Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Roemy

Крайната цел на живота

Recommended Posts

За да не ти е мъчно никога,

към никого не се привързвай.

Живей във себе си. Там блика

вълшебен извор с ясен бързей.

Недей от чувствата замира

а преживявай като птица,

която всякъде намира

подслон, гнездо, трохи, мушици.

Това е тежко и мъчително.

Свръх силите ни днес това е.

Но е начало на пленителна,

неразгадана още тайна.

Когато всички я открием,

от страшна сила озарени,

тогава ще узнаем ние,

че в нас е цялата вселена

:angel::feel happy:

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кратки стихове с пълно съдържание.Опитвам се да започна да мисля по този начин ,но не мога.Много съм в началото на духовното си развитие.Когато се опитам да мисля мащабно се плаша и отново се връщам в черупката си ,някак си още се чуствам уютно в нея.Дори мотото ми в скайп е глупаво "Живей днес ,защото вчера няма да се върне ,а утре може и да няма".Съзнавам силната си връзка със Земята,родовите връзки ,чуствата всичко това е много трудно преодолимо за мен.Но може би факта че го осъзнавам и мисля над него вече е някаква стъпка напред.

Разпадането на границите, сливането на расите,уеднаквяването на езика,разпадането на семейството/като социална единица/,всичко това говори че вървим напред.Индивида като такъв започва да се оформя като самостоятелна единица.А това ме плаши.Съзнанието ми не е готово още да приеме "че в нас е цялата вселена".Опитвам се да обичам всичко и всички , но скоро след това съзнавам ,че любовта е много далече от обичта.Обичам моето дете и не мога да обичам по същия начин чуждото,стремя се към справедливост но тя винаги е ръководена от чуствата.Да изпитваш любов еднаква към всичко това звучи някак огромно ,като се замисля или се опитам да си го представя имам чуство че ще ми се пръсне сърцето и тялото ми става някак тясно и недостатъчно.Затова Исус е бързал да излезе от него.Колкото повече си мисля че научавам ,толкова повече се виждам колко нищожна част съм от организма наречено човечество.Да се научим да се обръщаме назад и да не забравяме от къде сме тръгнали.Понякога най- подлия човек може да ти покаже най -голямо благородство.Понякога ми се плаче за хората край мен , незнам защо просто някак си ми става мъчно.Толкова е лесно да се живее в любов и разбирателство ,а ние го правим толкова трудно и дори не го съзнаваме и това ме разтройва, а може би не бива нали най- важното е ти да растеш и се развиваш.Смисъла на МОЯ живот някак си ми се размива научавам и разбирам и расъждавам над много неща ,но ми е много трудно да приема и почуствам много от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето още нещо от Ал. Геров:

ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ

С безброй деца салонът беше пълен,

със глъчка и шушукане потайно.

Когато към децата се обърнах,

мен ме потресе една страшна тайна:

че от децата има в мен по нещо,

че капка моя кръв и тях вълнува.

Обгръщах ги със поглед и усещах,

изобщо че смъртта не съществува.

Очите ми отворени прозряха

в дълбочините на велика бездна:

и мен да погребат след време щяха,

но аз не можех вече да изчезна.

Децата, птиците, скалите черни,

луната над морето засияла –

единосъщна, цялата материя

във този миг се беше осъзнала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

didi_ts, благодаря ти за откровеността. :feel happy:

Май имаше друга тема за това, което смятам да напиша, но все пак ще го споделя тука.

... Да изпитваш любов еднаква към всичко това звучи някак огромно ,като се замисля или се опитам да си го представя имам чуство че ще ми се пръсне сърцето и тялото ми става някак тясно и недостатъчно. ...

Да обичаш нещо, това означава да създадеш връзка с него. Да обичаш всичко, означава да се свържеш с всичко. Това е непосилна за нас задача. Но ние можем друго: Както слънцето излъчва светлина в пространството, без да я насочва към тебе, към мене или към някой друг, така и човек трябва да излъчва любовта. Ние всички сме слънца. Можем да даряваме любов без мисъл за това кой ще я получи. Просто да даряваме, да не задържаме в себе си. И кой може да предвиди, чии сърца ще позволят да бъдат стоплени от нашите лъчи, до кого ще се докосне любовта ни. Ние всички сме слънца светещи в мрака - всяко според възможностите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересна тема . <_< Аз май имам доста ЦЕЛИ всички те са , свързани с настоящето , но нямам нито една оформена крайна цел на живота .

Имам за сметка на това вътрешен подтик , който ме тегли към някаква крайна цел , но ако трябва да я формулирам каква точно е , имам чувството , че ще издам голяма тайна , тайната на моя живот .

Затова струва ми се крайната цел , небива да се издава , тя си е нещо като лична уникална програма и конфигурация на съзнанието за постигането на определена цел . Уникална индивидуална цел . Знам само едно , че моята крайна цел се преплита с още много цели на голям кръг от хора , които ми предстои да срещна и съм срещнала в живота си . Решенията, които взимаме , свързани с целите ни и цялото ни битие и съзнание имат голямо значение за нашите единични уникални цели и за това на една група от 1000 човека да речем . Повярвайте имат значение . Всяко едно съприкосновение с друг човек и неговите вярвания и цели е от голямо значение . За вас и целиете на цялото Човечество .

Планетата Земя е един голям организъм от съзнания и всички ние сме свързани . Заедно с всяка една тревичка и бобулечка дори .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би цел на живота за мен е духовното усъвършенстване. Но по принцип споделям максимата, че няма път към щастието, щастието е в пътя. Всеки има някаква цел, която рано или късно ще го доведе до Всемира. Всички ще стигнем - някои по-бързо, други по-бавно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

А някой да се интересува случайно от първоначалната цел на Живота, или пък да е открил разликата между живот и съществуване?

Поне една отправна точка е нужна, а след като не знаем началото, как ще знаем края...Началото съдържа Всичко в себе си. Въпросът е, нашето положение спрямо началото какво е...защото утре можем да се събудим и на оня свят...

Редактирано от Кристиян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Ще запитат: как през живота да преминем?

Отговаряйте: като по струна над бездната -

Красиво, внимателно и стремително."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:3d_151: хаахаха, много е важно как се движим , колко стремително , колко красиво и колко внимателно .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Постулирането на темата като "Крайна цел на живота" отрича априори съществуването на един по-висш разум ли Бог. Не може да има крайност, след като творението е един процес на безкрайност. Ограничението на времето, съответно и на прострнството води и до ограничеността на един Демиург... Не се ли замислят онези, за които Господ е изначален и безкраен, а не ветропоказател от точка А до точка Б? Крайността на живота е човешката представа за разпадането на материята, но целта му е отвъд тази наша идея за битието... Ако допускате Божия намеса, ще допуснете и безкрайност на осъществяването на целта й.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако говориш за времето - то съществува, но не по начина по който го възприемаме на земята. И не ме питай по какъв начин съществува, защото не мога да ти отговоря (все пак и аз съм подвластен на илюзията).

Какво мислиш за това:

Който пожелае да слуша гласа Nada, звука безвучен, да го разумее, е длъжен да изучи на Dharana същността.

И, равнодушен към външни възприятия, е длъжен той да дири господаря на чувствата - този, който мисълта създава и поражда Майя.

На реалното убиец горд е разумът.

И нека ученикът да убие убиеца.

Защото-

Щом пред взора му разкрие се изцяло нереалността на формата му собствена, подобно формата на сънищата след пробуждане, когато той престане да слуша многото, ще различи Единното - Глас вътрешен, унищожаващ външния.

Тогава само, и тогава само, ще изостави царството на Asat - лъжата и ще премине в чертозите на Sat - на истината.

Ала преди душата да прогледне, е длъжна да постигне хармония във себе си, отвътре. И плътските очи да ослепеят за всички илюзии е нужно.

Преди да се научи тя да слуша, е длъжен образът да стане глух - за гръмотевичен грохот и за шепот, и за рева на побеснели слонове, и за сребристото жужене на златната светулка.

Преди да е способна да вниква и да помни, тя трябва да се слее със Свидетеля безмълвен, подобно изваяние от глина, чиито форми преди са били слети с идеята на сътворилия го скулптор.

Тогаз ще чуе тя - душата, тогаз ще е способна да запомня.

Тогаз на ухото вътрешно ще стане понятен:

ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО.

"Гласът на безмълвието" - Е. П. Блаватска

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: крайната цел на живота преходен е Живота Вечен :v:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Добре и много точно казано. Този който го е писал, явно знае това точно какво означава, а другите дали го разбраха???

Защото - "разни хора, разни идеали" ....:

За едни Живот Вечен е ... "70 девици в Рая" и .. " направи това и това и после ...живот ..живот.. живот с девиците."

За други Живот Вечен е .... " ...ооох, един път да влезна в Рая и да се наям като хората ..".

За други Живот Вечен е ... "Дао" - / Пътят/ , ама кога свършва "Пътят" и къде свършва този "Път" ?? ... а бе, ехеее... "бегом до хоризонта и обратно" , или .."копай от мене до другото дърво" , или ... " тези камъни от тук- там, а онези от там-тук"

За други Живот Вечен е ... "преражданията" ... "вечното колело на живота", нямат край, тогава защо да работим - и утре и ден. ?

За други Жевот Вечен е ... "Което не се купува с пари, се купува с много пари. Което не се купува с много пари, се купува с още по-много пари ... ... та Господ ли няма да купя ???? "

За други Живот Вечен е ... " Има хора - има проблеми, няма хора- няма проблеми. Та какъв вие проблема и да го решим ?"

.......

........

Пропуснах ли нещо ?

Може и да съм се объркал, ако е така- Прощавайте !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хареса ми поста на Мона. :thumbsup:

Времето е понятие за нас, хората, ограничение, за да се учим и пробудим. Вътрешното ехо, душата са отвъд времето...

За крайна цел на живота не искам да мисля, но целта на живота е да уча, да трупам капитал и да се отърсвам от привързаностите, да се докосна до Любовта... :3d_046:до безвремието...

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Постулирането на темата като "Крайна цел на живота" отрича априори съществуването на един по-висш разум или Бог. Не може да има крайност, след като творението е един процес на безкрайност. Ограничението на времето, съответно и на пространството води и до ограничеността на един Демиург... Не се ли замислят онези, за които Господ е изначален и безкраен, а не ветропоказател от точка А до точка Б? Крайността на живота е човешка представа за разпадането на материята, но целта му е отвъд тази наша идея за битието... Ако допускате Божия намеса, ще допуснете и безкрайност на осъществяването на целта й.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами , ако крайната ни цел е да да се чувстваме част от Безкрая , част от развитието , част от непрестанното движение и трансформиране и промяна и от небъденето в рамки ?И към непристигането , а обратно към пътуването и безметежното разпадане и съединяване и пребъдване там в безкрая , извън минало , бъдеще и вътрешност в кръга на времето . Ако крайната ни цел е лишена от буквалност , но все пак усещаме някакво огромно желание за осъществяване, за превръщане . Тогава какво ?

Не чувствам никакви рамки или предопределеност , а напротив поле за изява .

Защото аз съм автор на живота си , аз трябва да го изживея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Краят е Начало.

"Ела. Ще ти покажа съда на голямата блудница" (17:1) Те спят, ние сме будни.

Аз ще дойда, идването е винаги на път да стане. Краят също е винаги напът да стане. Адон, именуван като Алеф и Тав, алфата и омегата, е оня, който е бил, който е и който идва, не оня, който ще БЪДЕ, а който ИДВА , което е сегашно време за изразяване на идващото.

Аз ще дойда и аз съм в процес на идването, аз съм в момента на предстоящността да дойда... Който идва (O erkhomenos) или (Venturus est), винаги се завръща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Краят е Начало.

"Ела. Ще ти покажа съда на голямата блудница" (17:1) Те спят, ние сме будни.

Аз ще дойда, идването е винаги на път да стане. Краят също е винаги напът да стане. Адон, именуван като Алеф и Тав, алфата и омегата, е оня, който е бил, който е и който идва, не оня, който ще БЪДЕ, а който ИДВА , което е сегашно време за изразяване на идващото.

Аз ще дойда и аз съм в процес на идването, аз съм в момента на предстоящността да дойда... Който идва (O erkhomenos) или (Venturus est), винаги се завръща.

За мен е разпадане и съединяване , превръщане .

И пак превръщане .

Не точно идване , защвръщане , пътуване .

А превръщане от една субстанция в друга .

От един вид съзнание в друго и толкоз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се когато говорим за крайна цел трябва да имаме предвид определен цикъл (до колкото всеки процес в природата е цикличен в своето проявление), а вечността е последователност от непрестанно следващи един след друг, но крайни по своята продължителност периоди (денят, физическия живот, коренна раса, манвантара и др.).

Ще си позволя два цитата които не се отнасят до отделния човек, но последния като неотделима част от Човечеството също е свързан с тези процеси. Не ангажирам никого с приемането на подобни твърдения, още повече, че тяхното крайно осъществяване стои във все още далечното бъдеще.

Връзката на човешкото семейство с божествената схема, каквато тя съществува, е на сближаване на трите по-висши царства на нашата планета с трите по-нисши природни царства в хармония, проявявайки се така като пречиствач на божествената енергия. Службата, която човечеството следва да отдаде, е служба на създаване на единство, хармония и красота в природата, чрез сливане на всички форми на душата в едно действащо, свързано цяло. Това се постига първо индивидуално, след това протича в груповите формации и накрая се демонстрира чрез безкрайното природно царство.

Работата на човека е да издигне смъртта и да я постави редом с живота, да доведе братството до проявление на физическо ниво и да предаде божествената енергия на чакащия свят на формите. Както лъчите играят своята роля по отношение на човечеството и водят човека напред към проявление, бидейки той в същността и реалността, така неотклонно и неизбежно ще протича неговата работа с животинското и другите царства. Човечеството, едва ли знаейки как и защо, ще играе своята роля в строителната работа. Съзидателната работа ще тече и Планът ще се материализира. Работата на човека с животинското царство се състои в стимулиране на инстинктите, докато стане възможна индивидуализация. Работата му с растителното царство е да възпитава умения за произвеждане на благоухания и да приспособява растителния живот към неизброимите употреби от човека и животните. Работата на човека с минералното царство е алхимична и магична. На този процес на трансформация и последващо разкриване не мога да се спра тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×