Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, тук във форумът видях мнение, че добрия психотерапевт трябва да може да разпознае пациента "оплаквач", който чрез оплакването и съжалението подсилва  и задоволява подсъзнателни травми, въпросът ми е как такъв човек да се оправи като го прави несъзнателно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Даа и от липсата на отговор пак явно се задейства да се чувствам че всички хора са ми длъжни за нещо, а никой не ми отговаря- отхвърленото и пренебрегнато дете... Или и аз не знам, нямам самостоятелно мнение и съм може би прилепчив човевек, който манипулативно кара хората го да го преследват(неуверените), а той вечната жертва. Искам да се оправяя, да не си меня мнението през час и да изчезне тази огромна подозрителност, почти след всяка среща искам да прекъсна психогерапията защото не виждам напредък, но не знам и аз как да го направя. Предизвиквам се да говоря с хората, докато съм сама става, имам хъс и в момента в който се срещна с даден човек се задействат някакви защити и огромен страх/срам и наистина незнаене какво да говоря. Стоях, мълчах това което ми е най-дискомфортното исках да усетя човека, не става, страх ме е дори от физическата близост с него, насила го правя но ми носи още повече дискомфорт. Осъзнавам че съм пропуснала страшно много от живота и съм статична като компютър, и че вече се забелязва, че нещо не съм в ред, въпреки огромните усилия да го скрия, обвинявах родителите си, себе си и постоянно чета, чета за хистерични прояви, развитие до орален характер, на моменти имам и магичното мислене, което не знам дали не дойде от дрогата, чета и че трябва да се действа, да се прави нещо, но в дейстието се изгубвам в безтегловност, още в планирането се изгубвам, сега дори правя нещо което преди не съм си позволявала,, като се почувствам пренебрегната да изчезна, но тук продължавам да пиша, може би ми помага анонимността.Яд ме е на себе си, пробвах техниката за майндфул, не става. Нямам го постоянството. Въпросът ми е какво да направя като първа стъпка, че да спра да предъвквам разни ирационални мисли и ако съм хистеричка да открия поне малка част от това което съм, за да се науча да се живея, а не да се крия  и да разбера какво искам, защото все едно съм никой-без желания, мечти, цели? А всъшност има ли и такива бездушни хора, които са просто тук за товар и тия мои защити да ме спират от това да проявя злобата си, даже осъзнавам че този въпрос го задавам с цел да бъда успокоена, което може би е всичко което правя и в общуването си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извинявай, пропуснал съм да видя отговора ти!

Въпроса ми е много важен, защото първата стъпка, да осъзнае6, че има проблем е на лице.Мислих,че може да питаш и за друг човек.

Погледнах, темата ти е от 2016 година.Според мен, редно е първо да напи6е6 във форума какво от препоръчаните неща, правиш системно.Така, ще разберем какво работи и какво не при теб.

Направи го, тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нищо от казаните ми тогава неща, там бях във фаза да не се отлепя от момичето, преживявах много болезнено 20 мин раздяла, едвам криех че ходя на психолог. След това изпаднах в нещо като манийна фаза и се чувствах добре. И сега в пълно отдръпване, за упражнения имам "извинението" че във фитнес ме е срам в стаята ми не става, че имам съквартирантка с която си разменяме по 5 думи на ден, а тя не излиза грам. Единственото, което правя е да вървя дълго, което по никакъв начин не спира мисленето.

Редактирано от emanuela

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×