Jump to content
Порталът към съзнателен живот
dimitrovv

Важно ли е да се живее в настоящето?

Recommended Posts

До колко важно според вас е човек да живее в настоящето и практикувате ли го? Интересно ми е как това е свързано с тревожността, тъй като обикновено когато изпитваме тревожност дори не забелязваме момента в който се намираме, мислите все са в някакви бъдещи ситуации, които се съпоставят с минали, започват се едни анализи и човек сякаш изпуска живота който в момента му се случва. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много важна тема! Благодаря! 

Всъщност има само един живот - в настоящето. Останалите са опити на човека да се свари в соса на собствените си мисли и емоции, оценки, натрапени ценности, спомените от кривото огледало на нашата памет, желанията и очакванията ни... всичко лично и нищо реално. Няма по-добро лекарство от осъзнаването на настоящето и сливането с него.  И все пак - кое настояще? Ако аз изживявам промените в живота си сега като следствие от някакъв провал в миналото, значи още съм в миналото. Ако ги изживявам като пречка за осъществяването на някакви мои очаквания и планове, тогава става още по-зле - като сляпата Вайша - с едното око в миналото, с другото в бъдещето. 

Изхода? За себе си съм го намерила в Добрата молитва - но не измърморена про-форма, а осмислена и приложена в дребничките неща в ежедневието.

Ако авторът на темата позволи, добре би било темата да се извади в общия форум Психология и психотерапия, за да могат да вземат участие повече хора. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 17 часа, dimitrovv каза:

До колко важно според вас е човек да живее в настоящето и практикувате ли го? Интересно ми е как това е свързано с тревожността, тъй като обикновено когато изпитваме тревожност дори не забелязваме момента в който се намираме, мислите все са в някакви бъдещи ситуации, които се съпоставят с минали, започват се едни анализи и човек сякаш изпуска живота който в момента му се случва. 

Въпрос на себевладеене , е . По точно , до колко послушен е умът . Молитвите са прекрасно средство за пренастройка .Но ми се струва че не са за всеки .Трябва човек да е създал някаква база от представи , чрез която да работи с тях .Човек трябва не само да е усетил , но и признал водещата роля на вътрешните преживявания .Светът го преживяваме чрез чувствата . А чувствата се водят по ума .Насочвайки вниманието си към нещо хубаво в човека , му се радваме . Критикуваме ли го , за нещо , дори и дребно , ние го отхвърляме . Неприятен  е . Може някой да има полза като  му кажа че е тъпичък .Но тази реална за мен представа вкарва ума ми в тинята . Защото тази област на отрицание е наистина лепкава и засмуква със сила реципрочна на неправилните движения .  А това са обясненията за причината на неприятните усещания . Повечето тук знаем как градивната критика , лесно трансформира състоянието в черногледство .....Как Христос е победил ,,Ада' ? Когато е влязал там , се е зарадвал на усърдието и упоритоста на дяволите . Мисля , че им е благодарил за добрата работа в служба на Създателя ....Това е начина за живот , във сега ...Усещайки това което ни се представя , съзнавайки се като Аз , извън тези представи , да насочваме вниманието където пожелаем .

Всеки , може да започне и то резултатно , даже  с не толкова духовни , на вид  упражнения . В системата йога има упражнение ,,концентрация в пламъка на свещ" . Идеята е човек да свикне с управлението на ума . Да добие навика той да сочи посоката , не ума да го влачи ....Това е свободата , която всеки може да придобие . Ако се потруди , състоянията на тревожност и депресиите които се смятат за независими болести . Ще бъдат само човешки  избор ....Изборът който се прави е важен и необходим . Защото не--избирането , колебанието , довежда тревожностите .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 18 часа, dimitrovv каза:

Интересно ми е как това е свързано с тревожността

Механизмът може да бъде обяснен сравнително просто: Тревогата е реакция, свързана с преодоляване на определен тип препятствие, вид опасност, надвиснала над тревожещият се. Тази реакция има своя физиологична изява, изразяваща се в една мобилизационна, по същество извънредна ситуация за работата на организма. В еволюционен план, в миналото ни, когато сме били същински животни, реакцията приключва, когато има развръзка. Обикновено тази реакция се стартира при опасност, свързана с прехраната - в екологичните системи хищник-жертва. Развръзката е ясна - жертвата или успява да избяга, или хищникът се нахранва. Реална ситуация, реална опасност, реален завършек.

Каква развръзка може да има ситуация при осъзнатия човек ала: "Дали ще успея да си платя кредита след 10 години" и "Как можах да пропусна онзи златен шанс в миналото си" - все ситуации, които мозъкът разпознава като някаква мъглява опасност, но същевременно и ситуации, в които развръзка няма. Как би могло да има сега развръзка за въпрос от преди или за след 10 години? - невъзможно е, оттам и перманентната тревожност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 18 часа, dimitrovv каза:

тъй като обикновено когато изпитваме тревожност дори не забелязваме момента в който се намираме, мислите все са в някакви бъдещи ситуации, които се съпоставят с минали, започват се едни анализи и човек сякаш изпуска живота който в момента му се случва. 

Мисля, че отговорът се съдържа във въпроса Ви - мислейки и припомняйки си трудности от миналото или притеснявайки се за бъдещето - "Дали някога ще имам гадже ?", "Дали ще съм добър работник" ?, в нас се образува реакция, равносилна на тази при опасност и се задейства същия механизъм - "бий се или бягай", като следва високо напрежение, резултат от високите нива на хормони, които се активират.

Ако обърнем и внимание на повечето "Гуру"-та в психологията, можем да забележим същата тенденция - мотото "Животът е тук и сега". Ървин Ялом е пример за това.

Трудно е, но се учи. Един нов навик се запаметява в мозъка за 90 дни при ежедневна тренировка.

А и животът наистина е тук и сега...можете ли да промените миналото? Или да контролирате до последния детайл бъдещето? Не. Но виж...в сегашния момент...може всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×