Станимир Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 Смисъл в живота може да се търси единствено, ако допуснем, че съзнателно е създаден. Ако живота се е пръкнал от случайност, той няма как да има цел, освен това да остане жив, т.е. да оцелее. Съзнанието живее живота, а не го създава. Колкото до смисъла на живота, съзнанието е това, което го придава и намира, и за това въобще не е нужно то да го създава. А вече мисля, че стана въпрос за абсурдността на заглавието. "Крайна цел" на живота предполага, животът да приключи след постигането й. vorfax и Благост 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 (edited) За християните има крайна цел на живота и тя е да отидат в рая.Те вярват, че животът е един и е даден от Бог, а не от съзнанието и в този случай крайната цел е да се възнесат при Христос в рая. Така, че има резон в заглавието на темата, но то е за ортодоксалните християни.Те вярват в живота след смъртта, но живота сам по себе си е единствен и изходът е Рая или Ада.Като тук говорим за крайна цел на земния жизнен път. Редактирано Юни 30, 2012 от Inatari Благост и ISTORIK 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 Крайна цел на живота - това не го рабрирам. За мен е важно да изживея деня си,като обичам и да бъда полезна, доколкото успявам аз сама не мога да преценя, но се старая каквото и да правя да ми идва от сърцето /е, поне в повечето случаи/. Но става въпрос за днес, вчера е минало, утре може и да не дойде............... Как мога да имам крайна цел на живота като нито знам какъв ще бъде края, нито кога................. Eлф, Донка и Диана Илиева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 Тука сме специалисти по всичко - можем да дискутираме свободно на 8 езика, два от които непринадлежащи към индоевропейската езикова група, можем да се изстрелваме в космоса със совалка или конвенционална ракета, ти за една смърт си тръгнала да се чудиш що така ние сме се запътили натам... ми дискутираме, правим дискурс. ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 В един филм казаха, че: "Еединствената цел на живота е той да свърши.". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 (edited) Всеки отговаря на този въпрос според собствения си мироглед. Моят може да се изрази най-точно с думите на Учителя Петър Дънов, подбрани от Георги Радев в „Учителят говори” и по-точно в главата „Животът” Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът не е еднократен, а продължава вечно. Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта. Той е непреривен. Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън. Следователно, ако животът е вечен, то той няма крайна цел. Така мисля. Има едно безкрайно приближаване към Бога. Завръщане...? Редактирано Юли 1, 2012 от Ани ISTORIK, Диана Илиева, Илен и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 Много българи в пребиващи в чужбина споделят, че бленуват да се върнат в България. Носталгията ги мъчи. Правят планове, представят си прекрасен живот след време връщайки се там, откъдето са избягали. Когато се върнат не се минава много време и си задават въпроса: всъщност аз какво правя тук? Крайният резултат може да бъде разочароващ, пътят до него - не. Благост, vorfax и Диана Илиева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.