Ролята на жертва

[Onefl91]

Здравейте на всички,

Живея нещастно без причина - буквално. Често съм в лошо настроение, криво ми е и мога да се разкрещя и да обидя. Никой не харесва такива хора. Искам да съм усмихната и да се смея повече, да не се ядосвам на хората.

Основният ми проблем е ролята на жертва, която съм избрала от най-ранно детство. Не съм от хората, които се оплакват от живота, колко е несправедлив, как са виновни политици и т.н. Проблемът е - например мъжът ми ми се развика за нещо. Става ми много зле, ако мога, се отделям в друга стая, мисля си - защо ми говори така, много ми е мъчно, или почвам да го нападам, той отвръща, скарваме се и аз съм жертвата. Какво си мисля аз вътрешно - "ох, той пак така направи, писна ми вече, защо така ми говори, много съм му ядосана, тъжно ми е, страдам и т.н.". А всъщност аз съм допуснала така да ми говори. Или всички роднини са ми криви - кой какво направил, ядосана съм му и т.н. Жертва бях и на поведението на баща ми ("о,горката аз, толкова ми е трудно") и се сърдя на майка ми, че не ме защитаваше. Искам да си променя изначално начина на мислене. А не да се самосъжалявам, защо така са постъпили хората с мен  и сякаш са ми длъжни.

Как? Какво да правя? Да си напомням всеки възможен момент? Преди съм се усещала как сама се стремя към драматизация, за да изпъкна аз. Сама я създавам.

И подсъзнателно съм искала мъжа ми да ме удари - за да кажа, ето колко ми е зле. Това точно беше преди, мисля, че го промених.

Провалям живота си, страда цялото ми семейство.

Ще  се радвам за съвети, благодаря ви  

П.П. Редактирам поста си, защото се сещам нови и нови неща. Мисля си, откъде идва всичко това. Имам комплекс за малоценност. Много ме болеше като дете редовното сравняване с другите, продължава и сега, и аз отново реагирам по-същия начин - става ми зле. Постоянно се обяснявам, защо правя това, защо така съм решила и страдам, ако хората не са съгласни. И ги мисля, и искам да им се харесам, и искам одобрение. Най-близките ми хора ми казват, че съм с поведение на жертва, че съм зле, сравняват с другите. Получавам критики, а много бих искала някой да общува с мен с емпатия (казвам това във връзка с четенето на книгата "Общуване чрез емпатия"). Т.е. да видя, че съм разбрана, да ми кажат, че не съм права, но да съм разбрана.

Редактирано Декември 8, 2017 от Onefl91

[Орлин Баев]

Дезавтоматизирай процеса. Донякъде вече се наблюдаваш и съзнаваш - това е добър старт. Забележи автоматичните мисли и вярвания, които ти идват, когато се приемаш за жертва или когато така се държиш автоматично, че да станеш и бъдеш жертва. Мисли като "Смачква ме несправедливо!", "Обижда ме, ранява ме!", "Не ме разбира, унижава ме!", "Пренебрегва ме, държи се с мен като с парцал!", "Унижават ме и ме отхвърлят"... Когато така прихванеш мисълта и вярването си за ситуацията, виж че в огромна степен то не съответства на реалността, а ти я драматизираш, катастрофизираш, нагаждаш я по предубежденията си, някак си искаш да се върти драмата.Тогава се отпусни, подишай малко, промени мисленето си, постави друга мисъл: "Ако някой мачка, това съм аз самата себе си - сега избирам да видя, че мога да променя предубежденията си в обичам се, уважавам се, вярвам си. Тогава знам, че никой не може да ме обиди, ако аз вътрешно си вярвам и се обичам." ... "Никой не ме унижава, освен аз самата себе си, като слушам жертва модела си - така сама си искам да станат по-груби или пренебрегващи към мен, защото чак тогава ниската ми самооценка си позволява да се заяви и заяви позиция - така обаче цял живот сама бих се слагала в позицията на жертва и бих си я причинявала - писна ми от това. Сега съзнавам, че когато видя, че никой не може да ме унижи, когато се обичам, избирам да се уважавам - тогава давам послания за зрял човек и наистина много повече ме уважават. Заявявам се на мига и на място!"... 

Малко по малко, когато поработиш по горния начин, когато в ситуация изникне автоматичната мисъл и вярване за унижена, малоценна жертва, проследи в себе си през спомените си все по-назад. Ще видиш ясна повторяемост на възприятието ти в много и много ситуации. Върни се в колкото се може най-ранни спомени, там където вярванията са заложени. Някоя особено ярка ситуация ще изпъкне сама - поработи по нея. Представи се на малката себе си: "Аз съм ти от бъдещето, за да променим нещата!" - бавничко и спечели доверието, прегърни я. Тогава донякъде промени самата ситуация, но по-скоро отношението си вътре в нея. От жертва, към спокойна самоувереност, себезаявяване, игрива радост, самочувствие и уверенст в себе си. Ако тогава си се свивала, виж се като пакостничка, като буйна палавница, която и да я накажат, и е все тая, бяга и се смее и налага себе си с огромна енергия. Можеш в ситуацията да си викнеш сигурни за теб хора, които да застанат на твоя страна и да се почувстваш сигурна и заслужаваща достойнство и автентичност. помни, че това са твоите спомени, в които време не съществува, а са тук и сега и можеш да ги модифицираш творчески както искаш. Не променяш реално станалото, нито реално спомените си за миналото, а отношението, емоционалната си настройка. 

Когато така преработиш много и ключови спомени, работата с автоматичните мисли и вярвания става все по-силна и ефективна. Все повече в настоящите ситуации реагираш асертивно, спокойно, самоуверено, със самоуважение и харизма! 

Разбира се, с психотерапевт такава работа се върши по-ефективно и цялостно. Успехи!

Редактирано Декември 9, 2017 от Орлин Баев

[Onefl91]

Много благодаря за прекрасното мнение! Ще си го препрочитам и надявам се пълноценно да работя над тези мисли :)))

Може ли препоръки за психотерапевт за Варна? Мислите ли, че хипноза би ми помогнала? Досега съм ходила няколко пъти при терапевт, работещ сТЕС и Пренареждане на матрицата ( но при други причини, не за жертва), като в нас също мога да ги правя.

Редактирано Декември 9, 2017 от Onefl91

[Орлин Баев]

Интегрално работещ терапевт би помогнал - когнитивна, психотелесна, поведенческа, нлп, матрица, хипнотерапия........ Във Варна - Диляна Колева.

Редактирано Декември 9, 2017 от Орлин Баев

[Василена Христова]

Здравейте,

промяната на възприятието за самата Вас е това, което ще промени живота Ви. 

Замислете се - ако някой е навъсен и начумерен и ви мрънка и се сърди, какво ще направите? Ще го избягвате. По същия начин, мислейки за себе си с тези характеристики, вие ставате тяхно огледало. Ние излъчваме това, което имам отвътре. 

Психотерапията е методът, който ще Ви помогне, четене на подходяща литература, спорт, нови навици. Изгледайте филма на Луиз Хей, има го в интернет, има и субтитри ако не говорите английски. Препоръчвам и всички нейни книги.

"Обичам те, Василена, наистина те обичам". - Всеки ден си го казвам, опитай и ти.

Успех !