Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Помощ! Живея в кошмар!


Recommended Posts

преди 13 часа, hristova85 каза:

Здравейте отново,

Пиша отново тук, тъй като единствено от вашите мнения и препоръки успявам да добия представа за това, какво се случва с мен и макар и малко да се успокоя. Виждам, че от досегашната ми психотерапия полза няма никаква, а за съжаление с новата терапия при психиатърката ще мога да започна чак след Нова година. 

Съжалявам , че продължавам да ви занимавам и да досаждам, но наистина няма към кого иначе да се обърна, а и наистина вашите съвети ми помагат. Наясно съм, че така, през форума няма как да се провежда терапия, но все пак и съветите ви и препоръките ви до момента ми помагат, а и аз знам, че трябва да се боря и, че и от мен зависи справянето със ситуацията. 

Та така, тези дни наистина смея да кажа, че имах много спокойни моменти. Е, имах и натрапчиви мисли и представи, но някак успявах да ги преодолея по-леко. Повтарях си " че това не е истина, че е лъжа на ОКР-то" , стараех се да не анализирам ( това ми е най-трудно). Но снощи пак паднах в капана. Отново през главата ми мина някакъв ужас, абсурд, небивалица . Аз си казах отново " ти пак си моето ОКР, не си истина" . И в следващия момент в съзнанието ми изникна контра въпроса " Ами ако е истина? Ако наистина мисля, че е така?" И ужасът се върна. И пак страх, топли вълни, повдигане. В главата ми отново мисли " ето, това е, луда съм, щом изобщо мога да се усъмня, че мисля така, значи вече съм прекрачила границата на нормалното". И така стоях в ужас няколко минути, след това малко се успокоих, казах си " тези мисли пак са на ОКР-то". Но все пак отново ме е страх. 

Обяснете ми моля ви д-р Първанов, г-н Баев, как и защо това нещо действа така. Просто все едно "изнасилва" мозъка ми. Тъкмо, когато си мисля, че донякъде го контролирам и изведнъж отново в капана. Как е възможно всички тези ужасни мисли, представи , които осъзнавам, че са просто плод на въображението ми, че не са реални, до такава степен да обсебят мозъка ми и да ме плашат, че чак да ме карат да се съмнявам в себе се, да се страхувам от себе си. Ако, например човек го е страх от високо, той не ходи на високи места и готово, няма страх, не го мисли. А мен ме е страх от тези мисли, а въпреки това не мога да ги избегна. А те са против на всичките ми убеждения, ценности и вярвяния. Разбирам и , че не трябва да се опитвам да ги отблъсна, но те са толкова абсурдни, че просто фактът, че мозъкът ми може да ги произведе ме плаши. Дори се чувствам виновна.Просто ме е страх изведнъж да не "прещракам" и да не знам какво правя. И знам, че този страх, че съм луда още повече подхранва тези мисли но........ трудно ми е да го преодолея. 

Моля ви, д-р Първанов, г-н Баев, четох тук на доста места а и на мен също сте писали , че хората с ОКР не полудяват, че не преминава в шизофрения, но все пак ме е страх . Може ли да е това? А може ли да е следродилна психоза?(от раждането минаха вече почти 3 месеца, дали поне от това вече няма опастност) . Съжалявам и ме е срам, че пак ви питам и ви занимавам, но наистина ме е страх. И най-вече ме е страх за детето ми, да не съм опасна да него, защото наистина го обожавам и то е най-важно за мен.

Моля ви, ще се радвам да ми отговорите.

 

Съжалявам, че ви досаждам

Благодаря!

 

Програмата Окр сработва с превес при теб. За това след като те успокоят професионалистите на другия ден отново я слушаш.

Намери добър психотерапевт.

Междувременно прочети ''Ти не си твоят мозък'' Джефри Шуорц. Прекрасна нова програма специално за теб.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 32
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Здравейте,

Отново блогодаря за отговорите и се извинявам наистина за това , че задавам едни и същи въпроси. Съжалявам, наистина не съм искала да ви обидя и наистина ви вярвам,просто страхът и съмнението са много и оттам явно идва всичко. Наясно съм, че дори и целия свят да ми повтаря , че не съм луда, ако аз самата не се убедя в това, нещата няма да се подобрят. Но наистина е трудно. Просто вече 2 месеца живея с този страх и това провокира още и още абсурди и така съм се оплела, че.....Съзнавам , че направих безумната грешка да чета в нета за всякакви психични болести и съответно да си припиша симптоми им. Дори и в някакви форуми четох, където пишеха хора с такива заболявания. И така постепенно още повече затънах. Всичко, което съм изчела просто ми изниква в съзнанието и предизвиква напрежение, съмнение и се почва "дали пък....?" или "ами ако.....?, или " сигурно и аз така........". И въображението ми така се вихри и такива сюжети твори, че ако можех да направя един филм от това и после да го изгледам, със сигурност ще си кажа " не, абсурд е на мен да са ми минали такива неща през ума. Какви са тези глупости, какъв ужас". 

И знам, че това са просто мисли, представи плод на въображението ми, не са реални, а същевременно са толкова противни и нелепи, не мога и не искам да ги приема, продължавам да дълбая в тях, да ги доразвивам. В един момент идва и съмнението " "Дали така мисля?" "Ами ако е така ". Това още повече подхранва тези ужасии и започвам да си мисля, че наистина  така мисля - като луда, като психопат. И колелото се завърта. И, разбира се , във всичко да се съмнявам - това май е най-лошото в цялото това ОКР. 

Тук ми бяхте препоръчали няколко книги. Започнах да чета " Обсебен мозък" , но има нещо, което ме притесни. В книгата за ОКР се говори като за "тежко психично разстройство" като за болест. А тук и вие д-р Първанов и г-н Баев казвате, че това не е болест. И понеже аз вярвам на вас като специалисти в тази област, и искам да си помогна и да не се " филмирам" излишно, ще помоля за вашето мнение по този въпрос. 

 

Благодаря ви много ! 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Прочете ли "Не си своя мозък" на шуорц?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

Здравейте,пише ви едно много изплашено момче и много се надявам за отговор.На 28 години съм,а моята история почна когато бях на 25.Тогава имах много тежък период.Ходих на казино с моята привтелка.Пуших трева редовно и шмърках анфетамини често.Бяхме взели пари за да играем от лихвар.След това имах много стресираща случка.Бяха ме били доста хора около един час и тогава изпитах огромен стрес.След това се наложи да ипотекирам спартамента на нашите за да мога да се изплатя.След това сестра ми видя на къде отиват нещатаи ни помогна финансово да заминем за Англия (Там живея аз попринцип просто бях 2 години в България,така се случи).Одтсновихме се всичко почна идеално намерихме си работа и двамата почнахме да изкарваме пари и всичко беше ок,плащахме си ипотеката до деня ,в който както си седях в кухнята изведнъж си казах всичко е прекалено хубаво и в същия момент в главата ми се роди картина как се наранявам с ножа.След това се сещате интензивно напрежение,плаках ,изпитвах изключително силно чуство за нереалност,всичко бешесиво.Отидох на психиатър и там ми казаха че съм в депресивен епизод.Изписаха ми Сертралин(Золофт) като почнах от 50мг и стигнах до максимума 200мг на ден като в последствие ми изписаха за кратко време и Клоазепам(Ривотрил) през ден по едно хапче.След третия месец на това лечение нещата се пооспокоиха малко.Имах нереалност и мисли но по слаби.След това заминах за България,където следпървата седмица бях напълно добре постепенно  и спрях хапчетата.След това бях по полеин година в Англия,полеин в България.В периодите като бях в чужбина след втория месец нереалността пак се появяваше и ме мъчеше доста но в България след няколко дена всичко се оправяше.Не съм работил в този период,включително когато бвх на медикаменти(може би това също ме комплексира и намали самооценката ми).В момента съм в България ,но този път симптомите не изчезнаха.Косто се сабудя ставам с тревожна топка встомаха.По някое време тя изчезва но се заменя с същата такава нервна,главата ми е стегната ,раздразним съм,нервна напрегнатост,постоянно съм вглъбен в състоянието ми,трудна концентрация,разсеяност.Натрапливи мисли за самоубийство нямам,същотака такива,в които ще нараня някой от близките си (мисля че тях ги преборих).В момента обаче в главата ми е само как полудявам.Имах приятел който се разболя тежко от Шизофрения от малък и преди година го хванаха как е убил дядо си с нож,понеже мислил,че той му сипва отрова в водата и го кара да я пие.Откакто разбрах почнаха натрапливи мисли свързани с това вглъбявах се с това идваха ми тези мисли придружени с голяма тревожност(тоест не го мисля но ме е страх да не почна да го мисля и да вярвам в това).След това естествено причетох за Шизофренията.Почнаха идруги мисли да ме врахлитат пак плашещи свързани с симпотимите,халюцинации , контролиране от хората и всякви такива като страха ми е дали може да се превърнат в обеждения.В момента ми се натрапват с силна тревожност.Да не съм в някаква ранна фаза на шизофрения или психоза?Дереализацията ми е много силна(все едно незнам къде съм(но като се запитам знам всичко)това е усещането ми.Възможно ли е ? Четох че ранни симптоми може са хипохондрия,нереалност,лоши мисли,натрапващи,нарушене концентрация?Умирам от страх и моля за отговор?Майка ми е с силна депресия от 10 години.Нямаме никой болен от психотично заболяване.Но просто се побърквам така,преди съм взимал наркотици и се страхувам да не е нещо такова.Извинете ме задългото съобщение.Наистина съм много отчаян,предстои ми заминаване в Англия трябва да си търся работа,а в това състояние незнам как ще стане.Ходих на психотерапефт,който ми каза че имам Генерелизирана тревожност с натраплив елемент и ми изписа антидепресант плюс хапчета за успикоение и ми препоръча да включи и малко невролептик за мислите,но аз не искам да пия такива тежки хапчета.Моля ви за отговор.Дали е възможно да страдам от тежко заболяване в ранна фаза?Благодая предварително.


 

Линк към коментар
Share on other sites

Преживяваш генерализирана тревожност с обсесивна идеация, както ти е казал и колегата. Хапчетата са някакво, но временно подпомагане. Реалното решение е в преминаването ти през качествена лична и групова психотерапия при вещ в работата с тревожни състояния психотерапевт. Виж повече за преживяваното от теб в статиите ми по темата.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Иво changed the title to Помощ! Живея в кошмар!

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...