Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Roemy

Крайната цел на живота

Recommended Posts

Не се отклонявай нито дюйм

Не се отклонявай нито дюйм

пътешествието вече започна.

Отклониш ли се-ще заминеш встрани

на цели светлинни години.

Нито на изток, нито на запад.

Ни на север, ни на юг

не се отклонявай нито дюйм.

Между земята и небето

тук до съзнанието идва цел.

Не се отклонявай нито дюйм.

Червейче пълзи по книгата,

и птиците пеят Неговите песни

Не се отклонявай нито дюйм.

Изпълни разумът си

с ефира на Неговото присъствие.

Не се отклонявай нито дюйм.

Над теб

са милиарди звезди.

Около теб се въртят

луната и Слънцето.

Не се отклонявай нито дюйм.

Не се отклонявай нито дюйм.

От това, в сърцето ти

да могат да се зародят вълните на любовта

и животът ти да плува по тях в пълното блаженство

АЗ съм пътят, целта и пътникът.

Не се отклонявай нито дюйм.

Шри Шри Рави Шанкар

Благодаря , Макс ! Ето това е красотата на всички източни философии, особена елегантност , особена истинност .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Крайната цел е да се слееш с безкрая.За да се слееш с нещо обаче първо трябва да разбереш че си част от това нещо, но не просто да го знаеш,а да го усетиш с цялото си същество и да го проумееш с целия си разум.Факта ,че моето щастие е нещастие за някой друг определя относителността на понятиятията и представя реалността като илюзия,това ни превръща в Дон Кихотовци,които устремено сме се насочили към търсене и разбиране на нашите илюзии...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Крайната цел на живота" :31:

Какво е край ? Ако нещо притежава "край", какво се случва след реализацията му?

Какво е цел ? Кой си поставя цели? И най-важното - какво е живот?

Аз не знам какво е край, а най-малкото какво се случва след него. Целите ме правят нещастен. Живота не познавам ...

Това което си поставя цел е смъртно.

Редактирано от Виктор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е важна крайната цел на този живот,важна е връзката с изначалната :3d_064:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам защо, но изведнъж ми дойде наум едно твърдение, че всяка форма на съзнание, която съществува е било човек, е човек или ще бъде човек в някой от безбройните цикли на проявление. Та ние безпорно сме преминали етапа в който целта стояща пред нас е била да станем хора. Гледам небето и си мисля за далечното бъдеще. Не може ли да се приложи същото правило и по отношение на звездите. Иска ми се да сме като тях. И към какво ли се стремят слънцата?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Нека не изчерпваме всичко с човека и човешкото. Другаде има други закони.

Човекът никога няма да стане звезда, защото неговата цел не е да стане звезда. Човекът ще стане безплътен, незвисимо дали това се харесва или не. В седмия цикъл. Когато много от нас, ще преминат през втората смърт и няма да ги има - нито в съзнанието на Акаша, още по-малко в съзнанието на Питрисите.

Нека не забравяме, че освен нас и други искат да са Деца на Бога. Цивилизации, родени много преди нашата Земя. Преди първият й цикъл.

А крайната цел на Битието (не на живота) е Покоят.

Усмиряването. Затихването.

Усмивката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека не изчерпваме всичко с човека и човешкото. Другаде има други закони.

Човекът никога няма да стане звезда, защото неговата цел не е да стане звезда. Човекът ще стане безплътен, незвисимо дали това се харесва или не. В седмия цикъл. Когато много от нас, ще преминат през втората смърт и няма да ги има - нито в съзнанието на Акаша, още по-малко в съзнанието на Питрисите.

Нека не забравяме, че освен нас и други искат да са Деца на Бога. Цивилизации, родени много преди нашата Земя. Преди първият й цикъл.

А крайната цел на Битието (не на живота) е Покоят.

Усмиряването. Затихването.

Усмивката.

Бре! Към това твърдение се присъединявам безметежно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона, други закони предполагат друг Бог. Но ти вече спомена, че вярваш в съществуването на много Богове в една друга тема.

А по отношение на покоя - дори и в пралая покоят не е пълен (разбира се това е само мнение).

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

12. Възхвалата на дръзновението се разпростря нашир и длъж. Най-малките ученици поеха по пътя на търсенията и дойдоха при Нас с букета на стремежите си. Всеки донесе своите мечти: аз ще разруша всички земни храмове, защото истината не се нуждае от стени; аз ще напоя всички пустини; аз ще отключа всички затвори; аз ще унищожа всички мечове; аз ще прокарам всички пътища; аз ще избърша всички сълзи; аз ще пребродя всички земи; аз ще напиша книга за човечеството; но най-малкият се обърна към изгряващите звезди и каза: "Здравейте, братя" - и в този дръзновен привет се разтвори неговото аз. Пътят на вселената ще се утвърди с този дръзновен поздрав.

Знацита на агни йога

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Има психоаналитично изследване, правено някъде през 80-те години на миналия век, което установява следния факт. Става дума за хора, които са в края на живота си, възрастни, но без проблеми с паметта. Почти всички от тях, осъзнавайки, че наближава смъртта, се питат - "За какво живях?". Интересното е, че няма отговор, а усещане за празнота и неосъществени планове и мечти и болезнено изживяване на именно тази безполезност и празнота.

Не знам коя е и каква е крайната цел на живота, но не искам един ден този въпрос да виси над мен като дамоклев меч...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, и аз съм срещала някъде това. Другото, което ми направи впечатление е, че болшинството съжаляват за неща, които не са направили, а не за това, което са направили, дори и да не се гордеят с него...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има психоаналитично изследване, правено някъде през 80-те години на миналия век, което установява следния факт. Става дума за хора, които са в края на живота си, възрастни, но без проблеми с паметта. Почти всички от тях, осъзнавайки, че наближава смъртта, се питат - "За какво живях?". Интересното е, че няма отговор, а усещане за празнота и неосъществени планове и мечти и болезнено изживяване на именно тази безполезност и празнота.

Не знам коя е и каква е крайната цел на живота, но не искам един ден този въпрос да виси над мен като дамоклев меч...

Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока. Ако нашият духовен живот не обладава достатъчна нравствена сила, ако волята не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането на един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът в случая е един и същ. В първия случай онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория – онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане.

... какъв лек да се употреби срещу това зло?

...

„Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.“ И продължава: „Докле имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива“. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила“, която ни помага да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в нашия живот. Когато умът е лишен от тази фосфорна сила, той е лишен също и от възвишени идеали в живота. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето му се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на виделината, у човека настъпва пълен нравствен упадък.... Неговата душа става тъпа и нечувствителна – вярата и надеждата угасват постепенно в нея. Миналото става само призрак, а бъдещето – празни мечти. Така най-после човек се улавя като слепец за тояга за видимото, материалното, преходното... Ние живеем така, като че ли утре ще умрем и с това всичко ще се свърши. Причината за това наше вярване е неверието, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.

...

Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат своите плодове на земята. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие... всяка майка и баща, всеки възпитател и възпитателка трябва да изучават всестранно човешкото естество и да проучат условията, при които се пробуждат и развиват известни добри и лоши качества. Тук именно е основата на доброто възпитание.

Два велики закона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Всъщност, живота има ли край, и трябва ли да си поставяме такива цели?

Май всичко е само в главите ни :)))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, живота има ли край, и трябва ли да си поставяме такива цели?

според човека, и целите :)

"И ако човек не иска да мине в една по-висша форма, никой не може да му помогне и да го направи щастлив в това състояние, в което се намира сега. Само временно може да му се помогне като на един просяк, но просията в света не разрешава въпроса. "

"ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ"

Май всичко е само в главите ни

Човекът се отличава от прасето и другите животни "с висшите еволюционни възможности съсредоточени в шестте центъра в колоната и потенциално всезнаещият хилядолистен лотос в мозъка. Никоя по-нисша форма не е толкова добре екипирана. Жертването на човешката форма напразно е сериозно нарушение на кармичния закон." Шри Юктешвар Гири :D

"Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват Духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане не само като един механичен, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички Разумни същества от Духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на белите дробове и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на Живота.

Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в Космоса. Не се стремете да определите какво представлява човечеството като цяло, но вие какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на Природата. И тогава от това място съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език. Защото Природата си има език...

Човек, за да бъде здрав, трябва да има три неща предвид: светъл ум, чисти и възвишени чувства и една благородна воля, за да знае навсякъде как да постъпи. А за да ги има тези неща, трябва да има един висок идеал и да бъде господар на условията, т.е. да не се влияе от външните условия, а да върви неотклонно към своята цел. Ако в света има мъчнотии и препятствия, не мислете, че те са създадени нарочно за вас... понеже хората не са умни, те постоянно се сблъскват с порядките на Природата и затова страдат. Страданията на хората идат от тяхното неразбиране на Живота. Те мислят, че са господари и могат да правят каквото си искат - избиват животните, унищожават растенията, злоупотребяват с благата и следствие на това се явяват всички кризи в живота им. Защото всички блага в Природата са свързани с Разумни същества, които ни държат отговорни за всичко."

Учителят, "ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ", 31 декември 1933 г.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой хора имат за цел да трупат богатства и да живеят в разкош,други се задоволяват с това, което имат , но ги интересуват духовните богатства , а трети живеят без цел т.е. вегетират.

"Качеството на живота ти в крайна сметка се свежда до качеството на приноса ти. За да направиш всеки ден свещен, живей, за да даваш. Като издигаш живота на другите, твоят собствен живот достига най- високите си измерения"

Робин Шарма "Монахът който продаде своето ферари"

Скъпи приятели , а вие как мислите? :rolleyes:

Това и правя живея .

Всъщност крайна цел не ми приляга , по бих приел низ от цели .

Една от тях е човек да остави потомство.

А колкото до високите измерения според мен е малко отнесено понятие бих го

приел така ->човек да остави диря след себе си т.е след смърта му да го помнят с добро...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Крайната цел на живота е да се подготвим максимално добре за следващия си живот.:)

И когато умирам ,ако имам време да си кажа "До скоро :dancing yes: аз ще се върна и ще изживея поредното си шеметно присъствие на тази Земя"

Трябва да се живее с мисълта че градим себе си ,и във всичко което се случва ,ако успеем да видим замисъла отвъд ще е най-голямото ни постижение,защото ще знаем ,какво се иска от нас ,какво да искаме ,как да го поискаме и как да го изконсумираме.Тогава ще знаем и кога ще си отидем и как да се завърнем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Края на живота е смъртта, а крайната му цел, може би е да умрем красиво.

Ще ми се да ти отгаворя , ама е истинска случка и години наред ме разсмива.Та затова в подходящата за смях тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смисъл в живота може да се търси единствено, ако допуснем, че съзнателно е създаден. Ако живота се е пръкнал от случайност, той няма как да има цел, освен това да остане жив, т.е. да оцелее.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз и Христос Едно сме.Не аз,а Христос в мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Крайната цел на живота е да се подготвим максимално добре за следващия си живот.smile.gif

И когато умирам ,ако имам време да си кажа "До скоро :dancing yes: аз ще се върна и ще изживея поредното си шеметно присъствие на тази Земя"

Трябва да се живее с мисълта че градим себе си ,и във всичко което се случва ,ако успеем да видим замисъла отвъд ще е най-голямото ни постижение,защото ще знаем ,какво се иска от нас ,какво да искаме ,как да го поискаме и как да го изконсумираме.Тогава ще знаем и кога ще си отидем и как да се завърнем.

съгласна съм, така го усещам и аз :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×