Jump to content
Порталът към съзнателен живот
White Orchid

Медитацията - добър или лош метод за справяне в психотерапията.

Recommended Posts

Здравейте, 

 

От известно време ходя на психотерапия и много се наслушах за майндфулнес, дишане , медитация, заземяване. Но много се изненадах на реакцията на новия ми терапевт, че всъщност медитацията била опасна и можела да доведе до тежка депресия. За първи път чувам някой да ми каже подобно нещо. Аз лично я намирам за отускаща, успокояваща, начин да останеш насаме със себе си, и да се докоснеш до себе си. Със сигурност това действа терапевтично и пдоборява връзката със самия себе си. Но откакто този терапевт ми спомена за това, винаги имам едно наум. за медитацията. Не мога някак си да се отпусна. Той ми препоръча дори книга на някакъв автор, който разказва историята си , как изпада в депресия от медитации. За мен медитацията е много полозжително нещо и искам да чуя мнения относно нея и практикуването й. 

 

Усещам, че човек ако остане много надълбоко със себе си, може да се появят страшни неща и страхове, с които той не е готов да се справи, но това е единственото, което виждам негативно в медитацията. 

 

Моля, споделете вашето мнение.

 

Благодаря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки може да говори глупости колкото си иска.Повече от 25 години медитирам и .....

Ще цитирам доц.Сотир Марчев -кардиолог,  който при едно от последните си появявания по телевизията съобщи, че последната новост в кардиологията е, че Световната здравна организация препоръчва с цел профилактика и лечение на хипертония, хората да медитират редовно.На въпроса на водещият, за личните му наблюдения , Марчев отговори, че дори да няма ефект медитацията е безвредна.

 

Предполагам, интервюто го има в нета и може да го покажеш на терапевта си, нека не говори глупости, все пак Световна здравна организация е по - компетентна от него.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, 

 

Благодаря за отговора. А вие как медитирате? Водена медитация или просто концентрация или притихване? И ако все пак се появат страшни мисли при мен как да се справя с тях? Случвало ми се е да усещам, че отивам в грешна посока и ми трябва някой, който да ми подаде ръка на момента, защото някак си се оголват пробемите и страховете, които живеят вътре в мен и  не винаги мога да ги посрещна и да се справя сама  с тях. 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свали си книгата ,,Метода Силва,, работи по описаното вътре и нищо повече не ти трябва до края на живота ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, имам още един въпрос свързан със самата терапия. От моя опит до тук се убедих, че личната терапия има един голям недостатък - и той е, че тя не помага на човека когато му е необходима. Т.е. човек си има един час в ден от седмицата и си го чака да дойде. Но при мен както отрких в последните няколко седмици това не действа. Когато съм на дъното и ще се пръсна от физически симптоми трябва да с спраявм сама, избутвам някак си, а след това идва хубав или радостен момент, и видиш ли точно тогава когато нямам болка, а напротив искам да се съсредоточа в нещото хубаво, което ме е зарадвало, точно тогава се пада да ходя на терапия и да си развалям настроението. Днес споделих това на моя терапевт и той ми каза, че повечето хора очакват терапията да е като някакво хапче, отиваш, лапваш и ти става по-добре. А тя всъщност те кара и да се позамислиш над някой неща, разчовърква те. Е, и в това има логика. Но пък съм ходила при терапевти, където съм излизала летейки, т.е при една жена по-точно. 

 

Та малко се чувствам безпомощна в преценката си, дали това зависи от терапевта, дали наистина терапията не би трябвало да е хапче с бърз ефект, но пък защо и да не е това, наред със по-дълготрайния ефект, който се търси, и дали мога да направя правилна преценка дали не си губя само времето с този терапевт. Само да ходя да си приказваме и да си давам парите? До кога така? 

 

Има ли нужда да се търси друг психо терапевт или да се спре терапията? Моят терапевт е много теоретично подготвен и добър анализатор, винаги ми дава добра обратна връзка, но не е добър емпат. Когато се разплача, са идвали да ме прегръщат. Той стои и наблюдава. Когато кажа нещо, или когато съм постигнала нещо, го одобрява, но не ме подкрепя, насърчава, да каже браво моето момиче, много добре си се справила, това наистина е напредък. А то се получава, че някак си, аз се старая да му се харесам, или просто много има нужда да чуя поощрение. Никога не съм получавала достатъчно такова. 

 

Та винаги след сесиите съм в една чуденка, да сменя ли терапевта, и май ще взема наистина да го направя. Иначе е много мил и готин човек, но нещо в подхода не ме удовлетворява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти при колко терапевта си ходила и какво те кара да сменяш тези, от които си доволна?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×