периоди на живота си ние сме различно готови за срещата си с предначертаните ни събития и уроци. Дали е възможно, ако при първото минаване през едно изпитание, не сме били достатъчно подготвени, да си позволим да се върнем отново след време - вече съзнателно и с подготовка?

Линк към коментар
Share on other sites

.Значи , всеки върви по индивидуален път ръководен от ,,Аз" . И живее живота който ,,Аз" , разбира . Кармата е проблем на ,,Аз" който си мисли че може да  живее за себе си .

Може да има и други обяснения , но това което съм виждал си обяснявам така . Душата поставя личноста  в различни ситуаций където тя трябва да действа натрупвайки опит .  Този опит зависи много за следващите преживявания . Но има и моменти от които зависи личното бъдеще , буквално . Моменти когато човек избира  а за душата е безразлично дали ще живееш като ,,шлосер" или като ,,журналист" .  И не е само за професията . Бих казал , че душата поставя врати а човек избира коя да отвори .

пп.  а за името на темата :) . Създадена е област където да си пробиваш пътеките .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

В 24.11.2017 г. at 0:03, Донка каза:

Благодаря за интересната тема! 

Лично аз си представям "начертания за нас Път" по-скоро като списък с обектите, през които трябва да минем по време на земната си екскурзия. Обаче ние имаме свободата да избираме маршрута - на всяко от кръстовищата. Дали осъзнаваме какво точно избираме, или не - не се съобразяват с това - все едно всички пътища водят до обектите в списъка ни... 

А за мен друго е интересно сега - в различните периоди на живота си ние сме различно готови за срещата си с предначертаните ни събития и уроци. Дали е възможно, ако при първото минаване през едно изпитание, не сме били достатъчно подготвени, да си позволим да се върнем отново след време - вече съзнателно и с подготовка?

Наистина съм съгласен с теб,че пътищата винаги водят до обектите в списъка и сякаш си имат строга подредба и номерация,която не си в състояние да избегнеш или заобиколиш... 

Относно изпитанията,за които не сме готови - Ние минаваме винаги през неусвоените уроци все някога и там няма също увъртане,а просто въпрос на изкривените ни представи за Време или поне така го чувствам :). Имам усещането,че връщането ни за нов опит,когато сме готови често не е в един и същи Живот,просто защото има много други уроци макар и да ни изглеждат символични!

Благодаря ти за отговора! Ще се радвам да продължим дискусията,тъй като на този етап от нашето възприятие за нещата,тя е доста дълга и има какво да се обсъжда! 

Редактирано от Aleksandar21
Линк към коментар
Share on other sites

В 24.11.2017 г. at 0:18, АлександърТ.А. каза:

.Значи , всеки върви по индивидуален път ръководен от ,,Аз" . И живее живота който ,,Аз" , разбира . Кармата е проблем на ,,Аз" който си мисли че може да  живее за себе си .

Може да има и други обяснения , но това което съм виждал си обяснявам така . Душата поставя личноста  в различни ситуаций където тя трябва да действа натрупвайки опит .  Този опит зависи много за следващите преживявания . Но има и моменти от които зависи личното бъдеще , буквално . Моменти когато човек избира  а за душата е безразлично дали ще живееш като ,,шлосер" или като ,,журналист" .  И не е само за професията . Бих казал , че душата поставя врати а човек избира коя да отвори .

пп.  а за името на темата :) . Създадена е област където да си пробиваш пътеките .

Много ми хареса разсъждението ти! Като че ли сме(Душата) избра ли пътя,много преди да се родим.Свободната воля играе ролята на баланса между Его-то и Душата,която ние цял живот се учим как да играем :) .И това само ме води на мисълта,че Пътят е нищо повече от поредния урок зададен много преди ти да знаеш за съществуването му,а правото на избор ти се явява теста и съответно какво си научил до момента и прилагаш ли го ... Душата не се интересува от обстоятелствата,тя се доверява на процеса,а само Его-то е запленен от тях,защото то търси сигурност,която така и не намира.Явно Пътя винаги е бил на мястото си и сме водени до и по него ,но малко преди или по време на теста се появява Его образа и мислиш и искаш да го създадеш ти,защото така е по сигурно :) 

Благодаря за отговора,моля нека продължим дискусията защото темата е интересна и наистина дълга .Но само чрез обсъждане изникват нови въпроси,отговори ,а с това и заключения ! 

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

Пътят е нищо повече от поредния урок зададен много преди ти да знаеш за съществуването му,а правото на избор ти се явява теста и съответно какво си научил до момента и прилагаш ли го .

Е, не мисля, че е чак дотам елементарно - Вселената е многопластова, многомерна... Пътят не е дори с минимално приближение нещо подобно на материален път - нищо че го наричаме с тази дума. За сравнение по-скоро бих ползвала постулатите на Лобачевски, Бояй и Риман. За тези пътища не съществуват и понятията нагоре, надолу, напред и назад... Не могат да се сравняват пътищата на две души, нито могат да вървят по един път. Пресичането на пътищата ни е илюзия на сетивата и ума ни. Правото на избор бих го сменила със свобода на избор, в комплект с понасяне на отговорността за последствията от избора. 

И аз благодаря огромно за разсъжденията - в личен план идват невероятно точно навреме - след месец ми предстои точен възврат на Сатурн - вторият подред в живота ми. Така че имам доста да си правя равносметки и нови избори... 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте :)  .Харесва ми чувството на безтегловност ,когато се вживея в разкази за многомерната вселена , за паралелните светове и други игри на ума .Простете за израза но така се заземявам и връщам на основното . На онова което е потвърдено или поне за сега върши работа .На троичноста на човека . Първо сегашното ни постижение , личноста с която крачим по земята . Духа които е на всякъде и извън времето . Значи и в края на Пътя  . И по средата Душата , свръзка между двете .Смятам че тази проста схемичка дава силна светлина по много въпроси , и същевременно ни държи в областа на познатото . 
 

Цитат

 

Душата не се интересува от обстоятелствата,тя се доверява на процеса,

 

 

 

По скоро тя дава задвижващия импулс  и същевременно с помоща на несъзнаваното подрежда събитията . Останалото го върши личноста . А волята е конкретен израз на осъзнатоста .За това в зависимост от осъзнатоста интерпретираща случващото се , избираме едно или друго .Това е свободния избор на пътеката . Той е в обхвата на Духа , с варианти предложени от душата и , конкретно извършен  от личноста .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Многомерността се проявява в свободата ни на избор, троичността в отговорността за последствията, т.е. в заземяването. Двете са като двете страници на един лист. Ако ли ограничим избора си до една земна пътечка, рискуваме да ни вкарат в коловоз - само това чакат егрегорите... Ако ли не заземим, рискуваме да останем на кръстопътя с изборите, представяйки си как вече сме стигнали върха, но без да правим нито една крачка нагоре... И отново сме в техните лапи... 

Линк към коментар
Share on other sites

Със сигурност  не съм имал предвид,че има един и същи път за 2 или повече души или е толкова просто,че така лесно да се обясни.По скоро извън 3 измерната реалност пътищата са като невронална мрежа,която се пресича с разклоненията на пътеките на други души.Точно защото имаме един първоизточник ,всички сме в една и съща школовка :) ,но в различни класове и паралеки с един общ директор. 

Само знам едно със сигурност.. трябва да откъснеш дуалността в съзнанието си и да синхронизираш ума(личност) и интуицията(Душа) си,да се слеят,за да видиш отвъд илюзиорния хоризонт.Душата се движи от импулс може би дори породен от нея,защото тя има стремежа да придобие ценните неща в Живота,тя е част от етъра,а личността постепенно се гради с отминалите животи.Всичко е свързано,няма отделни части .. живеем в симбиоза с видимия и невидимия Свят,макар и често да не го осъзнаваме .

Редактирано от Aleksandar21
Линк към коментар
Share on other sites

Така го чувствам: Аз съм (ние сме) душата, социалното его и персона са вторични, изпълнители са. Доколкото съм в идентификация със Себе си като душа, дотолкова изборите стават по-значими, като дори общите параметри, зададени поначало преди раждането могат да се променят. Защото в позицията на душа няма преди и след, а едно настояще, в което бидейки, ролята ти на творец нараства. С което и личната отговрност. Големите промени не винаги са нужни - винаги раждат много любов и разширение на съзнанието, на фона на много страдание, носено с благодарност и ползвано като гориво на любовта в житейската диалектика. Но, такава мащабност е като раждане за втори, трети и т.н. път в един живот и е нелека ако щеш и за тялото. 

Когато зърнах темата, я видях в съвсем приземен контекст - създаваш свой път или следваш пътя на някого. В социалния ни бит е наистина така - ако не приземяваш собствения си потенциал до реализируеми цели и не ги следваш, ставаш част от таланта и целите на някой друг. Колкото повече съзнаваш Себе си като душа, единна с Бога, повече творчески гений тече през живота - тогава прокарваш своя си път!

Линк към коментар
Share on other sites

В 11/27/2017 at 10:59, Орлин Баев каза:

Колкото повече съзнаваш Себе си като душа, единна с Бога, повече творчески гений тече през живота - тогава прокарваш своя си път!

Много добре казано,Орлин! Благодаря за отговорите и съжденията .

Животът към този етап от нашето развитие е необятен,поради ограниченията в съзнанието ни,но той е просто едно Чудо!Четейки всичките отговори и разсъждения осъзнавам,как и колко не съм разбрал присъствието Му и в най-малките детайли.. и това че  не е толкова важно да откриеш пътя,колкото е важно да вземеш решение и просто да не спираш да вървиш, да не се страхуваш ,а да направиш първата стъпка смело и живей,приемайки го такъв ,какъвто е  благодарен за това,което имаш.

Благодарен съм,както за живота си,така и на вас .Бъдете живи и здрави! :)

Редактирано от Aleksandar21
Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна, с едно допълнение... Вземането на решения е сериозен и отговорен момент. Ние често се оправдаваме, че обстоятелствата или други хора са взели решение вместо нас и ние остава да носим последствията. Всъщност обстоятелствата, събитията и другите хора до нас са само факторите за нашите решения. Ако ние ги оставим те да ни водят, значи ТОВА  е нашето решение = отказ от самостоятелно решение. И си носим последствията за този отказ. 

Моят личен опит - и добър и лош - сочи, че при вземането на решенията първо се слуша вътрешния глас и сърцето, но задължително след това разумът пре-проверява няколко пъти материалната реализация в съответните условия, както и истинността и произхода на вътрешните гласове и сърдечния избор.

Да добавя, че съм поразена колко много може да помогне астрологията при вземането на важните, определящи съдбата решения!

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Донке може ли да ми кажеш какво означава "заземяване", това никога не съм го разбирала практически. Кога сме заземени и кога не? Знам че е важно при разни духовни практики... но си ми е практически мъгла :)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Калисто :) Благодаря за доверието, но аз мога да кажа само своето лично мнение и опит в заземяването. Предполагам, обаче, че ти това искаше да ме попиташ, защото какво е това заземяване не смея да си помисля дори, че знам, още по-малко да го обяснявам на друг... Мога само да споделя своите опитности. 

Аз си ги деля на три категории:

- ежедневно заземяване - за мен това са първо физическите упражнения от Учителя, които старателно правя всеки ден. Тъй като и моето време е сгъстено с много ангажименти, ми "мина идеята", че докато правя упражненията мога да казвам на ум молитва или формула - Господнята, Добрата и други - по вдъхновение. Е, това означава или да се знаят наизуст, или да се повтарят без четене, т.е. така ги уча и обмислям... някак влизат в мен естествено и после през деня усещам как влияят на преценките, мисленето, емоциите и поведението ми. Второто - храненето - напоследък успях да си наложа внимание към избора и приготвянето на храната си за деня. Свикнах със сутрешната грижа за това и с кутийките, които си нося на работата. Докато ги приготвям, си пея различни песни от Учителя и от Паневритмията - стари или нови разучавам (слушам ги и пея със записа). 

- заземяване при силни положителни емоции - еуфорията винаги ни разпада връзката с реалността... Когато усетя, че "прелива" и застрашава равновесието ми, се свързвам с някое растение - дърво, най-често. Най-лесно става, ако излезем навън и сме близо до него и особено сред природа, но може и мислено, ако е много спешно. Прегръщам дървото и споделям с него силната си радост - искам да зарадвам и него, дори си представям, че танцуваме, често пея някоя от по-динамичните песни - Малкият извор (Светъл лъч), Подмладяване, Киамет Зену (тя е бърза в оригинал)... Когато усетя, че вълната вече е по-спокойна, се връщам към обичайните си занимания. Това не изисква много време - човек винаги може да "отиде до тоалетна", за да остане сам със себе си... Достатъчно е. 

 

- заземяване при силно страдание, уплаха, гняв и т.н. Подобно е на горното, но е добре да си осигурим поне стъпване на земята или да подпрем длани до нея, до дърво, камък, можете и стена да ползвате. Мислено става много по-трудно. Когато имам тази опора, мислено насочвам вълната към центъра на земята, за да се разтопи в лавата и да се трансформира, моля земята да ми прости и да ми помогне да овладея бурята в мен или отчаянието. Там са ми помагали Махар Бену Аба, особено Фир фюр фен, Псалм 91... 

Това е накратко. Иначе аз съм силно земен човек - слънце + 5 планети в земни знаци в тях Луната и Сатурн и нямам голям проблем със заземяването. 

За кои духовни практики говориш? 

 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 7 часа, Калисто каза:

Донке може ли да ми кажеш какво означава "заземяване", това никога не съм го разбирала практически. Кога сме заземени и кога не? Знам че е важно при разни духовни практики... но си ми е практически мъгла :)

а теоретически ?

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря отново за изчерпателните отговори! 

Донка,като спомена Астрологията ми се иска да те питам,къде може да се обсъждат въпроси относно Наталната карта? От скоро проявявам много силен интерес относно Астрологията и нейното влияние в Живота на човека,а и ми се ще някой по вещ по темата да каже няколко неща за моята лична натална карта,тъй като забелязах неясни неща за мен.

Извинявай за въпроса,но съм нов тук и все още не съм ориентиран напълно къде точно да задам въпроса във форума .Излишно е  да поствам теми на неправилни места,след което да бъдат изтрити. Благодаря ти предварително :):) 

Линк към коментар
Share on other sites

Донке, благодаря за изчерпателния отговор. Сега ми е по - ясно. Не знаех и че след положителни емоции е нужно да се заземим. Под духовни практики имах предвид медитация, молитви, различни техники за изчистване на негативни връзки между хората, мечтаеш, визуализираш (последните 2 изброени, не ги числя към духовните практики, ама айде да не задълбаваме). Сигурно има какво още да се добави в изброеното, но аз знам толкова. Полезни ще са ми нещата, които сподели. А има ли начин, който да показва, че наистина си заземен. Например направил се нещо заземяващо, но още  мислиш за събитието с еди какъв си поляритет на емоцията + -.

Спомена за астрологията да те питам трудно ли би усвоил заземяването човек зодия риби, асцедент стрелец, северен възел в телец :D. Чела съм от любопитство, кое какво означава, но някак си не успях да ги интегрирам в живота си, а иначе винаги обичам да препрочитам годишните хороскопи на зодиите.

АлександърТ.А. теоретически знам че заземяването ни връща, прави тук и сега в действителността.

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...