Проблем с майка ми

[Onefl91]

Здравейте и честита нова година на всички :)))!

Започнах да ходя на психотерапевт уж по друга причина и всъщност се появи истинския ми проблем, който направо ме побърква, който не исках да си призная и тъй като днес ми стана много зле, ще се радвам на съвет.

Постоянно търся одобрението на майка ми (на 26г. съм), търся вниманието й, държа се с нея мило (а с мъжа ми например зле), само и само да получа внимание от него. Нещо само ме тегли. Тя ако си смени тона към мен - на мен ми става зле. Тя ми говори мило - аз съм готова всички да забравя и да направя така, че пак да се държи ласкателно. Понякога не се сдържам и й казвам нещо накриво и усещам как я мразя, много, много (много зле ми подейства като ми е казвала, че съм лоша/проклета). Като малка съм се научила да използвам жертвения модел, за да получа внимание от нея. А то не се получаваше и все още и тя само ме обвинява, че съм жертва и много се дразни. Тя ми е давала внимание, като малка, но нещо някъде се пропуква (може би като се роди сестра ми, имаме 6-7г разлика, и аз трябваше да съм голяма и да помагам, че не ме е защитавала от баща ми). Понякога ме е страх, че си измислям, но говорих и с мъжа ми и  той  също е съгласен с тези неща. Все намирах жени, които да ми напомнят на мама - имах много близка връзка с учителката ми, друг родител на приятелка. 

Чувствам се зле, като не правя това което настоятелно ми казва да правя, например с детето ми, постоянно търся мнението й.

Психотерапевтката ми каза, че това е много трудно - да осъзнаеш, че родителят ти може би не те обича така както на човек му се иска. Искам да  се отърся от този порочен кръг да се чувствам така..

Имам едно по-конкретно питане, тъй като не се чувствам добре с тези мисли в главата. Ако си легна и пробвам да медитирам, да говоря с малкото дете в мен, какво да му кажа? Звучи глупаво, но така го чувствам...може би че си имам себе си и съм си достатъчна, че не й се сърдя, че тя си е такава каквато е?

Благодаря предварително за съветите :)))

Редактирано Януари 1, 2018 от Onefl91

[Орлин Баев]

Току-що, Onefl91 каза:

Ако си легна и пробвам да медитирам, да говоря с малкото дете в мен, какво да му кажа?

Виж поредица от ситуации, в които си се държала така и се върни към най най ранните, Без бързане, опитай се да приемеш тази част от себе си. Дай ѝ шанс също да приеме теб, сприятелете се. Да, кажи ѝ, че я обичаш безусловно, дай ѝ тази любов, гушкай я. После, нарочно промени ситуацията. Виж как си едно мега буйно дете, което нон стоп прави бели и пет пари не дава за реакцията на мама. Виж как мама отначало мрънка, а на теб не ти пука и си се обичаш, а постепенно те приема такава буйна и те обича безусловно. Осъзнай, че можеш да променяш всичко - това са твои спомени. Не променяш тези от реалното минало, нито познанието за какво е станало, а отношението. Защото сега ти си и настоящата и тогавашната и майка си и сестра си и баща си в спомените, с които работиш. Малко по малко преработи от най-ранните до по-скорошни спомени. Помогни си с методология от "Пренареждане на матрицата" на Карл Досън 1 и 2. 

Когато сама и с терапевтката поработите, в живота малко по малко ще е добре да поставиш здрави граници пред мама, да и казваш не, да заявяваш свое мнение, дори понякога да не и харесва. Визуалната и през тялото работа (в кабинета на терапвтката) тук се допълва от когнитивна по мисленето. Колежката ще те насочи. Успехи!

[Василена Христова]

Здравей от мен! Честита нова година !

Разбира се, поговори с детето в теб - прегърни го, дай му сигурност и топлина, кажи му, че го обичаш, че е красиво, умно, прекрасно.

А после го казвай и на себе си - всеки ден се поглеждай в огледалото и си казвай, че се обичаш, изброявай всички качества, които притежаваш.

Изисква се време да бъдат променени и отработени старите навици. С времето и работата ти с твоя психотерапевт ще изградиш и затвърдиш самооценката си и няма да имаш нужда от одобрението на който и да е. Ще  поставяш граници. Разбира се, ще се допитваш за съвет или мнение, но те няма да бъдат определящи за теб. Ще отстояваш позицията си и няма да се притесняваш от реакцията на другите. Време, търпение, работа - да пренаредиш програмата си, мислите си, живота си.

Поздрави !

 

[Onefl91]

Много благодаря :)))))

[Андрей Филипов]

Здравейте!

Страхотна дума е "благодаря". Ползвайте я всеки ден и по много. Водете си благодарствен дневник в продължение на шест месеца и преди лягане благодарете за храната, за хората около вас, за помощта, която ваши приятели оказват на други, за помощта, която сте оказали на близък и далечен човек и пр. По този начин ще виждаме добрите неща в живота си и ще ги приемем със смирение. Благодарността в трудности е смелостта, която те учи да усилиш вярата в себе си.

Успех!