avina Добавено Ноември 25, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2017 (edited) Здравейте! Пише Ви едно много тревожно 21-годишно момиче.. Ще се опитам да не се отнасям прекалено много в писания и ще карам по същество : ) Аз съм много тревожен човек, още от малка- винаги се тревожех кой какво ще си помисли, беше ме страх да не обидя някого без да искам, дори ме беше страх да си изразя мнението в някои ситуации.. Това се пооправи след 9-ти клас, вече не беше толкова зле положението, вече гледах хората в очите, а не в земята, не ме беше страх чак до такава степен. Забравих да спомена, че имам алопеция от 7-годишна след като едно момиче ме удари с камък в гърба, аз много се уплаших, и всъщност точно тогава започна цялата тази тревожност. Също така в родния ми град, къщата, в която винаги сме живели със семейството ми, се намира точно до болницата и психиатричното отделение.. Има много погребални агенции и преди 7-годишна тревожността ми се изразяваше в страх да не се случи нещо трагично на някой от близките ми. Добавка бяха и виковете от психиатричното отделение от време на време. Завърших гимназията с отличен успех и дойдох в Германия, за да продължа образованието си. Имам си приятел и не много, но верни приятели. Преодолях страха си да говоря пред много хора, като сама реших да се включа в една доброволческа инициатива в университета, говорих пред 300 човека по време на една лекция и се чувствах прекрасно след това. Сякаш всичко се нареждаше, докато не получих остро възпаление на единия бъбрек и си внуших, че понеже всичките симптоми съвпадаха с тези на по-тежко заболяване, значи край.. това е- умирам. Оправих се, но хипохондрията си остана.. Това лято имах проблеми около алопецията и толкова се тровежех, че започнах вечер точно като заспивам да ми подскочи тялото, сякаш падам, стряскам се. Почнах да чета в интернет и естествено излизаха само сериозни болести.. Отидох на невролог, защото исках тайно просто да ме увери, че нищо ми няма. Каза ми, че съм перфектно неврологично, само че съм много тревожна и с тенденции за хипохондрия. Изписа ми Xanax След като ме увериха всичко си отмина, дори вече не се стрясках като заспивам, а си беше проблем за мен. Новото ми притеснение относно шизофренията започна около този период на тревожност, а именно: Една вечер просто се събудих, защото помислих, че някой ми вика името, отворих очи и в главата ми просто излезе някаква фраза.. Аз обаче бях толкова изморена, че отново си заспах. На сутринта започнах да търся в интернет. След като вече тотално се бях наплашила и изчела форуми на всички три езика, които знам, започнах да наблюдавам всяко едно мое действие за признаци на това заболяване. Започнах да се задъхвам постоянно, да не мога да си поема дъх, изпитвах тежест.. Забелязах, че започнах да изпитвам хипнагония като заспивам (точно като се унасям в съзнанието ми се появават различни картини, ситуации, все едно започва съня ми, дори има и звук), както и през деня понякога ми излиза някаква дума в главата или фраза (но не с нечий друг глас, осъзнавам, че това пак съм си аз) , която няма нищо общо с това, което правя, или пък някакъв спомен от миналото. Понякога просто си мисля нещо и се заглеждам в нещо и мисълта ми си продължава, но аз някакси толкова съм се отвеяла, че имам чувството, че сама си продължава, не мога да го обясня.. Най-много ме притеснява, че сънувам много ярко и напоследък само неща свързани с ежедневието. Като се събудя започвам да се питам "Добре, това сънувах ли го или се е случило?!"... Винаги са някакви незначителни неща и детайли от ежедневието, къде съм сложила нещо, дали съм гледала нещо в магазина.. Това са ми единствените симптоми, семейството ми е уникално (никой от семейството не е страдал от психични заболявания, забравих да отбележа), винаги са ме подкрепяли във всичко, и в момента се опитват всякак да ме убедят, че нищо ми няма, приятелите ми казват, че съм се променила само в полжителна насока, а не обратното, но уви.. Приятелят ми е много начетен човек, завършва докторантурата си и много ме е срам да говоря с него за това.. Едно момиче от познатите ми завършваше магистратура със специалност психология и ми каза, че съм и личния терапевт, а наум просто толкова ми стана смешно, като се има предвид, че май аз имам нуждата от такъв.. P.S : Тук във форума прочетох за момиче, на което и е поставена такава диагноза на база хипохондрия, проблеми с концентацията (малко съм отвеяна и аз, но не мисля, че имам проблеми с това, щом успявам да изкарам хубави оценки), както и на база изолалция (и това го нямам, обаче ми е странно как за такива неща се поставя толкова тежка диагноза).. Ако е така, то с това, което аз описах значи направо да си ходя към някоя клиника.. Съвсем се отчаях и достигнах нов връх, направо в момента имам чувството, че ще припадна.. Моля ви помогнете ми някак... С най-добри пожелания, тревожното момиче Редактирано Ноември 25, 2017 от avina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 26, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2017 Здравей! Ако вместо да чете6 в интернет, бе поговорила с близките и приятелите си, би да разбрала,че и те имат тези ,,сиптоми,,.Това, което описваш е нещо нормално, спри да мисли6 за болести, още повече да чете6 за тях в нета, avina 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
avina Добавено Ноември 26, 2017 Автор Доклад Share Добавено Ноември 26, 2017 Благодаря Ви много, опитвам се да се отърся и да не мисля повече за това... Просто съм много внушаема и сякаш каквото прочета до такава степен си го набивам в главата, че само за това мисля.. Наистина се надявам всичко да е наред. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 27, 2017 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2017 Не се надявай, не всичко е наред.Страхлива си, това е....огромен проблем.Би било много полезно да поработиш с психолог с се научиш да бъдеш смела. Иначе...ще имаш много проблеми. avina и Ines Raycheva 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
avina Добавено Декември 7, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 7, 2017 (edited) Просто не мога да се отърва от тази мисъл, изкушавам се да прочета в интернет, и то на английски в някакви форуми, където пишат от първо лице преживявания, тоест хора, които наистина са си болни от това психическо заболяване. Аз си казвах, че уж ще се успокоя, а то не стана точно така. Всичко каквото прочетох си го втълпих, почвах да се наблюдавам толкова близко, че подсъзнателно очаквах все нещо да видя, да чуя.. Понякога, както всеки нормален човек ми се случваше в някакъв предмет, понеже съм и артист, да видя формите на лице, но без детайли просто например в някакво петно на улицата да го оприлича на харектиристика на лице. Да, обаче след като прочетох, че при тях това се е случвало преди в началната фаза, аз почнах навсякъде да ги намирам... Четох, че бъркат реалност със сън, и аз почнах всяка сутрин да се питам "Този разговор с този човек водила ли съм го и затова го сънувам, не съм ли?!" И влизам в един кръг на отчаяние. Понеже беше 3 месеца, посещението ми при невролог, преди да ми започнат страховете с шизофренията, си казах, че тогова още не съм била във фаза развитие на болеста... Колко време минава докато стане ясно, че има нещо нередно? До доктор Баев и доктор Първанов.. Извинявайте, че отново Ви занимивам със себе си и страховете си.. Редактирано Декември 7, 2017 от avina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 8, 2017 Доклад Share Добавено Декември 8, 2017 Съжалявам, колкото повече ти казваме че не си болна, толкова повече ще се съмняваш. За това, няма да кажа нищо друго освен това,че ако имах и най-малко съмнение ,че си психично болна веднага бих те посъветвал да потърсиш психиатър- не психолог, а психиатър. ПП. мисля да спрем вече дискусията по темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
avina Добавено Декември 8, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 8, 2017 Да, така е. Благодаря Ви, и много съжалявам, че Ви занимавах толкова много с може би до някъде глупавите си въпроси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 8, 2017 Доклад Share Добавено Декември 8, 2017 Донякъде!? Много са глупави, даже, по-глупави едва ли може да се измислят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
avina Добавено Декември 18, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 18, 2017 (edited) Извинявайте, че отново пиша, но просто много ме притеснява нещо и нямам кого да попитам, тъй като още не съм си в България и Вие сте ми единствената надежда.. Притеснява ме, че бях прочела преди за това, че когато от никъде в съзнанието ти изникне някаква картина или образ, може би също спомен, който сякаш от нищото е дошъл, също се води визуална халюцинация.. (не само на едно място се казваше, че това е един вид нещо такова) Тоест на мен като понякога ми излиза в съзнанието някакъв образ или спомен, някак все едно от нищото, несвързан с това, което правя, или пък някоя дума, това халюцинация ли е? Много се обърках, моля Ви кажете ми само това, много се притеснявам.. Редактирано Декември 18, 2017 от avina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 18, 2017 Доклад Share Добавено Декември 18, 2017 Това което описваш е по-лошо, то не е халюцинация, а, бляхоцинация. Идва от израза ,, Бля-бля ,, или ,,Едно си баба знае, едно си баба бае,, Северозападното ,, Ти му говориш, оно си рупа ли рупа,, също е подходящо за случая. Спри да мислиш по темата, за нас е досадно, за теб, обаче, е мъчително-ЗДРАВА си! Орлин Баев, avina, Ines Raycheva и 2 others 4 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
avina Добавено Декември 18, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 18, 2017 Доктор Първанов, просто толкова стрес преживях през последните 3 месеца на тревоги около всичко това и всъщност, добре че писах тук (макар и да ви досаждам доста..), защото иначе не знам как щях да видя дори лъч надежда, че може би не полудявам..Наистина ми помогнахте, въпреки да съм настоятелна с моите притеснения и страхове. Имам проблем със страха голям, ще се боря. Предполагам стресът има някаква роля за отключване на подобни болести, според Вас ако имаше някакъв шанс за развитие, може би след 3 месеца в нон-стоп стрес би трябвало вече да съм полудяла? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 18, 2017 Доклад Share Добавено Декември 18, 2017 Разбирам,че се мислиш за оригинална и неповторима, но ако се разтърсиш във форума, ще се убедиш,че за тези почти 10 години многократно съм пояснявал връзката на стреса с натрапливостите и защо, хората с ОКР не могат полудеят. Не съм папагал, макар да ходя с шарени ризи.Няма да ти отговарям повече. Ines Raycheva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
avina Добавено Декември 19, 2017 Автор Доклад Share Добавено Декември 19, 2017 Благодаря Ви за отделеното време, доктор Първанов! Все още се опитвам да си преборя страховете и приема натрапливостите, когато се появават. Съжалявам, че в процеса малко Ви досадих. Весели празници! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Misha64 Добавено Декември 19, 2017 Доклад Share Добавено Декември 19, 2017 Сериозността на проблема е обратно пропорционален от количеството думи с които се описва. И има едно критично ниво, което като се премине е ясно, че истински проблем - няма. Има само страх от такъв. Борито 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 19, 2017 Доклад Share Добавено Декември 19, 2017 ,,Аз съм много тревожен човек, още от малка- винаги се тревожех кой какво ще си помисли, беше ме страх да не обидя някого без да искам, дори ме беше страх да си изразя мнението в някои ситуации.. ,, Това, трябва да се промени и всичко ще е спокойно. avina 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KremenaIvanova Добавено Май 31, 2018 Доклад Share Добавено Май 31, 2018 Здравейте,имам опасения, че мой близък човек страда от шизофрения. През последните години се промени много – затворил се е и не излиза, постоянно е в депресия и най-страшното, което е – твърди, че има заговор срещу него от близки хора. Има пристъпи на паника, смята, че го подслушват и следят. В началото не обръщах много внимание, защото имаше моменти на подобрение, но с времето осъзнавам, че това се повтаря и потъва все повече и повече. Ако преценя, откога започна трансформацията – това се случи, когато се разочарова от приятелката си. Много е чувствителен и интровертен, опитвам се да го карам да излизаме навън, но напоследък е апатичен и всеки път, когато го накарам да отидем някъде, той си измисля оправдание… Какво да правя?Още нещо забравих да спомена – в подобрените си състояния осъзнава, че има нещо нередно и иска да се поправи, но когато се влоши отново става подозрителен към всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 1, 2018 Доклад Share Добавено Юни 1, 2018 Здравейте! Най - вероятно сте права и се касае за шизофрения.За съжаление, една от особеностите на това заболяване е ,че хората не могат да повярват ,че са болни и се нуждаят от лечение. Не виждам как можете да му помогнете, ако опитате да го убедите, да посети психиатър, той може да включи и вас в системата си от параноидни идеи и да стане дори, опасен за вас. Наистина не знам какво да ви кажа. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Юни 1, 2018 Доклад Share Добавено Юни 1, 2018 Може би когато е, както казвате "в подобрено състояние", е най-добрият момент за реакция. Влезте в неговия ритъм - нека изглежда, че го разбирате идеално, не проявявайте съмнение към онова, което изживява, бъдете разбираща. Тогава, вече предварително подготвена и говорила със специалист, който е склонен да се намеси в случая, може да предложите среща с такъв, просто за разговор - всъщност за обратна връзка и професионален съвет, помощ. Това е единствената ми идея, нямам преценка дали е действително приложима или не. Д-р Първанов е прав, че ситуацията е деликатна и би могла да бъде опасна, така че подходете деликатно! Желая Ви успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 2, 2018 Доклад Share Добавено Юни 2, 2018 (edited) Хората се притесняват от ПСИХОлекаря . Имат визия , че се занимава с хора , едва ли не извън обществото . А истината е много семпла. Става въпрос за гледната точка на конкретния човек . Начина му на мислене . Терапевта може да извади всяка една случка или отношения в живота , да ги постави на видно място и заедно с пациента да я разглеждат от различни ъгли . На болшинството хора , това съдействие им е напълно достатъчно . Какво ще решат после , е друг разговор . пп имам колега с такава диагноза . Прекрасен човек . Малко по особен , както много други без диагнози . Редактирано Юни 2, 2018 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юни 7, 2018 Доклад Share Добавено Юни 7, 2018 "Никоя параноя не е напълно лишена от смисъл" - това още З. Фройд го е забелязал. Когато е в криза, просто го изолирайте от обектите на параноята, това е най-лесно. Иначе пътя за принудително лечение е сложен, знаете - включва прокуратура, престой в отделение... Ако се наложи, направете го - да се уточни диагнозата и предпишат дозите на лекарствата. Често пъти, приема на медикаменти извън времето на кризите помага те да са по-леки и по-рядко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.